Решение № 541 от 06.06.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. Бургас, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20222100500133 по описа за 2022 година

Производството през Бургаския окръжен съд е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във връзка с чл.17 от ЗЗДН.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 959/11.01.2022г. по описа на РС Бургас, подадена от Ж. К. П., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“Христо Фотев“ № 22, ет.1, офис 1, адв. Иванка Кирязова- Кожухарова, против Решение № 1651 от 22.12.2021г. постановено от РС Бургас по гр. д.№ 5958/2021 г. по описа на същия съд.

С посоченото решение Ж. К. П. от гр. Бургас, ж.к. "Л.", бл.**, ет.*, ап.**, е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо внука си Б. К. П., с ЕГН: ********** от гр.

Бургас, ж.к. “Зорница“, бл.30, вх.5, ет.6, ап. среден и е издадена заповед за защита. На Ж. К.

П., на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН, е наложена глоба в размер на 200 лв., за това, че на 16.08.2021г. е извършил спрямо внука си Б. К. П. акт на домашно насилие. Ж. К. П. е осъден да заплати на СТ. П. Н. сумата 250 лв. разноски по делото, а по сметка на РС Бургасдържавна такса в размер на 25 лв.

Със същото решение е отхвърлена молбата на СТ. П. Н., с ЕГН: **********, от гр.

Бургас, ул. “Македония“ № 44, в качеството й на майка на малолетния Б. К. П., за издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН срещу бащата на детето- К. Ж. П., ЕГН: **********, гр. Бургас, ж.к. “Зорница“, бл.30, вх.5, ет.6, ап. среден, поради извършен от него спрямо детето на 16.08.2021г. акт на домашно насилие, като същата е осъдена да заплати на К. Ж.

П. сумата от 400 лв. – разноски по делото. В тази му част /касаеща ответника К. Ж. П./ решението на БРС не е обжалвано от молителката и е влязло в сила, поради което К.П. няма 1 качеството на страна във въззивното производство.

В жалбата се изразява недоволство срещу тази част от решението, с която въззивникът е задължен да се въздържа от насилие спрямо внука си Б.П., наложена му е глоба в размер на 200 лв. и е осъден да заплати разноски в полза на молителката и на съда.

Иска се решението на БРС да бъде отменено изцяло.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че решението на БРС е незаконосъобразно.

На първо място са изложени оплаквания, че обжалваното решение не е мотивирано и е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. За да уважи молбата за защита срещу въззивника, районният съд приел, че на 16.08.2021г. въззивникът е осъществил психическо и емоционално насилие над детето, като е заплашил с нож неговия баща в присъствието на детето, в резултат на което при предаването му от майката в изпълнение на режима на лични отношения, детето избягало от дядо си по бащина линия, тъй като се страхувало. Според въззивника съдът се е произнесъл извън искането за защита, понеже в молбата, подадена от майката, се съдържали твърдения за осъществен от въззивника или неговия син акт на домашно насилие в периода между 15.08.2021г. до 20.08.2021г., изразяващ се в нанесени наранявания на детето- кръвонасядане в областта на дясното слепоочие и клепача, за които обаче било установено, че не са причинени от ответниците. Въпреки, че в мотивите си /стр.2 от решението/ съдът изрично посочил, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че соченото в молбата травматично увреждане на детето не било причинено от ответниците при процесния скандал, а било получено при игра на плажа, т.е. твърденията на майката за акт на физическо насилие спрямо детето категорично били опровергани, съдът приел, че молбата срещу въззивника е основателна и спрямо него следва да се наложи мярка за защита по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН с оглед превенция и евентуална опасност да бъде упражнено от него върху внука му отново домашно насилие. Направен бил и извод, че други мерки за защита не са необходими, тъй като по делото безспорно било установено, че дядото по бащина линия подпомага активно, включително и финансово, бащата при отглеждането на детето Божидар, а и между двамата била изградена стабилна емоционална връзка. Ето защо въззивникът счита, че решението е постановено в противоречие с доказателствата по делото.

