Решение № 14044 от 17.08.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14044 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.

ДРАНЧОВСКА като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА

Гражданско дело № 20221110156623 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са частични осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Ищцата Г. К. Д. твърди, че с ответницата са сестри, като последната и нейният съпруг системно отправяли заплахи и обидни изрази по отношение на нея, като имало и случаи, в които упражнили физическо насилие спрямо ищцата, във връзка с които сезирала прокуратурата и подавала жалби до полицията. Посочва, че на 03.10.2021 г. ответницата изпратила кратко текстово съобщение до мобилния номер на ищцата със следното съдържание: „Цял живот казваш към другите Дръжте крадеца, а всъщност си ти. Циганска душа си беше и такава ще си останеш.“, както и че на 30.08.2022 г. около 01.13 ч. ответницата изпратила електронно писмо с прикачен файл от собствения си адрес на електронна поща до адреса на електронната поща на ищцата със следното съдържание:

„Помниш ли какво направи с майка си **** с баба си ****, с баща си ***, когото не приемаше /и му казваше, че не ти е баща/ и беше болен и ти го пъдеше от собствения му дом...“; „Не мога да си представя какъв човек можеш да бъдеш? Да помагаш на хората с увреждания и в същото време да си изрод в семейство си. Да караш околните хора да мислят, че семейството ти е най-лошото на света, а в същото време ти уби един по един всички“; „умори майка си и баба си и се опита всички твои действия да ги припишеш на мен“; „Мъртвите, които погуби от собственото си семейство, искат възмездие. Опита се да погубиш и нас“, като е наименувала електронния адрес на ищцата като „Г. - мърша”, изписано с латински букви. Счита, че в тази електронна кореспонденция са изложени 1 множество клеветнически твърдения и обиди, както и се съдържат личностни нападки и груби изказвания спрямо личността й, като от описаните деяния в своята съвкупност е претърпяла редица неимуществени вреди, изразяващи се в емоционално безпокойство, безсъние, смущение, притеснение, обида, огорчение, засягане на личния й авторитет и добро име, както и накърняване на честта и достойнството. Ето защо претендира обезщетяване на претърпените неимуществени вреди със сумата от 1000 лв., част от вземане в общ размер от 3000 лв., представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в обидни и клеветнически твърдения, съдържащи се в текстово съобщение от 03.10.2021 г., както и със сумата от 2000 лв., част от вземане в общ размер от 7000 лв., представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в обидни и клеветнически твърдения, съдържащи се в имейл от 30.08.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на деликта до окончателното им изплащане (видно от уточнителна молба на ищцата от 09.05.2023 г.).

Ответницата С. К. З. оспорва исковете, като твърди, че не е автор на съдържанието на сочената от ищцата електронна кореспонденция и счита, че дори и да бъде установено, че е титуляр на посочения мобилен номер, това не доказва, че именно тя е изпратила съобщението. Намира, че описаното съдържание на електронна кореспонденция не очертава фактическия състав на деликтно поведение, тъй като съставлява изразено лично мнение и негативна оценка по отношение на поведението на ищцата в съответствие с принципа на свобода на словото, а не съдържа обиди или клевети. Оспорва ищцата да е претърпяла неимуществени вреди от описаното поведение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищцата по исковете с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е претърпяла твърдените неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в описаните обиди и клевети, съдържащи се в текстово съобщение и имейл. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение, респ. верността на изказаните твърдения.

Между страните не се спори, че на 03.10.2021 г. ищцата е получила на телефона си кратко текстово съобщение с посоченото в исковата молба съдържание, респ. че на 30.08.2022 г. е получила имейл с посоченото в исковата молба съдържание, като спорно по делото се явява обстоятелството дали същите изхождат от ответницата, респ. дали съдържат обиди и клевети и дали ищцата е претърпяла неимуществени вреди в причинна връзка с тях.

От представените писмени доказателства е видно, че краткото текстово съобщение е 2 изпратено от мобилен номер ***, а електронното писмо е изпратено от имейл адрес [email protected], което се потвърждава и от неоспореното от страните заключение на допуснатата по делото СТЕ. От изпратеното от ****** писмо от 27.06.2023 г. въз основа на издаденото съдебно удостоверение се установява, че посоченият мобилен номер *********** е предоставен от мобилния оператор за ползване по договор, сключен със С. К.

З., като фактът, че това е номерът, който ответницата ползва от години, се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства. Свидетелят ***********, с когото ищцата живее на семейни съпружески начала, разказва, че е виждал краткото текстово съобщение от 03.10.2021 г. на телефона на Г. и е забелязал, че изхожда от номера на сестра й, по който те двете комуникират от години, а имейлът от 30.08.2022 г. е изпратен от адреса на С., от който тя е комуникирала с ищцата през последните 10 години, включително докато все още са работили в обща семейна компания, като ответницата винаги е поддържала този имейл адрес и е изпращала от него и служебни писма (до счетоводството например). Свидетелят ********, син на ищцата, също потвърждава, че номерът на леля му е *********** и той е разговарял с нея на този телефон, като и от приетата писмена имейл кореспонденция, представена от ищцата в откритото съдебно заседание, е видно, че двете сестри са общували от години от посочените имейл адреси.

С оглед на изложеното несъмнено се установява, че процесните СМС и имейл изхождат от ползваните от С. З. телефон и електронна поща, като при липсата на други данни следва да се приеме, че са написани и изпратени именно от нея. Този извод не се опровергава от показанията на свидетеля К. И. С., който твърди, че телефонният номер на ответницата е **********, а от номер *********** е разговарял със съпруга й ******* (негов приятел). По делото несъмнено се установява, че номер *********** се ползва от С. от години и сключеният за този номер договор за мобилни услуги е на нейно име, като няма пречка тя да разполага и с друг мобилен номер, от който да общува със свидетеля, респ. не е житейски необичайно спорадично този номер да се ползва от съпруга й, но при липсата на данни именно той да е използвал телефона в конкретния случай при изпращане на процесния СМС от 03.10.2021 г. (още повече, че свидетелят посочва, че основният мобилен номер, който ползва ***** е различен – **********), следва да се приеме, че текстовото съобщение е изпратено от титуляра на мобилната услуга – С. К. З.. Свидетелят С. потвърждава, че имейлът на ответницата е [email protected], но разказва, че е виждал съпругът й да го ползва, тъй като стоял отворен на лаптопа в дома им и ***** го посочвал като имейл за контакт при публикуване на обяви за автомобили. По делото обаче не са събрани данни, че именно ***** е ползвал електронната поща на съпругата си при изпращане на имейла от 30.08.2022 г., като и свидетелят С. споделя, че не е виждал ***** да пише имейли от нейната поща и да въвежда паролата й, а само го посочвал като контакт по обявите, тъй като регистрацията в уебсайтовете била направена през нейния имейл.

Следователно, при липса на проведено в достатъчна степен насрещно доказване съдът намира, че при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал по делото се установява авторството на процесните кратко текстово съобщение и електронно писмо в 3 лицето на С. К. З., като спорно между страните е обстоятелството дали изходящото от ответницата съдържание на кореспонденцията разкрива елементите на противоправно поведение.

Противоправно е това поведение, което засяга чуждо благо, защитено от правния ред като предмет на чуждо абсолютно субективно право, като в настоящия случай в исковата молба се твърди, че разпространените изказвания са обидни и клеветнически.

Обидата се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, което предполага ответникът да е употребил думи и/или изрази, които са обективно обидни. Реакцията на пострадалия на конкретното поведение и неговото субективно възприятие на изречените думи като позорни или обидни сами по себе си не биха могли да обосноват ангажиране на отговорност, ако деянието обективно не е противоправно. При преценката за обидната форма на извършеното трябва да се изхожда не просто от субективното възприятие на засегнатия (който може да е свръхчувствителен), а от обективен критерий: от общоприетите морални и обществени разбирания за необходимо отношение към другите членове на обществото. Унизителният характер на казаното следва да се преценява на основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на всекиго, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността и дали направената от дееца оценка е основателна. Обидата може да се осъществи както устно, така и писмено, като е необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия. Само по себе си, обаче, мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не представлява обида. В този смисъл следва да бъде направено разграничението между отрицателното мнение, което по същество представлява критика на някого, и обидата. За да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, които според господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични.

Следователно, обидата е лично унизяващо отнасяне към някого, докато мнението представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка на личности и събития.

Настоящият съдебен състав намира, че използваните в краткото текстово съобщение от 03.10.2021 г. изрази „крадец“ и „циганска душа“, насочени към личността на ищцата, са обидни. С обвинението „крадец“ ищцата е набедена, че противозаконно е присвоила чуждо имущество, което е не само клевета, но може да се квалифицира и като обида, тъй като обективно е от естество да накърни честта и достойнството на пострадалия и в контекста на цялото изречение („Цял живот казваш на другите Дръжте крадеца, а всъщност си ти.“) изразява отрицателната оценка на дееца за личността на пострадалата, за нейните личностни качества, етични и морални принципи. В същия смисъл е и използваният израз „циганска душа“, като от систематичното тълкуване на съдържанието на СМС-а е видно, че той е използван в негативен контекс – като „дребна душица“, с оглед на господстващия в обществото стереотип по отношение на представителите на ромската етническа общност като бедни, необразовани и крадливи хора.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 НК, клевета представлява разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на неизвършено престъпление.

Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т.е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. Освен това, обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.