Решение № 212 от 12.11.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Бургас, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Веселка Г. Узунова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20242000500300 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД, гр.София против решение № 400 от 26.04.2024г. по гр.д. № 1921/2022г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на В. М. П. от гр.Б. сумата над 10 000 лв. до присъдените 20 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от телесна повреда, настъпила в резултат на пътно транспортно произшествие на 26.01.2022г., в едно със законната лихва от 17.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за присъдена законна лихва върху изплатените извънсъдебно 20000 лв., считано от 17.08.2022г. до 13.10.2022г.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради необоснованост. Изложени са констатациите на изслушаната пред първата инстанция съдебна медицинска експертиза за претърпените от ищеца травми от процесното ПТП – счупване на ребро, фрактура на лява тибия /голям хрущял/, фрактурни ивици в областта на еминенцията, охлузвания и кръвонасядания на дясно коляно, както и извършеното лечение. Изтъква се забавено от пострадалия лечение по негова вина, което е засилило болките и страданията. Ищецът не е бил на постелъчен режим, възстановителният период е протекъл гладко, болките са обичайни, няма шок и психическо 1 страдание, което се установява и от показанията му по досъдебното производство. Поддържа се възражението за съпричиняване, поради управление на автомобил без поставен предпазен колан, което е причинило и получените увреждания при случилия се лек челен сблъсък. Освен това, поведението на пострадалия е удължило и усложнило оздравителния процес – започнал е лечение половин месец след произшествието. Няма данни за проследяване на травмите и проведена рехабилитация, както и за посещения при психолог. Оспорва се заключението на САТЕ за поставен от пострадалия предпазен колан, като е направен анализ на останалите доказателства – свидетелски показания и СМЕ, в които са налице данни за обратното.

Възражението в частта за присъдената лихва от 1327,77 лв. е обосновано с липса на представена банкова сметка при предявяване на претенцията от ищеца. Претендират се разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор от ищеца В. П., чрез адв. Н.

Д. и адв. Н. Х., с който е заявено искане жалбата да бъде оставена без уважение и обжалваното решение – потвърдено, като правилно, обосновано и законосъобразно. Оспорва се като несъстоятелно твърдението за прекомерност на присъденото обезщетение, предвид събрани множество и убедителни доказателства за справедлив дори по-висок размер на обезщетение. Посочено е, че ищецът е избрал най-доброто лечение, а обстоятелството, че се е разболял от Ковид-19 не е основание за намаляване на обезщетението. Изтъкват се настъпили усложнения в процеса на лечение – оперативно отстраняване на един от винтовете, мигрирал в меките тъкани и причинил дразнене и болки. Наведен е довод и за настъпили негативни последици за емоционалното и психическо състояние на пострадалия, които все още не са отшумели. По възражението за съпричиняване е посочено, че доказателствата по делото сочат на поставен предпазен колан от пострадалия към момента на произшествието. Направено е искане за присъждане на разноските по делото, включая адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.

Въззивна жалба против решението на първата инстанция е подадена и от ищеца В. П. в частта, с която е отхвърлен искът му за сумата над присъдените 20 000 лв. до претендираните 60000 лв., т.е. за още 40000 лв., в едно със законната лихва. Въззивникът-ищец твърди, че размерът на определеното обезщетение е необосновано и незаконосъобразено занижен, предвид изискването на чл.52 ЗЗД за справедлива обезвреда и изяснените в съдебната практика критерии. Изложени са подробни съображения за вида, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания. Развити са доводи за съобразяване на икономическите условия не само към момента на увреждането, но и в периода на продължаващи болки и страдания до тяхното отшумяване, като се отчитат инфлационните процеси в страната. Изтъква се 2 още несъобразено в достатъчна степен отражение на деликта върху психичното и емоционално състояние на пострадалия. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на иска изцяло, като бъдат присъдени допълнително 40000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва, считано от 17.02.2022 г. Заявена е претеция за присъждане на разноски.

Ответното дружество не е подало отговор на ищцовата въззивна жалба.

Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирани страни против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.

По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:

Обжалваното решение, преценено съобразно изискванията на чл.169 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо. Съдебният акт е постановен от надлежен състав на компетентния съд по допустим иск в изискуемата от закона форма и съдържание по чл.236 ГПК.

Искът е за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на ПТП, предявен по силата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество и има правното си основание в чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Безспорно е от фактическа страна, че на 26.01.2022г. в гр. Б., на кръстовището „С.“ с ул.„О.“, е възникнало ПТП – челен удар между лек автомобил „Дайхатцу Фероза“ с рег. № *, управляван от В. П. и товарен автомобил „Волво“ с рег. № *, управляван от Г. Д., като причина за произшествието е навлизането на товарния автомобил в пътната лента за насрещно движение, където в този момент се е намирал лекият автомобил. В резултат на виновното поведение на водача на товарния автомобил, с валидна към датата на произшествието задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК „Лев инс“ АД, П. получил телесни увреждания – счупване на дясно ребро; фрактура на медиалния кондил на проксималната лява тибия и фрактурни ивици в областта на еминенцията, довело до трайно затруднение на движението на ляв долен крайник; охлузвания и кръвонасядания на дясно коляно. С решение №109 от 14.02.2023г. водачът Г.

Д. е признат за виновен за извършено при процесното ПТП престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“ НК за причинена средна телесна повреда на ищеца, като на основание чл.78а, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ от 1000 лв.

