Решение № 168 от 16.12.2024, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Търговище, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова като разгледа докладваното от ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20243530200743 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. Р. В., ЕГН ********** от гр.Търговище, в качеството й на земеделски производител, против Наказателно постановление № 63/04.09.2024 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на основание чл.200, ал.1, т.29 от Закона за водите (ЗВ) за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от З В, във вр. с чл.174, ал.1, т.1 от ЗВ, й е наложена „глоба“ в размер на 500 лева. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, поради изложените в жалбата съображения. Счита, че е налице и „маловажност“ на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адвокат С. Й., поддържа жалбата и искането за отмяна на наказателното постановление по изложените в нея доводи. Представя писмени бележки. Моли за присъждане на сторените в производството разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – Директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“, редовно призован, не се явява в открито съдебно 1 заседание. В депозираното от ст. юрисконсулт К. Г. писмено становище вх. рег. № 9098/11.11.2024 г. се оспорва жалбата, която моли съдът да отхвърли като неоснователна, а наказателното постановление като законосъобразно да бъде потвърдено.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като съобрази изложените от страните доводи и възражения, и служебно провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, съдът намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от легитимирано лице, в предвидения от закона преклузивен срок (НП е връчено на жалбоподателя чрез пощенска услуга на 11.09.2024 г., а жалбата e с вх. № 07-00625(А1)/20.09.2024 г., изпратена чрез Система за сигурно електронно връчване) срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което подлежи на разглеждане по същество.

На 16.04.2024 г. е извършена контролна проверка на място и по документи от експерти на Басейнова дирекция „Черноморски район” в присъствието на Т. В. – земеделски производител, констатациите по която са обективирани в КП № Ш-113/16.04.2024 г., по повод изпълнение на условията по Разрешително № 2112 0018/18.05.2013 г. за водовземане от повърхностни води - воден обект - река Калайджи дере (р.Осенска), код BG2KA800R033, с място на водовземането в точка с географски координати N 43°14'50.6" с.ш. и Е 26°42'06.9", ЕКАТТЕ 54081, намиращ се в с.Осен, общ.Търговище, обл.Търговище, с цел на водовземане „Напояване на земеделски култури орехи“ и с титуляр - Земеделски производител Т. Р. В., ЕГН **********.

Разрешителното е с краен срок на действие - 30.09.2023 г. Установено е, че към момента на проверката - 16.04.2024 г., титулярът по Разрешителното е подал заявление с вх. № РР - ЗП 57/20.02.2023 г., тъй като бил в процедура по продължаване срока на същото. Констатирано било неизпълнение на т.2 от Раздел „Изисквания към програмата за мониторинг“, а именно, не бил извършен химичен анализ на черпените повърхностни води в акредитирана лаборатория за 2023 г. по изрично изброените в Разрешителното показатели, което съставлявало неизпълнение на същото, доколкото водните проби за изследванията следвало да се вземат в периода от 1 юли до 30 септември. За установеното е издаден АУАН № 127 (№ 001473) от 16.04.2024 г., получен и подписан от титуляра - ЗП Т. Р. В., с който е прието, че с извършеното в периода от 1 юли до 30 септември 2023 г. деяние, ЗП Т. Р. В. е нарушила чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите. АУАН е връчен лично на ЗП Т. Р. В. на 16.04.2024 г.

2

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу АУАН от нарушителя е подадено писмено възражение с вх. № 94-00-3367/22.04.2024 г., посочените в което съображения, административнонаказващия орган е приел за неоснователни, както следва: по отношение на твърдяните допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно липсата на посочени в акта дата и място на извършеното нарушение - че същите са в достатъчна степен конкретизирани, като мястото на нарушението е било описано с географските координати на точката на водовземане, съгласно Разрешителното, а за дата на нарушението е приел, че се явява периода, в който е следвало да бъде извършен химичен анализ на ползваните води. Неоснователно било и твърдението, че не било взето под внимание, че химичния анализ е извършен февруари месец 2024 г. с мотиви, че съгласно т.2 от Раздел „Изисквания към програмата за мониторинг“ в цитираното по-горе Разрешително, химичния анализ следва да бъде извършван ежегодно, в точно определен времеви период.

Въз основа на АУАН е издадено оспореното НП № 63/04.09.2024 г., с което административнонаказващия орган е приел, че с извършеното в периода от 01.08.2023 г. до 30.09.2023 г. неизпълнение на т.2 от Раздел „Изисквания към програмата за мониторинг“ от Разрешително № 2112 0018/18.05.2013 г., като не е извършил анализ на повърхностните води за 2023 г. по всички упоменати показатели, ЗП Т. Р. В. е нарушила чл.48, ал.1, т.11, във вр. чл.174, ал.1, т.1 от Закона за водите, във вр. чл.200, ал.1, т.29 от Закона за водите, поради което и на основание чл.200, ал.1, т.29 от Закона за водите й е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество, съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН и извършва цялостна проверка, в съответствие с която следва да провери законосъобразността, а именно правилно ли са приложени процесуалния и материалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

На първо място, настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност. Видно от Заповед № 12/01.02.2024 г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ към Министерство на околната среда и водите, че със същата са определени оправомощените да извършват контролни проверки лица, в т.ч. да съставят констативни протоколи от проверки, да издават предписания в рамките на компетентностите на 3

Директора на БДЧР по реда на Закона за водите (ЗВ) и Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и да съставят АУАН по ЗВ, ЗООС и приложимите към тях подзаконови нормативни актове, сред които е и Д. Т. Ч., на длъжност „мл.експерт“ в Дирекция „Контрол“ - актосъставител по АУАН № 127 (№ 001473) от 16.04.2024 г. Оспореното НП № 63/04.09.2024 г. е издадено от инж.

