Решение № 3514 от 22.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3514 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20251100110677 по описа за 2025 година

Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищцата Д. Б. М. твърди, че на 28.09.2022 г. около 9:30 часа, при излизане от входа на жилищната сграда, в която живее в гр. София, ул. „********, се е спънала в отлепена, разместена и счупена тротоарна плочка, вследствие на което е паднала на тротоара. Тежестта на удара била поета от лявата й ръка, при което е изпитала силна болка и невъзможност за движение. Посочва, че свидетел на инцидента била адв. Ж.Р., която й оказала съдействие и я е транспортирала до МБАЛ „Св. София“ ЕООД. В лечебното заведение била извършена рентгенография и ортопедичен преглед. След допълнителна компютърна 3D томография на ищцата била поставена диагноза многофрагментна фрактура в проксималната част на раменната кост, дислокация по дължина и фрактура на големия туберкулум. По препоръка на лекуващите ортопеди – д-р М.В., д-р Б.Б. и проф. Д.Е. от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, ръката й била обездвижена с ортеза за срок от един месец. В този период ищцата изпитвала силни и продължителни болки, поради които е приемала болкоуспокояващи медикаменти и не е могла да извършва ежедневните си дейности самостоятелно – обличане, хранене, поддържане на лична хигиена, приготвяне на храна и домакинска работа.

1

Твърди, че поради невъзможност за работа е била в отпуск по болест шест месеца, в които е била лишена от доходи, което е причинило психически дискомфорт и несигурност. След обездвижването ищцата провела рехабилитация в МЦ „Кинетика – М.Н.“ в периода октомври 2022 г. – март 2023 г. два пъти седмично, включваща движение, масажи и физиотерапия.

Разходите за това възлизали на 2550 лв., заплатени с лични средства. Посочва, че въпреки проведеното лечение и рехабилитация, двигателният обем на лявата ръка не бил възстановен, наблюдавали се болки при промяна на времето, слабост, подуване и изтръпване на пръстите. Според медицинските становища увреждането било трайно и необратимо. Ищцата твърди, че вследствие на травмата не може да вдига лявата си ръка хоризонтално, не може да носи или повдига предмети над 1 кг, невъзможно й е да извършва обичайни движения (като сресване, простиране, поставяне на вещи на високи места), избягвала да се придвижва сама при зимни условия и изпитвала постоянен физически и емоционален дискомфорт. Излага, че в резултат на настъпилото произшествие и последвалите увреждания се чувства непълноценна, зависима от чужда помощ и ограничена в професионалната и личната си активност. Ищцата поддържа, че ответникът Столична община носи отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД за причинените й вреди вследствие на неизпълнение на вменените по закон задължения за поддържане на тротоарната настилка в състояние, осигуряващо безопасното й използване от пешеходците. Твърди, че общината не е осигурила необходимата поддръжка и ремонт на тротоара, на който е настъпил инцидентът, което представлява противоправно бездействие на нейните служители или на лица, на които е възложена съответната дейност. Ищцата се позовава на чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата, съгласно който изграждането, ремонтът и поддържането на тротоарите в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община, както и на разпоредбите на Закона за общинската собственост, които задължават общината да управлява имотите – публична общинска собственост – в интерес на населението и с грижата на добър стопанин. Ищцата изтъква, че в конкретния случай натоварените от общината лица не са осъществили необходимите действия за поддържане на тротоара в изправност, вследствие на което последният е бил силно компрометиран и негоден за безопасно придвижване, което пряко е довело до причиняване на телесното й увреждане и последвалите вреди. По изложените съображения 2 ищцата претендира осъждане на Столична община да й заплати обезщетение в размер на 48 000 лв. – неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, разходи за лечение в общ размер 2550 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.09.2022 г. до окончателното изплащане на претендираната сума.

В отговор на исковата молба Столична община оспорва иска. Посочва, че по делото не може да се определи механизма на твърдяния инцидент и точното място на настъпването му. Посочва, че пострадалата е съпричинила вредоносния резултат като не е положила дължимата грижа като пешеходец.

Лекарска помощ е потърсена повече от два месеца след инцидента. Според ответника претендираното обезщетение е в размер, който не кореспондира на нормата на чл. 52 ЗЗД и установените в тълкувателната практика на ВКС критерии. Оспорва ищцата да е изпитвала твърдените болки и страдания, да се е нуждаела от помощ от трето лице. Посочва, че ищцата е дължала да предприеме действия за справяне със заявените душевни болки и страдания, в това число провеждане на терапия и/или прием на медикаменти.

В съдебно заседание ищцата лично и чрез адв. Х. поддържа предявения иск. Ответникът, чрез юрк. К., оспорва иска.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

За установяване на механизма на инцидента и претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ж.Г.Р. и В.С.М..

