Решение № 94 от 22.04.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Елин Пелин, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20231820100293 по описа за 2023 година при секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 293 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата молба ищецът твърди, че на 07.12.2021 г. Н. Н. Н. е сключила с ищеца Договор за предоставяне на паричен заем № 57554809 (Договора) и по силата на този договор е усвоила заемна сума в размер на 1500 лв., като с подписване на договора се е задължила да върне заемната сума на 15 равни месечни вноски, всяка в размер на 128 94 лв., в която включени част от дължимите главница и лихва. Съгласно чл. 1 ал. 1т. 2 от Договора преди сключването му на заемателката бил представен Стандартен европейски формуляр (СЕФ), описващ всички условия по договора съгласно изискванията за Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Заемната сума била отпусната при фиксиран лихвен процент от 40,32 %, ГПР 49 49 % и общ размер на плащанията - 1 934.10 лв., от която сума 1500 лв. - главница, 434.10 лв. - договорна лихва.

На основание чл. 5 от договора и поради непредоставяне на допълнително обезпечение по договора на заемателя била начислена неустойка в общ размер на 734.55 лв., която е разпределена на равни части по всяка от вноските и след това разпределение размерът на вноската бил 177.91 лева.

Ответницата извършила частично плащания по Договора на дати : 14.01.2022г. 200,00 лева; 15.02.2022г. - 100,00 лева; 23.03.2022г. - 100,00 лева; 29.06.2022г. - 70,00 лева, като към момент на депозиране на исковата молба заемателят дължал на заемодателя обща сума в размер на 2 093.64 лева, от които главница 1340.28 лв., договорна лихва - 275.78 лв. за периода 08.03.2022 - 04 10 2022 год., неустойка - 377.58 лв..

Иска се съдът да постанови решение , с което да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1 616.06, лева, от която: 1 340.28 лева /хиляда триста и четиридесет лева и двадесет и осем стотинки / - главница по Договора за паричен заем от № 1

5754809/07.12.2021 год. ; 275.78 лева /двеста седемдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки /- начислена и незаплатена договорна лихва по Договор за паричен заем от № 5754809/07.12.2021 год. за периода 07.04.2022 - 04.10.2022 год.; законната лихва върху главницата, считано от 14.10.22 година до окончателното им изплащане.

С оглед твърдението , че на основание чл. 9, ал. 3 от Договор за паричен заем „Standart 30" № 5754809 / 07.12.2021 год., „дружеството е обявило вземането по договора за предсрочно изискуемо, ищецът заявява , че исковата молба следва да се счита за Уведомление за обявяване на задължението по договор за паричен заем „Standart 30" № 5754809 от 07.12.2021 год. за предсрочно изискуемо, позовавайки се на Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т. о.,, както и на Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о.

Претендират се направените по настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Прави възражение за нищожност на Договор за паричен заем standard 30 № 5754809 - 07.12.2021г„ поради противоречието му с добрите нрави. Счита , че е налице действащо нормативно ограничение при договарянето на размера на възнаградителната лихва, като се позовава на съдебна практика на ВКС /Решение № 906/30.12.2004 г. по гр.д.№1106/2003 г., II г.о., Решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. №315/2005г., II г.о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр.д.№5093/2007 г., II г.о., Определение № 901/10.07.2015 г. по гр.д.№6295/2014 г., IV г.о./.

В съответствие с препращащата разпоредбата на чл.86, ал.2 от ЗЗД размерът на законната лихва бива определен с Постановление № 426 на Министерския съвет от 18.12.2014 г. /в сила от 01.01.2015 г./, съгласно което, годишният размер на законната лихва по просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта, като лихвеният процент в сила от 1 януари на текущата година е приложим за първото полугодие на съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли е приложим за второто полугодие. Доколкото основния лихвен процент на БНБ по време на действие на целия договор е 0, то годишния размер на законната лихва се явява 10% или трикратния-30%., а в Договора ГЛП е приет за 40,32%, т.е. надвишава трикратния размер на законната лихва за периода на договора. В този смисъл намира, че е накърнен принципът за еквивалентност на насрещните престации, в хипотезата на нарушение на добрите нрави - чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.

Сочи се с отговора, че съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези -нищожната клауза на процесния относно определянето на ГЛП да бъде заместени по право от повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГЛП, тъй като ГЛП е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза на процесния договор обуславящо недействителността на целия договор. Счита ,че следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК и чл.11, ал.1, т. 9 от ЗПК - за определяне на ГЛП и на тази основа следва да бъде прогласена недействителност на Договора. В тази връзка се позовава на практиката на ВКС на РБ /Решение № 906/30,12,2004 г. по го. д. 1106/2003 г. на ВКС. 2 г. о.:

Решение № 378/18.05.2006 г. до гр. д. 315/2005 г. на ВКС. 2 г. о.: Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС. 2 г. о.: Определение №901/10.07 л2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС. 4 т. о

Въвеждат се с отговора възражения, че Договорът не отговаря на всички изисквания на чл.22 от ЗПК , като се излагат конкретни съображения в тази насока с депозирания отговор.

На следващо място, приема , че Договорът не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т. 10 от ЗПК.

2

Твърди, че в Договора е посочена само абсолютна стойност на ГПР, като липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита, обръщайки внимание на това , че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на такса, и неустойка и с оглед изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Счита , че при формиране цената на предоставения от кредитора финансов ресурс, включва допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в него.

Прави възражение, че Договорът е недействителен на основание чл. 11 ал. 1, т. 11 от ЗПК предвиждащ че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, но в нашият случаи липсва погасителен план, който да отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.

Прави възражение, че не са индивидуализирани в Договора договорна лихва, както и такси и неустойка с оглед тяхната периодичност, като е посочена само обща дължима сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума, което не дава възможност на кредитополучателя да разбере заплащаните от вноски, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база.

Ответникът прави възражение също, че Договорът не се съдържа предвидената в чл. 11, ал.1, т.12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент; и когато е приложимо допълнителните разхода, като намира , че с оглед разпоредбата на чл.22 от ЗПК води до недействителност на целия договор.

Прави възражение за нищожност на Договора и на основание чл. 11 ал. 1 т.20, вр. с чл.22 от ЗПК, като излага съображения в отговора на исковата молба.

На следващо място сочи, че Договора е недействителен, поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, вр. с чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, със съображения в тази насока.

Ответникът счита, че начисляването на такса разходи се явява в пряко противоречие с чл.33 от ЗПК, съгласно който, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата Счита , че горепосочените клаузи за такси и неустойки са нищожни на основание чл. 146 ал.1 от ЗЗП, тъй като не се явяват индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП.

С отговора се прави искане в случай, че съдът обяви процесния Договор за нищожен, да бъде извършено прихващане със сумите платени от ответника, като лихва, неустойка и такси разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 310.28 лева, към дължащата се главница.

В случай, че съдът обяви Договора за действителен, прави изрично искане за прихващане със сумите заплатени от ответника, като неустойка и такси разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 212.12 лева към дължащата се главница и лихва по Договора.

3

Претендира за разноски по делото.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.240 ЗЗД ,чл.86 ЗЗД.

Не е спорно по делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на Договор за паричен заем “Standard 30” №5754809 /Договора/, сключен на 07.12.2021 г..С цитирания договор ищецът, в качеството на заемодател се е задължил да предостави на ответника заемна сума в размер на 1 500 лева, а заемателят се е задължил да върне същата при 15 погасителни вноски, всяка в размер на по 128.94лв., в срок от 15 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40.32 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден - 0. 11 %, и ГПР – 49.49 % изчислен при допускания установени в чл.3, т.8 от Договора, като общия размер на всички плащания възлиза на 1 934 лева, която сума преставляваща сбор от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид допусканията по т.8 в чл.3 от Договора.

Не се оспорва в процеса и получаването на заемната сума от ответника, удостоверено с подписа на заемателя под съдържанието на Договора, като последният имащ силата на разписка за предаването, съответно получаване на заемната сумата /чл.3, ал.2 от Договора/.

Чл. 5 от Договора урежда обезпечаване задължението на заемателя по сключения договор с поръчителство или банкова гаранция, което обезпечаване вменено в задължение на заемателя. Неизпълнението на това задължение обвързва заемателя с неустойка, която платима от последния в размер на 734.55 лева, разсрочена и платима на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл.2, което формиращо общо задължение на заемателя по договора в размер на 2 668.65 лева /чл.5, ал.2 от Договора/. С Решение № 97/03.05.2023г. по гр.д. № 704/2022г. по описа на РС Елин Пелин клаузата на чл.5, ал.2 от Договора е прогласена за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, чл.143, ал.1 ЗЗП и на основание чл.146, ал.1 ЗЗП и чл.19, ал.4, вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК.