Определение № 101 от 11.02.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 101 гр. Шумен, 11.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Х.

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20263600500023 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279, вр. чл. 274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба без отразен входящ номер, от 25.12.2025 г., депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, представлявано от З.С.Б., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Б.Д., против разпореждане № 2599/19.12.2025 г. по ч.гр.д. № 1452/2025 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника О. М. Х. за следните суми: в размер на 1238,00 лв., представляваща главница; в размер на 192,80 лв., представляваща договорна лихва, в размер на 321,07 лв., представляваща лихва за забава, както и за направените разноски. Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно. Излага, че с подписването на договора за кредит, заемателят изразил желание и се съгласил „Файненшъл България“ ЕООД да се задължи солидарно с него за сумите, предмет на основния договор. Поради това, счита, че клаузата, предвиждаща това солидарно задължаване, не е неравноправна. Неправилно заповедният съд приел, че поръчителството следва да бъде включено в ГПР. Изискванията по ЗПК били изцяло спазени при подписване на договора за кредит.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени разпореждането в обжалваната част, като неправилно, като съдът се произнесе по същество на спора.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Производството пред Районен съд – Нови пазар по ч.гр.д. № 1452/2025 г. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по 1 реда на чл. 410 ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, представлявано от З.С.Б., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт И. Н. срещу О. М.

Х. с ЕГН **********. Претендират се следните вземания: за сума в размер на 1238,00 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 16.12.2025 г. до изплащане на задължението; за сума в размер на 192,80 лв., представляваща договорна лихва за периода 14.01.2024 г. – 10.08.2024 г.; за сума в размер на 321,07 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.01.2024 г. – 16.12.2025 г., за сумата 79,78 лв., представляваща разноски по заповедното производство, от които платена държавна такса в размер на 29,78 лв. и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е, че вземанията произтичат от неизпълнение на договорни задължения от страна на длъжника, по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Файненшъл“ ЕООД, като впоследствие вземането по договора било прехвърлено от страна на „Файненшъл“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1/03.02.2025 г. г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2024 г., за което длъжникът бил уведомен. Посочено е, че вземането произтича от задължение по договор за потребителски кредит № 4925061 от 12.10.2023 г., сключен между „Изи асет мениджмънт“ ЕАД и О. Х., като договорът е обезпечен със сключен договор за предоставяне на поръчителство между кредитополучателя и „Файненшъл България“ ЕООД, като поръчител. На същата дата бил сключен и договор за поръчителство между „Изи асет мениджмънт“ ЕАД и „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който поръчителят се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по сключения договор за потребителски кредит. Предвид неизпълнение на задълженията по договора за кредит от страна на длъжника, същите били изплатени от солидарно отговорния длъжник дружеството поръчител „Файненшъл България“ ЕООД. Заемополучателят не възстановил платената сума по договора за заем.

Към заявлението са приложени договор за потребителски кредит № 4925061/12.10.2023 г., ведно с погасителен план, договор за представяне на гаранция със същия номер и дата.

Видно от приложения договор за потребителски кредит е, че „Изи асет мениджмънт“ ЕАД предоставило на О. М. Х. сума в размер на 1500,00 лева. Предвидено е, че срокът на договора е 10 месеца, като отразени са размерите на месечната погасителна вноска, като е посочен и размер на лихвения процент, като общият размер на плащанията възлиза на 2480,00 лв. Съгласно чл. 4 от договора, заемателят се задължава в срок от три дни да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, със съответни изисквания към тях; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя; одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки. Според приложения договор за предоставяне на гаранция № 4925061/12.10.2023 г., „Файненшъл България“ ЕООД се задължил да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи асет мениджмънт“ ЕАД с наредител О. М. Х. с цел гарантиране на изпълнение на задълженията 2 по договора за кредит. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, потребителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 691,50 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 69,15 лв., дължими на падежа на погасителните вноски по договора за паричен заем.

С разпореждане № 2571/17.12.2025 г. съдът оставил заявлението без движение, като дал указания на заявителя да представи копие от договорите за цесия (първа и последна страница), както и копие от Протокол за прехвърляне на вземания срещу длъжника, между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД и между „Файненшъл България“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, както и да посочи: дали посочената в чл. 3 от договора за гаранция сума (691,50 лв.) е платена от длъжника, и дали същата се претендира в размера на посочената в заявлението главница. В случай, че се претендира тази сума, то същата следва да бъде посочена отделно от главницата по договора за паричен заем; какви плащания по основание и размер е извършил до момента на подаване на заявлението кредитополучателя за главница по договора за кредит, за възнаграждение за предоставяне на гаранция, както и съответни лихви, такси и неустойка.

На 18.12.2025 г. заявителят депозирал молба, в която разяснил същността на заповедното производство и не изпълнил нито едно от дадените му указания.

С разпореждане № 2559/19.12.2025 г. по ч.гр.д. № 1452/2025 г., НПРС отхвърлил изцяло заявлението срещу длъжника. Заповедният съд приел, че представените договори са недействителни, като противоречащи на ЗПК.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а според т. 3 на същия текст/ заповед не се издава и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. В конкретният случай, искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен между праводателя на заявителя и длъжника договор за потребителски кредит и той има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Тоест, налице е договор с потребител и заповедният съд следва да изпълни вмененото му задължение. По отношение на същия са приложими нормите на Закона за потребителския кредит.

Като е счел, че са налице неясноти относно претендираните със заявлението парични суми с разпореждане № 2571/17.12.2025 г. НПРС е дал подробни указания на заявителя да уточни претенциите си и да представи документи, на които основава вземанията си, като изрично му е указал, че при неизпълнение на така дадените указания искането за издаване на заповед за изпълнение ще бъде оставено без уважение, тъй като съдът не може да се произнесе по нередовно заявление, каквото е процесното. Редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се 3 основава искът (арг. чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 от ГПК), каквито в случая не са налице. Депозирана е молба, с която 3 заявителят отказал да изпълни дадените от съда указания, съответно нередовностите на заявлението не са отстранени. Не е изпълнено и едно от най-важните указания на съда – не е посочено дали са извършвани плащания по процесния договор за кредит, като в случай, че отговорът е положителен не е конкретизирано за частичното погасяване на кои вземания по пера (съответно за главница, договорно възнаграждение, застрахователна премия и др.) са разнесени изплатените от длъжника суми, както и дали в претендираната главница се включва възнаграждението по договора за гаранция. Дадените указания не са самоцелни или безпредметни, а са съобразени със задължението на заповедния съд да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор ( арг. чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК). Целта на цитираната императивна норма е да се предостави възможност на съда още на фаза заповедно производство да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение, поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави гарантира в пълна степен правата на потребителя, като прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство. С неизпълнение на дадените указания, заповедният съд е лишен от възможността да извърши преценка за съответствието на сключения договор за потребителски кредит с нормите на ЗПК.

Предвид гореизложеното, въззивният съд счита, че заявителят не е отстранил нередовностите на заявлението и искането му за издаване на заповед за изпълнение е следвало да бъде оставено без уважение на това основание, без заповедният съд да изследва действителността на договора. Поради това, като краен резултат, обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частна жалба без отразен входящ номер, от 25.12.2025 г., депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище гр.

...., адрес на управление гр. ...., бул. „.....“ № ..., офис – сграда „....“ ет. 2, офис 4, представлявано по закон от З.С.Б., представлявано по пълномощие от юрисконсулт Б.Д., срещу разпореждане № 2599/19.12.2025 г. по ч.гр.д. № 1452/2025 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу длъжника О. М. Х. с ЕГН **********.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5