Решение № 326 от 09.11.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Добрич, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря ВЕРОНИКА Г. СТАМАТОВА като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20233230200863 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ЯНИС” ООД, ЕИК 127505978, със седалище и адрес на управление: ****, чрез адвокат Е. К. К. от Адвокатска колегия Варна, срещу наказателно постановление № 08-2300090/90 от 28.06.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което на „ЯНИС” ООД, ЕИК 127505978, със седалище и адрес на управление: ****, в качеството на работодател, за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.

1

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на двама свидетели и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Видно от покана с изх. № 23038869/27.04.2023 г. (л. 23 от делото), представляващият „Янис” ООД - гр. Шумен – Л. Я. А. е бил поканен да се яви в Дирекция „Инспекция по труда” - Добрич на 09.05.2023 г. в 14:00 ч. за съставяне на АУАН.

Поканата е била получена на 09.05.2023 г. от управителя Л. Я. А., което обстоятелство е било удостоверено посредством подписа му (известие за доставяне - л. 12 от делото). Поради неявяването на представляващия или упълномощено от него лице, АУАН е бил съставен в негово отсъствие на 23.05.2023 г., съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. В настоящия случай, АУАН № 082300090/23.05.2023 г. е бил изпратен до санкционираното юридическо лице (ЮЛ) – „Янис” ООД - гр. Шумен по пощата с писмо с изх. № 23049742/ 23.05.2023 г. (л. 22 от делото), съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от КТ, като същото е било връчено на търговеца по надлежния ред на 28.05.2023 г., съгласно правилата за връчване по КТ, който нормативен акт се явява специален по отношение на ЗАНН и като такъв следва да намери приложение, в която насока е и разпоредбата на чл. 416, ал. 6 от ЗАНН (известие за доставяне - л. 14). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения по акта.

Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34, 2 ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя (товарителница - л. 10 от делото).

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416, ал. 1 от Кодекса на труда (изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г.) с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

От събраните доказателства се установява следното:

На 19.04.2023 г., свидетелите К. Г. С. - главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Добрич и С. Н. П. - главен инспектор в Дирекция

„Инспекция по труда“ със седалище Добрич, извършили последваща проверка на строителен обект: извършване на основен ремонт на концертна зала Добрич, находяща се в ****, където било установено извършване на монтаж на PVC дограма от работници на „Янис“ ООД гр.

Шумен. При проверката в обекта не било установено лице, което да представи документи и да получи призовка за представяне на документи и започване на проверка. От заварените в обекта Д.С.С., Т.К.Д. и А.М.А. – „монтажници“ на дограма в „Янис“ ООД е било заявено, че не са упълномощени да получават документи. В телефонен разговор с представител на работодателя била изискана заповед по чл. 403а, ал. 2 от КТ, с която да е определено лице за конкретния обект, което да представлява работодателя пред контролните органи на инспекция по труда, като такава в обекта не е била представена.

При така установената фактическа обстановка, както актосъставителят, така и наказващият орган приели, че „Янис“ ООД, в качеството си на работодател, не е определил за обекта длъжностно лице, което да го представлява пред контролните органи на Инспекцията по труда, с което не е изпълнил принудителна административна мярка - предписание т. 3, дадено с протокол за извършена проверка № ПР2309864 от 30.03.2023 г., а именно – работодателят да оформи и съхранява в обектите, на които извършва монтаж на PVC дограма заповед по чл. 403а, ал. 2 от КТ, като определи в нея лице за 3 конкретния обект, което да го представлява пред контролните органи на инспекция по труда.

Както в АУАН, така и в НП, актосъставителят и наказващият орган изрично са посочили, че нарушението е извършено на 19.04.2023 г., установено е на 19.04.2023 г. и е доказано от данните, обективирани в призовка от 19.04.2023 г., протокол за извършена проверка № ПР2314324 от 27.04.2023 г., протокол за извършена проверка № ПР2309864 от 30.03.2023 г.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите К. Г. С., С. Н. П. и Г. В. В., чийто показания са еднопосочни, последователни и безпротиворечиви. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, отчитайки, че показанията им се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира и показанията на свидетеля М.А.С., тъй като същите са еднопосочни, последователни и вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи с показанията на свидетелите К. Г. С., С. Н. П. и Г. В. В., отчитайки, че същата не е очевидец на вмененото на жалбоподателя нарушение, както и, че фактът на издаване на заповедта по чл. 403а, ал. 2 от КТ не се оспорва.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите Т.К.Д., А.М.А. и Д.С.С., и тримата „монтажници“ при „Янис“ ООД, дадени в съдебно заседание, тъй като е налице индиция за тяхната заинтересованост - същите са в трудовоправни отношения с дружеството - жалбоподател, поради което е налице финансова обвързаност и тази обвързаност променя отношенията на свидетелите към фактите, имащи значение за делото. От друга страна показанията на тези свидетел се оборват по категоричен начин както от показанията на свидетелите К. Г. С., С. Н. П. и Г. В. В..

От друга страна констатациите от проверката, извършена на 19.04.2023г., са били отразени в протокол за извършена проверка с изх. № ПР2314324 от 27.04.2023 г. Същият е бил връчен на управителя на дружеството Л. Я. А., като описаните констатации в протокола за извършената проверката не са били оспорени от жалбоподателя преди да 4 започне процедурата по реализиране на административнонаказателната му отговорност.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели К. Г. С., С. Н. П. и Г. В. В., както и от приложените и приети по делото писмени доказателства – протокол за извършена проверка № ПР2314324 от 27.04.2023 г., протокол за извършена проверка № ПР2309864 от 30.03.2023 г.

Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в АУАН и в НП е безспорно установена в съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, „Който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.“

За предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки: да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и п о Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда (чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ).

От обективна страна визираната в чл. 415, ал. 1 от КТ отговорност е налице, когато не е изпълнена принудителна административна мярка 5 задължително предписание по спазване на трудовото законодателство, издадено от оправомощен за това орган. Предмет на нарушението не са дадените задължителни предписания, а тяхното неизпълнение в срок, поради което настоящият състав не би могъл да се произнесе по законосъобразността им. Няма данни тази принудителна административна мярка под формата на предписание, издадено от контролен орган на инспекцията по труда, съобразно дадените му правомощия по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ да е оспорено по реда на чл. 405 от КТ и от него е възникнало задължението, което е негово съдържание. Неизпълнението на предписанието е юридически факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат.

Формата на изпълнителното деяние на процесното нарушение по чл.

415, ал. 1 от КТ е бездействие и се изразява в неизпълнение на задължението на работодателя да определи за обекта длъжностно лице, което да го представлява пред контролните органи на инспекцията по труда, каквото е било предписанието в т. 3 от протокол за извършена проверка № ПР2309864 от 30.03.2023 г., със срок на изпълнение – 10.04.2023 г.

Съгласно &1 от ДР към КТ по смисъла на кодекса „работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. В случая „Янис“ ООД се явява работодател. Безспорно е в настоящия случай, че с протокол за извършена проверка с протокол за извършена проверка № ПР2309864 от 30.03.2023 г. са дадени задължителни предписания за изпълнение, като на работодателя – „Янис“ ООД е вменено задължението да изпълни предписанието. Безспорно е също така, че протокола за извършена проверка е получен от представляващия търговеца.