Решение № 2 от 02.01.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Дупница, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Деа Д. Иванова като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20241510200203 по описа за 2024 година

Производството е по чл.58 и сл. от ЗАНН.

М. К. Г., с ЕГН **********, от гр. Б...........,ул. Г............ №....... със съдебен адрес за призовавне и връчване на книжата: гр. Д..............,ул. Т...... гв........ п........ № .......... чрез адв.

М. П., е депозирал жалба на против Наказателно постановление № 22- 0348- 000262, издадено от Началник група към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница на 23.02.202 2 г., с което на същият, на основание чл.638 ал.1, т. 1 във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ, му е наложено административно наказание- „глоба“ в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева.

Жалбоподателят твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като не е извършил посоченото деяние с посочения регистров номер автомобил, като алтернатива счита, че случаят е маловажен и следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Не претендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна не се представлява в процеса, като е взето становище в съпроводителното писмо, в което е посочено, че жалбата е неоснователна и моли атакуваното постановление да бъде потвърдено, като е направено възражение за прекомерност на адвокатското такова и намаляване размера на същото в минимален размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Не претендира деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 22.04.2022 г. в 13:50 ч., в гр. Дупница, на ул. „самоковско шосе“, срещу бивша база на „Автомагистрали Хемус“ АД, в посока гр. София жалбоподателят М. К. Г. е 1 управлявал собствения си л.а. марка и модел „..............“, с рег. № ............... без да има валидно сключена задължителна застраховка „ГО“, видно от извършаната справка с техническо средство РСОД. Съставен е и връчен на нарушителя АУАН №271573/22.04.2022 г., като е посочено, че е нарушен чл. 483 ал. 1, т. 1 от ЗК. Актът е връчен на жалбоподателят срещу подпис на същата дата, като последният не е дал обяснение. Същият не е депозирал възражение и в законоустановеният срок по чл. 44, ал. 3 от НК.

Административнонаказаващият орган е възприел същата фактическа и правна обстановка.

Актосъставителят и свидетеля по акта поддържат констатациите отразени в акта.

Видно от приложената по делото справка, изготвена от „Гаранционен фонд“ за автомобил с рег. № ............. бил сключен договор за задължителна застраховка „ГО“ съгласно полица № BG/22/121002778376 на разсрочено плащане за периода от 23.09.2021 г. до 23.09.2022 г., но същата е прекратена на 08.04.2022 г. в 00:00 ч. Видно от същата справка на 22.04.2022 г. в 16:02 ч. е сключен нов договор за задължителна застраховка „ГО“ за автомобил с рег. № ............. -полица № BG/22/122001195253.

Горната фактическа обстановка се установи по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна, имаща правен интерес да обжалва издадения против нея акт на административнонаказващия орган, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

АУАН и НП са издадени от органи имащи материална компетеност съгласно приложената Заповед № 277з-488/10.03.2022 г., издадена от Министъра на вътрешните работи. АУАН и НП са издадени в сроковете предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

Съдът, предвид приетите писмени доказателства намери за установено, че към датата и часа на извършване на проверката, за МПС с рег. № ............. наистина не е имало валиден и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите изписването на регистрационен номер н автомобила управляван от жалбоподателя в АУАН е допусната техническа грешка като е написан друг регистрационен номер с рег. № КН 4621 ВХ, вместо с рег. № КН 4623 ВХ, като в тази връзка жалбоподателят е направил възражение, че не е извършител на описаното в АУАН деяние, тъй като не е собственик на визирания автомобил. Същата грешка е пренесена и в НП. Така допусната грешка, в конкретния случая е съществена, тъй като нарушава правото на жалбоподателя да осъществи правато си на защита в пълен обем, като само на това основание НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Независимо от посоченото по-горе следва да бъде отбелязано и следното:

По делото липсват данни собственикът, респ. водачът на МПС, да са били надлежно уведомени, или да са били наясно с обстоятелството, че към датата на проверката, 2 з а процесното МПС няма действаща застраховка „Гражданска отговорност“, поради прекратяване на застрахователния договор, сключен от съответната астрахователна компания. По делото не са представени и доказателства, за уведомяване на собственика по реда на чл.574 ал. 10 от КЗ, от Информационния център на Гаранционния фонд за прекратяването на застрахователния договор, според която разпоредба „Информационният център уведомява собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка“. В тази връзка, се налага извода за отсъствие на субективният елемент на състава на деянието, който е необходим за неговата съставомерност, тъй като в случая не са налични каквито и да било данни, водачът да е управлявал лекия автомобил със съзнанието, че не разполага с валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Дори да бъде прието, че неправилното изписване на регистрационния автомобил е допусната фактическа грешка, а не съществена процесуална такава, както и, че в случая същият следва да следи задължението си за внасяне на дължимата вноска при разсрочено плащане, т.е. че е налице виновно извършено административно нарушение, и че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 483, ал.1, т.1 КЗ, тогава следва да бъде посочено, че административното нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 КЗ, е нарушение на просто извършване, или т.нар. формално нарушение – липсва причинна връзка между деянието и резултата, а последиците настъпват със самото довършване на състава. В конкретния случай, нарушението е довършено със самото несключване на застраховка гражданска отговорност изцяло или с влизането в интервал от време, в който договорът не е подновен, т.е. този вид нарушение е от непрекъснато изпълняващите се, докато не настъпи определено събитие, което да го прекрати. Въпреки формалния характер на нарушението, все пак е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. В конкретния случай извършеното административно нарушение е с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представляват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от същия вид. Видно от доказателствата по делото договорът за сключена застраховка Гражданска отговорност за управлявания от жалбоподателя автомобил е изтекъл на 08.04.2022 г., 14-ет дневния срок за уведомяване изтича на 22.02.2022 г., денят, в който е установено нарушението, като още същия ден е сключен нов договор за задължителна застраховка „ГО“ от жалбоподателя.

Съдът приема незначителния период от време, изминал от изтичането на договора като изключително смекчаващо обстоятелство. Същевременно налице са и други обстоятелства- няма данни за налагани на дееца наказания по ЗДвП или КЗ. В случая с оглед на посочените по-горе смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, при което наложената санкция, макар и в минимално предвиден размер се явява несъразмерно 3 тежка спрямо степента на обществена опасност на деянието и дееца. По тези съображения съдът счита, че целите на административното наказание, визирани в чл.12 ЗАНН не могат да бъдат постигнати с налагането на процесната глоба, а едно устно предупреждение щеше да подейства предупредително върху жалбоподателя, отново имайки предвид краткия срок на извършване на нарушението. В случая се касае за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,което налага обжалваното НП да бъде отменено.

Не се претендират разноски от страните по делото.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22- 0348- 000262, издадено от Началник група към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница на 23.02.202 2 г. , с което на М. К. Г., с ЕГН **********, от гр. Б...........,ул. Г............ №....... със съдебен адрес за призовавне и връчване на книжата: гр. Д..............,ул. Т...... гв........ п........ № .......... чрез адв. М. П., на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 461, т.1 КЗ, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ му е наложено административно наказание„глоба“ в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване, в 14-ет дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено, пред Кюстендилски административен съд, на основанията предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4