Решение № 15011 от 02.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15011 гр. София, 02.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря АСЯ В. Г. като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20231110147484 по описа за 2023 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

02.08.2025 година

В

И М Е Т О

Н А град София

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На петнадесети май две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Ася Г.

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 47484 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Производството е образувано по искова молба на „Т.С., със седалище и адрес на управление: гр. *****************, с ЕИК **********, представлявано от изпълнителния директор И.И.Е., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против С. Д. Г., с ЕГН **********, от гр. *****************, и против С. Д.

Г., с ЕГН **********, от гр. *****************. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че С. Д. Г. и С. Д. Г. са наследници на И. Г. Х., която е притежавала отопляван недвижим имот, находящ се в гр. *****************, с абонатен № *****, за който се дължи сумата от общо 4 555,34 лв., от които: сумата 3 924,85 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., и сумата от 568,37 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 03.08.2023 г., сумата от 50,98 лв. за главница за дялово разпределение за периода от месец юли 2020 г. до месец април 2022 г., и сумата от 11,14 лв. за лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 03.08.2023 г. Твърди, че ответниците, като наследници на лице, което е било потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № ** находящ се в гр.

****************** 4, за абонатен № ***** за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., не са заплащали дължимата цена за посочения период, като задължението възлиза на общо 4 555,34 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „Т.С.С. за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответника цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да осъди С. Д. Г. и С. Д. Г. да заплатят разделно на „Т.С. – гр.

София по 1/2 идеална част от сумата от общо 4 555,34 лв., от които: сумата 3 924,85 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., и сумата от 568,37 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 03.08.2023 г., сумата от 50,98 лв. за главница за дялово разпределение за периода от месец юли 2020 г. до месец април 2022 г., и сумата от 11,14 лв. за лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 03.08.2023 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а също и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответницата С. Д. Г. особен представител, с който исковите претенции се 2 оспорват като неоснователни. Оспорва се качеството на потребител на ответницата, както и наличието на облигационни отношения между страните. Твърди, че липсва отправено искане от ответницата за откриване на партида. Позовава се на ЗЗП и на съдебната практика. Също така твърди, че липсват доказателства относно изправността на уредите, отчитащи доставеното количество топлинна енергия. Оспорва претенцията за лихви за забава, като твърди, че липсват доказателства относно момента на отправяне на покана до ответницата.

Излага подробни съображения. С отговора на исковата молба са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание назначеният на ответницата С. Д. Г. особен представител оспорва иска, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли иска по съображения, изложени в отговора на исковата молба, представя писмена защита.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника С. Д. Г. особен представител, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни. Оспорва се качеството на потребител на ответника, както и настъпило наследствено правоприемство. Твърди, че И. Г. Х. не е била единствен собственик на имота. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение между страните, както и реално доставена топлинна енергия. Оспорва претенцията за лихви за забава. Прави възражение за погасителна давност на претендираните суми. Излага подробни съображения.

Моли съда да отхвърли исковите претенции. С отговора на исковата молба е представено писмено доказателство, направени са доказателствени искания.

В съдебно заседание назначеният на ответника С. Д. Г. особен представител оспорва иска, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани, по съображения, изложени в отговора на исковата молба, представя писмена защита.

С определение от 09.01.2025 г. „Т.С.С. е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.

В съдебно заседание третото лице-помагач „Т.С.С., редовно призовано, не изпраща представител. По делото са депозирани доказателства.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направени са възражения за извършено плащане и по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С. на потребители в гр.София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т.С. и одобрени с решение № ************** на ДКВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

Видно от приетите като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключени 3 между ищеца и „Т.С.С., последното се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а “Т.С. се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.

От представения и приет като доказателство по делото Договор № **** от 02.11.2000 г., сключен между „Т.С.С. и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.

************, е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо събрание на собствениците.

От представените и приети писмени доказателства от третото лице помагач се установява, че „Т.С.С. е извършвало услугата дялово разпределение по отношение на процесния топлоснабдяван имот.

От представения заверен препис от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 174, том XIV, дело № 2871/1996 г. на I нотариус при СРС, се установява, че И. Г. Х. е придобила чрез покупко-продажба собствеността върху следния недвижим имот: апартамент № ** находящ се в гр. София, ж.к. „Червена звезда“, бл. 39-40, ет. 4, а от приетия като доказателство по делото заверен препис от Удостоверение с изх. № 68-00-712 от 05.06.2014 г., издадено от ГИС София, се установява, че ж.к. „Червена звезда“, бл. 39-40, се отнася за жилищна сграда с 12 входа, като новото има на комплекса е „Дианабад“.

От служебно изисканата справка от НБД „Население“ се установява, че И. Г. Х. е починала на 21.08.2021 г. и е оставила за свои законни наследници децата си С. Д. Г. и С. Д.

Г..

Като доказателства по делото са приети два броя общи фактури, издадени от ищеца на 31.07.2021 г. и 31.07.2022 г., както и справка, от които се установява, че задълженията за абонат с инсталация № ********** за периода от месец юли 2020 г. до месец октомври 2022 г. са в общ размер на 4 555,34 лв., от които: сумата от 3 975,83 лв. за главница и сумата от 579,51 лв. за лихва за забава.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания, последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление, съобразно с действащите нормативни документи, като от „Т.С.С. са били изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна 4 инсталация и отопляем имот възлиза на 3 964,62 лв., от които начислената сума по фактури е в размер на 3 776,57 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 188,06 лв. Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на Закона за измерванията, като проверката има валидност до 01.03.2024 г.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за абонатен № *****, за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г. са в размер на 3 924,83 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и 568,37 лв. – лихва за забава, като за процесния период са били издадени два броя изравнителни сметки. Вещото лице също така установява, че няма данни за извършени плащания на сумите, предмет на процеса.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че “Т.С. е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: гр. *****************, на който адрес е открита партида на абонатен № *****, с инсталация № **********. Не се спори, че ответниците за собственик по наследство на процесния отопляван недвижим имот при равни квоти, спори се за размера на дължимата сума за топлинна енергия.

Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, праводателят на ответниците се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката.