Определение № 109 от 20.01.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 297/2021
- Вид
- Определение № 109
- Подписан
- 20.01.2022
- В сила
- 20.01.2022
- Състав
- Диана Димитрова Митева
Цитирани разпоредби
- чл. 115, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127 и 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127 и 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 ал.1 т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.199 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 206, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 374 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 374 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.374 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 и 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 и 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.32 · Закон за адвокатурата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106 и 108 · Кодекс за застраховането
- чл. 106 и 108 · Кодекс за застраховането
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а ал.1 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 109 гр. Варна, 20.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело № 20213100900297 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на гл. 32 ГПК по иск на пострадало лице за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от телесно увреждане и психически стрес, причинени от застрахован водач на МПС, и имуществени вреди по направени разходи за лечение, включително и законна лихва от уведомяване на застрахователя на 25.02.21, както и обезщетения за забавено изплащане на дължимите от застрахователя обезщетения, след пропускане на срока за уреждане на претенцията считано от 19.03.21г.
По предварителната размяна на книжата по делото:
Исковата молба вх. № 9174/17.05.2021, уточнена с вх.№ 11378/11.06.2021г., е предявена от името на Й. БЛ. ИВ., чрез адв. Д. (САК) и е редовна и съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити и посочване на доказателства. В допълнителна искова молба вх.
№ 17102/30.08.2021 пълномощникът на ищцата е оспорил възраженията на ответника.
Исковата молба и допълнението й са връчени на насрещна страна. В срок е депозиран отговор вх.№ 15575/04.08.2021. Ответникът Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД, чрез юрк. В., възразява по размера на отговорността си, като е заявил възраженията си и е направил доказателствени искания. В срока за допълнителен отговор с вх.№ 20333/12.10.2021 се поддържат възраженията на ответника и оспорването на доказателствените средства
Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 ГПК. С оглед нововъведените изисквания към уведомяването на страните съдът е изискал от ответното дружество осигуряване на електронна кореспонденция, предоставил е достъп на юрисконсулт С. на ответника чрез ЕПЕП, поради което допълнително направеното искане от ищеца с молба вх.№ 675/12.01.2022г в тази насока е безпредметно.
По допустимостта на претенциите:
1
Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на сключен застрахователен договор по полица „гражданска отговорност” и настъпили вреди, причинени при управление на застраховано МПС. Служебната справка в търговски регистър, воден от АВ, удостоверява, че производството се води срещу надлежно регистриран застраховател.
Сезираният съд с район съвпадащ с настоящия и постоянния адрес на ищеца е компетентен по силата на чл. 115, ал. 2 ГПК.
По претенция за реално изпълнение по застраховка се прилага изискването за предварително извънсъдебно предявяване на претенция за обезщетяване на пострадалото лице чл. 498, ал. 3 КЗ. С оглед съвпадащи твърдения на страните за поискано на 25.02.2021 г., и неопределено към момента на сезиране на съда обезщетение, съдът преценява предявения иск за допустим. Преди връчването на исковата молба на 20.07.21г. застрахователят изрично е отказал да се произнесе по претенцията, което покрива хипотеза за легитимация на ищеца с право на иск.
Съдът е предприел и служебно установяване на преюдициалните обстоятелства по престъпно причиняване на увреждания на участник в ПТП, като в резултат на изисканите сведения, по делото е изпратено за послужване АНД 3838/21 на ВРС, от което се установява че липсва пречка за упражняване на иска за уреждане на гражданско-правни последици от престъпно деяние след приключило наказателно преследване на делинквента.
По предварителните въпроси:
Ищцата е освободена от авансово внасяне на държавна такса (чл. 83 ал.1 т.4 ГПК) по изрично нейно искане, преди установяването по служебен път на основание за пълно освобождаване от разходите по право съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 78а ал.1 НК (т.15 от ТРОСГТК 6/2012).
Представителната власт на пълномощниците на насрещните страни е надлежно учредена (л.7 и л.94).
Пострадалата като ползващо се от задължителна застраховка увредено лице търси защита на право, възникнало по силата на застрахователното правоотношение, поради което основната претенция следва да се квалифицира като пряк иск по търговска сделка и да се разгледа по особения ред за търговски спорове. Възражение срещу характера на спора не е предявено.
При предварителното извънсъдебно заявяване на претенциите не е била оповестена банкова сметка на пострадалата, но същата е посочена в уточнението към иска, поради което съдът я възприема и като изрично оповестен на застрахователя начин на изплащане на претендирана с осъдителен иск сума.
Възраженията по редовността на сезирането с неясно индивидуализирани претенции съдът намира за неоснователни. Неимуществената сфера на пострадало физическо лице може да бъде засегната както от понесени болки от телесни увреждания и съпътстващото ги лечение, така и от психически и емоционални страдания, които се изживяват както в 2 момента на стресогенното събитие, така и в последващ период. Засягането на негативният интерес на пострадалия в такива случаи е общ резултат от вредоносното деяние на застраховано лице и не може да бъде локализиран и съответно диференциран по отделни елементи, които да бъдат остойностени поединично, както претендира ответника. За разлика от имуществените вреди, които са точно установими като направени разходи, различните аспекти на засягане на нематериалната сфера на личността (физика, психика и емоция) имат значение като комплексно оценяеми критерии за определяне на цялостно обезщетение по справедливост, и съответно не могат да се възприемат като индивидуализиращи индикатори за различни размери на самостоятелни искове (Решение № 4 от 7.02.2020 г. на ВКС по т. д.
№ 232/2019 г., II т. о.).
Съдът е указал на ищцата да уточни отделно само цената на претенция за законна лихва върху цялостно претендирано застрахователно обезщетение, обосновано с твърдения за допълнителна лична забава на застрахователя. За разлика от законната лихва, дължима от застрахован делинквент като неразделна част от застрахователното обезщетение, която застрахователя дължи като основна своя престация, тази допълнително предявена претенция не може да се приравни на акцесорно несамостоятелно вземане и затова следва да се разгледа като отделен иск за обезщетение за забава по общите правила с очертаване на размер и период на забава, настъпила до предявяване на иска.
По доказателствените искания:
В исковата молба по основния иск са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства, приложени в копия. Същите установяват началото на разследването на престъпното причиняване на телесното увреждане и медицинска документация, поради което следва да се допуснат.
Представените от застрахователя документи, представляващи преписката по уведомяването му за щетата, събирането на документацията по нея, издадения платежен документ, следва да бъдат да бъдат допуснати като писмени доказателства по делото, относими към безспорно проведеното рекламационно производство и забавата при определяне и изплащане на обезщетение.
Събиране на допълнителни доказателства за безспорно установено застрахователно правоотношение и заявената от пострадалата претенция, извън посочените от страните писмени документи, не се налага.
Съдът е събрал служебно доказателствата за приключване на наказателното преследване с акт, подлежащ на зачитане в гражданския процес. Това изключва повторно доказване на вече установен механизъм на причиняване на вреди при ПТП, с конкретно поведение, за което застрахования е признат за виновен от наказателен съд. Посочени от ищцата недопустими доказателствени средства(копия от заключения на експерти, назначени в друго производство) съдът вече е изключил от доказателствения материал с определение №991/04.08.2021г. Автотехническа експертиза със задачи, поставени от насрещните страни относно поведение на застрахования, не следва да се допуска. Възражението за 3 съпричиняване на престъпния резултат обаче не е разглеждано в наказателния процес и изясняването на фактите относно значението на поведението на пострадалата (възможност за спасителна маневра и употреба на защитен колан) в този механизъм налага експертно заключение. Съответно и задачите на поисканата експертиза следва да бъде съобразена с вече установения престъпен състав и ограниченa само до относими към възражението обстоятелства. Разходите по това доказване следва да се поемат изцяло от ответника.
Тъй като ищцата търси обезщетение и за допълнителен вредоносен резултат, извън съставомерното телесно увреждане, необходима за доказването на този елемент от деликта е и поисканата от страните съдебно-медицинска експертиза.
Оспорените обеми на част от вредоносните последиците от деликта, налагат представените документи за лечение и резултата от него да се преценят от експерт травматолог, а последиците за личността и психиката от клиничен психолог. Въпросите на ответника касаещи здравето на пострадалата преди инцидента имат отношение към причиняването на този допълнителен резултат, поради което следва да се добавят към задачите, поставени от ищеца. Разноските по това експертно доказване следва да се поделят между страните, като дължимите от ищцата части се поемат от бюджета на съда.
За оценка на конкретните последици от преживяното стресово събитие върху психиката на пострадалата и заявените в исковата молба симптоми - тежка остра психотравма и продължаващи страхове и тревожност, нарушения в съня и психогенни кризи, е необходимо прилагане на специални знания на клиничен психолог, тъй като твърденията на ищцата не очертават психично заболяване. Тези последици са извън установените от наказателния съд и надхвърлят обичайно изживявани при телесно увреждане страдания, поради което не могат да бъдат преценени от съда, дори и да се установят със свидетелски показания, без заключение на експерт. Възражението на ответника в тази насока е неоснователно, но разноските по това допълнително доказване следва да се поемат за сметка на ищцата от бюджета на съда.
Поисканите гласни показания на свидетел за понесени от ищцата страдания съдът възприема като способ за установяване на описани в исковата молба обстоятелства относно проявленията на изживяните от нея болки и страдания. Свидетелски показания са необходими и за формиране на извод за справедливия размер на понесените неимуществени вреди. Доколкото страната е посочила различни прояви от поведението на пострадалата, които ще установява с разпит на всеки един от двамата поискани свидетели, съдът намира възражението на ответника за прекомерна интензивност на доказването за неоснователно.
Ответникът е поискал и събиране на гласни показания на очевидци(посочения конкретно осъден водач и друго лице, което ответникът иска да сочи допълнително) на фактите относно съпричиняването. Извън употребата на предпазния колан обаче, фактите относно поведението на пострадалата като водач, управляващ другото МПС са вече установени от наказателния съд. Затова и допълнителен разпит на очевидците не би допринесъл за решаване на въпроса по настоящото дело. Достатъчна в случая е преценката на обективните следи от автоексперта и травматолога.
4
Ответникът е поискал от насрещната страна да представи оригинал на копираното доказателство за заплатено медицинско изделие. Копието, представено от ищеца е заверено от адвокат и доколкото не се оспорва автентичността на тази заверка(приравнена по силата на чл.32 ЗАдв. на официален препис) искането остава необосновано и не следва да се уважава.
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на списъци с конкретно посочени по размер претендирани разноски, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 32 от ГПК) пряк осъдителен иск по чл. 432 КЗ предявен от увреден участник в ПТП, виновно причинено от застрахован за риск „гражданска отговорност“ водач на автомобил, за обезщетяванe на имуществени и неимуществени вреди и обезщетение за неоснователно забавеното им изплащане от уведомения застраховател.