Решение № 260302 от 09.07.2021, Районен съд - Монтана

№ 260302 / 9.7.2021 г.

Р Е Ш Е Н И. Е г.

09.07.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и. първа година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА МИХАЙЛОВА при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдията МИХАЙЛОВА гражданско дело №327 по описа за 2021 година и. за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „. и. К. О. г., представлявано от управителя В.

Д. И. предявява срещу ответника Е.Ц.К. ЕГН xxxxxxxxxx xxx установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Поддържа се в исковата молба, че ответникът е абонат на ищцовото дружество, потребител на питейна вода, за което въз основа на изразходеното количество питейна вода, следва да заплати и. цената за същата, като към 23.06.2020г. е натрупал задължение към дружеството в общ размер от 277.02 лева за имот, находящ се в г., ж.к.Младост бл.29 вх.А ап.14, като в сумата е включена главница и. законна лихва и. представляват неизплатената стойност на консумирана вода съгласно извлечение от сметка 411 „Клиенти” на дружеството.

Твърди, че съобразно разпоредбата на чл.8 от Наредба №

4/2004г. получаването на В и. К услугите се осъществява при публично известни общи условия, които са одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014г.

Поради неизпълнение на задължението да плати стойността на консумираната вода, твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 1135/2020г. на РС Монтана и. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 658/25.06.2020г. за сумата от 277.02 лева, включени главница в размер на 254.47 лева и. лихва за забава в размер на 22.55 лева, представляваща вземане произтичащо от неизплатена стойност на консумирана вода за периода от 06.07.2017г. до 07.05.2020г.

Ищецът твърди, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника Е.Ц.К. на основание чл.47, ал.5 ГПК.

С оглед на указанията на съда по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, ищцовото дружество предявява настоящия установителен иск с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, в т.ч. и. разноските по заповедното производство. Моли за присъждане и. на разноските в настоящето производство.

Приложил е писмени доказателства към исковата си молба. С ИМ са направени искания за допълнителни доказателства.

Ответникът Е.Ц.К., в срока по чл.131, ал.1 ГПК, представя писмен отговор на исковата молба и. взема становище по предявения установителен иск, като поддържа, че частично е неоснователен и. недоказан.

Позовава се на изтекла погасителна давност съобразно разпоредбата на чл.111 от ЗЗД – към датата на завеждане на исковата молба, 04.02.2021г. задължението му към ищеца е за три години назад, а именно от м.януари 2018г., а претендираното преди този период е погасено по давност.

Признава предявения иск за главница в размер на 203.58 лева и. за лихва за забава в размер на 12.73 лева, като над тези размери моли съда да отхвърли предявения иск като погасен по давност.

Възразява срещу искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като не отрича фактите, единствено се позовава на погасено по давност задължение от 06.07.2017г. до 11.01.2018г.

Доказателствата по делото са писмени.

Изискано е и. приложено частно гражданско дело № 1135 по описа на Районен съд г. за 2020 година.

СЪДЪТ, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и. на основание чл. 235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:

По допустимостта:

С оглед характера на производството, а именно предявен иск след направено възражение по издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – искът е допустим, предявен в предвидения едномесечен срок от получаване съобщението от кредитора за възможността да предяви иск при условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, поради връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

Предявеният иск е редовен и. процесуално допустим, подаден в предвидения от закона срок – исковата молба е депозирана от ищеца на 04.02.2021 година, а съобщението за възможността на чл. 415 ГПК, изпратено до заявителя по заповедното производство е с дата 05.01.2021 година, т. е. в предвидения от закона преклузивен едномесечен срок.

Производството е по предвидения ред, след връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което, съдът счита, че предявеният иск е редовен.

По направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира следното: погасява се само правото на иск, а не се погасява субективното право, съответно задължение, което остава да съществува и. може да бъде изпълнено доброволно. Затова, съдът се произнася първо по основателността на предявения иск, т. е. съществува ли или не процесното субективно право, респективно – задължение, съобразно събраните по делото доказателства, след което се произнася по заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.

Предмет на делото е специален установителен иск за признаване съществуване на вземането към един минал момент, след успешно проведено заповедно производство, по което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК – чл. 422 ГПК вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

По основателността на иска:

При предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК предмет на установяване и. признаване по исков ред ще бъде заявеното и. обективирано в заповедта за изпълнение право и. ако това право съществува, то ще бъде удостоверено със съдебното решение.

