Решение № 16547 от 24.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16547 гр. София, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. С.А при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. С.А Гражданско дело №

20241110111910 по описа за 2024 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

24.08.2026 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.С.А

Секретар Ася Георгиева

1

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. С.а гражданско дело номер 11910 по описа за 2024 година на СРС, 155-и състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Н. Д. Т., с ЕГН **********, от ...., против „....“ ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ....., за установяване по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 832 лв. по договор за покупка на обувки от 25.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2023 г. до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 25.02.2022 г. закупил от магазина на „....“ ЕООД, находящ се в .... обувки марка „LESH“, модел „12425 nero“, за които заплатил сумата от 832 лв., като за покупката бил издаден касов бон и гаранция. На 27.02.2022 г. при обуване на обувките установил, че подметката им се отлепила, като същия ден направил рекламация пред търговеца, който приел обувките за ремонт, взел оригинала на касовия бон и му издал Протокол за вписана рекламация № 134 от 27.02.2022 г. След две седмици ищецът бил уведомен да посети магазина и на място установил, че обувките не са ремонтирани и бил уведомен, че същите ще бъдат изпратени в Италия. Когато ищецът отново отишъл до магазина на 18.04.2022 г. обувките още не били ремонтирани, в подметките били горени.

Служителите в магазина съобщили, че ремонт на обувките не може да бъде извършен.

Излага твърдения, че е изгубил интерес от сделката. Отправил покана до ответника за връщане на сумата от 832 лв., но и до предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК сумата не му била платена. По подаденото заявление било образувано гр.д. № 44742/2023 г. по описа на СРС, 155 състав. По повод на подадено възражение и дадени от съда указания ищецът предявява исковата си претенция. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, моли съда да уважи предявената искова претенция, както и да присъди направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от процесуалния представител на ответното дружество „....“ ЕООД, с който исковата претенция се оспорва като неоснователна. Не се спори, че на 25.02.2022 г. ищецът е закупил от магазина на дружеството, находящ се в .... мъжки черни обувки, размер 41 номер, на марката „Les Hommes“ на италианското дружество Rodolfo Zengarini S.r.l., модел 12425, на стойност 832 лв., за което му бил издаден касов бон. Не спори, че на 27.02.2022 г. ищецът посетил магазина и направил рекламация за отлепен връх на лявата обувка, която рекламация била приета от служител на магазина и вписана в регистъра под № 134. След направената рекламация обувките били изпратени в гр. София. На 01.03.2022 г. било изготвено становище от майстор обущар, установяващо, че към датата на продажбата 2 твърденият дефект не е съществувал. Обувките били ремонтирани и върнати в магазина на 03.03.2022 г. На 09.03.2022 г. ищецът посетил магазина, за да си получи ремонтираните обувки, не ги харесали започнал да ги разлепва, забелва и чопли. Продавач от магазина взел обувките, за да не бъдат допълнително повредени. Ищецът настоял да вземе друг модел обувки, отказал да вземе ремонтираните обувки, отказал да подпише споразумителен протокол и напуснал търговския обект. На 11.03.2022 г. обувките били изпратени до Италия, а на 29.03.2022 г. били върнати със становище от производителя, в което било посочено, че не е открит производствен дефект. От магазина се опитали да се свържат с ищеца по телефона, в резултат на което ищецът посетил търговския обект на 13.04.2022 г. и отказал да вземе обувките. Оспорва правото на разваляне на договора, като твърди, че извършените от ищеца действия били с цел да получи друг модел обувки. Моли съда да отхвърли иска, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковата претенция като недоказана, претендира присъждане на направените по делото разноски.

Предявена е искова претенция с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 195 във връзка с чл. 193 от ЗЗД. Направени са искания по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 44742/2023 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 28.11.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която „....“ ЕООД, ответник в настоящото производство, е осъдено да заплати на Н. Д. Т. сумата от 832 лв. - главница, дължима по развален договор за покупка на обувки от 25.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2023 г. до окончателното плащане на сумата, а също и сумата от 225 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 200 лв. – платено адвокатско възнаграждение. По повод на подадено възражение и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок Н. Д. Т., ищец в исковото производство, е предявил установителен иск.

От приложените към заявлението по чл. 410 от ГПК писмени доказателства се установява, че на 25.02.2022 г. ищецът е закупил обувки на стойност от 832 лв. от ответника, от която дата е и издадената от търговеца гаранционна карта. От представения заверен препис от протокол за вписана рекламация в регистъра на предявените рекламации на „....“ ЕООД от 27.02.2022 г. се установява, че на посочената дата е вписана подадената от ищеца рекламация, като протоколът е подписан от ищеца и от представител на ответника. От представения заверен препис от покана и приложена разписка към нея се установява, че на 15.06.2023 г. на ответника е била връчена отправена от ищеца покана, с която ищецът е заявил, че няма интерес от сделката и отправя покана до ответника за връщане на платената 3 от него сума от 832 лв.

От представените от ответника писмени доказателства се установява, че рекламираните обувки са били изпратени на 11.03.2022 г. до сервиза на производителя в Италия, като от представения легализиран превод от писмо от производителя се установява, че след преглед на обувките не са открити производствени дефекти. Видно от изготвеното становище от сертифициран майстор обущар от 01.03.2022 г. разлепването в предната част на едната обувка и съответното остъргване са причинени от неправилна употреба или вследствие на механична намеса, като обувките нямат фабричен дефект и представената рекламация може да бъде отстранена чрез залепване.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че процесните обувки са били предоставени на вещото лице за целите на експертизата, като обувките видимо не са с отлепени ходила /подметки/, няма следи от горене, както и следи от фабричен дефект, а видът и дизайнът не са компрометирани. Вещото лице прави заключение, че разлепването на върховата ходилна част на лявата обувка може да е следствие на неправилна експлоатация /спъване, ритане/. На върховата лицева част на лявата обувка има малка следа от разкъсан горен слой на кожата. Процесните обувки са качествено изработени и годни за употреба. Разпитана в съдебно заседание вещото лице установява, че под неправилна експлоатация се разбира с обувката да е ритнат камък или предмет, като такъв дефект не може да се получи при многократно мерене на обувките в магазин.

От разпита на свидетелката Радева се установява, че към момента същата работи в „Нотино“ - гр. Варна, както и че ищецът дошъл в магазина и си закупил обувки и поръчал втори чифт обувки, които не били налични в магазина. На следващия ден ищецът чакал пред магазина преди да е отворен и казал, че не иска обувките, които закупил предната вечер, казал, че били разлепени, били надраскани, имало проблеми. Заявил, че чака обувките от София и иска да върне тези, които е закупил. Свидетелката установява, че обувките не били във вида, в който ги продала, били надраскани. Попълнили документите за рекламация.

Първоначално изпратили обувките във фабриката производител. Опитали се да се свържат с клиента, изпратили му текстово съобщение, тъй като ищецът не отговарял на обажданията.

Една-две седмици по-късно ищецът дошъл в магазина и казал, че няма да вземе обувките и казал, че иска други обувки, които е поръчал от София. Свидетелката установява, че когато бил в магазина ищецът се опитал с нокът да увреди обувките. Сочи, че обувките били изпратени в София за експертиза. Съдът възприема изцяло показанията на свидетелката като кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.

От разпита на свидетеля Иванов се установява, че един път седмично или на 10 дни пътувал до Варна и Бургас и зареждал магазините със стока, а в случай на рекламация. В конкретния случай обувките трябвало да бъдат видени от специалист обущар. Обущарят не открил дефект и обувките били върнати в магазина, а след като не били взети от клиента, били изпратени във фабриката в Италия. Установява, че след няколко дни обувките се 4 върнали от фабриката със становище, че няма фабричен дефект.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото не се спори, че на 25.02.2022 г. между страните по делото е бил сключен договор за покупко-продажба на движима вещ - обувки марка „Lesh“, модел „12425 nero“, размер 41, като в деня на покупката е била издадена гаранционна карта. Не се спори, че ищецът е заплатил продажната цена от 832 лв. Спори се относно годността на закупените от ищца обувки за употреба с оглед наличието на дефект и отпадане на интереса от сключена между страните сделка.

Безспорно е установено, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение, което намира правното си основание в чл. 183 и сл. от ЗЗД, по силата на което ответникът е продал на ищеца движима вещ – обувки срещу заплащане на посочената за вещта цена.

Съобразно с нормата на чл. 195, ал. 1 от ЗЗД при продажба на вещ с недостатъци купувачът има право на избор: да иска разваляне на договора и разноските по продажбата, да задържи вещта и да иска намаление на цената, да иска отстраняване на недостатъците за сметка на продавача или да иска друга стока без недостатъци. От исковата молба и подадената молба с уточнения е видно, че купувачът е упражнил правото да иска обратно цената на закупената с недостатъци вещ заедно с разноските за продажбата по чл. 195, ал. 1 от ЗЗД, т.е. претенцията му се основава на отговорността на продавача за продадена вещ с недостатъци, съществували към момента на продажбата. Такава отговорност продавачът носи при положение, че купувачът докаже предаването на вещта с недостатъци, която отговорност произтича от закона.

За да бъде ангажирана отговорността на продавача по реда на чл. 195, ал. 1 от ЗЗД е необходимо ищецът – купувач по сключената сделка да докаже наличието на предвидените предпоставки, а именно: продадената вещ да има недостатъци, тези недостатъци съществено да намаляват нейната цена или нейната годност за обикновено или за предвиденото в договора употребление и недостатъците да са известни на купува при продажбата, а също продавачът да е бил уведомен за забелязаните недостатъци.