Свидетелката Ж.Р. сочи, че познава ищцата от около 9–10 години, като двете поддържат близки професионални и приятелски отношения, чуват се по няколко пъти седмично и често обсъждат юридически казуси. Свидетелката също е адвокат и се ползвала опита на ищцата по вещноправни въпроси. В края на месец септември 2022 г. свидетелката и ищцата имали уговорка да отидат заедно до район „Витоша“ на Столична община. Свидетелката чакала ищцата с автомобил. При излизане на ищцата от входа свидетелката я видяла да се спъва и да пада на тротоара непосредствено пред входа. Свидетелката описва мястото на падането като участък в много лошо състояние – с начупени плочки, голяма дупка и липсваща част от бордюра, като настилката не била равна. Посочва, че целият тротоар в участъка от ул. „Нишава“ до входа на блока, включително зоната на подход към вътрешния паркинг, е бил в 3 лошо състояние. По думите на свидетелката ищцата е била обута с равни обувки/маратонки, по принцип не носи обувки на висок ток, не е бързала, и при излизането от входа не е носела вещи в ръцете си, а и обичайно ползва раница за документи. След падането ищцата започнала да плаче и да вика от болка. Свидетелката предложила на ищцата да я закара в болница и я качила в автомобила. Двете отишли в болница „Св. София“ на бул. „България“, където ищцата била прегледана в отделение по травматология и й била направена рентгенова снимка. По указание на лекарите свидетелката отишла да закупи ортеза/вид колан за обездвижване на ръката. След връщането от болницата свидетелката придружила ищцата до дома й и останала при нея през първите дни, включително да нощува, тъй като ищцата живеела сама, изпитвала силни болки и имало опасения да не се случи нещо през нощта. Свидетелката посочва, че в този период ищцата е била практически неспособна да се обслужва сама – не можела да ляга и да става без помощ, да се облича, да си мие косата, поради което свидетелката й помагала в обличането, къпането и други ежедневни дейности. През този уикенд, по думите на свидетелката, повечето добри специалисти били на национална конференция на морето.

Свидетелката се свързала със свой познат ортопед – д-р И., който се съгласил да прегледа ищцата в първия работен ден в болница „Софиямед“. При прегледа д-р И. констатирал, че ръката е доста натрошена, с тежко счупване на фона на силна остеопороза, и заявил, че се налага спешна оперативна интервенция в кратък срок, тъй като при пропускане на този период операцията впоследствие не би била възможна. За същата седмица била насрочена операция, като свидетелката придружила ищцата при постъпването й Непосредствено преди планираната операция обаче станало ясно, че ищцата е с положителен тест за Ковид и по тази причина не може да бъде оперирана и приета в болницата. Ищцата се върнала у дома, където свидетелката отново й помагала. По показания на свидетелката през тези дни увредената ръка на ищцата била значително отекла, „двойна“ на размер, синьо-лилава почти по цялата дължина от рамото надолу. Ищцата продължила да носи ортеза.

Свидетелката сочи, че е била активно ангажирана с помощ на ищцата поне около месец, след което и майката на ищцата дошла да помага. Според свидетелката периодът на сериозни затруднения е бил значителен. Ищцата провеждала рехабилитационни процедури, първоначално придружавана от свидетелката с автомобил, а на по-късен етап – когато болките намалели – 4 ползвала таксиметров превоз. След инцидента начинът на живот на ищцата се е променил съществено: тя не можела да пише нормално, поради което се наложило да ползва отпуск или болничен, а свидетелката дори предлагала ищцата да й диктува, за да може да работи. Планираното честване на 60-ата годишнина на ищцата не се състояло. По данни на свидетелката преди инцидента ищцата е била по-активна – ходела на спорт и разходки, докато след травмата за дълъг период от време е имала нужда от чужда помощ дори за елементарни ежедневни дейности. Ходела на фризьор поне един–два месеца, тъй като не е могла сама да си измие косата.

