Решение № 403 от 02.12.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. гр. Лом, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20231620102115 по описа за 2023 година

Делото е образувано по предявен от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от Г.М. и В.С. - членове на Управителния съвет, чрез К. М. - юрисконсулт, против Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес: с. *****, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - за признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца за главница в размер на 1136,16 лева /хиляда сто тридесет и шест лева и шестнадесет стотинки/ по Фактура № 0003269704/28.05.2020 г. и Фактура № 0003276854/16.07.2020 г., дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, и лихва за забава върху главницата в общ размер на 317,53 /триста и седемнадесет лева и петдесет и три стотинки/ лв., от които: лихва по Фактура № 0003269704/28.05.2020 г. в размер на 200,07 лв. за периода от 09.06.2020 г. до 31.03.2023г. и лихва по Фактура № 0003276854/16.07.2020 г. в размер на 117,46 лв. за периода от 28.07.2020 г. до 31.03.2023 г., както и законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането, предмет на заповедно производство по ч.гр.д. № 815/2023 г. по описа на PC – Лом. Претендират се и разноски.

Твърди се в исковата молба, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД” ЕАД е дружество, притежаващо Лицензия за разпределение с електрическа енергия № Л-13507/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Ищецът се намира в облигационни правоотношения с ответника, регламентирана от публично известни Общи условия, като ответникът потребява предоставените от ищеца услуги при условията, предвидени в общите условия, за обект „къща“, присъединен към разпределителната мрежа, намиращ се в с. *****. Извършени са 1 многобройни проверки от служители от отдел „Нетехнически загуби” към „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД на средство за търговско измерване с фабричен № 1350721200, обслужващ процесния обект на ответника „къща“ в с.

*****. За извършване на проверките е уведомено МВР на тел. 112 при всички случаи. В случаите, когато при извършена проверка се установи неправомерно присъединяване или намеса в измервателната система, съответният мрежови оператор незабавно уведомява за това Министерството на вътрешните работи. На осн. чл. 58 ПИКЕЕ служителите на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД са подавали сигнал на телефон 112. Съгласно новите ПИКЕЕ присъствието на представител на МВР по време на проверката не се изисква. В момента на проверките са съставени Констативни протоколи (КП) № 3029502/27.05.2020 г. и КП № 3031225/14.07.2020 г. в присъствието на независими свидетели, които не са служители на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД. Това е удостоверено с подписите им и потвърждава верността на написаното в констативните протоколи. С оглед на това е спазена разпоредбата на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ.

Потребителят, ползващ обекта, е потърсен от служителите на

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД непосредствено преди процесната проверка, за да бъде поканен да присъства на нея. Същият не е открит на адреса. Проверките са осъществени в присъствието на независими свидетели - представители на Федерация на потребителите. Търсенето на потребителя е отразено във всички съставени КП на стр. 1 найгоре. Свидетелите от Федерацията на потребителите са присъствали през цялото време на проверките и при изготвянето на КП, т.е. спазено е изискването на чл. 49, ал. 3 от Правила за измерване количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране и обн. в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г. Направените при проверките констатации са описани на страница № 3 от Констативни протоколи (КП) № 3029502/27.05.2020 г. и КП № 3031225/14.07.2020 г. Във всички процесни случаи е било констатирано промяна в схемата на свързване, създаваща предпоставки за неотчитане на потребената електрическа енергия и незаплащето й от потребителя. Поради направените констатации служителите на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД са предприемали посочените в т. 4 на стр. 3 от КП действия след проверката: присъединението е било премахвано след всеки случай. Електромерът не е изпращан на метрологична експертиза, тъй като манипулацията е била промяна в схемата на свързване. На клиента са изпратени писма с изх. № NTZ141081/28.05.2020г. и NTZ144311/15.07.2020 г., с което същият е уведомен за извършените проверки и са му изпратени съставените констативни протоколи. Писмата са изпратени на потребителя след проверките. На база констативните протоколи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, доказващи по категоричен начин наличието на промяна в схемата на свързване на електромера, която всеки път е водила до непълно измерване на потребяваната от потребителя електроенергия в процесния обект, са извършени преизчисления на сметката по реда на чл. 50, ал.2 от ПИКЕЕ. Периодът, за който са начислени процесните суми, е посочен във всяко приложение към фактура № 0003269704/28.05.2020 г. и фактура № 0003276854/16.07.2020 г. Посочените фактури не са заплатени. Претендира се сумата от 1136,16 лева, представляваща задължения 2 на ответника, както следва: по Фактура № 0003269704/28.05.2020 г. за сумата от 702.83 лева, дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ и по Фактура № 0003276854/16.07.2020 г. за сумата от 433.33 лева, дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ. Относно размера на иска за заплащане на мораторна лихва общият размер на претенцията е 317,53 лв., формиран както следва: лихва по Фактура № 0003269704/28.05.2020 г. - 200,07 лв. за периода от 09.06.2020 г. до 31.03.2023 г., и лихва по Фактура № 0003276854/16.07.2020 г. 117,46 лв. за периода от 28.07.2020 г. до 31.03.2023г. Дружеството е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, във връзка с което е депозиран иска. Посочват се правни съображения, които се свеждат до това, че става въпрос за нормативно предвидена обективна отговорност, която не е част от фактическия състав, съответно не е необходимо съдът да установява дали неточното или непълно отчитане на ел. енергията е с участието на клиента. При упражняването на това право не е необходимо да се доказва вина на потребителя, а за упражняване на правото на корекция по ПИКЕЕ е достатъчно наличието на едно обективно състояние - неизмерване или непълно или неточно измерване на ел.енергия.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника чрез особения представител адв. П. М. от МАК. Твърди се, че ответникът не дължи процесната сума, тъй като подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 3 от ГПК, тъй като не е приложендоговор c потребителя Д. К. Д. и такъв не е приложен и към исковата молба. По никакъв начин не се установява собствеността на сградата, захранена с електроенергия, а това би следвало да се установи при липсата на договор за доставка на електричество. В противен случай няма гаранция, че именно Д. е потребител и съответно е извършил присъединяването на проводниците, захранващи сградата. От така представените доказателства не става ясно кои именно кабели са присъединени към електромерас неговия абонатен номер /ако е негов/ и дали не е присъединен друг обект. Твърди се присъединяване на кабели, но не се представят доказателства дали въпросните кабели подават електроенергия към сградата, ползвана от г-н Д.. Протоколът е написан формално, без конкретика, без контролните органи да са проверили дали друго лице не е извършило незаконно прикачване към електромера с абонатния номер на ответника, извършвайки размяна на захранващите кабели. Иска се отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан, а издадената заповед за изпълнение да бъде обезсилена.

В откритото съдебно заседание по делото ищецът се представлява от юрк. А.Ф., който поддържа иска.

В откритото съдебно заседание по делото ответникът се представлява от особения представител адв. П. М. от МАК, който заявява, че оспорва наличието на облигационна връзка между страните, като не оспорва механизма на присъединяване към електропреносната мрежа, както и не оспорва преизчислението на ел.енергията, направено от ищцовото дружество. Моли искът да бъде отхвърлен поради недоказване качеството „потребител“ на ответника за конкретния електроснабден имот.

3

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и закона, намира следното:

От фактическа страна по делото е безспорно установено обстоятелството, че ответникът е потребител на електрическа енергия, доставяна от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД /с предишна фирма „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД/, който факт се оспорва от особения представител на ответника. Доказа се, че ответникът е потребител на електрическа енергия, доставяна в жилище – къща, с адрес на потребление: с. ******, с клиентски № 300253298767, видно от Писмо на „Електрохолд Продажби“ ЕАД с изх. № 1205576979 от 28.08.2023 г., заведено под вх. № 8180/12.09.2024 г. В същото писмо е посочено, че „Електрохолд Продажби“ ЕАД /с предходно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/ е регистрирано и започва дейност от 01.01.2007 г. и при встъпването си на пазара на енергетиката през 2007 г. е получило в електронен вид данни за регистрирани към този момент в клиентската информационна система лица, като пренесени са от такъв електронен архив данни за наличие на договор за продажба на електрическа енергия, сключен с клиентски номер 300253298767 за обект с адрес с. ******, с лицето Д. К. Д. с ЕГН **********, като договорът е валиден от 01.01.2000 г. до настоящия момент. Съдържанието и автентичността на това писмо, предоставено от трето за спора лице, не е оспорено от представителя на ответника. Същата информация се съдържа и в писмо с изх. № 1203280045/13.05.2019 г., адресирано до ст. разследващ полицай при РУ- Лом - Х.В., изготвено извън настоящия процес, също неоспорено от ответника. От изложеното може да се заключи, че към датата на издаване на фактурите от оператора на електроразпределителната мрежа – ищеца, ответникът е бил потребител на електрическа енергия, доставяна от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД /с предишна фирма „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД./ Няма причина да не се кредитират с доверие отразените обстоятелства в двете писма, предоставени от трето лице, които писма са неоспорени досежно съдържанието им, а именно, че е налице сключен договор с посоченото в тях лице Д. К. Д. с ЕГН **********, и че договорът е валиден от 01.01.2000 г. до настоящия момент.

Ответникът е регистриран по настоящия адрес в с. * от 01.01.1980 г., а по постоянен - на същия адрес, от 27.12.2001 г. Електроснабденият имот е на същата улица, но под № 9. Това, че постоянният и настоящият адрес на ответника са различни от адреса на електроснабдения имот не означава, че потребителят не е могъл да сключи договор за доставка на ел. енергия за имот, находящ се на адрес, различен от неговия постоянен и настоящ, въз основа на различни основания – договор за наем, документ за собственост, учредено право на ползване и др. Действително не се доказа в случая какво е било основанието за сключване на договора с „ЧЕЗ Електро България“ АД, но се доказа наличието на сключен договор от 01.01.2000 г. с дружеството - доставчик, отразен в информационната система на това дружество, видно от писмото на правоприемника му „Електрохолд Продажби“ ЕАД. При какви условия през 2000 г. и на какво основание е могъл ответникът да сключи договор за доставка на ел.енергия към онзи момент е ирелевантно към настоящия момент, като факт е възникването на облигационното отношение с дружеството - доставчик на ел.енергия. В тази връзка по 4 аналогия следва да се приложи Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти – собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, са носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, но само когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажбана топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл не е задължително ответникът да е собственик или титуляр на ограничено вещно право на ползване на имота, за да има качеството „потребител“ на топлинна/ел.енергия, и след като е налице сключен договор за продажба на ел.енергия, то ответникът, като трето, ползващо имота лице по силата на договорно правоотношение, дължи заплащане на доставяната ел.енергия. Правилно в отговора на исковата молба се сочи, че при липса на договор за доставка на електричество следва да се установи собствеността на сградата, захранена с електроенергия, но в случая е налице сключен договор, видно от цитираните писма. На последно място ответникът е получил писмата във връзка с първата проверка /на л.17 и на л. 23/ лично на адреса на електроснабдения имот – ул. ***, въпреки че по постоянен и настоящ адрес той е регистриран на № 11, следователно е пребивавал на адреса на електроснабдения имот.