Решение № 19 от 26.03.2026, Районен съд - Средец

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Средец, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА при участието на секретаря ДОРА АНГ. ДЕРМЕНДЖИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20252170100354 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК 131134023, представлявано от Александър Димитров и Николай Спасов- изпълнителни директори, седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Димитър Хаджикоцев" № 52-54, с която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено паричното вземане на ищеца срещу В. В. В., ЕГН **********, с адрес: с.Дебелт, *****, общ.Средец, за следните суми: 4021,17 лева главница, ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до изплащане на задължението, 636,53 лева — договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.01.2024 год. до 27.06.2024 год. и 237,43 лева — лихва за забава, начислена за периода от 15.01.2024 год. до 22.10.2024 год. , за които суми има издадена Заповед № 329 за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 05.11.2024г., постановена по ч.гр.д. № 559/2024г. по описа на РС-Средец. Претендират се и разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от ответника.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. Депозирана е писмена молба, с която се поддържат предявените искове и е направено изрично искане за постановяване на неприсъствено решение при наличие на законовите предпоставки.

Ответникът, редовно призован , се явява лично в съдебно заседание. Заявява, че жена му се разболяла тежко и по стечение на обстоятелствата не могъл да обслужва кредита повече.

След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на закона, съдът намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени главни установителни искове с 1 правно основание чл.422 вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД .

По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че между ищцовото дружество и ответника е сключен договор за потребителски кредит № 7053353519 от 07.10.2022г. с размер на кредита – 3500 лв. която сума е предоставена на ответника по предоставената от него лична банкова сметка в Ти Би Ай Банк ЕАД.

Ответникът се е задължил към ищеца и със следната сума: 1226,39лв. -включваща в себе си застраховка защита на кредита. Общия размер на кредита със застраховката е 4726,39лв.

Ищцовото дружество е превело сумата от 1226,39 лева застрахователна премия на Кардиф Общо застраховане на 30.11.2022г. Посочена е договорна лихва, в размер на 4972,88лв. при лихвен процент: 41,13% и ГПР 48,93 %, като общата сума за връщане е 9699,27лв. Посочените обстоятелства са изводими както от представените от ищеца писмени доказателства, така и от извършената по делото ССчЕ.

По делото е безспорно, че към настоящия договор за паричен заем са приложими императивните разпоредби на ЗЗП и ЗПК, за които съдът следи служебно на основание чл.

7, ал. 3 ГПК. Видно от разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит задължително трябва да са посочени ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Това изискване е пряко свързано с възможността на кредитополучателя потребител да съобрази с колко се оскъпява кредитът и да оцени дали е икономическо изгодно сключването на сделката. В този смисъл в договора за потребителски кредит следва да се посочи не просто стойността на ГПР, а и да се изброят компонентите, които са взети предвид за изчислението му, както и да се посочат допусканията, при които е извършено изчислението. В подкрепа на този извод са разясненията, дадени с т. 66 от мотивите на Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 г. на СЕС, както и Определение № 1991/16.07.2024 г. по т. д. № 510/2024 г. на I ТО на ВКС и Определение № 1369/27.05.2024 г. по т. д. № 333/2024 г. на II ТО на ВКС. Самото посочване на размера на ГПР, без да се изброят съставните му компоненти, означава, че не е изпълнено императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

По арг. от чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи такива (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ГПР съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по кредита.

Тоест стойността на ГПР онагледява разходите, които потребителят следва да заплати при нормално развитие на правоотношението и точно изпълнение на задълженията.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК под "общ разход по кредита за потребителя" следва да се разбират всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.

Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения.

2

От материалите по делото е видно, че в процесния договор за потребителски кредит липсва информация за допусканията, при които ГПР е изчислен. Липсва и информация за конкретните разходи по кредита, взетите предвид за изчислението на ГПР.

Последният е посочен единствено като краен процент. По този начин обаче потребителят е бил лишен от възможността да се запознае в пълнота с условията по договора за кредит към момента на сключването му, поради което е бил е лишен от възможността да извърши икономически обоснован избор преди сключване на договора за кредит чрез съпоставка с други кредитни продукти, предлагани от трети лица.

