Решение № 1698 от 14.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1698 гр. Пловдив, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330110559 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Н. П. Д., ЕГН **********, против „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 36.55 евро – платена без основание по клауза за възнаградителна лихва и 83.09 евро – платена без основание по клауза за неустойка по недействителен договор за потребителски кредит от **** г., сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.06.2025 г., до окончателното изплащане на вземането./размерът на исковите претенции е съобразен с допуснатото увеличение на исковете с протоколно определение на съда, постановено в открито съдебно заседание на 13.03.2026 год./

Ищецът Н. Д. твърди, че е сключил договор за потребителски кредит от **** г. с ответника „София Комерс Кредит Груп“ АД, по силата на който е получил в заем сумата от 800 лева. Заемната сума следвало да бъде върната в срок до 15.06.2024 г. на три броя погасителни вноски, всяка в размер на 290,42 лева, съгласно погасителния план. В договора било посочено, че в тридневен срок от подписването му, ищецът следвало да осигури обезпечение чрез даване на поръчителство при определени критерии. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение се дължала неустойка в размер на 162,51 лева, платима разсрочено заедно с погасителните вноски по кредита.

По този начин всяка от трите погасителни вноски се оскъпявала със сума в размер от по 54,17 лева. Твърди се, че задължението по договора било изплатено изцяло, но тъй като ищецът не запазил платежните документи, не 1 може да посочи кога и в какъв размер са платените суми. От правна страна се излагат съображения за недействителност на сключения между страните договор за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК. Твърди се, че в случая не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Сочи се, че възнаградителната лихва надвишавала трикратния размер на законната лихва, поради което клаузата за нейното уговаряне била нищожна. По отношение на предвидената в договора неустойка се посочва, че същата не била включена в размера на ГПР по кредита, което представлявало нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излагат се доводи за противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави на клаузата за неустойка и прекомерност на неустойката. Предвид изложеното се претендира връщане на процесните суми, които ищецът счита, че е платил на ответника без основание по клауза за възнаградителна лихва и клауза за неустойка по недействителен договор за кредит от **** г. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „София Комерс Кредит Груп“ АД, с който се оспорват предявените претенции като неоснователни и недоказани. Възразява се срещу направеното от ищеца искане за задължаване на ответното дружество да представи справка за извършени плащания по твърдения договор от **** г. Възразява се срещу искането на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, като се твърди, че същият не е материално затруднено лице по смисъла на посочената разпоредба. В случай че бъдат възложени разноски в тежест на ответника, то е направено искане да бъде съобразена практиката на СЕС, според която съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали – Договор за потребителски кредит от **** год. /л.30-35/ се установява, че между „София Комерс Кредит Груп” АД и Н. П. Д. е възникнало правоотношение по повод на сключен Д Договор за потребителски кредит от **** год., по силата на който на ищеца е предоставена заемна сума в размер от 800 лева. Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 52.68 %, годишният процент на разходите е 67.46 %, а задължението следва да се погаси на 3 равни месечни вноски. В параграф 4 от договора е предвидено, че в тридневен срок от подписване на договора потребителят се задължава да осигури на кредитора едно от следните обезпечения: а) поръчителство на едно физическо лице, което да представи служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудово възнаграждение в размер, предвиждащ 90 % от стойността на отпуснатия кредит, но не по – нисък от 1,5 минимални работни заплати, или б) поръчителство на две физически лица, които да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудово възнаграждение в размер, надвишаващ 50 % от стойността на отпуснатия кредит, но не по – нисък от 1,5 минимални работни заплати. В параграф 5 е предвидено, че ако потребителят не представи някое от обезпеченията по параграф 4 от договора и не упражни 2 правото си на отказ, страните приемат, че за кредитора настъпват вреди от намаляване на кредитоспособността на потребителя, свързани с предприемане от кредитора на нарочни мерки за регулиране на финансовия риск и се съгласяват, че същият заплаща обезщетителна неустойка в размер на 162.51 лева, платима на 3 равни части в размер на 54.17 лева на падежните дати, заедно с погасителната вноска.

По силата на сключения договор за потребителски кредит, на длъжника Ц. е предаден погасителен план, както и копие от общите условия, приложими към договора за кредит.

Видно от изготвеното заключение по назначената съдебно счетоводна експертиза /л.48-51/ по процесния договор ищецът е заплатил на ответното дружество сумата от общо 1034 лева, от които 800 лева – главница, 71.49 евро – договорна лихва и 162.51 лева – неустойка. В. л. е заключило и че в ГПР по процесния договор не е включен разходът за неустойка и при включването му, същият би бил в размер на 381.82 %.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "София Комерс Кредит Груп" АД като заемодател и Н. П. Д. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 800 лева. Въпреки срокът за издължаване – три месеца, съдът счита, че сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съобразно чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК, разпоредбите на закона не се прилагат при договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи. Съдът счита, че в настоящия случай разходите по договора не са незначителни за потребителя, особено съпоставено с ниския размер на усвоената по договора сума. Предвид изложеното, при обсъждане на твърденията на ищеца за частична недействителност на договора за кредит, съответно приложение намират нормите на ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В процесния случай, твърденията за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузите на пар. 4 и пар. 5 от Договора. Разпоредбата на пар. 4 от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: един или двама поръчители- физически лица ( които следва да отговарят на горепосочените 3 кумулативно поставени изисквания в зависимост от това дали са осигурени едно или две лица- поръчители ). Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора (което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка в пар. 5 от Договора). Изискванията, които клаузата на пар. 6 от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер ( 800 лева.). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури поръчители, отговарящи на множеството посочени изисквания. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати.

Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, в пар. 7 от Договора, изначално разсрочва вземането за „неустойка при липса на обезпечение” като при формирането на анюитетната вноска добавя сумата от 65.93 лв. В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 67.46 %, 4 но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната в пар. 4 от Договора „неустойка”, то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно ( чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той не би сключил договора.