Искът, който заявителят в заповедното производство по чл. 410 ГПК е предявил след връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по чл.47, ал.5 ГПК, е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и. съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът да заплати определена сума в полза на заявителя по ч. гр. д. № 1135/2020г. по описа на Районен съд г. и. е определен ясно и. недвусмислено в закона – чл. 415 ал. 1 ГПК.

Целта на предявяването на иск е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като връчването на заповедта на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК представлява пречка за влизането й в сила.

Искът е основателен.

При предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК предмет на установяване и. признаване по исков ред ще бъде заявеното и. обективирано в заповедта за изпълнение право и. ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила и. заповедта за изпълнение, въз основа на която ще бъде издаден и. изпълнителен лист и. това е същественият процесуален въпрос, свързан с характера на иска по чл. 422 ГПК, т. е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение. Не е достатъчно само твърдението на длъжника в заповедното производство, по силата на което е започнала предвидената процедура по установяване на вземането по исков ред – в тежест на ответника е да установи по безспорен и. категоричен начин, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 410 и. сл. от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и. е допустим в случая след връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по чл.47, ал.5 ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и. второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.

Преценката на обстоятелствената част и. петитума на исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с предявен по реда и. при предпоставките на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен иск, за да установи със сила на пресъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Исковата молба, която определя пределите на търсената съдебна защита, не може да съдържа петитум на осъдителен иск, какъвто би бил недопустим при наличие на издадена в полза на ищеца - кредитор заповед за изпълнение.

Съобразено с представените по делото доказателства, съдът намира следното:

В конкретния случай е направено възражение от страна на ответника за изтекла погасителна давност и. преклудирано право на иск, с което съда не може да не се съобрази.

От представените в заповедното производство доказателства по ч.гр.д. № 1135 по описа за 2020 година се сочи, че длъжникът Е.Ц.К. не е заплатил консумираната питейна вода за периода от 06.07.2017г. до 07.05.2020г. в общ размер от 254.47 лева главница и. сумата от 22.55 лева лихва за периода от 07.08.2017г. до 23.06.2020г.

Ищецът, в качеството си на заявител по заповедното производство е депозирал своето искане на 24.06.2020 година, с вх. № 5757, пред Районен съд Монтана, който със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е разпоредил заплащане на дължимото така, както е заявено.

Едва в исковото производство, след направено възражение и. представяне на доказателства, в тежест на страните, съобразно правилото на чл. 154 ГПК, съдът се произнася по основателността на претенцията.

При тези доказателства, съда намира, че ищецът установи по безспорен и. категоричен начин вземането си за посочения период. От представените по делото доказателства – партидна книга, в която се отразяват изразходваните количества вода е видно, че отчитането на измервателните уреди е извършвано всеки месец, като след всеки реален отчет има и. подпис. Установи се, че при служебните отчети няма подписи, но видно от партидната книга е, че след такива отчети има и. реално извършени и. съответно подписи на абоната, последния такъв подпис е на извършено отчитане на 04.06.2020г.

Съгласно разпоредбите на чл.32 от Наредба №4/2004г. за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи, В и. К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и. подпис на потребителя или негов представител. Разпоредбата на чл.23, ал.4 от Общите условия за предоставяне на В и. К услуги на „ В и. К. О. Монтана, чл.21 от отменените условия, изисква отчитането на водомерите да се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета.

От представените по делото карнети за абонатен номер

0633021 е видно, че служител на ищцовото дружество редовно е извършвал отчитания на показанията на водомера. За периодите, в които има реално отчетени показания на водомерите, в карнетите има положени подписи на абонат. Наличието на подпис удостоверява съгласието на потребителя с отчетеното на тази дата показание на водомера, дори в предходни отчети да липсва подпис. С подписването на карнета при отчитането в края на периода потребителят е приел отчетените до този момент показания на водомера, поради което макар при „служебните” отчети да няма подписи на потребител, с подписването на карнета при следващо отчитане с подписа си, потребителя, респ.негов представител, е удостоверил съответствието на показанията с данните в отчета. Обстоятелството, че подписите са полагани не само от ответника, а и. от трети лица, които са обитавали обекта и. са присъствали на отчитанията не се оспорва от ищцовата страна. Този способ на отчитане и. документиране е разрешен, съгласно цитираните по-горе разпоредби на Наредбата и. Общите условия, поради което не може да служи като основание за отричане на тези отчитания.