Я. Д., в качеството му на Директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“, чиято компетентност произтича от разпоредбата на чл.201, ал.2 от ЗВ, според която наказателните постановления се издават от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него длъжностни лица, или от директорите на басейновите дирекции. Както АУАН, така и НП са в предписаната от закона писмена форма.

Въпреки изложеното, съдът намира, че в процедурата по ангажиране отговорността на жалбоподателя е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неправилно определяне на датата на нарушението от страна на наказващия орган, което води до накърняване правото на защита на жалбоподателя, а именно:

Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда.

Установява се, а и по делото не е спорно, че ЗП Т. Р. В. е водоползвател, титуляр на Разрешително за водовземане от повърхностни води № 2112 0018/18.05.2013 г. с воден обект - река Калайджи (р.Осенска), с код на водното тяло - BG2KA800R033, с място на водовземане в точка с географски координати N 43°14'50.6" с.ш. и 26°42'06.9" и.д., ЕКАТТЕ 54081, намиращ се в с.Осен, общ.Търговище, обл.Търговище, с цел на водовземане „Напояване на земеделски култури“, с краен срок на Разрешителното – 30.09.2023 г. Не се оспорва и обстоятелството, че съгласно Разрешителното, в т.2 от него, в „Изисквания към програмата за мониторинг“ е посочено, че ежегодно (в периода от 1 юли до 30 септември) следва да се изследва в акредитирана лаборатория химичния състав на черпените повърхностни води по посочените показатели. В указания срок за 2023 г., необходимото изследване не е било извършено от титуляра на Разрешителното - ЗП Т. Р. В..

Разпоредбата на чл.57 от ЗАНН императивно определя съдържанието на 4 наказателното постановление. Изрично в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН , че наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Така, датата на извършване на нарушението се явява задължителен реквизит на съдържанието на НП и представлява индивидуализиращ деянието признак, който позволява отграничаването му от всяко друго деяние в обективната действителност. Тази индивидуализация е задължителна, за да може съдът да извърши преценка дали наказания е извършил вмененото му деяние, а и с оглед на защитата му.

Посочването на датата на нарушението е от съществено значение за проверка и дали с а спазени давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, съответно коя е приложимата законова разпоредба.

В конкретния случай, обаче, независимо от посоченото в т.2 от „Изисквания към програмата за мониторинг“ на Разрешителното за водовземане и от АУАН, в които като период за изпълнение на задължението от титуляра за изследване е приет периода от 01 юли до 30 септември, не става ясно каква точно е била волята на наказващия орган в НП по отношение на санкциониране на жалбоподателя, а именно, защо приема, че нарушението е извършено в периода от 01.08.2023 г. до 30.09.2023 г., вместо посочения в АУАН и в Разрешителното период - 01 юли – 30 септември и по какви съображения изключва отговорността на санкционираното лице в периода от 01 юли 2023 г. до 31 юли 2023 г., след като приема, че датата на нарушението, според мотивите в НП, е „периода, в който е следвало да бъде извършен химичен анализ на ползваните води“.

От друга страна, така посочения от административнонаказващия орган период (01.08.2023 г. до 30.09.2023 г. ), който приема за дата на извършване на нарушението, допълнително е в противоречие с разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото в НП погрешно е прието, че нарушението е извършено в периода, в който водоползвателят - титуляр на Разрешителното е следвало да извърши химичния анализ на ползваните води по т.2 от него. В случая, административнонаказващия орган е приел че административното нарушение е осъществено чрез бездействие. Дори и да се приеме, че същото е с продължителен характер, както в случая е посочен период от време, то нарушението чрез бездействие би следвало да е започнало на деня, следващ този, на който изтича срокът за изпълнение – 30.09.2023 г., а именно – 5

01.10.2023 г., поради което и този ден е следвало да бъде посочен като дата за начало на извършване на нарушението. Противно на това, сочения период на неизпълнение (01 юли – 30 септември 2023 г. ) по АУАН, респ. (01.08.2023 г. до 30.09.2023 г.) по НП, се включват в периода, в който титулярът на Разрешителното има срок да изпълни задълженията си по т.2 от „Изискванията към програмата за мониторинг“. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че доколкото административното нарушение, предмет на НП, се изразява в неизпълнение на скрепено със срок законово задължение и се осъществява чрез бездействие, то датата на извършване на нарушението е датата, следваща последния ден от срока за изпълнение на задължението за изследване химичния състав на черпените повърхностни води по конкретни показатели.