Страните не спорят по отговорността на ответното дружество за настъпилото непозволено увреждане на пострадалия ищец при горното ПТП.

Налице е фактическият състав на чл.45 ЗЗД и с оглед предвидената възможност за пряк иск против застрахователя по застраховка „Гражданска 3 отговорност“ по чл.432, ал.1 КЗ, разглежданата искова претенция за заплащане на обезщетение за настъпилите от процесното произшествие вреди е доказан по своето основание. По основателността на иска липсват оплаквания във въззивните жалби.

Насрещните страни – въззивници възразяват и навеждат доводи само по отношение размера на следващото се обезщетение на пострадалия.

Обезвредата за неимуществени вреди следва да бъде определена при условията на чл.52 ЗЗД, съгласно който, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливото обезщетение предполага съобразяването му с характера и тежестта на увреждането, вида, интензитета и продължителността на претърпените като последица болки и страдания от пострадалия, а така също и с икономическите условия в страната, с оглед избягване на неоснователно обогатяване.

Безспорно, в резултат на процесното ПТП въззивникът-ищец е претърпял телесни повреди, изразяващи се според изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза в следното: счупване на пето дясно ребро; травма в лява коляна става, включваща фрактура на медиалния кондил на проксималната лява тибия и фрактурни ивици в областта на еминенцията, довело до трайно затруднение на движението на ляв долен крайник; охлузвания и кръвонасядания на дясно коляно. Проведено е лечение, изразяващо се в поставена в деня на инцидента по спешност в УМБАЛ – Бургас гипсова шина на ляв долен крайник, като пациентът е отказал да остане на болнично лечение. На 1.02.2022г. ищецът е постъпил в Клиника „Сърце и мозък“ с диагноза - Ковид 19, двустранна интерстициална пневмония. Изписан е на 7.02.2022г. и на следващия ден – 8.02.2022г. е приет в МБАЛ „Сърце и мозък“- гр.Плевен, Клиника по ортопедия и травматология за лечение на травмата в лява колянна става, където на 14.02.2022г. е опериран, като е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза на счупената тибиална кост с плака и канюлиран винт. Изписан е на 17.02.2022г., при протекъл гладък постоперативен период, без оплаквания и данни за усложнения. Дадени са препоръки за превръзки през 3 дни, сваляне на кожни скоби след 14 дни и придвижване с помощни средства за 3 месеца, като започне рехабилитация след 30 дни, при разрешено частично натоварване след 45 дни. На 18.06.2023г. П. е постъпил в Отделение по травматология в болница „Сърце и мозък“ – гр.Бургас, поради наложило се отстраняване на единия от винтовете, който е мигрирал в меките тъкани и е причинил дразнене и болки около него. Претърпял е операция на 19.06.2023г., при която е извършена екстракция, с протекъл гладко следоперативен период и е изписан на 21.06.2023г. Вследствие фрактурата на реброто ищецът е претърпял усилващи се болки при кашлица на фона на Ковид 19 и е лекуван с обезболяващи медикаменти, каквито са прилагани и при лечението на 4 коляното. При извършения на 5.10.2023г. личен преглед от вещото лице д-р Турсунлийскя- орданова е установена куцаща походка с наклон в ляво, двустранна нестабилност, голям Г-образен ръбец на лявото коляно. По представен амбулаторен лист от 16.01.2023г. от д-р Кърчева, физиотерапевт, е отразено наличие на болки и ограничени движения в лява колянна става, която е деформирана, оточна, с палпаторна болезненост и ограничени движения във всички равнини, при изразен функционален дифицит и щадяща походка.

Проведено е лечение с нискочестотно магнитно поле, лечение с СЧТ, с инфрачервени и видими лъчи. Вследствие на описаните травматични увреждания, пострадалият е търпял силни болки и страдания особено в първите 20-30 дни, както и преди и след оперативните лечения. В момента има болки при изкачване на стълби и натоварване на левия долен крайник, като причината е по-скоро налична артроза 2-3 степен на коляното. От травмата са търпени неудобства – затруднена походка, необходимост от ползване на патерици за около 3-4 месеца, затруднение при обслужването и тоалет и др. В момента пострадалият е в добро общо състояние, опорната функция на крайника е възстановена. Има лек оток на подбедрицата, който не смущава функцията на крайника. Вещото лице сочи на данни за гонартроза при П., което води до болки при натоварване и за в бъдеще. Наличието на гонартроза е отбелязано в амбулаторен лист за извършен преглед от д-р Б. -ортопед на 3.02.2023г. и направена рентгенова снимка, като в съдебно заседание вещото лице е заявило, че не може да каже, че артрозните изменения имат връзка с процесната травма, те са преди травмата, но с течение на годините при всички колене, претърпели някаква травма, гонартрозните изменения се засилват.

Във връзка с преживените от В. П. болки и страдания от описаните травми, по делото са разпитани свидетелите Д. П., С. К., Д. А. и Г. Д..

Първата е съпруга на ищеца. Заявява, че от местопроизшествието тя е транспортирала пострадалия до спешно отделение в УМБАЛ-Бургас. Имал счупване на крака, повръщал, не можел да се изправи. Имал съвсем малко кръв на лицето. При прегледа се установило счупване на три ребра и на коляното. Бил зле, уплашен и стресиран. Гипсирали му крака и препоръчали да се направи операция. Семейството решили да потърсят второ мнение, тъй като се касаело за импланти. Насочили се към болница в Плевен. В домашни условия съпругата се грижила за ищеца, докато той бил с гипс.