На следващо място се сочи, че съдът не е съобразил възраженията на въззивника, че молбата за защита не отговаря на изискванията на чл.9, ал.1, т.4 от ЗЗДН, тъй като липсва точно и ясно описание на мястото и начина на извършване на насилието, както и други конкретни факти и обстоятелства, с което било нарушено правото на въззивника на защита.

По тази причина, въпреки хипотетично изложените от майката твърдения, че детето вероятно е било наранено при битов скандал между дядо му и баща му, за който молителката узнала от полицай от Пето РПУ и констатацията, че не е осъществен твърдения в молбата акт на домашно насилие, срещу въззивника била наложена марка по ЗЗДН за хипотетично извършен акт на домашно насилие спрямо неговия внук, независимо от събраните по делото доказателства.

Настоява въззивната инстанция да съобрази, че в приложената по делото преписка на 2

РУ на МВР Бургас е установено, че при посещението в дома на ответниците на 16.08.2021г. детето е във видимо добро състояние, без следи от бой, душене или малтретиране, а в изготвения социален доклад е посочено, че майката не може да посочи къде е синината по слепоочието на сина й, а от според обясненията на въззивника и показанията на св. Станев детето се ударило при игра с други деца на плажа. Според въззивника, изложеното е достатъчно за отхвърлянето на молбата за защита спрямо него.

Акцентира се на обстоятелството, че в молбата за защита и уточнението към нея не се твърди осъществено емоционално насилие, а извършено физическо такова, но такова не било доказано, но въпреки това съдът е приел, че допускането на битов скандал в присъствието на детето също може да бъде определено като косвена форма на домашно насилие, което застрашава психическото здраве и емоционалната стабилност на детето.

Сочи, че между родителите на детето е налице конфликт във връзка с упражняването на родителските права, в който са въвлечени и близките им. Изтъква, че по отношение на майката била наложена заповед за защита, а все още било висящо друго производство по нейна молба срещу бащата. Сочи още, че детето е изведено от дома на родителите си със заповед на ДСП и предстои настаняването му реда на Закона за закрила на детето при въззивника- Ж.П..

Моли решението да бъде отменено, а молбата на С.П. с правно основание чл.8, ал.1 от ЗЗДН да бъде отхвърлена. В съдебното заседание, проведено на 14.02.2022г., процесуалният представител на въззивника е направил уточнение на петитума на жалбата, като е посочил, че решението се оспорва само в частта, с която молбата за защита е уважена спрямо въззивника Ж. К. П..

Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от СТ. П. Н., в качеството й на майка на Б.П., чрез адв. Недялка Божилова – Арабова.

С него жалбата се оспорва като неоснователна. Според въззиваемата Н. решението е валидно, допустимо, правилно и обосновано. Оспорва като неверни оплакванията в жалбата, че в молбата се иска защита само срещу физическо насилие, а съдът се произнесъл извън петитума. Заявява, че в молбата й ясно е посочено, че детето е било подложено на психически и физически тормоз, поради което правилно съдът приложел мярка за защита на детето от актове на психическо насилие от страна на дядото Ж.П.. Намира, че конкретните мерки се преценяват от съда съобразно конкретната фактическа обстановка. Не намира противоречие в това един роднина да подпомага финансово своя близък, с когото предвид съвместното съжителство има изградена стабилна емоционална връзка и в същото време той да оказва психическо или физическо насилие спрямо другия. Изтъква, че актовете на домашно насилие се осъществяват по правило между хора с близка или семейна връзка.

Намира за правилен извода на съда, че спрямо детето е осъществен акт на насилие.

От полицейската преписка се установявало, че на 16.08.2021г. в 17.05ч. бил получен сигнал за скандал на адрес гр. Бургас, к-с „Лазур“, бл.14, ет.6, ап.36, при който баща заплашва с нож сина си и души внука си. Получилият сигнала полицай и негов колега отишли на място и заварили ответниците и детето Божидар. К.П., който подал сигнала, казал, че бил 3 заплашван с нож от баща си, а последният, в обясненията си по чл.176 ГПК признал обстоятелството, че на тази дата е предизвикал скандал със сина си, но заявил, че спрямо детето е направил забележка с по-висок тон да остави таблета си., за да се нахрани, при което в защита на детето К.П. подал сигнал на тел.112. Въззиваемата счита, че тези твърдения на въззивника представляват защитна теза, понеже първоначално отрекъл това пред полицейските служители, а твърдял, че Константин бил пиян и си измисля. Намира обясненията на въззивника за неверни, тъй като детето бягало всеки път, когато въззиваемата се опитвала да го предаде на дядо му след осъществен режим на лични отношения, а детето бягало панически от него и се опитвало да се върне при майка си.

Затова счита, че детето е било подложено на домашно насилие- не само видяло как дядо му заплашва баща му с нож, но и било душено от него, което обяснявало промененото поведение на детето. Заявява, че изложеното в жалбата сочи, че въззивникът не осъзнава сериозността на стореното от него върху психо- емоционалното състояние на детето, а омаловажаването на акта на домашно насилие доказвало, че наложените мерки са прекомерно и несъразмерно леки спрямо стореното на детето. Развити са съображения, че скандалът не е бил безобиден, а преживените от детето шок и ужас от видяното могат да бъдат предположени. Затова намира за обяснимо капсулирането на детето и това, че блокирало при опита й да бъде върнато към спомена за случилото се, поради което и била поискана експертиза от вещи лица детски клинични психолози.

Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

В откритото съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата поддържа отговора е съображенията в него.

По допустимостта на производството:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. След уточнението на искането на страната, съдът приема, че жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което делото следва да се разгледа по същество.

Въззиваемата СТ. П. Н.- лично и в качеството на законен представител на малолетния Б. К. П., е сезирала Районен съд- Бургас с молба за защита срещу осъществено спрямо детето домашно насилие от бащата на детето- К. Ж. П. и от дядото по бащина линия- Ж. К. П., като конкретните обстоятелства са подробно изложени в молбата за защита и възпроизведени в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, приложена към молбата.

Молителката твърди, че към момента на подаването на молбата родителските права спрямо детето се упражняват от бащата Константин, като е висящо дело за промяна на мерките относно детето. След раздялата на родителите, през 2016г. бащата Константин принудил майката да подпише споразумение, съгласно което синът им да отиде да живее при него, което сега било използвано срещу нея.

На 21.08.2021г. в изпълнение на постановения от съда режим на лични контакти с детето, бабата по бащина линия- Кичка Ганева предала Божидар на бащата на молителката.

При предаването на детето на молителката, баща й казал, че то има синина на дясното слепоочие и десния клепач на окото, а бабата не е дала никакво смислено обяснение за това.

4

Детето било унило, затворено в себе си и с изразено необичайно поведение, често прилягвало да спи. Въпреки многократните й опити да разбере какво се случва, детето започвало да разказва и когато стигнело до случката просто млъквало и започвало да прави тикове с очи, поради което молителката го завела на преглед в Спешното отделение. Пред медицинския екип детето също не могло да разкаже за инцидента. Там обаче бил полицай от Пето РУ на МВР, който познал детето и казал на молителката, че детето е присъствало на семеен скандал между бащата Константин и дядото Желязко в гр. Бургас, кв.“Лазур“, бл.14, ет.6, ап.36. Този полицай попитал детето как е баща му и може ли вече да върви , както и дали може да става, при което детето навело глава и започнало да примигва с очи, след което избягало навън. Наложило се молителката и други, намиращи се там полицаи да го успокояват. Молителката счита, че детето е пострадало по време на инцидента, за който му разказал полицаят. Завела детето в Отдел „Закрила на детето“, където й казали, че ще предприемат необходимите мерки за защита на детето, но е необходимо време за това. В първия работен ден молителката отвела детето за освидетелстване, където било констатирано, че нараняването е с давност не по- малко от 5 дни и е причинено от действието на твърд, тъп предмет с ограничена повърхност. След освидетелстването, тя, баща й и още двама души отвели детето до полицията, където предала детето на дядо му Желязко, понеже Константин я заплашил. По- късно Божидар избягал от дядо си и отишъл в дома на бащата на молителката. По тази причина молителката счита, че детето е преживяло насилие и се страхува от двамата ответници.