Решение № 742 от 19.08.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 742 гр. Бургас, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева М.

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20222100502258 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от З. Ц. Ц. от гр.Н., кв.“К.“ № *, ет.*, ап.*, подадена чрез пълномощник адв.Десислав Михайлов, против решение № 200 от 04.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 48/2022 г. по описа на РС-Несебър.

Постъпили са и частна жалба от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Витоша“ № 146 (сграда А), ет.4, Бизнес център „България“, подадена чрез юрк.Богатинов, и частна жалба от „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Витоша“ № 146 (сграда А), ет.4, Бизнес център „България“, подадена чрез юрк.Стоянова, против определение № 1099 от 28.09.2022 г., постановено по реда на чл.248 ГПК по гр.д.№ 48/2022 г. по описа на РС-Несебър.

С решение № 200 от 04.07.2022 г. по гр.д.№ 48/2022 г. по описа на РС-Несебър, е ОТХВЪРЛЕН предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД от З. Ц. Ц. срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, за обявяване за нищожен поради противоречие със закона Договор за потребителски кредит с № **/29.01.2021г., сключен между З. Ц. Ц. и „Кредисимо“ ЕАД.

С решението е ОБЯВЕНА ЗА НИЩОЖНА на основание чл.26, ал.1 предл.1 1

ЗЗД клаузата на чл.4, ал.1 от Договор за потребителски кредит с № **/29.01.2021г., сключен между З. Ц. Ц. и „Кредисимо“ ЕАД, в частта й, в която се вменява задължение на ищцата да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице (поръчител) в срок до 48 часа от подаване на заявлението – поради противоречие със закона.

С решението е ОБЯВЕН ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1 предл.1 ЗЗД Договор за предоставяне на поръчителство от 29.01.2021г., сключен между З. Ц. Ц. и „Ай Тръст” ЕООД – поради противоречие със закона.

С решението е ОСЪДЕНА на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ З.

Ц. Ц. да заплати на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, сумата от 458,07 лв. – част от цялата дължима предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит с № **/29.01.2021г., ведно със законната лихва от датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 11.04.2022г., до окончателното изплащане на вземането.

С решението е разпределена между страните отговорността за разноските.

С определение № 1099 от 28.09.2022 г. по гр.д.№ 48/2022 г. по описа на РСНесебър, са оставени БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбите на „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД с правно основание чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 200/04.07.2022 г. в частта му за разноските.

Със същото определение, по реда на чл.248 ГПК е ДОПЪЛНЕНО решение № 200/04.07.2022 г. по гр.д.№ 48/2022 г. по описа на РС-Несебър в частта му за разноските, като на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. „Кредисимо“ ЕАД е ОСЪДЕНО да заплати на адв.Десислав Михайлов сумата от още 230 лв. (към вече присъдените с решението 230 лв. за разноски), представляваща възнаграждение за осъществена по делото безплатна адвокатска помощ, както и на същото основание „Ай Тръст“ ЕООД е ОСЪДЕНО да заплати на адв.Десислав Михайлов сумата от още 230 лв. (към вече присъдените с решението 230 лв. за разноски), представляваща възнаграждение за осъществена по делото безплатна адвокатска помощ.

І. С въззивната жалба на З. Ц. Ц. първоинстанционното решение се обжалва в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД срещу „Кредисимо“ ЕАД за обявяване за нищожен поради противоречие със закона Договор за потребителски кредит с № **/29.01.2021г. Изразява се недоволство от първоинстанционното решение в обжалваната му част, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно.

Според въззивника, районният съд неправилно е приел, че процесният договор за потребителски кредит отговоря на изискванията на чл.22 ЗПК, като в тази връзка се сочи, че същият нарушава чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК, което води до неговата недействителност, за което в жалбата са изложени подробни съображения. Сочи се също, че не е спазена и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като договорът е сключен при 2 заобикаляне на посочената норма, което е основание за неговата нищожност, за което също са изложени съображения в жалбата. Според въззивника, посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП, а съгласно практиката на СЕС (цитирана в жалбата) тава е един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП. Счита се за неправилен и извода на районния съд за приложимост на разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД, като се сочи, че в случая не е налице нито една от предвидените в нея хипотези – нищожната клауза за определяне на ГПР да бъде заместена по право от повелителни норми на закона или договорът да може да бъде сключен и без в него да е включена клаузата за ГПР, тъй като ГПР е въведен като изрично изискване в чл.11 ЗПК и нищожността на посочената клауза обуславя недействителността на целия договор съгласно чл.22 ЗПК, за което се посочват и решения на окръжни съдилища. Моли въззивния съд да отмени решението на РС-Несебър в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да се обяви нищожността на процесния договор за потребителски кредит. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Кредисимо“ ЕАД, подаден чрез пълномощник юрк.Богатинов, в който са изложени пространни съображения за неоснователност на въззивната жалба, както и на наведените в нея възражения и доводи, като се споделят изводите на районния съд като правилни и законосъобразни. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част, а въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Не са направени доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските по настоящото дело.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Ай Тръст“ ЕООД, не се взема становище по въззивната жалба.

ІІ. В частната жалба на „Кредисимо“ ЕАД се изразява недоволство от постановеното от РС-Несебър определение за изменение на решението по делото в частта му за разноските, като същото се счита за неправилно. Сочи се, че предявените по делото искове произтичат от едно и също правоотношение и с едно и също основание, като районният съд неправилно е приел, че следва да се определи възнаграждение за защита за всеки от ответниците в размер на по 460 лв., или общо 920 лв. Според жалбоподателя, на ищеца се дължи само един адвокатски хонорар в размер на 460 лв., възложен в тежест на двамата ответници, за което се излагат съображения и се цитира съдебна практика. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение, и да постанови ново, с което да измени постановеното по 3 делото решение № 200/04.07.2022 г. в частта за разноските, като на адв.Михайлов се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 230 лв., представляващи половината от дължимото. При условията на евентуалност, моли съда да измени решение № 200/04.07.2022 г. в частта за разноските и определение № 1099/28.09.2022 г. на НРС, като се присъди в полза на адв.Михайлов едно общо адвокатско възнаграждение в минимален размер от 460 лв. в тежест на двамата ответници.

В частната жалба на „Ай Тръст“ ЕООД се изразява недоволство от постановеното от РС-Несебър определение за изменение на решението по делото в частта му за разноските, като същото се счита за неправилно. Според жалбоподателя, на ищеца се дължи само един адвокатски хонорар в размер на 460 лв., възложен в тежест на двамата ответници – по 230 лв. за всеки от ответниците, за което се излагат съображения и се цитира съдебна практика. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение, и да постанови ново, с което да измени решение № 200/04.07.2022 г. на НРС в частта за разноските, като на адв.Михайлов се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 230 лв., представляващи половината от дължимото от жалбоподателя. При условията на евентуалност, моли съда да измени решение № 200/04.07.2022 г. в частта за разноските и определение № 1099/28.09.2022 г. на НРС, като се присъди в полза на адв.Михайлов едно общо адвокатско възнаграждение в минимален размер от 460 лв. в тежест на двамата ответници.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК по двете жалби са постъпили отговори от насрещната страна З. Ц. Ц., подадени чрез адв.Михайлов, в които са изложени идентични съображения и доводи за неоснователност на частните жалби и се цитира съдебна практика. Моли въззивния съд да отхвърли като неоснователни двете частни жалби.

По въззивната жалба на З. Ц. Ц.:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

С оглед изложените във въззивната жалби доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Производството по гр.д.№ 48/2022 г. по описа на РС-Несебър е образувано по исковата молба на З. Ц. Ц. против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която са предявени следните евентуално съединени искове:

-против ответника „Кредисимо“ ЕАД – главен иск по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит с № ** от 29.01.2021г., поради противоречие със законна, а при условията на евентуалност – иск по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на клаузата на чл.4, ал.1 от Договор за потребителски кредит с № ** от 29.01.2021г., поради противоречие със 4 закона, и при условията на евентуалност – иск по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД за прогласяване на нищожност на същата клауза от Договор за потребителски кредит, поради противоречие с добрите нрави;

-против ответника „Ай Тръст“ ЕООД – главен иск по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство от 29.01.2021г., поради противоречие със закона, а при условията на евентуалност – за прогласяване на нищожност на същия договор, поради противоречие с добрите нрави.

По отношение на исковете против „Ай Тръст“ ЕООД първоинстанционното решение не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила, поради което не е предмет на въззивна проверка.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит с № ** от 29.01.2021г., а на основание чл.4, ал.1 от същия ищцата сключила с „Ай Тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 29.01.2021г. Твърди се, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради противоречие със закона и незпазване на изискванията за посочване на правилен ГПР – на основание 26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.22, чл.19, ал.4 , чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, за което са изложени подробни съображения. Отделно са изложени съображения за нищожност на клаузата на чл.4, ал.1 от договора за кредит, поради противоречие с посочените норми, а при условията на евентуалност се твърди, че договорната клауза противоречи и на добрите нрави. Счита се също, че както оспорената клауза от договора за кредит, така и Договорът за предоставяне на поръчителство противоречат на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП, като същите противоречат и на добрите нрави.

В писмения отговор ответникът „Кредисимо“ АД е оспорил исковата претенция като неоснователна с твърдения за липса на нарушения на ЗПК, които да водят до недействителност на договора за потребителски кредит. В тази връзка се сочи, че сключването на договор за поръчителство е възможност за длъжника, а не задължение, като се оспорва и ищцата да е била въведена в заблуждение за сключването на договора. С отговора ответникът е отправил изявление за обявяване на вземанията по договора за кредит за предсрочно изискуеми, като се сочи, че за периода 30.10.2021г. – 01.03.2022г. не са заплащани вноски и в тази връзка е предявил против ищцата насрещен иск.

Разпечатката съдържа 36 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/232766ef-a9c1-45d4-ac23-fd59d4fe92ed