В случая договорът за застраховка и договорът за кредит са сключени в един и същ ден, като уговорената застрахователна премия е посочена в договора за кредит и е следвало да се заплаща заедно с вноските по кредита. При сключване на договора за застраховка банката е действала като застрахователен агент на застрахователя, а кредитополучателят се е присъединил към застрахователна програма, договорена между кредитодателя и застрахователя. Обсъдени в съвкупност тези обстоятелства сочат, че по същността си застрахователната премия е разход за кредитополучателя, който е пряко свързан с кредита и е бил предварително известен на кредитодателя. Договорът за застраховка е сключен с цел да се обезпечат вземанията на кредитодателя. Тоест договорът за застраховка е сключен във връзка с договора за кредит и това е било задължително условие за предоставянето на кредита, въпреки че в чл. 7.2.3 и чл. 19 от договора за кредит е посочено обратното. Този извод се основава на обстоятелството, че клаузите на чл. 7.2.3 и чл. 19 от договора за кредит са предварително подготвени от страна на кредитодателя – те са включени в бланката на договора за кредит. А по делото няма никакви доказателства, че кредитополучателят потребител е имал възможност да влияе върху съдържанието на клаузите от договора за кредит. Освен това в хода на процеса банката не е представила задължителния формуляр за предоставяне на преддоговорна информация по чл. 5 ЗПК, от който да се установи какви биха били условията по кредита, ако договор за застраховка не беше сключен. Отделно включването на застрахователната премия в размера на главницата е било извършено от кредитодателя, за да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според което ГПР не може да надвиша петкратния размер на законната лихва за забава.

Видно от гореизложеното, в процесния договор за кредит ГПР не е коректно изчислен.

Тоест в случая договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПР. Това нарушение обуславя на основание чл. 22 ЗПК недействителността на целия договор за потребителски кредит .

При недействителност на договора за потребителски кредит по арг. от чл. 23 ЗПК потребителят дължи да върне единствено чистата стойност на отпуснатия кредит.

Потребителят не дължи никакви разходи (такси, лихви и други подобни разходи), уговорени по недействителния договор. Или с други думи чистата стойност на кредита обхваща единствено сумата, която е била пряко предоставена на разположение на кредитополучателя.

Не се дължи и обезщетение за забава – арг. от Решение № 50056/29.05.2023 г. по т. д. № 3

2024/2022 г. на I ТО на ВКС.

Следователно в настоящия случай В. В. дължи да върне само предоставената му за ползване кредитна сума. От счетоводната експертиза по делото е видно, че до датата на заявлението по чл. 417 ГПК кредитополучателят потребител е изплатил на "Ти Би Ай Банк" ЕАД общо 3037,07 лева, която следва да се приспадне от дължимата главница по договора в размер на 3500 лева, тоест остатъчната стойност е 462,93 лева/236,69 евро/.

Договорна и мораторна лихва в случая не се дължат поради недействителността на договора за потребителски кредит. Поради това акцесорните искове следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България всички присъдени суми, следва да бъдат превалутирани в евро по фиксирания курс на БНБ от 1, 95583 лева за 1 евро.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски имат двете страни, като такива е претендирал само ищецът. Видно от материалите по делото ищецът е направил следните разноски в заповедното производство, които са уважени от съда- 97,90лв платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение или всичко в размер на 147,90 лева, съответно 75,62 евро. В исковото производство ищецът е направил разноски, както следва:

162,10 лева –платена държавна такса и 300 лева- юрисконсултско възнаграждение или всичко 462,10 лева , равняващи се на 236,27 евро . Тоест съобразно уважената част от исковете следва да се възложи в тежест на ответника сумата от 29,50 евро.

С оглед заплащане на възнаграждението на вещото лице в размер на 127,82 евро от бюджета на съда, поради неизпълнение на указания от страна на ищцовото дружество за внасяне на депозит, и предвид изхода на делото, следва тези разноски да се възложат в негова тежест, съобразно отхвърлената част и в тежест на ответника, съобразно уважената част или съответно: 115,73 евро в тежест на ищеца и 12,09 евро в тежест на ответника.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.В. В., ЕГН **********, с адрес: с.Дебелт, *****, общ.Средец, дължи на „Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК 131134023, представлявано от Александър Димитров и Николай Спасов- изпълнителни директори, седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Димитър Хаджикоцев" № 52-54, следните суми:

236,69 евро, с левова равностойност 462,93 лева -главница, ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК на 30.10.2024г. до изплащане на задължението, за които суми има издадена Заповед № 329 за изпълнение на парично задължение по чл.417 от 4

ГПК от 05.11.2024г., постановена по ч.гр.д. № 559/2024г. по описа на РС-Средец, и изпълнителен лист № 296/05.11.2024г., като отхвърля предявения иск за главница за горницата над 236,69 евро до претендирания размер от 2055,99 евро /4021,17 лева/.

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК 131134023, против В.

В. В., ЕГН **********, акцесорни искове за договорна и мораторна лихва.

ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН **********, да заплати на на „Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК 131134023, сторените разноски в исковото и заповедното производство , съобразно уважената част от исковете , в общ размер на 29,50 евро.

ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Средец сумата от 12,09 евро –възнаграждение за вещо лице по извършената ССчЕ, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК 131134023, представлявано от Александър Димитров и Николай Спасов- изпълнителни директори, седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Димитър Хаджикоцев" № 52-54, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Средец, сумата от 115,73 евро –възнаграждение за вещо лице по извършената ССчЕ, съобразно отхвърлената част от исковете.