Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5541 от 28.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 56915/2024
Вид
Решение № 5541
Подписан
28.03.2025
Състав
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА ЕЗЕКИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.115,б.а · Закон за задълженията и договорите
  • чл.117,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.68,ал.1,б.а · Закон за задълженията и договорите
  • чл.69 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 73 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.74 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.75,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.75,ал.2, изречение последно · Закон за задълженията и договорите
  • чл.76 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.76,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.132 · Семеен кодекс
  • чл.132,ал.1,т.2 · Семеен кодекс
  • чл.146 · Семеен кодекс
  • чл.146, ал.1 · Семеен кодекс
  • чл.147 · Семеен кодекс
  • чл. 149,ал.1 · Семеен кодекс
  • чл.32,ал.1 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 5541 гр. София, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20241110156915 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, на две основания- плащане и давност.

Ищецът С. И. Е. твърди, че с влязло в сила решение на СРС, 91- ви състав от 4.1.2016г. по гр.д.№ 26498/2015г., с което се одобрява споразумение, е осъден да заплаща на ответницата А. С. Е. – негова дъщеря, сумата от 200 лева месечна издръжка, считано от 1.6.2015г до настъпване на причини, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху просрочената сума. Твърди, че на 2.10.2019г ответницата е подала молба за лишаването му от родителски права, по която молба е образувано гр.д.№ 56306/2019г. на СРС, 83- ти състав, както и че на 16.7.2020г. между страните е подписано споразумение, по силата на което ответницата – ищца в производството през 83- ти състав се е задължила да се откаже от иска, като се сочи причина, че ищецът е заплатил дължимата й се издръжка до датата на сключване на споразумението. Твърди се, че в о.с.з, проведено на 21.7.2020г., ответницата се е отказала от иска. Сочи се, че по отношение дължимата към 21.7.2020г. страните са се споразумели, че ищецът ще я изплаща чрез *** – съпруг на М. Г., считано от 7.5.2017г., като се твърди, че от 2020г., ищецът плаща дължимата издръжка чрез това лице. Сочи, че е подписал декларация за пътуването на детето в чужбина, като М. е декларирала, че към 7.2020г. не претендира издръжка за детето. Твърди се, че на 25.6.2024г. ищецът е разпитан като свидетел по дело за развод между М. и *** гр.д.№ 53509/2024г. на СРС, 83- ти състав, като е посочил пред съда, че *** е плащал издръжката за А. от името на С. Е., което не е оспорено. След проведеното о.с.з., М. Г. поискала издаване на изпълнителен лист по гр.д.№ 26498/2015г., издаден й на 1.7.2024г., на 22.7.2024г ищецът получил покана за доброволно изпълнение по образуваното ИД № 1342/2024г. по описа на ДСИ при СРС, при посочен размер на вземането 21800 лева главница и законна лихва 21132,37 лева.

1

Ищецът счита, че законната лихва е неправилно изчислена – същата следва да е от 1.6.2015г. до 1.7.2024г. в размер на 11007,73 лева.

Твърди се, че ищецът не дължи сумата,която е поканен да плати, за което на 26.7.2024г. е отправена изрична молба до ДСИ, с която е посочено, че размерът на законната лихва е определен неправилно, като е поискано преизчисляването й.

Ищецът твърди, че всички задължения, предмет на изпълнителното дело, до 21.7.2020г. са били платени, поради което и ищцата е направила отказ от иска, едновременно, налице е изявление от майката, че не претендира издръжка. Сочи, че е платил същата. Прави се евентуално твърдение за изтекла погасителна давност, като ищецът е конкретизирал претенцията си на главното заявено твърдение за сумата от : общо 20916,22 лева по изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 26498/2015г. от СРС, 91- ви състав за: сумата от 12335,40 лева главница, съставляваща издръжка, сумата от 3209,23 лева законна лихва, начислена върху всяка вноска за общ период от 1.6.2015г. до 21.7.2020г.; сумата 5371,49 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за период от 22.7.2020г. до 1.7.2024г., и евентуално заявеното основание за погасителна давност, за общата сума 17260,06 лева, от които 9800 лева издръжка за период 1.6.2015г- до 1.7.2019г., обезщетение за забава върху всяка вноска от 200 лева, за същия период от 7460,06 лева.

Ответникът А. С. Е. в писмения си отговор, депозиран в срока по чл.131 ГПК, оспорва иска като неоснователен, като сочи, че доколкото задължението за издръжка е лично, не е възможно същото да се прехвърля на трето лице. Сочи се, че от представените доказателства е видно, че ищецът е заплатил сумата 600 лева през 2017г., като се твърди, че ищецът не е плащал друга издръжка. Оспорва се относимостта на твърденията за процесуално поведение по друго дело, като се прави възражение да се представят и приемат доказателства, приложени по други дела. Твърди се, че ответницата е състезател по синхронно плуване и изявлението за оттегляне на даденото съгласие за пътуване, което е неотносимо към настоящото производство, ще й попречи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че е безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че с решение, влязло в сила на 4.1.2016г. по гр.д.№ 26498/2015г. на СРС, 91- ви състав, с което е утвърдено споразумение за прекратяване на брака на М. Й. *** ЕГН ********** и С. И. Е., ищецът Е. е осъден да заплаща на детето А.

С. Е., ЕГН **********, чрез майка му и законен представител, месечна издръжка в размер 200 лева, считано от 1.6.2015г. до настъпване на причини, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума; че на 1.7.2024г. по това дело е издаден изпълнителен лист в полза на А. Е., че на 16.7.2024г. на ищеца е изпратено съобщение за образуване на изпълнително дело № 20241110401342 по описа на СИС при СРС, че по искова молба на М. Й. Г. ЕГН ********** за лишаване на С. Е. от 2 родителски права е образувано гр.д.№ 56306/2019г. на СРС, 83- ти състав, като съдът е съобщил на страните, че му е служебно известно, че на 22.7.2020г. по соченото дело, СРС е постановил определение, с което, поради отказ от иска, производството е било прекратено, както и че на съда е служебно известно, че гр.д.№ 53509/2023г. на СРС, 83- ти състав, е образувано по иск за прекратяване на брака между М. Г. и *** с развод.

СРС е намерил, че е безспорно, като аритметично изчисление, че издръжката за период от 1.6.2015г- до 1.7.2019г възлиза на 9800 лева и за период от 1.6.2015г. към 21.7.2020г.- 21800 лева главница.

От представените от страните и събрани, въз основа определението по чл.140 ГПК доказателства е видно, че основанието за издаване на изпълнителния лист – решение на СРС, 91- ви състав по дело № 29498/2015г., е постановено на 4.1.2016г., като същото не подлежи на обжалване, защото се одобрява постигнато споразумение между страните, поради което и е влязло в сила на 4.1.2016г.

В приложената по делото искова молба по образуваното дело по чл.132,ал.1,т.2 СК се съдържа изявление на ищцата, че до 2.2017г. издръжката е заплащана, нередовно. Към изявлението на М. Г., депозирано от адвокат *** до СРС, 83- ти състав по образуваното въз основа тази искова молба дело № 56306/2019г., с което се прави отказ от предявените искове, е приложено писмено споразумение, сключено между ищеца С. Е. и М. Г., като в него е посочено, че страните са се споразумели Г. да направи отказ от иска в определен срок, както и че не си дължат разноски по делото. Видно от извлечение от протокол от проведено открито съдебно заседание на 21.7.2020г. по това дело, молбата за отказ от иска е депозирана на 20.7.2020г., като в открито съдебно заседание, производството по делото е прекратено, на основание чл. 233 ГПК. Представено е копие на декларация за съгласие на ищеца Е., за пътуване на А. в чужбина заедно с М. Г., ***, *** И.а ***, ***, без дата и подпис на нея.

По делото са представени: извлечение от платежно известие за заплатена от С. Е. в полза на М. Й. *** сума 600 лева за 17.3.2017г., изпратена чрез системата Уестърнюниън, с вписано основание „превод“, както и разписка за извършено плащане на сумата 1000лева, на 10.1.2020г. с вписано основание „издръжка – А. 2018“ разписка за извършено плащане на 16.6.2020г. на сумата 300 лева, с вписано основание „ПП“. Разписката от 10.1.2020г. е оспорена от ответната страна с довод, че плащането, първо, е частично,и второ,е закъсняло, а втората – че с плащането не се погасява задължение за издръжка. Двете разписки за извършени преводи чрез системата на Изипей от С. Е., в полза на М. Г..

Представени са копия от платежни документи за нареден паричен превод до поискване чрез Български пощи, като в о.с.з .от 13.3.2025г. СРС извърши констатация въз основа на оригиналите, представени в същото открито съдебно заседание: на 27.10.2015г., С.

