Решение № 25 от 14.04.2026, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Берковица, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВАТРИФОНОВА при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА Административно наказателно дело № 20251610200276 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12-2500118/ 11.09.2025 г. на Директор Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана на „М.Г“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град С., район И., ул. В. № , ет. *, ап. **, с представляващ С. И. С., в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за административно нарушение по смисъла на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ.

В жалбата си въззивникът твърди, че на 13.10.2025 г. получил горепосоченото НП, съставено във връзка с извършена проверка на 14.05.2025 г. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ” - Монтана на обект- „цех за производство на алуминиеви проводници”, находящ се в гр. Б., ул. ”А.” № **, обект на „М.” ЕООД - С., във връзка със започната проверка на изпълнението на предписание, дадено с Протокол № ПР2449525 от 30.12.2024 г., а именно: „Работодателят да осигури на работещите санитарнобитови помещения - съблекални, където да се преобличат, ползвайки специално работно облекло, свързано с безопасността и здравето, съгласно изискванията на чл. 231 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните 1 изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване“, във връзка с чл. 230 от същата наредба със срок на изпълнение 03.02.2025 г.

И тъй като към 14.05.2025 г. на обект- „цех за производство на алуминиеви проводници”, находящ се в гр. Б., ул. ”А.” № 74, обект на „М.” ЕООД - С., не били изградени санитарно- битови помещения – съблекални, АНО приел, че М. ЕООД в качеството си на работодател, не е изпълнило задължително за изпълнение предписание № 10, дадено с протокол № ПР2449525 от 30.12.2024 г.

Административно наказващият орган е приел, че е извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, поради което на „М.” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Навежда, че дружеството, в качеството си на работодател не е извършило нарушение на трудовото законодателство-чл. 415, ал. 1 от КТ, нито нарушение на разпоредбата чл. 231 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване“, във връзка с чл. 230 от същата наредба, тъй като съгласно разпоредбата чл. 231 от тази наредба: когато производствения процес изисква работещите да ползват специално работно облекло и във връзка с безопасността, здравето или благоприличието не е подходящо да се преобличат на друго място, се осигуряват леснодостъпни, с достатъчно място, капацитет и възможност за сядане съблекални, а настоящия случай възприема за различен от соченото по- горе, тъй като работещите в цеха пристигат на работа с работното си облекло и не е необходимо да се преобличат, т.е. работното облекло не е от такъв вид, който да изисква преобличане, поради което счита че не е налице нарушение на цитираната норма.

Счита Наказателно постановление № 12-2500118/11.09.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Монтана за неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон.

Сочи, че при определяне размера на имуществената санкция административно-наказващия орган, е приел, че се касае за сериозно нарушение на трудовото законодателство, изразяващо се в неизпълнение на задължително за изпълнение предписание, дадено от контролен орган по спазване на трудово законодателство, както и че е нарушена е императивна разпоредба на кодекса на труда. Не е приел направените възражения като основателни, но е приел, че дружеството има и други предишни сериозни нарушения на трудовото законодателство.

Приема, че и при съставянето на АУАН № 12-2500118/30.06.2025г. са 2 допуснати съществени процесуални нарушения, за които е направено Възражение с подробно изложение на нарушенията. Преди всичко намира АУАН № 12-2500118/30.06.2025г. за неясен, тъй като от описаната фактическата обстановка в акта не става ясно на коя дата точно е извършена проверката и съответно установено нарушението.

Навежда нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.

Навежда ненадлежно връчване на АУАН № 12-2500118/30.06.2025г.

Моли НП да бъде отменено като в полза на дружеството бъдат присъдени сторените в производството разноски.

В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител в лицето на адв. М. Х., който заявява, че поддържа жалбата и на сочените в нея основания моли НП да бъде изцяло отменено. Моли за присъждане на сторените в производството разноски, за което представя списък с разноски и договор за правна помощ.

Процесуалният представител на въззиваемата страна заявява, че оспорва жалбата, а във фазата по същество и в писмени бележки моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и адвокатското възнаграждение за ответната страна в минимален размер в случай на отмяна на НП.

Счита, че в случая се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя, в качеството му на работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на труда, от компетентните за това органи и в изискуемата форма. Навежда, че се касае за сериозно нарушение на трудовото законодателство, а именно неизпълнено дадено задължително за изпълнение предписание, и то в частта здравословни и безопасни условия на труд, като се създават и предпоставки за настъпване на инциденти и злополуки с работниците и служителите. По същите съображения, а и допълнително предвид факта, че се касае за едно формално нарушение, тоест за осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени субекти, счита, че не може да се приема в случая, че се касае за маловажно нарушение. Нещо повече така даденото предписание с протокол от 3 извършена проверка с № ПР2449525/30.12.2024 г. не е обжалвано по реда и условията на чл.81, ал.1 и чл.84 от АПК, поради което същото е влязло в законна сила и работодателят е бил длъжен да го изпълни.

Моли съда да остави без уважение твърдението на жалбоподателя, че няма извършено нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ. Счита, че правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН/, в законоустановените граници - 1500 до 15000 лв. В случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 2000 лева, който клони към минималния, установен от закона, предвид цялостните параметри, като несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл. 28, ал.1 от ЗАНН.

По допустимостта на жалбата: Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН , от легитимирана страна – юридическо лице, както и в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН (съгласно материалите по делото, наказателното постановление е връчено на представляващ дружеството на 13.10.2025 г., а жалбата е подадена на 28.10.2025 г.), поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното: При извършена проверка на място на 14.05.2025 г. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ" - Монтана във връзка с изпълнение на предписания, дадени с протокол от предишна проверка, в обект цех за производство на алуминиеви проводници, находящ се в гр. Б., ул. "А." № **, са установени да работят 4 лица, работници на дружеството „М." ЕООД. При обхода на работните помещения и по сведения от работещите, се установило, че няма изградени санитарно- битови помещения - съблекални, където работниците да се преобличат. От горното се установило, че „М." ЕООД в качеството си на работодател не е изпълнило задължително за изпълнение предписание № 10, дадено с Протокол № ПР 2449525/30.12.2024 г., а именно: „Работодателят да осигури на работещите санитарно-битови помещения - съблекални, където да се преобличат, ползвайки специално работно облекло, свързано с безопасността и здравето, съгласно изискванията на чл. 231 от Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия 4 на труд на работните места и при използване на работното оборудване, във връзка с чл. 230 от същата Наредба." Със срок за изпълнение: 03.02.2025 г.

Съдът намира, за неоснователно изложеното в жалбата, че атакуваното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на материалните и процесуални правила, както и че е незаконосъобразно.

При извършена проверка на 14.05.2025 г. по спазване на трудовото законодателство, административно наказващият орган е констатирал нарушение, което е подробно описано както в АУАН, така и в атакуваното наказателно постановление, а именно нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ .

При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението.

Твърди се в жалбата, че в срока по чл. 44 от ЗАНН в писмен вид е депозирано възражение от наказаното дружество, с подробно изложение на допуснати съществени процесуални нарушения, но настоящия съд не намери такова в кориците по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание съдът, прави следните правни изводи: жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане. Разгледана по същество съдът счете жалбата за неоснователна по следните съображения: събраните по делото доказателства сочат по безспорен и категоричен начин на осъществено от страна на въззивното дружество нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ или с други думи административно наказателното обвинение се явява доказано.

Съдът намира, че не е нарушено по никакъв начин правото на защита на наказаното дружество, тъй като с подаването на жалба против издаденото НП то е организирало своята защита, разбрало е какво нарушение е извършено и се е възползвало от предвидените в ЗАНН способи за защита.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че във връзка със започната проверка на предписанията дадени с протокол от предишна проверка № ПР2449525/ 30.12.2024 г., на 14.05.2025 г. е 5 извършена проверка на място в обект: цех за производство на алуминиеви проводници, находящ се в гр. Б., ул. „А." № 74, обект на „М." ЕООД - София.

При обхода на работните помещения и по сведения от работещите, се установило, че няма изградени санитарно- битови помещения- съблекални, където работниците да се преобличат. От горното се установило, че „М." ЕООД в качеството си на работодател не е изпълнило задължително за изпълнение предписание № 10, дадено с Протокол № ПР 2449525/30.12.2024 г., а именно: „Работодателят да осигури на работещите санитарно-битови помещения - съблекални, където да се преобличат, ползвайки специално работно облекло, свързано с безопасността и здравето, съгласно изискванията на чл. 231 от Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, във връзка с чл. 230 от същата Наредба." Със срок за изпълнение: 03.02.2025 г.