Решение № 425 от 27.11.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. Габрово, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Любч. Антонова Попова при участието на секретаря К.а Ат. Николова като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско дело № 20254210100913 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове по чл.422,ал.1 от ГПК.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 16.03.2020г. ответникът Р. И. М. е сключила договор за потребителски кредит №603148 със „Стик- Кредит" АД, по силата на който е получила сумата от 800 лева. Страните са договорили срок на заема от 12месеца.

Удължаването на срок е автоматично за още един едногодишен период, но за не повече от 3 години от сключването му, и в случай, че ако в 30-дневен срок преди изтичането на първоначалния или всеки последващ едногодишен период нито една от страните не изрази писмено желание за прекратяването му, съгласно чл.4 от договора. Общият размер на всички плащания по заема са, както следва: 800лева-главница и месечна лихва от

20.00лева за срок от 12месеца. Фиксирания лихвен процент по заема е 36%. Лихвата се начислява ежедневно. Годишният процент на разходите в размер на 42.70 %.

В чл. 44 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, е Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

Съгласно чл.45,ал.1 от Общите условия, в случай че потребителят не изпълни задължението си за предоставяне на договорено обезпечение същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение съгласно чл.17 от договора.

Падежът на вноската по първия транш от 100лева е датата 10.04.2020г..

В чл. 51 от Общите условия на договора за потребителски кредит е уговорено, „СтикКредит" АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи 1 ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит, както и не е предоставил договореното в чл. 17 обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, поради което кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 180 лева, с начин на плащане, подробно посочен в плана за погасяване към Договора за потребителски кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. „Стик Кредит" АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД.

Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата 19.06.2025г., чрез лично получаване на настоящата искова молба с вх.№4177/09.06.2025г..

Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

ИСКА СЕ, съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 800 лева –главница, ведно със законната лихва от 02.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 20.00 лева - договорна лихва за периода 16.03.2020 г. -10.04.2020 г., сумата 502.37 лева - лихва за забава за периода 14.07.2020 г. - 27.02.2025г..

В отговора си ответникът оспорва изцяло предявените искове.

Прави възражение за изтекла погасителна давност. Излага възражения за липсата на валидно сключен договор за кредит и реално предоставяне на сумата от 800лева на ответника. Същият се позовава на неравноправни клаузи в договора. Посочва, че клаузите, с които е договорена наказателна лихва нарушават императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП, поради което са нищожни. При забава кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С клаузата за договорена наказателна лихва се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение- недадено обезпечение, от което не произтичат вреди.

По делото са събрани писмени доказателства. От съвкупната им преценка, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на заявление от 02.04.2025г. по ч.гр.д.№672/2025г. на Габровски районен съд е издадена Заповед за изпълнение № 343/15.05.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която се разпорежда длъжникът Р. И. М. да заплати на кредитора „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД следните суми: сумата 800 лева –главница, ведно със законната лихва от 02.04.2025г. до изплащане на вземането, сумата 20.00 лева договорна лихва за периода 16.03.2020г. -10.04.2020г., сумата 502.37лева - лихва за забава за периода 14.07.2020г. - 27.02.2025г..

На основание чл.415,ал.1,т.1 от ГПК, с разпореждане №1116 от 21.05.2025г. съдията2 докладчик е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе и дължимата държавна такса. Това разпореждане е указано на заявителя със съобщение, подписано от пълномощник на 04.06.2025г. Видно от печата положен върху исковата молба ищецът е депозирал установителен иск срещу длъжника на 09.06.2025г., т.е. в законоустановения едномесечен срок.

Касае се за иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК- когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си, като същият се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно от изложеното дотук съдът счита, че предявеният иск е допустим – подаден в предвидения от закона едномесечен срок, като ищецът има правен интерес, тъй като вземането му е оспорено от ответника.

Предмет на иска е установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение, поради което в това производство могат да се направят всякакви възражения срещу дължимостта и изискуемостта на вземането, по които съдът дължи произнасяне по съществото на делото.

От представените по делото: договор за паричен заем № 603148 от 16.03.2020 г. ведно с ОУ за предоставяне на кредити, както и погасителен план към договора; договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г., ведно с извадка от Приложение № 1 към него; уведомление за цесия, разписка за усвоена сума и приложеното ч.гр.д. №672/2025г. на РС-Габрово се установява следната фактология:

На 16.03.2020г. ответникът Р. И. М. е сключила договор за потребителски кредит №603148 със „Стик-Кредит" АД, по силата на който е получила сумата от 800 лева.

Страните са договорили срок на заема от 12месеца. Удължаването на срок е автоматично за още един едногодишен период, но за не повече от 3години от сключването му, и в случай, че ако в 30-дневен срок преди изтичането на първоначалния или всеки последващ едногодишен период нито една от страните не изрази писмено желание за прекратяването му, съгласно чл.4 от договора. Общият размер на всички плащания по заема са, както следва: 800лева-главница и месечна лихва от 20.00лева за срок от 12месеца. Фиксирания лихвен процент по заема е 36%. Лихвата се начислява ежедневно. Годишният процент на разходите в размер на 42.70 %.

В чл. 44 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, е Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

Съгласно чл.45,ал.1 от Общите условия, в случай че потребителят не изпълни задължението си за предоставяне на договорено обезпечение същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение съгласно чл.17 от договора.

Падежът на вноската по първия транш от 100лева е датата 10.04.2020г..

В чл. 51 от Общите условия на договора за потребителски кредит е уговорено, че 3

„Стик-Кредит" АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. „Стик Кредит" АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД.

Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на 19.06.2025г., чрез лично получаване на настоящата искова молба с вх.№4177/09.06.2025г..

В договора договор за цесия, т.1.1 се посочва, че длъжниците и вземанията, които се цедират са индивидуализирани в Приложение №1 към договора, което не е представено по делото. Поради липсата на това приложение, което следва да е неразделна част от договора за цесия не е индивидуализиран клиента /длъжника/, договора, по който се дължи прехвърленото вземане, както и неговия размер.

В представените по делото писмени доказателства не се съдържат конкретни данни дали вземането по Договор за потребителски кредит с №603148 от 21.05.2025г., сключен между „СтикКредит” АД и Р. И. М. е прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземанията (цесия) от 22.03.2024г., поради което не се установява, че в правата на нов кредитор по описаното вземане встъпва „АПС Бета България” ЕООД.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Успешното доказване на исковата претенция предполага установяване по делото не само сключването на процесния договор за паричен заем и получаване на уговорената с него сума от ответника като кредитополучател, а и обстоятелството, че вземането по точно този договор е надлежно цедирано от първоначалния кредитор на ищцовото дружество, доколкото последното не е страна по договора, а се легитимира като цесионер на вземането по него. В настоящото производство липсват доказателства за това обстоятелство.

Ищцовото дружество не е взело отношение по този въпрос, и не е представило писмени доказателства установяващи по безспорен начин цедиране на вземането по процесния договор. Поради това се налага извода за неоснователност на предявените искове, без да е необходимо да се обсъждат останалите възражения на ответната страна.

По изложените съображения, съдът приема, че предявените установителни искове по чл.422, ал.1 от ГПК за признаване на установено, че ответникът Р. И. М. дължи на ищеца „АПС Бета България” ЕООД, следните суми: сумата 800 лева –главница, ведно със законната лихва от 02.04.2025г. до изплащане на вземането, сумата 20.00 лева - договорна лихва за периода 16.03.2020г. -10.04.2020г., сумата 502.37лева - лихва за забава за периода 14.07.2020г. - 27.02.2025г. по Заповед №343/15.05.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№672/2025г. по описа на Районен съдГаброво са неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени изцяло.

С оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение в размер на 4

600лева, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове по чл.422,ал.1 от ГПК от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК203374133, седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1404, бул.”България” №81В, със законен представител: Христо Маринов Маринов и Петр Валента, с пълномощник: юрисконсулт Б. Д. Т. против Р. И. М., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.“*********“ №22, с пълномощник: адвокат И.-М. Д. М. от АК- Габрово, съдебен адрес: гр.Габрово, ул.“Скобелевска“ №28А, офис 16, за признаване на установено, че Р. И. М. дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД следните суми: следните суми: сумата 800лв./осемстотин лева/ –главница, ведно със законната лихва от 02.04.2025г. до изплащане на вземането, сумата 20.00лв./двадесет лева/- договорна лихва за периода 16.03.2020г. 10.04.2020г., сумата 502.37лв./петстотин и два лева и тридесет и седем ст./ - лихва за забава за периода 14.07.2020г. - 27.02.2025г. по Заповед №343/15.05.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№672/2025г. по описа на Районен съд-Габрово, като неоснователни и недоказани.