Определение № 579 от 25.09.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 579 гр. Варна, 24.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20243000500427 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на Община Варна, чрез процесуалния й представител – юрисконсулт Асен Атанасов, против решение № 773/09.07.2024г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2286/2023г., с което по предявения от К. Р. К., ЕГН ********** срещу Община Варна иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е прието в отношенията между страните, че К. Р. К. е собственик на 1/2 идеална част от реална част с площ от 2 473 кв.м. от ПИ с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД - 18- 64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 16 549 кв.м., находящ се в гр. Варна, район “Младост”, ж.к. ”Възраждане IV”, която реална част е очертана с червен цвят на комбинирана скица на вещото лице инж. Стоян Костов /л. 352 от гр.д. № 15089/2019г. на ВРС/, приподписана от съда като неразделна част от съдебния акт, на основание давностно владение, осъществено в периода от 1978г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба - 24.09.2019г. /вкл./, чрез присъединяване владението на праводателите си - Райко Синов в периода от 1967г. до смъртта му през 1978г. и Вълчо Р.

Николов, осъществено в периода от 10.09.1941г. до смъртта му, починал на 18.09.1967г., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК и е отхвърлен предявеният като насрещен от Община Варна против К. Р. К. иск с правно основание чл.108 ЗС за приемане за установено, че Община Варна е собственик на същата 1/2 ид.ч. от процесната реална част от ПИ с идентификатор № *** на основание § 42 от ПЗР на ЗОбС и за осъждане на ответника да предаде владението върху нея.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното 1 решение, основани на доводи за неправилна преценка на доказателствения материал и направата на изводи в противоречие с материалния закон. Твърди се, че от приетото заключение на СТЕ и останалия доказателствен материал не се установява идентичност между сочения от ищеца недвижим имот по КНА № 7/1990г. и процесната реална част, поради което и неправилно съдът е приел, че материалната доказателствена сила на този нот. акт относно удостовереното право на собственост не е опровергана, респ., че ищецът е доказал претендираното право на собственост като придобито на оригинерно основание – придобивна давност. Твърди се също така, че съдът не е отчел и обсъдил съществуващите законови пречки за придобиване на процесния имот по давностно владение, произтичащи от това, че част от имот със стар пл.№ 40 попада в горска територия и съставлява публична държавна собственост, както и предвид действието във времето на разпоредбата на чл.181, ал.3 ЗТСУ /отм./.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявеният срещу Община Варна иск за собственост да бъде отхвърлен, а насрещният й иск по чл.108 ЗС да бъде уважен.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от адв.Х. Раев, в качеството му на процесуален представител на насрещната страна – ищецът К.

Р. К., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

При извършената служебна проверка по редовността на въззивната жалба, съдът констатира, че същата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Представените към нея доказателства за заплатена държавна такса за обжалването обаче сочат, че внесената сума от 130.14 лева /съгласно дадени указания от администриращия съд/ не съответства на дължимия размер. Предмет на обжалване е първоинстанционното решение в неговата цялост, т.е. и по двата предявени иска /главен и насрещен/, като цената на всеки един от тях е в размер на 52 056.65 лева /в този см. е и посоченото от първоинстанционния съд в определение от 20.11.2023г./. Съобразно това следващата се държавна такса по обжалването за всеки един от исковете е в размер на 260.28 лева, или общо 520.56 лева.

Наред с това, от данните по ЕИСС и след извършена от съда справка се установява, че ищецът К. К. е починал на 04.09.2024г. Подаденият от процесуалният му представител отговор на въззивната жалба е с дата 05.09.2024г., към който момент поради настъпилата смърт представителната власт е прекратена, а ищецът е нямал процесуалното качество на страна.

Така констатираното сочи на наличието на ненадлежно администриране на въззивната жалба, което съставлява пречка за нейното разглеждане. Това налага настоящото производство да бъде прекратено и делото върнато на администриращия съд за предприемане на следващите се процесуални 2 действия по отстраняване нередовността на въззивната жалба вр. дължимата държавна такса, както и по чл.230, ал.1 ГПК вр. чл.227 ГПК за служебно установяване и конституиране наследниците на починалия ищец и изпълнение на процедурата по чл.263 ГПК по отношение на тях.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 427/2024г. по описа на АпС – Варна и ВРЪЩА делото на ОС – Варна за надлежното администриране на подадената от Община Варна въззивна жалба, съобразно мотивната част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3