Определение № 1211 от 15.03.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1211 гр. София, 15.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20238002105114 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №2647 от 23.08.2023г. на Е. Г. М. срещу Решение №147/10.07.2023г., постановено по в. гр. дело №20223400500137 по описа на Окръжен съдСилистра за 2022г. Жалбоподателят счита решението за недопустимо, а в случай, че съдът приеме същото за допустимо, то моли да го отмени като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Твърди, че отказът му от наследството на Д. М., е бил вписан в нарочните книги по чл. 49 от ЗН, водени от СРС, и обвързва всички трети лица, и доколкото не е сезиран с иск за оспорването му, съдът е обвързан от вписания отказ. Отказът не се оспорва с исковата молба, а от представения със същата съдебен протокол от 13.01.2014г. по гр.д. №133/2005г. на РС Тутракан е видно, че по молба на М. и Т. С. /ищец по настоящото дело/, производството по делбеното дело, касаещо и процесния имот е прекратено спрямо Е. М., с оглед направения от последния отказ от наследството на Д. М., което означава, че ищецът не оспорва, а сам се позовава на направения отказ. По изложените съображения твърди, че исковете, предявени срещу него са недопустими и производството по отношение на него следва да се прекрати. Счита, че решението е недопустимо, тъй като ако делбата по [населено място] №133/2005 е нищожна поради неучастието на всички наследници, то ищецът следва да предяви нов иск за делба на наследство, а не отделни искове по чл. 108 ЗС спрямо отделни имоти от наследствената маса. С оглед изложеното, моли решението да бъде обезсилено изцяло. На следващо място счита, че при постановяване на решението са допуснати материално- и процесуално-правни нарушения. Счита за неправилен изводът на съда, че удостоверенията за наследници от 10.11.2021г. са неистински. Твърди, че след като доказателствената им сила не е оспорена и не е опровергана, то същите обвързват съда, а той не ги е зачел в мотивите си. Оспорва и извода, че ответниците Л. не са придобили имотът по давност.

Въпреки, че съдът приема спогодбата от 13.01.2014 за нищожна поради неучастието на всички наследници, тя се възприема за дата на влизане в сила на нищожната делба и едва от тогава се признава владението на ответниците, което е лишено от правна и дори житейска логика. Оспорва и направения от съдилищата извод, че постановените в делбеното дело актове са валидни. Според касатора съдът неправилно не е разгледал възражението му, че процесният имот е придобит от Д.

М. на самостоятелно основание с покупко-продажба, както и на самостоятелно-оригинерно основание, тъй като преди завеждане и вписване на иска за делба от Г. С. през 2005г., тя е владяла добросъвестно имотите, вкл. процесния за себе си. В изложението на касационните основания по 1 чл. 281, т. 3 от ГПК, жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуално-правни въпроси в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Счита, че са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, ал.2 и ал.3 ГПК. Твърди, че решението страда от „очевидна неправилност“ тъй като приетите по делото официални писмени документи, чиято доказателствена сила обвързва съда, не са зачетени; доказателствата са обсъждани избирателно и едностранчиво, изложени са мотиви, които са вътрешно противоречиви и противоречат на нормалната правна и житейска логика. Излага, че въззивното решение е постановено в отклонение с разясненията дадени в т.7 от ППВС 7/1973 г. на ВКС, представляващи задължителна съдебна практика, според която решението по нищожна делба не формира сила на присъдено нещо и не е процесуална пречка по смисъла на чл.299 ГПК да бъде извършена нова делба с участието на всички съсобственици. Счита, че изводът на съда, че постановените в нищожната делба актове са валидни и допустими, е в разрез с практиката на ВКС /Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г. на II ГО. на ВКС, Решение №60/17.07.2017 по дело №3431/2016 на ВКС, ГК; I ГО./, според която делба, в която не са взели участие всички съделители е изцяло нищожна на осн. чл.75, ал.2 от ЗН, а решението по нея е недопустимо. Разрешението, че вписването на исковата молба презюмирало знание за вписания акт е в противоречие с решение №86/30.10.2020г. по гр.д. №3076/2019г. на ВКС, решение №60117 от 15.12.2021г. по гр. д.

№3680/2020г., решение №179/18.10.2013г. по гр.д. №1981/2013г. на ВКС, решение №86 от 30.10.2020г. на ВКС по гр д. №3076/2019г. Незачитането от съда на доказателствената сила на приети по делото официални документи, каквито са личния регистрационен картон на лицето, удостоверения за идентичност на имена и удостоверения за родствени връзки е в разрез с практиката на ВКС, обективирана в решение по т.дело №2658/2019г. на ВКС. Формулира следните въпроси: 1. Обвързан ли е съдът от вписан по надлежния ред отказ от наследство, когато този отказ не е оспорен и не е отменен по надлежния ред? 2. Обвързан ли е съдът от формалната и материална доказателствена сила на приети по делото и неоспорени официални документи? 3.

Допустими или недопустими са постановените решения в производство по съдебна делба, което е нищожно на основание чл. 75, ал.2 от ЗН? 4. Решенията, постановени в хода на нищожна делба, извършена без участието на съделител/и, имат ли сила на присъдено нещо по отношение на неучаствалите в делбата страни, респективно по отношение на страните, които се позовават на тази нищожност? 5. Прекъсва ли давността извършването на нищожна съдебна делба, вкл. прекъсва ли се давността на неучаствало в производството лице? 6. Вписването на исковата молба по иск за делба презумира ли знание у приобретател, придобил имота на основание годно да го направи собственик или презумпцията на чл. 70, ал.2 ЗС запазва своето действие, съответно качеството на какъв владелец придобива това лице. При установена нищожност на делбата, какво е разрешението на посочените въпроси.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба – Т. Г. С., чрез адв. А. изразява становище за липсата на сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, поради което моли жалбата да не бъде допускана до касационно разглеждане. Твърди, че въззивният съд при постановяване на решението не се е произнесъл в нарушение на практиката на ВКС, нито е допуснал твърдяните от касатора нарушения. Всички доказателства по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като след подробния им анализ, съдът е достигнал до правилния извод за основателност на предявения иск по чл. 108 от ЗС. В заключение се моли решението да не бъде допуснато до касационно обжалване, а ако бъде допуснато- да бъде оставено в сила.

Постъпила е касационна жалба вх.№2995/28.09.2023г. от С. А. Л., [ЕГН] и А. И. Л., [ЕГН] срещу Решение №147/10.07.2022 год., което считат за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК сочат, че въззивният съд е разрешил материално-правни и процесуални въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС и на ВС в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на ВКС и които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърдят също, че решението е вероятно нищожно, недопустимо и очевидно неправилно. Считат за правилен извода, че поради неучастието на всички 2 съсобственици в делбата тя е нищожна, с оглед нормата на чл.75, ал.2 от ЗН, но следващите мотиви относно действието на актовете, постановени по нищожната делба и извършените от страните действия са неправилни. Оспорват като изцяло противоречащи с разпоредбата на чл. 75, ал.2 ЗН изводите, че е налице само материално-правна нищожност запазвайки останалите материални ефекти на производството, тъй като нищожната делба не поражда никакви правни последици. Считат за неправилен извода, че предявяването на исковата молба по [населено място] №133/2005 год. на Т. на 11.05.2005 год. прекъсва придобивната давност спрямо Д. М. и нейните правоприемници, като излагат, че предявяването на иск по изцяло нищожна делба не може да прекъсне давността на владелеца и неговите правоприемници. Изразяват несъгласие с приетото, че от образуването на гр.д. №133/2005 по описа на РС - Т. до приключването му на 13.01.2014год. придобивна давност не е текла в ничия полза. Считат, че изводите са в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС, съдържаща се в решение № 86 от 30.10.2020г. по [населено място] №3076/2019г., решение №47 от 03.04.2015г. по гр. дело №6373/2014г. и решение №309/06.12.2012г. по [населено място] №699/2012/, според която вписването на исковата молба не презюмира знание. Формулирани са следните въпроси по чл. 280, ал.1 ГПК: 1. Решението по допускане на делбата, постановено в хода на нищожна делба, извършена без участието на съделител, има ли сила на присъдено нещо по отношение на не участвалите в делбата страни? 2.

Прекъсва ли давностното владение извършването на нищожна делба без участието на съделител, на негов частен правоприемник – приобретател на една вещ от нищожната делба на наследство? 3.

Тече ли давностно владение по време на извършване на нищожна съдебна делба? 4. Може ли да се квалифицира като владение осъществената непрекъсната фактическа власт по време на текло съдебно производство по извършена нищожна делба, запазват ли силата си съдебните актове по нищожната делба? 5. Вписването на исковата молба презумира ли знание в добросъвестния владелец, придобил имота на основание, годно да го направи собственик след вписването? Твърди се, че по тези въпроси, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и, че те са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Също така решението е постановено при вероятна нищожност, или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Чрез представения отговор, Е. М. излага становище за основателност на тази касационна жалба, като моли да бъде допусната до касационно обжалване, а въззивното решение – отменено.

Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани лица, и са процесуално допустими.

За да се произнесе относно наличието на предпоставки за допускане до касационно обжалване, настоящият състав съобрази следното:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Т. С. срещу С. Л. и А. Л. с наведени твърдения, че ищецът е собственик на процесния имот, представляващ нива с площ 25, 008 дка с идентификатор № ***, с местонахождение в землището на [населено място], местност „В ДЗС“, начин на трайно ползване „Овощна градина“, въз основа на съдебна спогодба за делба на наследство. В условията на евентуалност- ако съдът приеме, че делбата е нищожна, ищецът твърди, че е собственик по наследство на 1/2 ид.ч. от спорния имот, като в установителната част искът е предявен спрямо С. Л., А. Л. и Е. М., а в осъдителната - само спрямо С. Л. и А. Л., които владеят имота. Правният си интерес от завеждане на евентуалния иск по чл.

108 ЗС в установителната част срещу Е. М., ищецът основава на т. 2А и т. 3Б на Тълкувателно решение 4/2014 на ОСГКВКС поради това, че Д. М., като се е разпоредила с цялата вещ, на практика е отрекла правото на собственост на ищеца за неговата 1/2 ид.ч.

Ответникът Е. М. възразява, че евентуалният иск в установителната му част спрямо него е недопустим, тъй като той е направил валиден отказ от наследството на Д. М.. В условията на евентуалност счита, че искът е неоснователен поради нищожност на делбата на основание чл. 75, ал. 2 ЗН, защото неговият отказ от наследство уголемява дела на останалите наследници на Д. М., сред които не са били ищецът и неговата майка М. С.. Твърди, че дори ищецът да се е легитимирал като собственик, той е загубил собствеността върху спорната вещ, тъй като тя е придобита на оригинерно основание от ответниците Л. чрез осъществявано давностно владение. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.