Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 110 от 22.07.2026, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Частно наказателно дело 81/2026
Вид
Определение № 110
Подписан
22.07.2026
В сила
04.08.2026
Състав
ТЕОДОРА ДИМИТРОВА КЮРКЧИЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 110 гр. гр.Велинград, 22.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, V - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА Частно наказателно дело № 20265210200081 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 243 НПК

Образувано е по жалба, подадена от Е. А. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. Велинград, ***, в качеството й на пострадало Л. против Постановление на Районна прокуратура-Пазарджик, Териториално отделениеВелинград от 13.03.2026 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 4626/2025 г. по описа на Районна прокуратура – Пазарджик - Териториално отделение - Велинград и № ЗМ 595/2025 г. по описа на РУМВР – Велинград, водено за престъпление по чл.144, ал.3, т.1 от НК, във връзка с чл.144, ал.1 от НК.

В жалбата са наведени твърдения за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното постановление. Формулирано е искане за отмяна на атакуваното постановление и връщане на делото на РП Пазарджик, ТО-Велинград за продължаване на процесуално-следствените действия.

Районен съд Велинград, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Жалбата е подадена на срока по чл. 243, ал. 4 НПК-препис от обжалваното определение е връчен на жалбоподателя на 23.03.2026 г., а жалбата е подадена на 30.03.2026 г., от легитимирана страна-Л., което е претърпяло вреди от престъплението, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Делото е образувано затова че на 28.07.2025 г. във Велинград, е отправена закана с убийство на Е. А. Л. от Велинград, и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, т.1 от НК, във връзка с чл.144, ал.1 от НК.

1

Е. Л. живее на първия етаж в къща, намираща се на улица „Боянов дол“ № 10 във Велинград. На втория етаж живее брат й И. Лефтеров. С жалба от 29.07.2025 г. Е. Л. уведомява прокуратурата за тежък инцидент, случил са на 28.07.2025 г. около 09.00 часа сутринта в дома й. Чула шум и излязла да провери какво се случва. Видяла брат й да заковава дъска под стълбището на нейния килер. Попитала го какво прави, при което той внезапно взел метален предмет с дървена дръжка и започнал да я удря по главата. Ударите били силни и я съборили на земята. Докато била на земята брат й продължил да я заплашва с думите: „Ще те убия! Ще те отрепя! Няма да останеш жива!“ В сведението си, дадено на 12.08.2025 г. Е. Л. пояснява, че брат й я ударил с метал с дървена дръжка, тя паднала на площадката, той отново я ударил, отправил заканите, тя се изправила, той отново се опитал да я удари, но тя се хванала за дръжката, отблъснала го, избягала в етажа си и се заключила. След известно време потърсила лекарска помощ.

На 28.08.2025 г. Е. Л. е депозирала в Районна прокуратура – Пазарджик Териториално отделение – Велинград молба, с която моли да бъде разпитана като свидетел М.Я.Н. от град София. И от същата е снето сведение на 03.09.2025 г. Тя била дошла на гости на Е. Л. на 27.08.2025 г. вечерта с преспиване и на 28.07.2025 г. около 09.00 часа била в дневната заедно с нея, когато чули удари от чук близо до входната врата. Начкова попитала Л. „Какво става? Кой чука?“, а тя й отговорила „Незнам. Сега ще видя.“ След което Л. излязла от входната врата и Начкова я чула да казва на някого „Какво правиш?

Защо заковаваш тази дъска?“, а мъжът отговорил „Не е твоя работа. Махни се.“ и след това чула отправени заплахи от него към нея: „Ще те убия. Ще те отрепя. Няма да си жива.“ Начкова чула че Л. изпищяла и погледнала веднага от вратата на дневната към входната врата, която била отворена и видяла брат й И. да е надвесен над нея и да я удря по главата с дървена дръжка, като я бил съборил преди това на земята. Л. била паднала странично на лявата си ръка, а той й нанесъл удар с дървената дръжка отдясно на главата над челото, като изричал заплахите, че ще я убие и че тя няма да е жива. Начкова била в шок, в ступор и не могла да извика. Видяла, че Е. станала трудно от земята, успяла да го бутне, за да може да си влезе в етажа и да заключи вратата преди той да й нанесе втория удар, който се готвел да направи върху главата й. Л. не можела да диша и се държала за гърдите. Начкова я придружила до дневната и й помогнала да легне на дивана. Тогава видяла, че има голяма червена подутина на главата, отдясно, близо до челото и лявата й ръка била охлузена и зачервена. Премерила й кръвното. След около час Л. се почувствала малко по – добре и Начкова я придружила до РПУ – Велинград; оставила я там и продължила по работата в града.

В съдебно заседание по гр.дело № 862/2025 г., проведено на 18.09.2025 г.

Начкова е добавила, че преди да чуе заплахите, е чула строполяване на земята, както и че след удара щяла да се притече на помощ, но видяла, че Л. събрала сили, скочила и го избутала. След около 20 минути я придружила до полицията, като взели едно такси, оставила я на улицата пред полицията, като Л. влезнала навътре сама, а Начкова продължила с таксито. Около 13.00 часа се чули (Начкова вече пътувала за София), Л. била в болницата и чакала. Л. й 2 казала, че е била в полицията, че е дала показания и че я е писала и тя да даде показания.

Е. Л. е приложила медицинско свидетелство за пред съда от 29.07.2025 г. и амбулаторен лист от същата дата, в които като обективно състояние е отразено следното: „Травма в областта на главата в областта на челото с оток и промяна на цвета на кожата. Травма в областта на лява ръка с оток и болка.

Няма загуба на съзнание. Няма данни за фрактура на черепа. Няма гадене и повръщане. Везикуларно дишане без прибавени хрипове.“ И. А.Л., в обяснението си на предварителната проверка, е заявил, че написаното от Е. Л. не отговаря на истината, както и че той не говори със сестра си от години. На 27.07.2025 г. към 19.00 часа И. Л. и съпругата му М.И.

Л. са отишли в Пазарджик в служебното жилище на сина им А.Л. където са преспали и на сутринта на 28.09.2025 г. са отишли в болница „Здраве“ в Пазарджик, и след като М. Л. е била приета в отделението по урология, И.

Лефтеров си е тръгнал за Велинград. Приложена е и епикриза от УМБАЛ „ПЪЛМЕД“ ООД – клон медицинска структура „Здраве“, от която е видно, че М. Л. е постъпила в болницата на 28.07.2025 г.

В свидетелските си показания И. Л. допълва, че след като на сутринта на 28.07.2025 г. са приели съпругата му в болница, някъде към 08.00 – 08.15 часа си е тръгнал за Велинград и когато пристигнал, пред дома му били сина му Асен Л. и приятеля му Румен Бачов, с който си поприказвали, а след това сина му Асен Л. го закарал на кафе. В същия ден не е виждал сестра си Е. Л., нито е виждал в къщи да е имало гостенка.

Асен Иванов Л. и Румен Ерол Бачов потвърждават, че сутринта на 28.07.2025 г. между 09.00 и 09.30 часа са се видели с И. Л. пред дома му и са си поприказвали и че след това Асен Л. е закарал баща си И. Л. да пие кафе.

Съпругата на И. Л. - М.И. Л. казва, че вечерта на 27.07.2025 г. останали в апартамента на сина им Асен Л. в Пазарджик, а на сутринта на 28.07.2025 г. я приели в УМБАЛ „Здраве“ в Пазарджик, около 08.00 часа, след което мъжа й си е тръгнал за Велинград, а тя останала в болницата до 31.07.2025 г.

На 28.07.2025 г. на пропусквателния пункт в РУ – Велинград е бил Е.И.Т., който в обяснението си, дадено на предварителната проверка казва че около 09.55 часа е пристигнала Е. Л. и му е споделила, че идва при кварталния инспектор Илия Комсалов; като Терзиев не е забелязал тя да има видими наранявания. Приложено е и копие от страницата на регистъра на пропусквателния пункт. В свидетелските си показания Евгени Терзиев потвърждава тези обстоятелства.

В показанията си като свидетел Е. Л. казва, че на 28.07.2025 г. около 09.00 часа, когато попитала брат си И. Л. какво прави, той я ударил с някаква дървена пръчка, но какво точно е било (това с което я е ударил) не може да обясни. От силния удар паднала на земята наляво и си ударила лявата ръка.

Той я ритнал и й казал „ще те убия, ще те утрепа и няма да си жива“, след което замахнал втори път с дървото, тя се хванала за дървото, изблъскала го и заключила вратата. Не можела да диша. Обадила се на дъщеря й С.В.Д. В този момент имала гостенка от Пловдив – М.Н., (която била дошла предната вечер) 3 и която я попитала „какво стана“. С нейна помощ се облякла и изляла навън.

Минавало такси, качили се в таксито и Е. Л. отишла в полицията да търси кварталния. Звъннала и на дъщеря й, която я посъветвала да отиде в полицията и да си извади медицинско. Понеже станало късно, на следващия ден отишла на преглед.

В свидетелските си показания М.Я.Н. казва, че понеже не могла да дойде на погребението на майката на Е. Л., дошла на 27.07.2025 г. да изкаже съболезнованията си и останала да пренощува в къщата на приятелката си Е.

Л.. Сутринта на 28.07.2025 г. станали и пиели чай в дневната. Около 09.00 часа се чули удари с чук пред външната етажна врата. М.Н. попитала Е. Л. „какво става“, а тя отговорила „не знам, сега ще проверя“. Е. Л. излязла по коридора и отворила външната врата. Тогава М.Н. я чула да казва „какво правиш, защо заковаваш тази врата“, след което чула мъжки глас да й отговаря „Махай се от тука. Ти ли ще ми кажеш аз какво ще правя, е сега ще те утрепя“, после чула писък, чуло се и удар. М.Н. излязла да погледне какво се случва и видяла Е. Л. паднала на лявата си ръка, а брат й И. бил надвесен над нея и я удрял с дървена дръжка по главата, над слепоочието и втори път я ударил по ръката.

През цялото време, удряйки я, И. я заплашвал „ще те убия“. М.Н. не знае как, но Е. Л. успяла да го отблъсне, да влезе назад към входната врата и да я заключи. В момента в който Е. Л. успяла да отблъсне брат си И. Л., той замахнал отново да я удари и казал „е сега ще те убия, сега ще те утрепя“, но Е. Л. успяла да заключи вратата. М.Н. останала в ступор и нищо не могла да направи. Дори не могла да извика. Не мисли, че И. Л. я е видял, по скоро не е разбрал, че тя е била там, защото той бил с гръб към нея. На Е. Л. й станало лошо и М.Н. я сложила на дивана да легне. Премерила й кръвното и тогава видяла, че й е охлузена ръката, а на слепоочието имала зачервен участък.

Мисли, че И. Л. я е ударил с дръжката на чука, защото в него нямало друго. В началото си мислела, че може да държи лопата, но после осъзнала, че най – вероятно е чука, понеже той чукал с чук и заковавал дъска над вратата. Е. Л. лежала около 20 минути. М.Н. я попитала дали иска да звънне на тел.112, но тя й казала, че ще звънне на дъщеря й. След това говорила с дъщеря й и казала на М.Н. „заведи ме в полицията“. Излезнали от гаража, на страничната улица хванали такси, което минавало в този момент. М.Н. оставила пред полицията Е. Л., където я чакала дъщеря й Славка. А М.Н. продължила с таксито и отишла до „ВКТВ“ във Велинград. По – късно М.Н. се обадила на Е. Л. и я попитала как е и дали е ходила на лекар, а тя й казала, че в полицията се е забавила и когато отишла в медицинския център, лекаря, който трябвало да я прегледа си бил тръгнал и че щяла да отиде на другия ден при него. На другия ден я чула отново – била отишла при въпросния лекар, който й бил издал медицинско за нанесения побой. В началото на месец септември 2025 г. М.Н. дошла да види отново Е. Л. и тя я помолила да отидат в полицията, за да даде свидетелски показания и М.Н. се съгласила. В разпита си като свидетел М.Я.Н. е заявила и следното, че телефонен номер *** е единствения й мобилен номер, който полза само тя от повече от 20 години, и няма друг телефон.

По делото са предоставени данни от мобилния оператор „Виваком“ за 4 телефонния номер на М.Н. - *** за периода от 00.00 часа на 26.07.2025 г. до 24.00 часа на 29.07.2025 г., от които е видно че през целия този период, телефона й е бил в Равда на морето, че през този период тя си е комуникирала с телефона, от което би следвало да се заключи, че през този период, включително и на процесната дата – 28.07.2025 г., М.Н. е била в Равда на морето и не е била във Велинград. В подкрепа на този извод е нейното изявление, че от 20 години само тя ползва този телефонен номер и че не ползва друг.