Определение № 185 от 28.08.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 185 гр. Бургас, 28.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Светла М. Цолова

Даниел Н. Марков като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20232000600074 по описа за 2023 година Производството е образувано по жалба на наследник на пострадал против определение, с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателно производство.

Жалбоподателят С. И. Н. изразява недоволство от първоинстанционното определение, с което е потвърдено постановлението на Окръжна прокуратура – Сливен за прекратяване на наказателното производство, водено за престъпление по чл.115 от НК срещу неизвестен извършител и е отхвърлено искането на жалбоподателя за връщане на веществените доказателства - 1 бр. пръстен и 1 бр. часовник. Оспорва първоинстанционното определение като неправилно, като счита, че констатациите на съда противоречат на собствените му изводи. Твърди, че съдът, от една страна, сочи, че веществени доказателства по делото не са били приобщени, доколкото липсва нарочен акт за тяхното приобщаване – в протокола за оглед липсва отбелязване за иззети веществени доказателства, но от друга страна, съдът признава, че от огледния протокол / от втора и четвърта снимка от фотоалбума / се вижда, че на лявата ръка на трупа има часовник, като същият е описан от разследващия полицай на стр.2 от протокола. Отбелязва, че същият часовник е бил констатиран да е на трупа и от съдебния медик при извършената от него аутопсия. Оспорва извода на съда, с който приема, че часовникът не е веществено доказателство.

Смята, че съдът и наблюдаващият прокурор неправилно основават своя отказ за връщане на веществените доказателства на грешката, допусната от разследващия орган, който единствен имал правото да преценява при огледа на местопроизшествието по кои вещи има следи от престъплението и да изземва същите. Изразява позиция, че след като часовникът е иззет и се намира при аутопсията на трупа, то тази вещ е веществено доказателство и пропускът да бъде описан часовникът в протокола за оглед не променя статута му. Заявява, че на лявата ръка на трупа е имало и златен пръстен. В 1 тази връзка настоява, ако снимките са с лошо качество, да се изиска от експерта да ги представи отново, в т. ч. на технически носител, за да може съдът да се запознае непосредствено с вещите. Отстоява тезата, че конкретните вещи са преминали в държане на разследващите заедно с трупа, поради което тяхна е отговорността за пазене на вещите, включително при изгубване или присвояване на вещите. Твърди, че въпросните вещи не са на ниска стойност и освен това имат сантиментална такава за наследника на починалия И. Н.. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение на първата инстанция и да разпореди на прокурора от Окръжна прокуратура – Сливен да върне намиращите се на трупа 1 бр. пръстен и 1 бр. часовник.

Апелативна прокуратура – Бургас чрез своя представител прокурор Г. Х. е депозирала писмено становище, с което заявява неоснователност на частната жалба. Счита атакуваното определение, потвърждаващо прекратителното постановление на прокурора, за правилно, законосъобразно и обосновано, поради което предлага същото да бъде потвърдено. Преценява, че разследването по делото е било проведено обективно, всестранно и пълно и не се налага събирането на допълнителни доказателства. Твърди, че липсват каквито и да е данни за това, че смъртта на пострадалия И. Н. е била причинена от друго лице. Споделя становището на съда, че в хода на разследването не са били иззети движими вещи, включително претендираните от жалбоподателя, което е видно протокола за оглед на местопроизшествие.

Приема, че в хипотеза на прекратяване на наказателното производство от прокурора без произнасяне по веществени доказателства, каквито липсват по делото, прекратителното постановление не е незаконосъобразно, нито е постановено при допуснато процесуално нарушение. Намира, че първоинстанционното определение, с което съдът е потвърдил постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, е законосъобразно и обосновано. По изложените съображения предлага да се потвърди обжалваното определение.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и провери атакуваното определение по оплакванията на жалбоподателя – наследник на пострадалото лице и съобрази становището на прокурора, направи извода, че жалбата е неоснователна и не следва да се уважава.

С определение №79 от 27.02.2023г. по ЧНД №88/2023г. Сливенският окръжен съд е потвърдил постановление на Окръжна прокуратура - гр.

Сливен от 30.01.2023г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №1566/2022г. на РУ на МВР – гр. Сливен, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.115 от НК, приемайки, че постановлението се основава на разследване, което е допринесло за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и което категорично установило липсата на извършено престъпление по цитирания законов текст, както и по друг такъв от Особената част на НК.

2

Въззивният съд, съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради фактическа обстановка по спора, съвпадаща напълно с установената от прокурора и възприета от първата инстанция, поради което не е необходимо нейното възпроизвеждане в настоящото въззивно определение. Направената от тази инстанция своя оценка на наличните доказателствени източници, събрани в хода на разследването, се покрива изцяло с тази на първата инстанция.

Въззивната инстанция, както и първата такава, кредитира изцяло като правилно и обосновано заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвено от д-р T. Ч., което категорично установило, че смъртта на пострадалия И. Н. е болестно обусловена, като същата е настъпила внезапно, бързо и неочаквано, в какъвто случай се приема, че е налице скоропостижна сърдечна смърт.

Запознавайки се със заключението на съдебномедицинската експертиза и съпоставяйки го с наличните писмени и гласни доказателства, въззивният съд се присъедини към оценката на първостепенния за правилност, обоснованост и пълнота на това заключение и му се довери изцяло, още повече, че то не е оспорено от страните, изготвено е от компетентен и добросъвестен експерт – съдебен лекар, д-р T. Ч., който е непредубеден и незаинтересован от изхода на делото.

Анализирайки обстойно показанията на свидетелите С. И. Н. и И. С.ов Н. и съпоставяйки ги с протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, както и с експертното заключение, двете съдебни инстанции приеха за категорично установено, че по тялото на пострадалия не са били открити следи от травми, които биха се получили в резултат на осъществено спрямо него нападение и при евентуална защита от негова страна.

Първоинстанционният съд обосновано е констатирал, че в съставения протокол за оглед на местопроизшествие, на стр.2 от него, е отразено, че предмет на огледа е труп на мъж, на видима възраст около 77 години, като „на лявата ръка трупът е с часовник с метална верижка – сива на цвят“.

Констатирал още, че при огледа не са били иззети никакви предмети като веществени доказателства. Приел още, че в приложения към огледния протокол фотоалбум, от втората и четвъртата снимка, в близък и далечен план, се установява, че пострадалият е имал на лявата си ръка часовник, но не и пръстен. Подчертал, че на 25.01.2023г. разследването е било предявено на С. И. Н., като наследник на пострадалото лице, като същият е подписал протокола без да направи искания, бележки и възражения.

В допълнение към изложеното от първостепенния съд въззивният намира за нужно да отбележи, че разследващите органи са извършили всички възможни и необходими процесуално-следствени действия за разкр иване на обективната истина по спора. В прекратителното постановление се съдържа 3 всестранен и обективен анализ на събрания по делото доказателствен материал, както и обстойни съображения за пълнота и достатъчност на наличните доказателства и за липсата на необходимост от събирането на допълнителни такива. Обосновано и законосъобразно е заключението на прокурора за липса на виновно поведение у което и да е физическо лице и за липса на пряка причинна връзка между подобно поведение и получения съставомерен резултат. Категорично изключен е приносът на трети лица за настъпилата смърт на пострадалия. Не се установява ничие престъпно деяние, отсъства причинноследствена връзка между извършени от определено лице или лица конкретни действия и настъпилите общественоопасни последици.

Предвид изложеното, първоинстанционният съд правилно е преценил като законосъобразно и обосновано решението на прокурора за прекратяване на производството по това наказателно дело поради липсата на виновно поведение и принос на трето лице за причиняване на вредоносния резултат – смъртта на пострадалия.

Обоснованите и законосъобразни изводи за липса на престъпление по чл.115 от НК обусловят прекратяване на наказателното дело съгласно чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Предвид на това, постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство поради отсъствие на престъпление се явява законосъобразно, обосновано и издадено в пълно съответствие с нормите на чл.24, ал.1, т.1 и чл.243, ал.1, т.1 от НПК, а съдът правилно го е потвърдил.

Упражнявайки съдебен контрол по отношение на прекратителното постановление на прокурора, първоинстанционният съд се е занимал с изричното оплакване, съдържащо се в адресираната до него жалба и правилно го е преценил като неоснователно. Обстойно се е аргументирал защо е безполезно да се отмени прекратителното постановление на прокурора и да се задължи същия да се произнесе по веществените доказателства, като върне на жалбоподателя като правоимащ и наследник на пострадалия И. Н. двете вещи – часовник и златен пръстен.

Видно от огледния протокол на трупа на пострадалия и приложения фотоалбум, трупът е бил с часовник на лявата ръка, но не и с пръстен. Наред с това, посочените предмети не са били иззети от разследващия орган, не са били отразени като такива в огледния протокол, поради което същите не са придобили характеристиката на веществени доказателства в наказателния процес, респективно за правоприлагащите органи не се е породило задължението да съхраняват тези предмети по предвидения в НПК ред и да се произнасят по тях в хипотеза на приключване на наказателното производство.

В случай, че жалбоподателят твърди право на собственост по наследяване върху обсъжданите движими вещи, които впрочем не е индивидуализирал по никакъв начин, той следва да предяви тези претенции за собственост по общия исков ред съгласно ГПК, а при съмнение за извършено престъпление, имащо за предмет същите вещи – по реда на наказателния процес съгласно 4

НПК.

В заключение, първоинстанционният съд, осъществявайки надлежна проверка на процесното прокурорско постановление, правилно е преценил, че по прекратеното наказателно дело липсват предмети, приложени като веществени доказателства, които да ангажират прокурора с нарочно произнасяне по тях. Предвид на това намерил атакуваното постановление за прекратяване на наказателното дело за обосновано, законосъобразно и нестрадащо от процесуални нарушения. Съобразявайки наличните доказателствени материали и съблюдавайки нормите на чл.24, ал.1, т.1 и чл.243, ал.1, т.1 от НПК, правилно е потвърдил прокурорския акт.

Въззивният съд, споделяйки изцяло правните изводи на първата инстанция, прие, че проверяваното определение, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпление и без произнасяне по веществени доказателства, е законосъобразно, обосновано и постановено при отсъствие на съществени нарушения на процесуалните правила и като такова следва да го потвърди.