Определение № 2617 от 24.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2617 гр. София, 24.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502230 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. В. Ц., представлявана от адвокат А. Г. от САК, против определение № 22245/10.11.2025 г., постановено по гр.д. № 10561/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-4 състав, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 129, ал.3 ГПК.

Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излага, че първоинстанционният съд й е давал противоречиви и подвеждащи указания за поправка на нередовност на исковата молба, а всички обстоятелства на които се основават предявените искови претенции вече били ясно посочени в изложението на исковата молба. Предвид това се е стигнало до заблуждаване на страната и процесуалния й представител по въпроса какво точно трябва да заявят по делото и как да поправят съществуваща нередовност по смисъла на чл. 129 ГПК. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия пред друг съдебен състав.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от страна на ответниците в първоинстанционното производство - „ИМПЛА-АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ ПО

ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА“ ЕООД и д-р Р. Д. Л., с който се поддържа становище за нейната неоснователност и се иска потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

С. В. Ц., представлявана от адвокат А. Г. от САК, е подала жалба и по реда на чл. 248, ал.3 ГПК против определение № 2764/04.02.2026 г., постановено по същото дело, поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 8480 от 16.04.2026 г., с което е допълнено посоченото горе прекратително определение и в тежест на жалбоподателката са присъдени сумите от 3 500 лв., съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение на ответника „ИМПЛА-АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА

ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА“ ЕООД и сумата от 1200 лв. адвокатско възнаграждение в полза на адвокат С. М., осъществил безплатно правно съдействие на ответника д-р Р. Д. Л. на основание чл. 38 ЗА. Поддържа довод за неправилност на определението като сочи, че докато производството не е окончателно приключило не е налице основание да се присъждат разноски на страните.

1

Срещу определение № 2764/04.02.2026 г., постановено по гр.д. № 10561/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-4 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 8480 от 16.04.2026 г., е подадена жалба по реда на чл. 248, ал.3 ГПК и от страна на ответника „ИМПЛА-АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА“ ЕООД. Със същата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е разгледал направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, доколкото същото е направено едва с отговора на молбата по чл. 248 ГПК.

Евентуално поддържа и че изводите на съда за прекомерност на възнаграждението са неправилни, предвид факта, че делото се ползва със значителна фактическа и правна сложност и е изисквало извършването на редица процесуални действия от процесуалния представител.

В срок по делото е постъпил отговор на тази жалба от страна на С. В. Ц., представлявана от адвокат А. Г. от САК, с който се обосновава становище за нейната неоснователност.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

Производството по гр. д. № 10561/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 6 състав е образувано въз основа на искова молба, депозирана от С. В. Ц. чрез адвокат А. Г. от САК срещу „ИМПЛА – АМБУЛАТОРИЯ ЗА ПЪРВИЧНА ДОБОЛНИЧНА ДЕНТАЛНА

МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ“ ЕООД и д-р Р. Д. Л..

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищцата е била пациент на ответното дружество, като от месец август 2021 г. лечението й било провеждано от д-р Р. Л..

Тя основава претенцията си на твърдения за извършени от него стоматологични и имплантологични манипулации, които според изложеното не съответствали на утвърдените правила на добрата стоматологична и ортодонтска практика и били осъществени при проявена небрежност, немарливост и липса на необходимата професионална компетентност.

Ищцата поддържа, че в резултат на проведеното лечение й е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в продължителна невъзможност да се храни нормално, продължила повече от една година. Твърди, че през този период телесното й тегло намаляло с повече от 12 кг, загубила физическа сила и изпаднала в състояние на депресия и тежък психически срив. В продължение на приблизително една година не била в състояние да постави дори временна протеза поради липсата на достатъчно оформен венец. През този период не можела да приема твърда храна и се хранела единствено с течности. Изпитвала постоянни болки в устната кухина, разпространяващи се към очите и ушите, както и непрекъснато главоболие, болки в стомаха и бъбреците. В исковата молба се твърди също, че вследствие на продължилите повече от три месеца непрекъснати болки, дискомфорт и липса на подобрение външният вид на ищцата се променил до неузнаваемост. Това я принудило да потърси помощ от други лекари по дентална медицина, които предприели спешно лечение с оглед предотвратяване на трайни и необратими увреждания. Моли съда ответниците да бъдат осъдени солидарно да й заплатят обезщетения, в размер на 22 198, 67 лв. – цена на лечение при ответника д-р Р. Л., на 28 650 лв. - цена на лечението при д-р П. и на 19 152 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.

След постъпването на писмени отговори на исковата молба, с определение от 15.01.2024 г., постановено по реда на чл. 140 ГПК, първоинстанционният съд е изготвил проект за доклад по делото и го е насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание. В проекта за доклад съдът е приел, че всички предявени претенции са основани на деликтна отговорност, като е квалифицирал исковете срещу юридическото лице по чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД, а тези срещу д-р Р. Л. – като сочен пряк причинител на вредите – по чл. 45 ЗЗД.

След отвода на първоначално определения съдебен състав новият състав е постановил 2 определение № 16635/09.09.2025 г., с което е приел, че ищцата следва да уточни основанието на предявените претенции, доколкото отговорността на ответниците би могла да бъде ангажирана на деликтно или на договорно основание. В тази връзка на ищцата, чрез процесуалния й представител, е указано да заяви дали поддържа срещу дружеството и физическото лице искове на деликтно основание по чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД и по чл. 45 ЗЗД, с които претендира обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатената цена на проведеното в „Импла – Амбулатория за първична доболнична дентална медицинска помощ“ ЕООД дентално лечение в размер на 22 198,67 лв. и в стойността на последващото възстановително лечение, проведено от д-р П. и „АИППДП П. Дентал“ ЕООД, в размер на 28 650 лв., както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 19 152 лв., представляващи претърпените болки и страдания вследствие на твърдяното некачествено лечение и необходимостта от последващи медицински интервенции за отстраняване на последиците от него.

Като друга възможна процесуална конструкция съдът е указал на ищцата да уточни дали предявява кумулативно срещу ответното дружество искове, основани на неизпълнението на сключения договор за дентална услуга. В рамките на тази хипотеза съдът е посочил като предявени: иск за сумата от 22 198,67 лв., представляваща платената по договора цена на денталната услуга, чието връщане се претендира поради твърдяното пълно неизпълнение и разваляне на договора, с правно основание чл. 265, ал. 2 във връзка с чл. 87, ал. 2 и чл. 55, ал. 1 ЗЗД; иск за сумата от 28 650 лв., представляваща имуществена вреда, изразяваща се в стойността на наложилото се възстановително дентално лечение, проведено от д-р П. и „АИППДП П. Дентал“ ЕООД, с правно основание чл. 265, ал. 2 във връзка с чл.

79, ал. 1, предл. последно и чл. 82, ал. 1, предл. първо ЗЗД; както и иск за сумата от 19 152 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие на пълното неизпълнение на договорните задължения на дружеството, с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 265, чл. 82 и чл. 52 ЗЗД.

Наред с тези претенции на ищцата е указано да уточни дали поддържа и искове срещу физическото лице д-р Р. Л. на договорно основание, а именно: иск за сумата от 19 152 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на твърдяното некачествено проведено от него лечение и необходимостта от последващо лечение за преодоляване на настъпилите последици, както и иск за сумата от 22 198,67 лв., представляваща имуществена вреда, изразяваща се в платената цена по договора за дентална услуга, чието връщане се претендира поради пълното неизпълнение и последвалото разваляне на договора.

С молба от 01.10.2025 г. ищцата, чрез процесуалния си представител, е уточнила, че има договор за изработка с стоматологичната клиника и че поддържа исковете по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД срещу нея, както и по чл. 45 ЗЗД срещу д-р Л..

Предвид посоченото позоваване на съществуващо договорно отношение в молбата от 01.10.2025 г. съдът е отново е оставил исковата молба без движение и указал на ищцата изрично да посочи кои от посочените в определение № 16635/09.09.2025 г. искове поддържа.

С молба от 27.10.2025 г. ищцата, чрез процесуалния си представител, е заела противоположна позиция като е посочила, че претендира основава претенциите си и срещу двамата ответници на договорно основание.

При така развилото се производство с обжалваното определение № 22245/10.11.2025 г. съдът е прекратил производството на основание чл. 129, ал.3 ГПК като е приел, че указанията по редовността на исковата молба не са изпълнени и не е възможно да се направи правилна квалификация на повдигнатия пред съда правен спор.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано на 10.10.2022 г., а към момента на постановяване на настоящия съдебен акт все още се намира на етап отстраняване на нередовности на исковата молба. При цялостното проследяване на извършените процесуални действия въззивният съд намира, че още към постановяването на определение № 10502 от 04.07.2024 г. и разпореждане № 30714 от 19.12.2024 г. предметът и 3 основанието на заявените от ищцата претенции са били в достатъчна степен изяснени. С оглед на това дадените с тези разпореждания указания не са били необходими и вместо да способстват за окончателното очертаване на спорния предмет, впоследствие са създали предпоставки за допълнително усложняване и разколебаване на процесуалната воля, изразявана от ищцата чрез нейния процесуален представител.

При проследяване на процесуалното развитие на делото се установява, че първоинстанционният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 129 ГПК, като е оставял многократно исковата молба без движение при липса на процесуална необходимост.

Въпросът дали отговорността на ответниците следва да бъде ангажирана на договорно или на деликтно основание е въпрос на правна квалификация на спора, която задължително се дава от съда, поради което исковата молба не е следвало да бъде оставяна без движение на това основание. В този смисъл указанията, дадени с определение № 16635/09.09.2025 г., са незаконосъобразни, тъй като в исковата и уточнителната молби са изложени достатъчно фактически твърдения, даващи основание на съда да извлече относимата към същите правна квалификация, а в случай, че претенидраната солидарна отговорност на ответниците не е уговорен и не следва от закона следва да се прием, че се претендира тяхното разделно осъждане . С оглед на изложеното обжалваното определение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.