Решение № 107 от 01.07.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Ямбол, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Василев при участието на секретаря М. като разгледа докладваното от Георги Д. Василев Административно наказателно дело № 20242330200235 по описа за 2024 година Производството е образувано по жалба на Д. И. К. от гр. Димитровград против Електронен фиш/ЕФ/ Серия К №.... на ОД на МВР - Я. с който за нарушаване на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

Жалбоподателят, нередовно призован, не се явява в с.з. Лицето не е намерено на посочения от него адрес, поради което съдът разгледа в негово отсъствие делото. В жалбата си жалбоподателя моли ЕФ да бьде отменен поради допуснати нарушения при издаването му – същият не отговарял на материалната уредба на ЗДвП.

Вьззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но в писмени бележки моли за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен, претендират се разноските по делото, като се оспорва евентуален размер на адвокатското възнаграждение като прекомерно и се иска неговото намаляване по размер, съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.

Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

1

На ... г., в 11.45 часа, в Област - Я., по път от РПМ .... , в посока на движение на контролираните МПС от с. З. за пътен възел „...“ е извършено нарушение за скорост с МПС Фолксваген Голф, с рег. № .... При ограничение на скоростта до 50 км/ч за населено място е установено, че МПС се движи с превишена скорост от 77 км/ч/след задължителното коригиране с - 3 км/ч/.

Превишението на скоростта от 27 км/ч е констатирано с Автоматизирано техническо средство/АТСС/ .... идентификационен номер № ..., фиксиращо точно дата, час, скорост и изображение на МПС/изготвена е 1 бр. снимка, от която ясно е видно каква марка и модел е МПС и какъв е точно неговия регистрационен номер. Изготвен е и протокол за използване на АТСС, в който е посочено, че АТСС е на 800 или 80 м от пътен знак за ограничение от 50 км/ч, факт, който не е отбелязан в ЕФ, като от изготвения протокол не става ясно с какво техническо средство е констатирана скоростта – с временно монтирано АТСС на пътя/не е приложена снимка на същото по преписката/ или с мобилно АТСС, монтирано на служебен полицейски автомобил. Не е ясно от протокола и при стационарен режим на АТСС ли е установена скоростта или в режим на движение на АТСС, т.к. в протокола са попълнени и двата режима/С-стационарен режим с посока на задействане на АТСС О-отдалечаващ и режим Д-в движение, с посочени начало и край на участъка за контрол, в който са се движили МПС, чиято скорост се установява и служебния автомобил, в който е разположено мобилното АТСС.

След проверка на снимките от АТСС, полицаите приели, че нарушението е извършено с процесното МПС, собственост на Д. И. К. от гр.

Д., на което бил издаден на хартиен носител ЕФ Серия К № .... за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

Според справка от ел.система на РУ-С. при ОД на МВР-Я., ЕФ е бил връчен на 28.02.2024 г., видно от приложено копие на ЕФ, с който се удостоверява връчването на фиша на жалбоподателя.

На 07.03.2024 г. жалбоподателят подал жалба против ЕФ по пощата.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото писмени и веществени доказателствени средства. От писмените доказателства /ЕФ, протокол за използване на АТСС и протокол за 2 проверката на изправността това средство, справки на РУ-С., включително за връчване на ЕФ и пощенски плик, 1 бр. фотоснимка на процесното МПС/, приети и прочетени на основание чл.283 от НПК се установява категорично и безспорно, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС, посочено в ЕФ към момента на установяване на административното нарушение.

От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима и подадена в срок. Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА по следните сьображения:

От процесуална страна не е налице противоречие между фактическото формулиране на административното нарушение и неговата правна квалификация, поради което съдът не споделя доводите на жалбоподателя в жалбата за извършени нарушения при издаване на ЕФ, което да води отмяна на ЕФ на процесуално основание, поради пороци в ЕФ. Според чл.198, ал.4 от ЗДвП:“ При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното ѝ заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.“. В ЕФ при описане на нарушението е ясно, че няма нарушаване на пътен знак В26 и при определяне на правната квалификация на деянието е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В ЕФ е посочена дата на извършване на нарушението, като датата на неговото издаване е и датата на констатиране на нарушението, т.к.

ЕФ е електронно изявление, което е материализирано по-късно на хартиен носител/лист А4/, като е ясно описано, че се касае за нарушение в населено място по чл.21, ал.1 от ЗДвП, която скорост от 50км/ч не трябва да се 3 превишава. Визирания факт не може да се предполага, защото е елемент от фактическия състав на администартивното нарушение и пряко определя правната квалификация на деянието, а фактите определят приложимото право/материално и процесуално/ и съответно в дадения случай и сакционната норма, като същите са точно и ясно формулирани от наказващия орган. Не е настъпила и давността по чл.34 от ЗАНН вр. чл.81, ал.3 от НК вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. До тук се изчерпва легитимността на издадения ЕФ от фактическа и правна страна, като за да се приеме от процесуална страна, че са спазени всички правила за законосъобразността на процесния фиш трябва да има издаден и законосъобразно протокол за използване на АТСС. За съжаление, приложения по делото протокол за използване на АТСС е незаконосъобразно издаден. В протоколът за използване на АТСС се сочи, че АТСС е на 800 или 80 м от пътен знак за ограничение от 50 км/ч, факт, който не е отбелязан в ЕФ, или не е ясно дали жалбоподателят е нарушил забраната по чл.21, ал.1 от ЗДвП или разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП/дали е нарушена въведена забрана за скорост с пътен знак В26/. От изготвения протокол не става ясно и с какво техническо средство е констатирана скоростта – с временно монтирано АТСС на пътя/няма снимка на техническото средство по преписката/ или с мобилно АТСС, което е монтирано на служебен полицейски автомобил. Не е ясно от протокола и при стационарен режим на АТСС ли е установена скоростта или в режим на движение на АТСС - в протокола са попълнени и двата режима/Сстационарен режим с посока на задействане на АТСС О-отдалечаващ и режим Д-в движение, с посочени начало и край на участъка за контрол, в който са се движили МПС, чиято скорост се установява и служебния автомобил, в който е разположено мобилното АТСС, защото единият режим изключва другия, не само чисто фактически, но и юридически. Единствените изключения, при което се издава АУАН и НП, при установяване на нарушение с мобилно АТСС са, когато за извършеното нарушение се предвижда и лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки/чл.189, ал.4 от ЗДвП/ и при констатиране на скоростта на нарушителя с мобилно АТСС, когато и нарушителя и мобилното АТСС са в движение/чл.11, ал.2 и ал.3 от Нар.№8121з-532/12.05.2015г./. При така изложната фактическа обстановка в ЕФ и констатациите от протокола за използване на АТСС по-скоро може да се приеме, че има нарушение не по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а по чл.21, ал.2 от 4

ЗДвП, защото чл.21, ал.2 от ЗДвП изисква от фактическа страна да е посочен знак В26 в ЕФ или в процесния случай може само да се предполага кое от двете нарушения/по чл.21, ал.1 или чл.21, ал.2 от ЗДвП/ е извършено, защото фактическото формулиране на нарушението при визираните противоречия в ЕФ и в протокола за използване на АТСС противоречи на правна та квалификация на деянието в ЕФ. Констатираното нарушение не може да бъде преодоляно от съда чрез изменение на ЕФ/чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН/, защото не е ясно дали наказващият орган е искал санкционирането на нарушителя по чл.21, ал.1 от ЗДвП или по чл.21, ал.2 от ЗДвП, още повече, че в протокола за използване на АТСС е посочено, че контролът на скоростта е извършван в зона на действие на пътен знак за ограничение на скоростта/знак В26/, като средството за контрол се е намирало на 800 или 80 м от този знак. Не е ясно и с какво техническо средство е констатирано нарушението/временно монтирано на пътя или мобилно АТСС и какъв е бил режима на измерване /стационарен или в движение/. Визираните пороци водят до отмяна ЕФ на процесално основание, поради което съдът споделя единствено становището на жалбоподателя, изложено в жалбата за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, но не за нарушения на ЗДвП и не приема доводите на представителя на наказващия орган за законосъобразността на атакувания акт от процесуална страна.

От събраните по делото доказателствени материали/вкючително фотоснимка/ по същество се установи, че нарушителят/чиято самоличност е установена по преписката/ като физическо лице/ФЛ/ е извършил нарушение по чл.21, ал.2 или чл.21, ал.1 от ЗДвП и е следвало да бъде санкциониран, защото при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система/АТСС/, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, съгласно чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП - за превишаване на скоростта в населено място над 21 км/ч до 30 км/ч нарушителя се наказва с „глоба“ от 100 лв. По делото от писмените доказателства и от фотоснимката е ясно каква марка и какъв е модела на МПС, както и неговия номер или може да се приеме категорично и безспорно, че извършител на нарушението е жалбоподателя, след като не е посочил друго лице, но поради горедопуснатите нарушения при издаването на ЕФ, съдът споделя доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, защото макар да се доказа авторството на 5 административното нарушение са допуснати сериозни нарушения на закона при издаването на ЕФ и отхвърля становището на процесуалния представител на наказващия орган, изложено в писмените бележки, че ЕФ като законосъобразен трябва да бъде потвърден.

При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски.

По тези съображения и основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН , сьдьт РЕШИ:

ОТМЕНЯ ЕФ Серия К № .... на ОД на МВР - Я. с който за нарушаване на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на Д. И. К., ЕГН: **********, от гр. Д. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100/сто/лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Я. в 14дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 6