Решение № 569 от 19.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 569 гр. Бургас, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20252120203569 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ДЕМИ-67“ ЕООД с ЕИК 147016261, срещу Наказателно постановление № 849493-F844613/********г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас, дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобрзност и неправилност на обжалваното постановление и се моли за неговата отмяна. Оспорва се представителната власт на лицето, на което е бил връчен АУАН. Сочи, че не се доказва, че ФУ е притежавало функциите „служебно изведени“ и „служебно въведени“. Алтернативно поддържа, случаят е маловажен и приложение да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. И. Н..

Поддържа жалбата и изложените в нея доводи. Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение.

АНО чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита извършеното нарушение за безспорно доказано. Оспорва приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като поддържа, че в случая не е налице по-ниска степен 1 на обществена опасност. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На ******** г. в 13:26 часа служители на НАП, в това число и свидетелката З. Н. извършили проверка на търговски обект – бар-клуб „М.“, находящ се в гр. Бургас, плаж С., стопанисван от дружеството –жалбоподател. При проверката е присъствала и свидетелката Д., управител на друг търговски обект на собственика„ДЕМИ-67“ ЕООД и изпратена да присъства от управителя на процесния обект. Проверяващите констатирали, че в обекта е инсталирано и функционира фискално устройство за отчитане на продажбите с номер на регистрация в НАП № 4823557/27.05.2025 г., притежаващо функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. От фискалното устройство бил изведен дневен Х отчет, съгласно който отчетените през устройството средства били в размер на 1963,50 лева. Във фискалното устройство не съществували отразени данни за служебно изведени суми от касата. При изброяване на фактическата касова наличност и изготвяне на опис, се установило, че фактическа касовата наличност е в размер на 0,00 лв. Следователно се е констатирала отрицателна разлика от 1963,50 лева, която представлява промяна на касовата наличност и не е била отразена във фискалното устройство чрез функцията „служебно изведени“ суми. При тези данни св. Н. съставила на ******** г. АУАН за нарушение на чл.

33, ал. 1 от Наредбата. Впоследствие на ******** г., въз основа на акта за установяване на нарушението, било издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на нарушението.

На основание чл. 185, ал. 2, изр.2, вр. ал. 1 ЗДДС търговецът бил санкциониран с имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетелката Н. са последователни, обективни, безпротиворечиви и логични и съдът ги кредитира в тяхната цялост. Показанията на свидетеля се подкрепят и от представените по делото писмени доказателства. По делото е разпитана и свидетелката Д., която е присъствала по време на проверката. Показанията на свидетелката подкрепят заявеното от свидетелката Н. по отношение на извършената проверка и направените констатации за установена отрицателна разлика между касова и фактическа наличност. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

2

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентен орган и оправомощено лице (упълномощени със Заповед № З-ЦУ-30-875/23.06.2025 г. и Заповед № 445/16.06.2023 г. на изпълнителния директор на НАП) в сроковете по чл. 34 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да издаде наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства – арг. от пар. 11 от ПЗР към Наредбата.

Според чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Посочената норма вменява задължение на лицата, които оперират с фискални устройства.

От фактическа страна по делото безспорно се установи, че по време на извършената проверка на ******** г. в 13:26 часа в търговски обект – бар-клуб „М.“, находящ се в гр.

Бургас, плаж С., стопанисван от дружеството –жалбоподател, се е установила отрицателна разлика между фактическата наличност и направените на фискалното устройство записи, като записаните в устройството средства възлизали общо в размер на 1963,50 лева, докато установената при проверката касовата наличност била 0,00 лева. Същевременно във ФУ, работещо в обекта, не са били направени записи за „служебно изведени” суми, което да обяснява наличната отрицателна разлика. При това положение безспорно жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредбата, тъй като не е отразил промяната на касовата наличност, което е довело до необосновано различие между записаните на ФУ суми и тези в касовата наличност. Всички тези факти са намерили отражение както в АУАН, така и в НП.

Извършеното нарушение е било подведено под правната норма на чл. 185, ал. 2 от 3

ЗДДС, като наказващият орган е определил санкцията по реда на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл.

185, ал. 1 от ЗДДС. Тази разпоредба се прилага ако нарушението не води до неотразяване на приходи. В настоящия случай АНО е приел, че именно тази хипотеза е налице, т.е. приел е, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи.

По смисъла на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), „маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Във връзка с изложеното съдът счита, че няма как приложение да намери чл. 28 от ЗАНН, тъй като макар и да са налице смекчаващи вината обстоятелства (липсата на предходни нарушения, както и обстоятелството, че нарушението не е довело до ощетяване на фиска), то нарушението е такова, което засяга важни обществени отношения, свързани с търговския оборот и надлежното изпълнение на данъчното законодателство. Нарушения от посочения вид са предпоставка за ощетяване на фиска, поради което не може да се приеме, че извършеното е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.

Отделно от това се касае за установена отрицателна разлика в голям размер, представляваща пълния размер на отчетения във ФУ оборот според показанията на свидетелката Д.. Ето защо съдът приема, че случаят не се определя с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид.

В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Наказващият орган е наложил размер на наказанието „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС. В чл. 185, ал. 1 ЗДДС (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.), действаща редакция към датата на нарушението се предвижда налагане на имуществена санкция за юридическите лица от 1000 до 4000 лева. С оглед данните по делото съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъде наложено наказание в минимално предвидения размер от 1000 лева. Не са налице доказателства за извършени от жалбоподателя предходни нарушения на данъчното законодателство. В случая се касае за установена отрицателна разлика между фактическа и отчетена във фискалното устройство наличност, което обстоятелство не предполага извършени умишлени действия за укриване на приходи с цел избягване на данъчно облагане. Съдът намира, че с така наложеното наказание в минимален размер ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се измени в частта относно размера на наложеното наказание „имуществена санкция”, като размерът се намали от 2000 лв. на 1000 лв.

4

Съдът достигна до извод за наличие на основание за изменение на обжалваното НП в частта относно размера на наложената имуществена санкция. В производството и двете страни претендират разноски на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН. Съгласно практиката на ВАС (Определение № 10291/01.08.2018 г. на ВАС, Първо отделение по адм. дело № 8147/2018 г.;

Решение № 1168/23.01.2020 г. на ВАС, Трето отделение, по адм. дело № 607/2018 г.;

Определение № 6356/26.05.2016 г. на ВАС, Осмо отделение по адм. дело № 5312/2016 г. и др.) при изменение на обжалваното наказателно постановление в частта за размера на наказанието, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски съразмерно на изменената част на санкцията. В случая съдът е намалил наложената на жалбоподателя „имуществена санкция“ от 2000 лева на 1000 лева. Независимо, че съдът е намалил наложеното на жалбоподателя наказание, обжалваното наказателно постановление е било потвърдено в останалата му част, а именно, че има извършено нарушение от жалбоподателя, за което следва да му се наложи по-леко наказание. По тази причина и на двете страни следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се присъдят разноски 150 лева и на дружеството – жалбоподател следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 200 лв.