Решение № 131 от 05.07.2024, Районен съд - Тутракан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Тутракан, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги М. Георгиев при участието на секретаря Заниела Л. Василева като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело № 20233430100559 по описа за 2023 година

1 . Предявени са евентуално обективно съединени искове по чл. 26, ал. 1. предл. трето от ЗЗД, евент. чл. 40 от ЗЗД, евент. и чл. 26, ал. 2, предл. пето във връзка с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД (уточнени с молба вх. № 4304/09.10.2023 г., л. 35) от страна на ищцата М. Т. М., упълномощила съгласно представено към исковата молба пълномощно към договор за правна защита и съдействие адв. Р. Б. от АК – Г., преупълномощила адв. Р. Б. (л. 5 и 6), за

1.1. установяването на нищожността, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, на договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален № 24/30.03.2021 г. , том II, общ. Рег. № 1505, дело № 161, изповядан пред Нотариус № *** - А. Н. - Р., с район на действие РС – Тутракан и вписан в служба по вписванията под № 149, том II, дело 346 от 30.03.2021 г. на СВ – Тутракан, с предмет земеделска земя, находяща се в землището на с. Дичево, ЕКАТТЕ 21230, общ. Главиница, обл. Силистра, с площ 16 974 кв. м., в местността „БААЛЪК СЪРТ 13“ с трайно предназначение на територията – „земеделска“, и начин на трайно ползване – „нива“, категория на земята при неполивни условия: 6 (шеста), обозначен с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Дичево, одобрени със Заповед № РД-18-1707 от 17.10.2018 г. на ИД на АГКК при граници и съседи по кадастрална скица: ***.; ***; ***; ***; ***; *** и

***, сключен между Т. С. И., в качеството му на продавач и ответника С. Т. Д., в качеството ѝ на купувач, поради накърняване на добрите нрави, изразяващо се в нееквивалентност на престациите;

1.2. в условията на евентуалност, установяването на недействителността на 1 осн. чл. 40 от ЗЗД на същия договор, тъй като С. Т. Д., действаща в сделката като пълномощник на продавача - Т. С. И., се е споразумяла със себе във негова вреда;

1.3. в условията на евентуалност установяването на нищожността на осн. чл.

26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД на същия договор, тъй като същият е привиден, като бъде установена на осн. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД действителната прикрита сделка - дарение.

1.4. Ищцата и ответницата били сестри, дъщери на починалия на 02.01.2023 г. Т.

С. И..

1.5. Ищцата твърди, че ответницата, действайки зад гърба й, като се възползвала от влошеното здравословно състояние на баща им, се е снабдила с пълномощни с нотариална заверка на подпис и съдържание ОР № 1097 от 26.03.2021 г. и ОР 1098 от 26.03.2021 г., заверени при нотариус Н. М.. Посредством последните, ответницата е била упълномощена да договаря сама със себе си, вследствие на което е сключена и сделката, чиято недействителност се иска да бъде обявена. Излагат се твърдения, че цената на имота (1 400 лв.) е близо 25 пъти по-ниска от действителната такава (над 35 000 лв.), което води до накърняване на добрите нрави и морала, поради явна нееквивалентност на престациите по изповядания договор.

1.6. Ищцовата страна твърди, че ответницата е действала във вреда на представлявания, тъй като се е облагодетелствала в негов ущърб. Твърди се, че в действителност последната не е платила уговорената сума, тъй като не е осъществена отчетна сделка след сключване на покупко-продажбата. Във връзка с това се твърди, че вписаната в договора сума е под 10 000 лв. с единствената цел да се избегне задължение за осъществяването на банков превод, липсата на който би доказал липса на плащане на цената. Като обстоятелство, което сочи за скришните намерения на ответницата за неправомерно облагодетелстване, се навежда краткият период между упълномощаването и сключването на нотариалния акт.

1.7. Твърди се, че покупко - продажбата представлява симулативна сделка, прикриваща дарение. Като доводи, обосноваващи това твърдение, се навеждат явната нееквивалентност на престациите и реалната липса на изплащане на цената по договора, тъй като не е осъществена отчетна сделка.

2 . Ответницата С. Т. Д., представлявана от надлежно упълномощения адв. М.

М. от АК – Бургас, е депозирала в срок отговор на ИМ по чл. 131 от ГПК, с който оспорва основателността и доказаността на предявените искове. Оспорва се допустимостта на исковете.

2.1. Ответницата признава, че е сестра на ищцата. Навежда, че атакуваната сделка е пряко обвързана с друга такава – Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 31.03.2021 г., № 90, том II, рег. № 2430, дело № 233 от 2021 г., изповядана пред нотариус Р. И. с рег. № *** на НК, район на действие РС – Р., с който е придобила земеделски земи от тяхната майка.

2

2.2. Твърди се, че през 2002 г. ответницата прибрала в дома си майка си, която претърпяла тежък хеморалгичен инсулт. През 2004 г. родителите на страните решили да продадат всички свои имоти в гр. Р. и да закупят такъв в гр. Г., кв. „К.“, където да живеят. Поради това отношенията между тях и ответницата бил и влошени за известно време, като впоследствие се подобрили.

2.3. Твърди се, че през 2019 г. бащата на страните им дал по 3000 лв. за своето погребение и споделил волята си къщата в гр. Г. да остане за ищцата, а нивите – за ответницата.

2.4. Ответницата твърди, че през м. ноември 2020 г. баща им заболял от КОВИД-19 и бил хоспитализиран. Във връзка с получаването на пенсията си, последният упълномощил ищцата с пълномощно от 10.11.2020 г., която от своя страна изтеглила всичките му спестявания от 6000 лв. Сочи се, че именно поради това, ответницата събрала колкото парични средства имала към онзи момент и платила на майка си 1700 лв., а на баща си – 1400 лв., за придобитите впоследствие земеделски земи. Ответницата заявява, че от момента на придобиването на бащината нива до смъртта на баща й, последният не е съжалявал за решението си да продаде имота си.

2.5. Ответницата заявява, че процесната сделка не е сторена тайно, а инициативата е била на баща й. Твърди, че последният бил получил договорената сума преди сключването на сделката, като цената, вписана в НА, е действителната. Твърди, че не е увредила упълномощителя си, тъй като такава е била неговата изрична воля.

3 . Искове със същия предмет са заведени срещу К. С. Д. (съпруг на първия ответник - С. Д.), като по тях е образувано гр. д. № 91/2024 г. на ТнРС. При това положение, за да се избегне постановяването на различни решения, с Определение № 52/13.02.2024 г. (по гр. д. № 91/2024 г.) двете производства са съединени на осн. чл. 213 от ГПК под номера на настоящото дело - гр. д. № 559/2023 г.

4. На втория ответник е връчена подадената срещу него искова молба.

5. Ответникът К. С. Д. също е подал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковете на основания, идентични с тези, посочени от първия ответник. Тъй като този ответника е конституиран след провеждането на първото открито съдебно заседание по делото, на същият е предоставена възможност за повторно изслушване на вече изслушаните свидетели, от която възможност той не се е възползвал.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните, в частност признанието на ответника и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа 3 страна следното:

6. По са изслушани показанията на свидетелите

6.1. на ищеца: Х. Д. М. - съпруг на ищеца (л. 123), И. Р. И. - „кръстник” на ищеца (л. 124);

6.2. на ответниците: Т. К.ова Д. - дъщеря на ответниците (л. 125); А. С.а Д. първа братовчедка на отв. С. Д. (л. 127).

7. Ищеца М. М. и отв. С. Д. са сестри, като техни родители са С. И. и Т. И.. Т. И. бил много строг човек и консервативен човек. Държал всичко да става по неговият начин, като всички следвало да се съобразят с волята му. С. И. разчитала на него и се съобразявала с волята му (според свид. А. Д. и Т. Д.). По делото не се спори, че С. И. и Т. И. не са изпитвали недостиг на парични средства.

8 . С. И. и Т. И. живели първоначално в гр. Р.. Като разполагали с апартамент самия град и с имот в с. Д. (дворно място и къща). Апартаментът бил в близост до този на ответниците (според свид. А. Д. и Т. Д.).

9. През 2002 г. С. И. получила инсулт. Същата се преместила в апартамента на отв. С. Д., която започнала да полага грижи за нея. Били осигурени рехабилитатори. Т.

И. останал да живее в имота в с. Д.. Апартаментът бил на последния етаж и слизането на С. И. било затруднено. Освен това се появили и определени търкания между майката и дъщерята, свързани с „авторитарния стил на родителстване” на Т. и С. И.. В резултат на това С. И. се преместила да живее при Т. И. в с. Д.. Апартаментът в гр. Р. се посещавал рядко от Т. и С. И. (според свид. Т. Д. и А. Д.).

10. Към неустановен момент отношенията между отв. С. Д. и родителите ѝ се влошили (според свид. Т. Д. и А. Д.).

На 03.06.2004 г. Т. И. и С. И. продали апартамента в гр. Р. (л. 190).

11. На 25.06.2004 г. Т. И. закупил къща в гр. Г., кв. „К.” (Справка от СВ - л. 183).

12. На 09.05.2005 г. бил продаден и имота в с. Д. (л. 192).

13. През 2005 г. С. И. и Т. И. се преместили да живеят в гр. Г., кв. „К.” в закупената къща. Последната била близо до жилището на ищеца М. и съпруга ѝ.

Грижи за С. И. започнала да полагала ищеца М.. В кв. К. липсвал магазин. Идвал бус, който доставял хляб и други стоки. Кварталът бил с около 100 - 150 жители (според свид. М., И.).

14. До 2005 - 2016 г. С. И. и Т. И. не поддържали контакт със семейството на отв. С. Д.. След този период отношенията между отв. С. Д. и родителите ѝ се подобрили, като последната започнала да ги посещава (според свид. М., Т. Д., А. Д.).

15. След този период се провеждали семейни събирания на семействата на двете 4 сестри и родителите им. На тези събирания Т. И. заявил, че къщата в Г. ще остане за ищеца, а земите - за сестра ѝ (свид. Т. Д.).

16. През 2019 г. Стойка и Т. И.и се свързали със свид. А. Д. (която е адвокат). Т.

И. попитал как да раздели имотите приживе между двете си дъщери. Свид. А. Д. обяснил, че това следва да бъде извършено чрез възмездни сделка, за да не могат те да се атакуват. Свид. Д. предложила да съберат двете дъщери и да се разберат, в отговор на което Т. И. заявил категорично, че ще се разпореди с имотите, както той намери за добре. Уговорено било земите да се прехвърлят чрез покупко - продажба на отв. С. Д., а къщата в Г. - чрез договор за издръжка и гледане - на ищеца.

17. През 2020 г. Т. И. се разболял от „Ковид”, като прекарал заболяването тежко (според свид. М., И. и Т. Д.).

18. Н а 10.11.2020 г. Т. И. издал пълномощно, с което предоставил на ищеца множество права, измежду които да получава пенсията му, да се разпорежда със средствата по разкрити на негово име банкови сметки и др. Пълномощното е подписано чрез полагане на отпечатък от палец под пълномощното в дома на Т. И., което е удостоверено от Нотариус № *** - Н. М. извън нотариалната кантора (л. 10).

19. На 11.11.2020 г. ищеца М. е изтеглила от банковата сметка на Т. И. в „Банка ДСК” ЕАД сумата от 6 005,92 лв. и е закрила сметката (вж. Писмо вх. № 916/22.02.2024 г.).

20. След този случай решението на Т. И. относно разпределението на имуществото между дъщерите му се променило. Той изгубил доверието в ищеца М..

Приел, че същата е изтеглила последните му пари. Бил много разстроен. Решил да прехвърли земите на отв. С. Д., за да се „опазят” като наследство, защото тя „нямало да ги продаде”. Отказал се да прехвърли къщата в Г. на ищеца, за да не остане съпругата му на „улицата” (свид. Т. Д. и А. Д.).

21. На 26.03.2021 г. Т. И. издал пълномощно, с което предоставил на отв. С. Д. правото да продаде от негово име Нива, обозначена с идентификатор № ***, вкл. и на самата себе си. Подписът и съдържанието на документа са удостоверение от Нотариус № *** - Н. М. извън нотариалната кантора. В този случай не е полаган пръстов отпечатък от упълномощителя (л. 59).

22. На същата дата С. И. е издал пълномощно, с което предоставила на отв. С.

Д. правото да продаде от нейно име Нива, обозначена с идентификатор № ***, вкл. и на самата себе си. Подписът и съдържанието на документа са удостоверение от Нотариус № *** - Н. М. извън нотариалната кантора. В този случай не е полаган пръстов отпечатък от упълномощителя (л. 59).