Свидетелката В.М. сочи, че познава ищцата от 1996 г., като от 2001 г. поддържат близки приятелски и професионални отношения, чуват се почти ежедневно и се виждат по няколко пъти седмично. Няколко дни след инцидента свидетелката посетила ищцата в дома й и видяла, че лявата ръка е обездвижена с ортеза, целият крайник е синьо-лилав на цвят. Ищцата споделила, че вследствие на падане си е счупила рамото на няколко места и изразила притеснения от възможни тромби и от това как ще се справя занапред, тъй като в началото не е могла да се обслужва сама. Свидетелката сочи, че ищцата не е могла да се облича самостоятелно, била с наметната жилетка върху ортезата, не е могла да се къпе и е ходела на фризьор, тъй като не е могла сама да си мие косата. Майката на ищцата, възрастна жена над 80 години, дошла да помага в домакинството. Свидетелката и съпругът й пазарували за ищцата поне веднъж седмично за период от около два-три месеца. В професионален план ищцата не е могла да пише на компютър и да вдига по-тежки папки, свидетелката й помагала в писането на компютър. След сваляне на ортезата ищцата продължила да има оплаквания – пръстите на лявата ръка били подути, тя изпускала предмети и не можела да хваща стабилно. По думите на свидетелката ищцата имала страх от придвижване с градски транспорт поради невъзможност да се задържи с лявата ръка и опасение да не бъде блъсната, а през зимата се притеснявала да не се подхлъзне и да падне. Посочва, че след травмата ищцата е спряла да спортува (вкл. фитнес) и да се разхожда както преди. Изпитвала неудобство от продължителната си зависимост от чужда помощ и притеснения относно професионалната си реализация. Свидетелката заявява, че ищцата не е успяла да осъществи планирания си юбилей по повод 60-ата годишнина, тъй като по това време все още е била с ортеза и в ограничено функционално състояние.

5

Съдът кредитира приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б. К.. Експертът отговаря, че в резултат на процесния инцидент ищцата е получила закрита, трифрагментна фрактура на проксималния край на левия хумерус, обхващаща големия туберкулум и хирургичната шийка, с дислокация на костните фрагменти. Срокът на имобилизация при фрактурите на проксималния хумерус е 5-6 седмици, временната неработоспособност за физически труд е 3 – 4 месеца, а за нефизически труд е 2 – 2,5 месеца. Практиката показва обаче, че при неоперативно лечение този тип фрактури на проксималния хумерус зарастват за период от около 45-60 дни в зависимост от възрастта на пациента. След него задължително се провеждат един или няколко курса на рехабилитация, които имат за цел да възстановят обема на движение в раменната и лакътна стави, както и силата на мускулите на мишницата и предмишницата. Целият период на възстановяване обикновено е от порядъка на 2,5-3 месеца в зависимост от силата на проява на изброените по-горе фактори, оказващи влияние на процеса на зарастване на фрактурата. При личен преглед за целите на експертизата вещото лице установява, че ищцата продължава да има периодична болка в лявото рамо, която се усилва при по-резки движения, лежане на ляво и продължително писане на компютър, поради което приема обезболяващи медикаменти няколко пъти месечно. Обективно се установяват болезнени и ограничени активни и пасивни движения в лявата раменна става – значително намалена флексия напред и абдукция встрани, както и невъзможност за извършване на въртеливи движения и ротации при отвеждане на ръката; налице е леко отслабена мускулна сила и намален захват вляво, както и промени в кожната чувствителност по хода на левия лакътен нерв. На образните изследвания се установява, че счупването е зараснало, но в порочна позиция (варусен колапс и субакромиален импинджмънт), което е причина за трайното ограничение и болезненост на движенията. С оглед данните от клиничния и рентгенов преглед вещото лице приема, че процесната фрактура е консолидирала, но извън нормалните анатомични параметри, като са налице трайни посттравматични усложнения. Установява се, че в резултат на процесната травма ищцата е с трайно и съществено ограничен обем на движенията в лявата раменна става, като повдигането на ръката напред и отвеждането встрани достигат само част от нормалния за възрастта обем и не позволяват използването на крайника над нивото на 6 рамото в пълен обхват. Извършването на кръгови движения и значителна част от въртеливите движения в рамото е практически невъзможно, а останалите движения са съпроводени с болка, което обективно затруднява дейности като обличане, събличане, повдигане и задържане на предмети, както и попродължителна работа с ръката. Вещото лице заключава, че описаната травма на ищцата се намира в пряка причинно-следствена връзка с процесния инцидент от 28.09.2022 г. Падането на ищцата върху терена при изпънат и отведен ляв горен крайник е довело по индиректен механизъм до счупване в горната част на лявата раменна кост, като върху тази област се е поела тежестта на тялото при удара. Експертът отчита, че по делото липсват данни за предходни травми в областта на лявото рамо, включително и по анамнестични сведения от самата ищца. Образните изследвания непосредствено след инцидента сочат данни за прясна фрактура с остри ръбове на костните фрагменти, характерни за скорошно счупване, а проведеното консервативно лечение е съвместимо именно с пресен, а не със стар травматичен процес. С оглед на това вещото лице приема, че увреждането е в пряка причинноследствена връзка с инцидента от 28.09.2022 г., а не от предшестващо или различно по време събитие.