Е. е изпратил на М. Е. сумата 400 лева, с вписано основание „паричен превод“, на 14.12.2015г. *** И.а Е. – *** е изпратила на М. Е. сумата от 200 лева с основание „паричен превод“, на 27.2.2016г., *** И.а Е. – *** е изпратила на М. Й. сумата от 400 лева с основание „издръжка дете С. Е.“, на 27.2.2016г., *** И.а Е. – *** е изпратила на М. Е. сумата 3 от 400 лева с основание „издръжка дете С. Е.“- двете разписки от една и съща дата са с различен номер, на 12.8.2013г., С. Е. е изпратил на М. Е. сумата 150 лева при основание „паричен превод“, на 10.9.2015 г.*** И.а Е. – *** е изпратила сумата 200 лева на М. Е., при основание „паричен превод“, на 11.11.2015г. Е. – *** е изпратила на М. Е. сумата 200 лева, при основание „паричен превод“.

Разписките за извършен превод чрез Български пощи ЕАД, са оспорени от ответната страна, с довод, че само един има основание „издръжка“, и той съдържа превод от трето лице , останалите, с наредени преводи от ищеца, са неотносими, защото основанието не е издръжка.

СРС намира, страните не спорят, че *** И.а Е. – *** е сестра на С. Е., *** е вторият съпруг на М. Г., лицето М. Й. Е. ЕГН ********** – фамилно име Е., прието с брака й със С.

Е., от 4.1.2016г. носи фамилното име преди брака – ***, а *** И.а ***, ***, са, съответно – майка и баща на М. Г., респективно – баба и дядо на ответницата А..

Пред СРС като свидетели са разпитани: ***, адвокат, и ***, вторият съпруг на майката.

*** си спомня, че е бил процесуален представител на М. по дело, заведено от нея за заместващо съгласие за пътуване на дете в чужбина, по нейн иск против бащата. Свидетелят си спомня, че делото е приключило, като бащата на детето е дал разрешение на детето да пътува в чужбина, като в офиса му се състояла среща, на която присъствал и свидетелят *** – баща на второто дете на М., като ищецът и *** се разбрали издръжката на първото дете на М. да се поеме изцяло от ***.

Свидетелят сочи,че не помни дали делото е било, освен за заместващо съгласие, и за издръжка, а относно уговорката кой ще плаща издръжката, свидетелят сочи,че „имаше такава договорка, при която се договориха, че господин *** ще заплаща вместо него издръжка на детето, което е на господина, който е зад мен, за да се постигне споразумението,такава беше уговорката. Имам предвид, че издръжката на детето ще бъде поета от г-н ***, за да не дължи той издръжка на детето си“. Свидетелят сочи, че с прекратяването на делото, била предоставена исканата декларация за пътуване, както и че страни по изготвеното от него споразумение били М. и бащата на първото й дете, като свидетелят не си спомня дали в него е имало клауза как ще се плаща издръжката на детето.

Свидетелят ***, втори съпруг на М., сочи, че са заедно от 2015г., сключили брак през 2017г., като към момента на разпита му, са в процес на бракоразводно дело. Свидетелят сочи, че се видял за първи път със С. и тогавашната съпруга на С. през 2016г., на среща в Мол София, присъствала и М.. С. търсел контакт с А., но бил възпрепятстван. Срещата била иницирана от него, като родителите на М. й казали, че ако иска да получи каквото иска, трябва да му даде да види детето. Когато заживяли заедно с М., до 7.2020г., А. живеела при него, заедно с майка си, през 2017г. се родил сина му ***. През този период, свидетелят поддържал връзка по телефона със С., като се водели непрекъснати битки между него и М., както и нейните родители, търсели се пари, кога щял да плати, превел ли е парите, той искал 4 да вижда детето, имало напрежение, което влияело и на семейството му с М.. Видял се насаме със С. през зимата на .2018г. или 2019г., във Варна, който го бил потърсил, за да даде банкова сметка на М.., на която да преведе парите. С. му разказал различна от чутата в дома история, как бил възпрепятстван да вижда детето, как бил търсен само за пари. Свидетелят се опитал да се разбере със С., като сочи, че „тези хора“ отправяли заплахи към него, дали ще плаща или не, и че щели да му вземат всичко.