Решение № 1720 от 13.10.2020, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 1720/13.10.2020г. гр.Пловдив, 13 . 10 . 2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав :

Административен съдия : Здравка Диева

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1247/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :

С.И. ***, представляван от адв.А.П. обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0239-000086/13.04.2020г., издадена от Началник РУ Асеновград към ОД МВР – Пловдив, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Становища на страните :

- Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна с искане за отмяната й. Оспорена е фактическата обстановка, отразена в обстоятелствената част на административния акт с твърдение, че отразеното не отговаря на действителността. Заявено е, че на 12.04.2020г. около 12:34ч., жалбоподателят не е управлявал автомобил – джип „Гранд Чероки“ с рег.№ **** и е установен от полицейски служители пред дома му в с.Катуница около 10:00ч. Автомобилът е бил паркиран, като при събеседване полицаите се усъмнили, че И. е употребил алкохол и потърсили съдействие от служител на КАТ към РУ МВР Асеновград. На място оспорващото лице отказало да бъде тествано с техническо средство, след което около 12:30ч. е откаран в полицейското управление в Асеновград, където в 12:34ч. е изпробван за алкохол, след което е задържан за 24 часа. Предвид изложеното, в посочения час в оспорената заповед, И. не е управлявал МПС. Автомобилът не е управляван на **** в с.Катуница, тъй като полицейските служители са заварили автомобилът в покой със загасен двигател, а И. е бил извън автомобила. Поддържа се, че заповедта за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ следва да съдържа точно и обективно описание на действително осъществилите се факти, което не е налице в случая. С позоваване на приетите по делото доказателства адв.П. твърди за доказано твърдението – в посочения в заповедта час, оспорващото лице не е управлявало МПС.

- Ответникът в производството – Началник

РУ Асеновград към ОД МВР – Пловдив, счита жалбата за неоснователна. С изпращане на преписката е поискано да бъде оставена без уважение и е заявено, че заповедта касае случай, по който се води досъдебно производство /ДП/ № 247/2020г. против Ст.И. за престъпление по чл.343б ал.1 НК. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и намаляване до минималния, при евентуално уважаване на жалбата.

- Окръжна прокуратура-Пловдив не участва в съдебното производство.

Жалбата е подадена на 04.05.2020г., в

14 дн.срок от връчването й – 23.04.2020г. Оспорващото лице е адресат на ограничителен акт, поради което оспорването е с правен интерес и в срок - допустимо.

1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото /л.21/ и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.3 АПК/.

1.1. Според данни от преписката : Със Заповед №

317з-391/06.02.2017г., Директор ОД МВР-Пловдив е оправомощил длъжностни лица от ОД МВР-Пловдив да налагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл.171 т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 б”а” и т.6 ЗДв.П, сред които началници на РУ на МВР – I, т.2 /л.42/. Оправомощителната заповед е вписана в оспорения акт, издаден от Началник РУ Асеновград към ОД МВР-Пловдив.

С АУАН серия АA, № 628556 от 12.04.2020г. е констатирано от мл.автоконтрольор Г.Б. към РУ Асеновград, че на същата дата, около 12:34ч. в с.Катуница, на ****, Ст.И. управлява собствения си лек автомобил Гранд Чероки с рег.№ ****, с концентрация на алкохол. Отразено е, че „Водача е изпробван с техническо средство Алкотест дрегер

7510 ARDM 0252, който отчете 2,05 промила в издишания въздух“. Издаден е талон за изследване № 0064086.

Описаното е квалифицирано за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДв.П. АУАН е връчен при отказ и е отразено от И., че не е шофирал.

В обстоятелствената част на оспорената заповед е отразена идентична фактическа обстановка, като е добавено, че водачът отказал да даде кръвна проба за анализ пред медицинско лице в болнично заведение /МБАЛ Асеновград/.

Талонът за изследване № 0064086 от 12.04.2020г. е връчен на И. в 13ч. /л.8/. В същия е отразено, че предварителната качествена проба е извършена в 12ч. и 34 минути и И. не е приел резултата от дрегера.

В карта № 1622310 от 12.04.2020г. е отразена работна диагноза – „Отказва да се изследва /кръв/“, л.10. В Протокол за медицинско изследване – 12.04.2020г., 13ч. и 42м. е отразен отказ от изследване, л.9.

1.2. В хода на съдебното производство е прието

Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 29.06.2020г. /л.29/, според съдържанието на което, по отношение на МПС – джип Гранд Чероки с рег.№ **** е отразено, че на 12.04.2020г. в 10:05ч. Ст.И. е управлявал посочения лек автомобил, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда /2,39 на хиляда/, установено посредством съдебно-медицинска експертиза № 206/19.06.2020г. на УМБАЛ – Пловдив – престъпление по чл.343б ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК.

