Решение № 260536 от 14.12.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№260536, 14.12.2020 г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІV гр. с.

На 01.12.2020 г. в публично заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА при участието на секретаря : ДИАНА ПЛАЧКОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2512 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът С.С.Т. с ЕГН

**********,***, твърди, че на 30.09.2018 г. претърпял инцидент в подлеза, намиращ се на пресечната точка между ул. „**“ и бул. „**“ в гр. ** - на посочената дата след полунощ той се събудил в безпомощно състояние на земята, без да има спомен за случилото се преди това, не можел да движи краката си, изпитвал ужасна болка, не могъл да стигне до мобилния си телефон, който би на няколко метра от него, защото всяко движение му причинявало неописуема болка.

Бил в шок, защото му трябвало време, за да осъзнае къде е и какво се е случило, като след известно време разбрал, че след като е паднал в южната част на подлеза, до клона на „**“ АД, е прекарал в безпомощно състояние на земята повече от два часа. На виковете му за помощ се отзовал мъж на видима възраст около ** г., живущ в съседна кооперация, който повикал Бърза помощ. От служители на Пожарна безопасност и защита на населението посредством кран бил изваден от мястото на което бил паднал и бил откаран в Спешно отделение на УМБАЛ „**“ ЕАД. След преглед бил хоспитализиран във Втора клиника по хирургия на лечебното заведение, където след допълнителни прегледи и изследване била установена фрактура на разклонението на таза. Поради тежката травма, неотслабващата и непрестанна болка в лечебния му план били включени силни болкоуспокояващи. На 16.10.2018 г. му била извършена операция, при която в таза му били положени 21 пирона. След едномесечен период на престой на легло в болницата в средата на месец ноември 2018 г. той бил изписан от лечебното заведение и бил прибран в дома си в град **, където прекарал 5 месеца /до края на месец март 2019 г./, от които 2 месеца на легло, през което време изключителни грижи за него полагали родителите му, сестра му и дъщеря й. За дълъг период от време всяко едно движение представлявало трудност за него, като единственият начин да посещава прегледите и да се справя с елементарни дейности от всекидневието му бил с помощта на близките му. Изпитвал страх, че никога повече няма да се изправи на краката си. Едва след проточено лечение започнал да се движи с патерици, като дългият възстановителен период, който все още не е приключил, му създал множество неудобства, болки, страдания и

Продължение на решение по гр. д. № 2512/19 г. на ОСПд

– стр. 2/12 притеснения. Стресът, както и физическата и емоционална болка от случилото се били в началото непоносими, като в хода на възстановяването му малко по малко те отшумявали, но и към датата на подаване на исковата молба в съда той все още усеща болки в оперираната зона, ограничава се от активно движение, не може да спортува, избягва продължително стоене и ходене, дори категорично му забранили да кара велосипед. Травмата не е преминала и в емоционален аспект – често изпитва страх, притеснения, сънува кошмари и често изпитва напрежение, без да има видима външна причина за това, което по принцип е необичайно за него. Психиката му понесла силен удар – не можел да ходи на работа, не можел да се грижи за себе си, а чувството, че е в тежест на роднините му го измъчвало. Прекратил рязко комуникацията с приятелите си, затворил се в себе си, като единствените хора, с които общувал били майка му и сестра му. Месеци наред стоял обездвижен, не излизал от дома си през дългия възстановителен период, бил подтиснат, непрестанно уморен и силно разстроен. Претърпените промени в битов и емоционален план осезаемо повлияли върху начина му на живот. Поради това, че Община Пловдив е собственик на подлеза и като такъв тя има законово задължение да полага необходимите грижи за обезопасяването му и нормалното му използване, а в процесния случай това не е сторено, тъй като в деня на инцидента не е имало монтиран достатъчно висок предпазен парапет, нито поставени табели, че въобще има подлез, а пространството около него не било достатъчно добре осветено, то ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди от инцидента в размер на 45 000 лева ведно със законната лихва от датата на инцидента - 29.09.2018 г., до окончателното му изплащане. Претендира присъждане на разноски, а пълномощникът му е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.

Иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45, ал.

1 ЗЗД.

Ответникът

Община Пловдив, с адрес – гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от ** З.Д., а също и от пълномощника му главен юрисконсулт Е.В.К., не оспорва, че е собственик на описания в исковата молба подлез, но твърди, че : не са доказани кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на деликта; не е настъпил описаният в исковата молба инцидент по описания в исковата молба механизъм и ищецът не е претъпрял вреди от същия; не е налице увреждане, което да е в причинна връзка с поведението на служители на Община Пловдив, съответно на наети от нея трети лица; подлезът не е в описаното в исковата молба състояние; доколкото се твърди, че ищецът се е разхождал, то при обикновено внимание същият е разполагал с възможността да възприеме заобикалящата го среда и сочената „неравност“, като избегне настъпването на инцидента; мястото на инцидента е до първостепенен път и е оживено и добре осветено, поради което ответникът не носи отговорност за невниманието на ищеца в деня на инцидента; не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между щетите и твърдяното увреждащо деяние; от представените с исковата молба доказателства не се установяват по несъмнен начин причините,

Продължение на решение по гр. д. № 2512/19 г. на ОСПд

– стр. 3/12 довели до настъпване на вредоносното събитие; ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат – не е съобразил условията и мястото за преминаване в пешеходната зона, като падането и злополуката могат да бъдат свързани с редица причини, свързани с общото му здравословно, физическо и емоционално състояние; операцията е извършена значително по-късно от датата на инцидента – на 16.10.2018 г., като при изписването на ищеца от Клиника по гръдно-коремна хирургия на 08.10.2016 г. в медицинската документация е посочено, че е налице подобрение в здравословното му състояние и са налични персистиращи слаби болки в лява тазобедрена става и таза; размерът на претендираното обезщетение е необосновано завишен и същият не е съобразен с трайната съдебна практика и критериите за справедливост; неоснователна е и претенцията за присъждане на лихви, поради което моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира присъждане на разноски и на възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :

Основен принцип в правото е, че не трябва да се вреди другиму, поради което съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия и/или бездействия, а юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД / Постановление № 7 от 1959 г., Пленум на ВС/.

Съгласно чл. 49 ЗЗД : „Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.”, като регламентираната в тази материално-правна норма отговорност е гаранционно-обезпечителна, тъй като се ангажира за чужди противоправни действия и не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, като предпоставките за реализирането й са следните : вреди, причинени на пострадалия /ищеца/; вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД /ответникът/ е възложил работата; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника; работникът/служителят да има вина за причинените вреди /Постановление № 7 от 29.12.1958 г. на Пленума на ВС/.

Според показанията на свидетеля Т.Н.Т., живущ ***, в жилищна кооперация на ул. „**“ №**, на три метра от южния вход на подлеза срещу паметника на площад „**“ на бул. „**“ в гр. ** : вечерта на инцидента, между 01:00 – 02:00 ч. чул викове за помощ, но като погледнал през терасата не видял никой долу - от южната страна на входа на подлеза има дупка, чиято дълбочина е около 3.5 – 4 метра, която не е осветена, поради което и след като погледнал от терасата не забелязал никой; виковете за помощ ясно му показали, че идват от дупката в подлеза, както и че са на човек в беда, който не е пиян или „…друг“, защото

Продължение на решение по гр. д. № 2512/19 г. на ОСПд

– стр. 4/12 били сериозни; като слязъл долу видял момче в дупката, което не му направило впечатление да е пило, било трезво мислещо и в оптически добро състояние; на въпроса му какво прави там момчето му казало, че не знае и че се е събудило на това място, като си е помислило, че са го ограбили и са го хвърлили, както и че вика за помощ, защото не може да си намери телефона; то било право, опитало се да направи стъпка, но не успяло, имало силни болки в таза, поради което свидетелят, който предположил, че момчето е паднало, му помогнал да легне; намерил телефона му на 3-4 метра от него; не само към деня на случилото се, а и понастоящем подлезът е в невероятно лошо техническо състояние и не е обезопасен - преградите са много ниски, може би под коляното на някои места или на височината на коляното, като в него е имало и други инциденти, дори смъртен случай.

Като доказателство по делото са приети копия на Телефонограма № 550/30.09.2018 г. и на снимка на събитието, изпратени от третото лице Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – ** с писмо рег. № 104700-368/23.01.2020 г. в изпълнение на вмененото му от съда процесуално задължение да представи намиращи се у него документи, видно от които на 30.09.2018 г., в 01:35 часа в І-ва РС-ПБЗН - ** е получено съобщение за техническа помощ за оказване на съдействие на паднал човек в дупка на подлеза на Площад „**“ в гр. **, на което в 01:39 ч. на 30.09.2018 г. са се отзовали трима служители на службата със спасителен автомобил марка „**“, модел „**“, рег. № **, които за времето от 01:40 ч. до 02.:00 ч. са оказали помощ на С.Т. на ** години, паднал в подлеза, който след преглед е бил откаран с екип на Център за спешна медицинска помощ - **, като на приложената към телефонограмата снимка е изобразено мястото на инцидента.

Като доказателства по делото са приети и представени от третото лице УМБАЛ „**“ ЕАД по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК заверени преписи на медицински документи, наименувани История на заболяване № 59568/3789 от 30.09.2018 г. и История на заболяване № 61468/3128 от 08.10.2019 г., в кориците на които се съдържат заверени преписи на Фиш за спешна медицинска помощ рег. № 1622310 /лист 182 от делото/, Лист за преглед на пациент в КСБ/СО № 084479/30.09.2018 г. /лист 179 от делото/ и История на заболяването № 59568/30.09.2019 г. /лист 175 от делото/, видно от които на 30.09.2019 г. екип на Център за спешна медицинска помощ - ** за времето от 1:42 ч. до 2:00 ч. е оказал помощ на пациент с име : „Т.“***, на ** г., с ЕГН **********, със съмнение за фрактура на лява тазобедрена става, след което в 2:24 ч. същият е транспортиран в Спешно отделение на УМБАЛ „**“ ЕАД, където след консултации е насочен и в 4:12 ч. приет в Хирургична клиника на лечебното заведение с основна диагноза : „Други повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза.“ Установява се още от приетите като доказателства заверени преписи на медицински документи и в частност от Епикриза издадена на 08.10.2018 г. от Клиника по гръдно-коремна хирургия при УМБАЛ „**“ ЕАД и от Епикриза издадена на 30.10.2018 г. от КОТ при