Решение № 790 от 17.07.2026, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 1310/2026
- Вид
- Решение № 790
- Подписан
- 17.07.2026
- Състав
- Михаела Иванова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал.1, т. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 315, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 75 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 76 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183, ал. 4 · Закон за здравето
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 326, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 326, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 11 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 359 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 790 гр. Кюстендил, 17.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Михаела Ив. Атанасова при участието на секретаря Катя П. Николова като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Гражданско дело № 20261520101310 по описа за 2026 година
Производството е по реда на Част трета – Особени искови производства от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по искова молба, депозирана от Н. В. В., с която се оспорва заповед за уволнение с рег. № */***** г. и заповед рег. № **/**** г. на Изпълнителния директор на МБАЛ „Д-р Никола Василев“, гр. Кюстендил като се иска същите да бъдат отменени като незаконосъобразни, ищецът да бъде възстановен на заеманата отпреди уволнението длъжност „медицинска сестра“, както и да му бъде заплатено обезщетение в общ размер на 3219,63 евро за периода 09.02.2026г. – 09.08.2026г., ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба.
В исковата молба и молба-уточнение с вх. № 5128/07.04.2026г. се сочи, че ищцата работила при ответната болница от 2015 г., първоначално като акушерка, а впоследствие като анестезиологична сестра и медицинска сестра.
Твърди се, че на 09.02.2026 г. трудовото й правоотношение било прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, с мотив, че не притежавала необходимото образование и професионална квалификация за заеманата длъжност. За прекратяването били издадени две заповеди — Заповед № */***** г. и Заповед № **/*****г. на изпълнителния директор на МБАЛ „Д-р Н. Василев“.
Поддържа, че заповедите са незаконосъобразни, тъй като били издадени в противоречие с приложимите специални разпоредби на здравното законодателство, включително чл. 183, ал. 4 от Закона за здравето, както и посочените от нея преходни и заключителни разпоредби на Закона за здравето и Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, лекарските асистенти, зъботехниците и помощник-фармацевтите. Навежда довод, че дори при промяна на изискванията за заемане на длъжността, приложимото основание 1 за прекратяване би било това по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, а не чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
Поради изложеното се претендира отмяна на Заповед № */***** г. и Заповед № **/***** г. на изпълнителния директор на МБАЛ „Д-р Никола Василиев“, гр.
Кюстендил като незаконосъобразни, възстановяване на заеманата отпреди уволнението длъжност „медицинска сестра“, както и присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа - за периода от ****г. до *****г. в размер на 3219,63 евро /по 536,53 евро месечно/, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска /27.03.2026г./ до окончателното изплащане.
Претендират се и сторените съдебно деловодни разноски.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор.
Релевира доводи за неоснователност на заявената претенция. Оспорените Заповед № **/***** г. и Заповед № */***** г. на изпълнителния директор на МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД били законосъобразни. Ответникът твърди, че с тях трудовото правоотношение с ищцата за заеманата от нея длъжност „медицинска сестра“, с код по НКПД 2222 6001, с работно място в Отделение по анестезиология и интензивно лечение, било прекратено с предизвестие на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, тъй като В. не притежавала необходимото образование и/или професионална квалификация за изпълняваната работа.
От фактическа страна твърди, че към момента на прекратяване на трудовия договор ищцата заемала длъжността „медицинска сестра“ по силата на трудов договор № **/*****г., при 4-часов работен ден. Посочва се, че преди това, по друго трудово правоотношение от 2015 г. до 15.04.2024 г., ищцата заемала длъжността „акушерка“ в ответната болница, като това правоотношение било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ със Заповед № **/*****г.
Ответникът поддържа, че професията „медицинска сестра“ била регулирана медицинска професия и за упражняването й било необходимо лицето да притежава съответното образование и професионална квалификация по специалността „медицинска сестра“. В тази връзка се позовава на разпоредби от Закона за висшето образование, Закона за здравето, Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, лекарските асистенти, зъботехниците и помощник-фармацевтите, както и на Списъка на регулираните професии в Република България. Твърди се, че професиите „медицинска сестра“, „акушерка“, „фелдшер“ и „лекарски асистент“ са самостоятелни и различни регулирани медицински професии.
Ответникът излага, че ищцата не притежава диплома за придобито образование и професионална квалификация по специалност „медицинска сестра“, а притежава диплома за завършено полувисше образование по специалност „акушерка“, издадена от ВМИ — Плевен, Медицински колеж „Ив. Павлов“ — Русе. Сочи, че образованието й й давало право да упражнява професията „акушерка“, но не и регулираната професия „медицинска сестра“. Посочва се и писмо на Министерството на здравеопазването от 05.02.2024 г., според което на длъжност „медицинска сестра“ могли да бъдат назначавани само лица, притежаващи диплома по специалност „медицинска сестра“.
Ответникът оспорва доводите на ищцата, че придобитата от нея през 1997 г. квалификация „акушерка“ й давало нормативно основание да работи като „медицинска сестра“ по силата на преходни разпоредби на Закона за здравето и Закона за съсловните организации. В отговора се поддържа, че тези разпоредби приравнявали придобитата преди влизането в сила на закона квалификация единствено по 2 отношение на съответната професия, за която е придобита, а именно „акушерка“, но не създавали право за упражняване на друга регулирана професия — „медицинска сестра“. Ответникът се позовава и на съдебна практика на ВКС, включително Определение № 48/08.02.2021 г. по гр. д. № 2644/2020 г., както и на решения на ВКС, в които според него е прието, че лице с квалификация „акушерка“ не притежава изискуемата квалификация за длъжността „медицинска сестра“.
Оспорва се и твърдението на ищцата, че при евентуална промяна на изискванията трудовият договор следвало да бъде прекратен на основание чл. 328, ал.
1, т. 11 КТ. Твърди се, че в случая не е налице последваща промяна на изискванията за заемане на длъжността, тъй като още към момента на възникване на трудовото правоотношение по договора от 30.04.2024 г. изискванията за образование и професионална квалификация били нормативно установени, а ищцата не отговаряла на тях. Поради това ответникът счита, че правилно е приложено основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като се позовава и на тълкувателната практика на ВКС относно приложението на тази разпоредба.
По отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225 КТ ответникът сочи, че същите именно поради акцесорния си характер следва да бъдат отхвърлени. Искът за заплащане на обезщетение се оспорва по основание, но не и по размер, като ответникът оспорва твърдението, че след уволнението ищцата е останала без работа.
С оглед изложеното ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове, а ответникът ги оспорва по съображенията в отговора като допълнително сочи, че дори и при уважаване на главния иск, то осъдителният такъв следвало да се отхвърли и на самостоятелно основание, а именно – поради недоказаност на обстоятелството, че работникът/служителят е останал без работа за времето след уволнението, но не повече от 6 месеца.
Производството по настоящото дело попада в предметния обхват на нормата на чл. 140а, ал.1, т. 9 от ГПК, но при изложените фактически твърдения съдът намира спорът да не е бил подходящ за провеждане на информационна среща за процедура по медиация.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Установимо от представения по делото Трудов договор № ***/*****. е това, че между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала при ответната болница длъжността „акушерка“, същото прекратено със Заповед № **/*****. на осн. чл. 326, ал. 1 от КТ /спр. л. 34 от делото/.
Не се спори, а същото се установява и от представените по делото писмени доказателства, в т. ч. Трудов договор № **/*****., че между страните е възникнало правоотношение, по което ищцата се е съгласила да изпълнява длъжността „медицинска сестра“, шифър по НКПД: 2222 6001, категория персонал, за неопределено време и при непълно работно време, както и при договорено трудово възнаграждение, дължимо от работодателя.
Последното е прекратено със Заповед № **/*****г. на Директора на ответната болница на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ и Заповед № */*****г. на същия с предизвестие, получено от ищцата на 09.02.2026г. /спр. л. 31 от делото/.
3
От представеното на л. 15 от делото заверено копие на Диплома за полувисше образование, Серия ПД-96 № *****, издадена от ВМИ – Плевен, Медицински колеж „Ив. П. Павлов“, Русе е установимо, че ищцата е завършила три годишен курс на обучение по специалност „акушерка“, като с решение на Държавна изпитна комисия от 17.07.1997г. й е признато полувисше образование и присъдена квалификация „акушерка“.
Видно от удостоверение за продължаващо обучение № *****, издадено от медицински университет – гр. София, с титуляр ищцата в настоящото е това, че същата е преминала форма на продължаващо медицинско обучение – индивидуално, от 16.04.2024г. до 16.05.2024г. на тема „Обучение на анестезиологични акушерки – съвременни анестетични техники и медикация, видове анестетици“.
Представените по делото доказателства установяват, че В. е член на Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи с отбелязана базова специализация „акушерка“, № *****.
Представеното на л. 18 от делото писмено доказателство установява размер на брутното трудово възнаграждение на ищцата за м. януари 2026г. от 536,63 евро.
След извършена от съда констатация от оригинала на трудовата книжка на ищцата и представените по делото заверени копия от същата е установимо, че след прекратяване на процесното трудово правоотношение същата не е започнала работа при друг работодател на трудов договор.
С писмо на заместник-министъра на здравеопазването, препратено в т. ч. и до председателя на УС на национално сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение, е обърнато внимание на условията, необходими за осъществяване на регулирана медицинска професия „медицинска сестра“, като е отбелязано, че такава могат да заемат „…само лицата, придобили професионална квалификация „медицинска сестра“. На такава длъжност не могат да бъдат назначавани лица с професионална квалификация „лекар“, „фелдшер“, „акушерка“, „лекарски асистент“, „медицински лаборант“ и т.н.“.
Представена е и длъжностна характеристика за заеманата длъжност „медицинска сестра“.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени конститутивни и осъдителни искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно; с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност; с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 и чл. 225, ал. 2 от КТ – за изплащане на обезщетение на ищеца за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но не повече от 6 месеца.
С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест като по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 и т.2 КТ задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение с ответника през сочения от него период, както и издаването на 4 заповедта за уволнение, прекратяването на трудовото правоотношение, считано от сочения в исковата молба момент и по силата на заповедта, която оспорва, наред с датата на връчване на заповедта. По исковете за отмяна на незаконно уволнение, които имат конститутивен характер – по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 от КТ, доказателствената тежест за установяване законността на уволнението е върху работодателя - ответник, както и основанието/ята, въз основа на които е извършено уволнението, както и всички други правоизключващи, правоунищожаващи и правопрекратяващи възражения. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ в доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че след уволнението, за периода от 09.02.2026 г. до 09.08.2026 г., същият е останал без работа, както и размерът на претендираното обезщетение. В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
Разпечатката съдържа 41 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/232121fd-7ad5-49a5-953f-5d4de349f912