Актосъставителят Г.Б. е изслушан в качество на свидетел /съдебно заседание от 02.09.2020г., л.30 и сл./ : Същият заяви, че на 12.04.2020г. е изпратен да окаже съдействие на колеги от участъка в Садово, които са свидетели в акта. Имали са съмнение, че водачът е употребил алкохол.

На място И. отказал да го изпробват за употреба на алкохол, но впоследствие бил изпробван в РУ и резултатът показал над 1,2 на хиляда. Актосъставителят потвърди, че не е очевидец и не може да каже с точност кога е поискано съдействие. Разбрал от колеги, че И. е спрян пред дома му. В акта е отразен часа на пробата с дрегера. Посоченият за свидетел в АУАН – А.Г. заяви, че не е видял жалбоподателя да управлява МПС. Бил е изпратен първи за конкретния случай и е присъствал през цялото време, но е видял И. единствено зад колата, слезнал от джипа и си спомня, че отрекъл да е управлявал МПС.

Според данни от заверени копия на материалите по ДП №

247/2020г. по описа на РУ-Асеновград, въз основа на което е образувано НОХД № 602/2020г. по описа на РС – Асеновград с подсъдим – жалбоподателя, за престъпление по чл.343б ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, които са относими за спора /л.38 и сл./

: докладна записка от инспектор Т.К. – ПИ при РУ Асеновград / 12.04.2020г. – На 12.04.2020г. Ст.И. е управлявал джипа си, който полицейските служители са следвали по сигнал за кражба на контактен ключ от лек автомобил мерцедес и И. спрял джипа пред дома си; докладна записка от мл.автоконтрольор Г.Б. до началник РУ Асеновград от 12.04.2020г. – На 12.04.2020г. около 10.40ч. е поискано съдействие на адрес с.Катуница ****, където на място е установен паркирал л.а. Гранд Чероки с рег.номер **** и собственик Ст.И.. Същият на място заявил устно, че не желае да бъде изпробван за наличие на алкохол, но впоследствие променил решението си и в 12.34ч. е изпробван от Б. с техническо средство Алкотест дрегер 7510, отчел 2,05 промила алкохол в издишания от водача въздух. И. ***, където пред медицински лица отказал да даде кръв за химичен анализ и да бъде пробван на доказателствен анализатор. ; заповед за задържане на лице за срок до 24ч. спрямо Ст.И. е издадена на 12.04.2020г. в 10:40ч.; според Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 29.06.2020г., по отношение на МПС – джип Гранд Чероки с рег.№ **** е отразено, че на 12.04.2020г. в 10.05ч. Ст.И. е управлявал посочения лек автомобил, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда /2,39 на хиляда/, установено посредством съдебно-медицинска експертиза № 206/19.06.2020г. на УМБАЛ – Пловдив – престъпление по чл.343б ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК.; Протокол за разпит на обвиняем от 16.04.2020г. – признания на И. за употреба на алкохол;

Протокол за разпит на свидетел – Х.П. – отразен за свидетел в АУАН :

Задържането за 24ч. било осъществено след като върнали И. ***, което е станало след пробата с техническо средство, направена от Б..; Съдебно-медицинска експертиза от 19.06.2020г. е основала заключението си на всички данни от протоколите за разпит и е приела, че „…на 12.04.2020г. в 10.05ч. С.И. *** е бил с концентрация на алкохол в кръвта 2,39 промила“.

2. Обжалваната заповед е издадена от Началник РУ

Асеновград към ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция - Пловдив. Съгласно чл.

172 ал. 1 от ЗДв.П принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД МВР, I, т.2 – Пловдив относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П, изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган, в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.

Адресатът на заповедта правилно е определен - с фактическото прилагане на мярката водачът на автомобила /в случая собственик/ се лишава от възможността да ползва превозното средство съобразно неговото предназначение и правните й последици пораждат действие пряко и непосредствено в неговата правната сфера, поради което именно той е по силата на закона адресат на акта, с който е наложена оспорената ПАМ по чл.171 т.1 б.“б“ ЗДв.П : „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;“.

Целта на мярката е посочена в нормата на чл.171 ЗДв.П

- за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административни нарушения. Една от забраните, които е въведена пряко с цел опазване на живота и здравето на участниците в движението и на имуществото на лицата, е забраната на водач на пътно превозно средство да го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или след употреба на наркотични вещества – чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДв.П.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици, за разлика от НП - актове по прилагане санкцията на съответната административно-правна норма. Принудителната административна мярка се налага с оглед обективно извършване на нарушение. В съдебната практика е възприето, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е независима и самостоятелна от административната принуда като вид държавна принуда, като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение - предвидените от закона последици на различни отговорности нямат обуславяща връзка, извън общия правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение.