Решение № 2424 от 29.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2424 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20231110217068 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. И. Н. срещу наказателно постановление /НП/ № 23-4332-014962/28.07.2023 г., издадено от началник група в Отдел „Пътна полиция“ /ОПП/ при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.

179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят, който обжалва същото със съображения, че в НП липсва надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, поради което същото не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1. т. 5 и т. 6 от ЗАНН.

Твърди се, че описанието на нарушението не позволявало преценка относно това дали жалбоподателят или другият участник в ПТП е нарушил правилата за движение по пътищата. Изтъква се, че чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП съдържал 7 различни хипотези (предложения) и като не е посочил коя конкретна хипотеза АНО счита за нарушена било нарушено правото на защита на жалбоподателя. Иска се отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а се представлява от адв. Г. М. с пълномощно по делото. Той пледира за отмяна на НП, като намира, че от доказателствата по делото се установява, че причинител на ПТП е бил не жалбоподателят, а другият участник - свидетелят К., която се е движела зад автомобила на жалбоподателя. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна - началник група в Отдел „Пътна полиция“ /ОПП/ 1 при СДВР - редовно призована, не се представлява. По делото са депозирани писмени бележки, в които са изложени съображения по съществото на правния спор, иска се НП да бъде потвърдено, претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като извърши цялостна преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

На 26.06.2023 г., около 08:00 часа, в гр. София, по бул. „Акад. Иван Евстратиев Гешов“, жалбоподателят М. И. Н. управлявал собствения си лек автомобил, марка и модел „,,***''“ с рег. № ,,***'', с посока на движение от бул.

„България“ към бул. „Св. Г. Софийски“. Пътят разполагал с три ленти за движение в едната посока, като жалбоподателят ползвал средната пътна лента.

На пасажерското място в автомобила се намирала свид. W. Н.а – съпруга на жалбоподателя М. Н.. В това време по дясната лента за движение в същата посока се движел лек автомобил, марка/модел „,,***''“ с рег. № ,,***'', управляван от свид. Г. К.. Преди кръстовището, образувано от бул. „Акад.

Иван Евстратиев Гешов“, и ул. „Хан Пресиян“, жалбоподателят се отклонил надясно и без да пропусне движещия се в дясната пътна лента автомобил, управляван от свид. К., навлязъл в дясната лента за движение, пред нейния автомобил и предприел десен завой. Свид. К. задействала спирачната система, но не успяла да спре навреме и ударила с предната страна на автомобила си десния стоп на управляваното от жалбоподателя Н. превозно средство.

Вследствие на пътнотранспортното произшествие нямало пострадали лица, но били причинени имуществени вреди – бил счупен левият фар на управлявания от К. лек автомобил „,,***''“ с рег. № ,,***'', а на управлявания от жалб. Н. л.а. „,,***''“ с рег. № ,,***'' бил увреден десният стоп.

Двамата участници в ПТП преместили автомобилите, за да не пречат на движението и след като не постигнали съгласие досежно обстоятелствата, свързани с настъпилото произшествие, свид. К. сигнализирала на телефон 112.

На местопроизшествието пристигнал екип на ОПП-СДВР в състав от свидетеля И. И. и колегата му А.П.. Двамата водачи попълнили декларации, в които изложили обстоятелствата, свързани с настъпилото ПТП, а И. съставил протокол за ПТП и скица към него, в които отразил обстоятелствата свързани с произшествието по данни на участниците в него. При тези обстоятелства свид. И. преценил, че жалб. Н. е осъществил нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, поради което съставил срещу него АУАН серия GA, бл. № 228042 от 26.06.2923 г. Жалбоподателят отказал да подпише предявения му екземпляр от АУАН, което било удостоверено с подписа на един свидетел.

Въз основа на така съставения АУАН на 28.07.2023 г. началник група в Отдел „Пътна полиция“ при СДВР издал обжалваното наказателно постановление № 23-4332-014962/28.07.2023 г., с което на жалбоподателя М.

2

Н. на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. НП било връчено на жалбоподателя на 14.11.2023 г., а жалбата срещу него била подадена на 28.11.2023 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите И. А. И. – актосъставител, W. Д. Н.а и Г. С. К.;, както и писмените доказателства, съдържащи се в административно наказателната преписка.

Съдът кредитира показанията на свидетелите W. Н.а и Г. К., тъй като същите са обективни, логични, последователни и еднопосочни. В тях се съдържа достоверна информация относно времето, мястото, механизма на настъпване на ПТП, причинените щети, сигнализирането на органите на реда, пристигането им и съставянето на протокол и скица за ПТП.

Съдът се довери и на показанията на И. И. относно обстоятелствата по съставянето на АУАН от негова страна.

Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които са обективни и допринасят за изясняване на релевантната фактология.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. В случая АУАН е съставен от компетентен за това орган - свидетелят И. И., заемащ длъжността мл. автоконтрольор в ОПП-СДВР, с което е спазен чл. 189, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 2 от ЗДвП и съгласно т. 1.3.1. от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. Оспорваното НП е издадено от "определено от министъра на вътрешните работи" длъжностно лице началник сектор в ОПП-СДВР, с което е спазена разпоредбата на чл. 189, ал.

12 от ЗДвП и съгласно т. 3.10 от цитираната заповед.

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат всички реквизити, посочени съответно в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като при издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението е описано ясно, точно и недвусмислено, посочени са датата и мястото на неговото извършване, като му е дадена 3 съответстваща на фактическото описание правна квалификация, а оплакванията на жалбоподателя относно описанието на нарушението се явяват неоснователни. Спазена е и процедурата по съставяне на АУАН, доколкото същият е съставен в присъствието на нарушителя и на един свидетел при установяване на нарушенията. Ето защо съдът намери, че в случая не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на НП.

Нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП задължава водача на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Съгласно чл. 25, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.

В случая от доказателствата по делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на посочените в НП време и място, жалбоподателят М. Н., като водач на л.а. „,,***''“ с рег. № ,,***'' е преминал от средна лента за движение в дясната пътна лента, като е отнел предимството и не е пропуснал движещия се по нея л.а. „,,***''“ с рег. № ,,***'', управляван от свид. Г. К., вследствие на което последната не е имала възможност да спре своевременно и между двата автомобила е настъпило ПТП с материални щети. С това жалбоподателят е осъществил от обективна страна състав на административно нарушение по чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 вр. чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДвП.

От субективна страна административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, съзнавал е, че предприема маневра за завиване надясно, навлизайки в дясната лента за движение и че е длъжен да пропусне движещите се по нея превозни средства, като въпреки това е пристъпил и извършил посочената маневра, отнемайки предимството на управлявания от свид. Г. К. автомобил.

Нормата на чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП (в приложимата редакция към ДВ, бр. 101 от 20.12.2016 г.) предвижда, че се наказва с глоба в размер на 200 лв. водач, който поради неспазване правилата за предимство причини пътнотранспортно произшествие, когато деянието не съставлява престъпление. В случая правилно наказващият орган е приложил именно посочената разпоредба и е наложил наказанието в абсолютно определения от закона размер. Същото е от естество да допринесе за постигане целите на административното наказание по чл. 12 от ЗАНН, като съдът не разполага с 4 правомощия касателно размера на глобата, доколкото същата е абсолютно определена.

Съдът не намира основание да определи процесното нарушение като маловажно, доколкото същото разкрива типична степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид.

С оглед на изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на наказаното лице, извършеното нарушение е безспорно доказано, а наложеното административно наказание „глоба“ е обосновано и справедливо, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл.

37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 /осемдесет/ лева, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида и количеството на извършената от процесуалния представител дейност.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН и чл.

63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН Софийски районен съд, НО, 133 състав РЕШИ: