Определение № 7345 от 23.02.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 9426/2023
- Вид
- Определение № 7345
- Подписан
- 23.02.2023
- Състав
- ПЕТЪР ИВАНОВ МИНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 390, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 390, ал. 3, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 391, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 396, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 и 181 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 180 и 181 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7345 гр. София, 23.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Частно гражданско дело № 20231110109426 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с молба на основание чл. 390, ал. 1 ГПК подадена от „Перфект Солюшън“ ЕООД за обезпечение на бъдещите му осъдителни искове срещу „Зенит Транс“ ЕООД за сумата от 1549,24 лева, представляваща цена на извършени логистични услуги – фериботни резервации съгласно фактура № 690/24.10.2022г., фактура № 809/22.12.2022г. и фактура № 814/03.01.2023г., както и за сумата от 26,23 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 08.11.2022г. до 21.02.2023г. Исканата обезпечителна мярка е запор върху вземанията на ответника до общия размер на бъдещите претенции в посочените в молбата банки.
Молителят твърди, че през м. ноември 2022г. по възлагане на ответника извършил фериботни резервации за дата 07.10.2022г. с маршрут Дувър-Кале, за дата 18.10.2022г. с маршрут Кале-Дувър-Кале и за дата 20.1.2022г. с маршрут Кале-Дувър-Кале, за превоз по вода на товарни автомобили. Превозът бил извършен успешно и ответникът нямал възражения и забележки. За направените дериботни резервации молителят издал на ответника фактура № 690/24.10.2022г. на стойност 1511,16 лева с ДДС с падеж 07.11.2022г.
Фактурата била частично платена от ответника, а неплатеният остатък бил в размер на 467,32 лева. През м. декември 2022г. по възлагане на ответника молителят направил фериботна резервация за дата 21.12.2022г. по маршрут Кале-Дувър-Кале за превоз по вода на товарен автомобил. Превозът отново бил завършен успешно и без възражения. За направената резервация молителят издал на ответника фактура № 809/22.12.2022г. на стойност 540,96 лева с ДДС с падеж 05.01.2023г., която останала неплатена. През месец декември 2022г. по възлагане на ответника молителят направил фериботна резервация за дата 27.12.2022г. с маршрут Кале-Дувър-Кале за превоз по вода на товарен автомобил.
Превозът отново бил извършен успешно и без възражения. За направената резервация молителят издал на ответника фактура № 814/03.01.2023г. на стойност 549,96 лева с падеж 16.01.2023г., която също останала неплатена. Общият размер на неплатените суми по трите фактури бил 1549,24 лева с ДДС. Претендира и лихва за забава считано от деня следващ падежа на всяка фактура до 21.02.2023г. Счита, че е налице обезпечителна нужда, моли съдът да допусне обезпечение без гаранция, при условията на евентуалност заявява готовност да внесе гаранция.
За да допусне исканото обезпечение, съдът следва да установи, че молителят има право на обезпечение на иска. Такова право той има при кумулативната даденост на следните предпоставки, а именно, когато бъдещият иск е допустим и вероятно основателен и когато е налице интерес от обезпечението, респ. претендираната обезпечителна мярка е допустима и подходяща.
1
При извършената проверка съдът установи, че бъдещте искове, така както са описани в молбата за допускане на обезпечение, отговарят на изискванията за редовност на исковата молба и се явява процесуално допустим и подсъден на районен съд.
На следващо място доколкото се касае за парично вземане, обезпечителната нужда се предполага, а исканата обезпечителна мярка – запор на вземания по банкови сметки и електронни пари до размера на вземането – съответства на характера на бъдещата претенция и е съразмерно на обема на твърдените от молителя права.
Относно вероятната основателност на иска съдът намира, че същата не може да бъде установена в изискуемата степен на вероятност единствено от приложените към молбата писмени доказателства – три броя фактури, издадени от молителя, без подпис или данни за потвърждение от представител на ответника. Съгласно съдебната практика, обаче, преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства, а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и 181 ЗЗД. Тоест законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е неоснователно /в този смисъл Тълкувателно решение № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът намира, че исканото обезпечение чрез запор върху банкови сметки следва да бъде допуснато по реда на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК при представяне на гаранция в пари.
Водим от предмета и цената на бъдещите искове съдът приема, че парична гаранция в размер на 157 лева би била достатъчна за да обезщети евентуалните преки и непосредствени вреди, които ответникът би могъл да претърпи от обезпечението в случай на неоснователност на исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА обезпечение на бъдещите осъдителни искове на „Перфект Солюшън“ ЕООД, с ЕИК: 205798846, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“, бл. 401, вх. 7, ет. 4, ап. 54, срещу „Зенит Транс“ ЕООД, с ЕИК: 206187154, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Васил Левски“ № 98, за сумата от 1549,24 лева, представляваща цена на извършени логистични услуги – фериботни резервации съгласно фактура № 690/24.10.2022г., фактура № 809/22.12.2022г. и фактура № 814/03.01.2023г., както и за сумата от 26,23 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 08.11.2022г. до 21.02.2023г, чрез налагане на обезпечителна мярка ЗАПОР НА ВЗЕМАНИЯТА ПО БАНКОВИ СМЕТКИ на „Зенит Транс“ ЕООД ДО РАЗМЕРА ОТ 1575,47 ЛЕВА в „Уникредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ АД, „Обединена Българска Банка“ АД, „Юробанк България“ АД, „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, „Алианц Банк България“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Първа Инвестиционна Банка“ АД, Българо-Американска Кредитна Банка“ АД, „Прокредит Банк (България)“ ЕАД, „Търговска Банка Д“ АД, „Токуда Банк“ АД, „Инвестбанк“ АД, „Централна Кооперативна Банка“ АД, „Общинска Банка“ АД, „Българска Банка за Развитие“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Тексим Банк“ АД, „Инг Банк Н.В.“ – клон София, „БНП Париба С.А.“ – клон София, „Ситибанк Европа“ АД – клон България, „Те-Дже Зираат Банкасъ“ – клон София, ПРИ УСЛОВИЕ, че бъде внесена по депозитната банкова сметка на Софийски районен съд парична гаранция в размер на 157 лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед на ищеца съобразно гореизложеното след представяне на доказателство за внесена по сметка на Софийски районен съд гаранция.
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок, считано от датата на постановяване на настоящото 2 определение (23.02.2023г.), за предявяване на бъдещия иск, в който срок молителят следва да представи и доказателства за това по настоящото дело.
ПРЕДУПРЕЖДАВА молителя, че в случай, че в горепосочения срок по делото не бъдат представени доказателства за предявяване на бъдещия иск, обезпечението ще бъде отменено служебно от съда (чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването на настоящото определение, а за насрещната страна – от датата на съобщаването по реда на чл. 396, ал. 1 от ГПК.
Препис от определението да не се връчва на насрещната страна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3