Решение № 326 от 25.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. София, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20231001000277 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 22/13.02.2023 г. по т.д. № 126/2022 г. на СОС са отхвърлени предявените от Р. Г. И., А. Г. К. и Д. Г. К. субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.71 от ТЗ във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК и чл.74, ал.1 от ТЗ – 1. За приемане за установено по отношение на ответника качеството на съдружници на ищците в "Булкост" ООД като наследници на починалия съдружник Г. С. К. и 2. За отмяна на решението по т.1 от проведеното на 27.06.2022 г. общо събрание на съдружниците на "Булкост" ООД, с което не се признава качеството на съдружници на ищците в "Булкост" ООД.

Ищците Р. Г. И., А. Г. К. и Д. Г. К. са депозирали въззивна жалба против първоинстанционното решение, с което го обжалват изцяло. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост, както и поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Мотивирано е грубо противоречие на решението с чл.

9 ЗЗД, тъй като съдът неправилно приел, че съдружниците не могат валидно да уговорят в дружествения договор, че в случай на смърт на някой от тях неговите наследници стават съдружници в дружеството при заявено желание за това, като прогласил клаузата на чл. 4.3 от дружествения договор на „Булкост“ ООД за нищожна.

Според жалбоподателите съдружниците могат, при съобразяване принципа за свобода на договарянето, свободно да договорят такава възможност, в какъвто смисъл била правната теория и практиката в световен мащаб. Несъстоятелен бил и изводът на СОС, че посочената клауза от дружествения договор противоречи на чл. 122 ТЗ, която била императивна, като не било посочено нито в какво се изразява това противоречие, нито имало доводи, обосноваващи императивен характер на нормата. Излагат се доводи, че с клаузата на т. 4.3. от дружествения договор Общото събрание предварително е взело 1 решение за приемане на наследниците за съдружници, както и доводи, обосноваващи защо според жалбоподателите нормата на чл. 122, ал. 1 ТЗ е диспозитивна, доколкото същата засяга вътрешните отношения на съдружниците, а не обществения интерес.

Първоинстанционното решение противоречало на принципа, че договорите следва да се спазват.

Изводът за неоснователност на предявения иск по чл. 71 ТЗ поради липса на вписване на наследниците като съдружници по чл. 122, ал. 2 ТЗ също бил несъстоятелен, защото именно бездействието на ответното дружество, което било носител на задължението за вписване, да предприеме действия по вписване на това обстоятелство, макар ищците да били приели наследството на праводателя си и да били отправили волеизявления към дружеството относно желанието си да станат съдружници, обуславяло правния интерес от иска, наред с отказа на Общото събрание да констатира, че ищците са заместили починалия съдружник в членственото му правоотношение с ответното дружество.

Жалбоподателите са обосновали твърдението си за необоснованост на обжалваното решение, като са посочили, че липсват стройни и логични мотиви, както и че СОС се е позовал на решение на ВКС, постановено при друга фактическа обстановка и в друга хипотеза, неотносима към настоящата. Част от мотивите изцяло възпроизвеждали подадения от „Булкост“ ООД отговор на исковата молба.

Излагат се и твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд – липса на пълен и точен доклад, непосочване на обстоятелствата, които се признават и не се нуждаят от доказване, липса на разпределение на доказателствената тежест, непосочване и необсъждане на всички доказателства, липса на анализ и тълкуване на клаузата на т. 4.3. от дружествени договор и неоснователен отказ от събиране на доказателства.

Изложени са подробни доводи по съществото на спора.

Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

Въззиваемият „Булкост“ ООД е депозирал отговор на въззивната жалба на ищеца, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.

Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищците Р. Г. И., А. Г. К. и Д. Г. К. са твърдели в исковата си молба и уточнителна молба от20.07.2022 г., че са наследници по закон на починалия съдружник в "Булкост" ООД, Г. С. К. в качеството си на негови съответно съпруга, син и дъщеря.

Твърдели са още, че като негови наследници са наследили дружествените дялове на наследодателя им в ответното дружество – 22 дяла, всеки с номинална стойност от 100 лева, като всеки е станал съсобственик на 1/3 ид.ч. от същите. Посочили са, че с чл.4.3, изр.1-во от дружествения договор на "Булкост" ООД съдружниците изрично 2 договорили, че наследниците на починал съдружник стават членове на дружеството по право, поради което и без нарочно решение за приемането им като съдружници ищците имат качеството на такива. Достатъчно било те да са приели наследството и да са уведомили дружеството за желанието си да встъпят в членственото правоотношение.

Последващо съгласие на съдружниците не било необходимо, тъй като такова вече било дадено чрез включването му в съдържанието на чл. 4.3 от дружествения договор.

Посочили са, че на 23.03.2022 г. ищците уведомили останалите съдружници и управители относно смъртта на Г. К. и обстоятелството, че са негови наследници, заявили са, че приемат неговото наследство, изразили са обща воля за участие в дружеството в качеството на съдружници, заявили са, че приемат дружествения договор на „Булкост“ ООД и са поискали свикване на общо събрание. Твърдят, че горното качество се оспорва от ответника, като на свикано от тях поради бездействие на управителите и проведено на 27.06.2022 г. общо събрание на съдружниците на "Булкост" ООД било взето решение по т.1 от дневния ред, с което изрично не се признава качеството на съдружници на ищците в "Булкост" ООД, а това решение било във фрапантно противоречие с чл. 4.3 от дружествения договор.

Предвид изложеното са искали да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено наличието на членствено правоотношение между Р. Г. И., А. Г. К. и Д. Г. К., и „Булкост“ ООД, произтичащо от това, че ищците, в качеството им на наследници на починалия съдружник Г. С. К. имат качеството на съдружници, притежаващи при условията на съсобственост 22 дяла от капитала на „Булкост, като всеки от тях е придобил 1/3 ид.ч. от същите, както и да бъде отменено решението по т.

1 от проведеното на 27.06.2022 г. общо събрание на съдружниците в „Булкост“ ООД.

Ответникът „Булкост“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, в който е оспорил исковете по основание. Поддържали са, че по наследство могат да се придобиват само имуществени права, но не и членствено правоотношение. В случая предмет на наследяване бил само дружествения дял на Г. С.. Приемането на нов съдружник било от компетентността на общото събрание на съдружниците на ООД, поради което, доколкото в случая липсвало решение за приемане на наследниците на съдружника Г. К. за съдружници в "Булкост" ООД, ищците не разполагат с неимуществените права по чл.123 от ТЗ. Направено е искане исковете да бъдат отхвърлени.

За установяване твърденията и възраженията на страните по делото са събрани писмени доказателства, от които се установява следното:

Видно от представеното удостоверение за наследници изх. № 186/10.03.2022 г. на Община Костенец, ищците Р. Г. И., А. Г. К. и Д. Г. К. са наследници на Г. С. К., починал на ******** г., в качеството им на съпруга, син и дъщеря.

При служебно извършена на осн. чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ справка в регистъра по партидата на "Булкост" ООД се установява, че наследодателят на ищците е бил съдружник в ответното дружество, притежаващ 22 дяла, всеки с номинална стойност от 100 лева

Видно от обявения по партида на дружеството и представен по делото дружествен договор, с разпоредбата на чл.4.3 от същия съдружниците са приели, че наследниците на починал съдружник стават членове на дружеството по право и че своето желание за участие в дружеството те могат да изразят с писмена молба до Общото събрание, в което заявяват, че приемат условията на дружествения договор.

Този текст е записан и в чл. 14 от учредителния акт на дружеството от 29.10.1998 г.

Съдружниците в дружеството – Г. В. С. и К. И. Д. са уведомени от ищците на 3

23.03.2022 г. (видно от личното удостоверяване на датата от всеки от двамата адресати върху копие от уведомлението), че съдружникът Г. К. е починал и ищците са негови наследници; заявили са, че приемат неговото наследство, изразили са обща воля за участие в дружеството в качеството на съдружници; заявили са, че приемат дружествения договор на „Булкост“ ООД и са поискали свикване на Общо събрание.

С нотариална покана, връчена на управителите и съдружници на „Булкост“ ООД на 17.06.2022 г. ищците са свикали Общо събрание, като първа точка от дневния ред е „Констатиране качеството на съдружници на Р. Г. И., А. Г. К. и Д. Г. К., притежаващи в условията на съсобственост 22 дяла всеки от тях на стойност 100 лева от капитала на „Булкост“ ООД.“

Към нотариалната покана са приложени молби от всеки един от ищците до съдружниците, с които заявяват желанието си да бъде констатирано, на основание чл.

4.3 от дружествения договор, че съответният молител е станал съдружник в „Булкост“ ООД, както и че приемат дружествения договор на „Булкост“ ООД.

Видно от представения протокол от проведеното на 27.06.2022 год. Общо събрание на съдружниците на "Булкост" ООД, за решението по т.1 от дневния ред („Признаване качеството на съдружници на Р. Г. И., А. Г. К. и Д. Г. К.“ ) „за“ е гласувал само съдружникът Г. С., притежаващ 8 дяла, а съдружникът К. Д., притежаващ 20 дяла е гласувал „против“, поради което е посочено, че като резултат съдружниците не признават качеството на ищците като съдружници. Решения по останалите точки от дневния ред не са приемани.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

По иска за установяване наличие на членствено правоотношение между ищците и ответното дружество.

Настоящият съдебен състав намира, че правната квалификация на този иск е по чл. 124, ал. 1 ГПК, а не по чл. 71 ТЗ, предвид следното:

Съгласно чл. 71 ТЗ всеки член на дружеството може с иск пред окръжния съд по седалището на дружеството да защити правото си на членство или и отделните си членствени права, когато бъдат нарушение от органи на дружеството. Тези органи могат да бъдат всички, с изключение на Общото събрание, защитата срещу чиито незаконосъобразни решения се осъществява с иска по чл. 74 ТЗ.

В случая ищците твърдят, че възникването на членствени правоотношения с дружеството-ответник се оспорва от съдружниците чрез Общото събрание, проведено на 27.06.2022 г., на което, с решение по т. 1 от дневния ред, е отказано признаване на това членствено правоотношение. Ето защо искът не може да бъде квалифициран като специален установителен иск по чл. 71 ТЗ, а следва да се квалифицира като установителен иск по общия ред на чл. 124, ал. 1 ГПК – иск за съществуване на оспорено правоотношение.