Определение № 895 от 10.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 895 гр. София, 10.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

АнжелИ. Христова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20238002901167 по описа за 2023 годИ.

. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „МИНИ МАРИЦА-Изток“ ЕАД-гр. Раднево ЕИК 833017552 срещу решение №142/18.04.2023 г., постановено от Пловдивски апелативен съд по в.т.д. № 39/22, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №260099/24.08.2022г., постановено по т.д. № 50/2021г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в частта с която е б и л отхвърлен като неоснователен предявеният от дружеството-ищец против ЗАД „ОЗК-застраховане“ АД иск с правно основание чл.386 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по договор между страните №МТ 36/2018г. от 24.01.2018г. с предмет:

„Застраховане на имуществото на „Мини Марица-изток“ ЕАД чрез сключване на имуществена застраховка“ – реф. №111/2017г. – ЗОП, обособена позиция №2 – застраховане на имуществото на клон рудник „Трояново север““ за настъпило на 11.02.2018г. застрахователно събитие, за разликата над уважения размер 45 217.47 лева до пълния предявен размер от 89 484.68 лева и в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за забава върху дължимото застрахователно обезщетение за периода 26.03.2018г. – 04.04.2018 г и ищцовото дружество е било осъдено да заплати н а ответника сумата 2 351.03 лева - разноски по делото , съразмерно на уважената и отхвърлена част от претенцията. От страна на „МИНИ МАРИЦА-Изток“ ЕАД същото въззивно решение се обжалва и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд е отхвърлил иска на дружеството-ищец срещу ответника-застраховател за заплащане на обезщетение за забава върху изплащането на застрахователното обезщетение от 45 217.47 лева за периода 04.04.2018г. – 11.02.2021г. за сума 1 над 13125.64 лева до 17 076.65 лева. Решението се обжалва и в частта за присъдените в тежест на дружеството-касатор разноски.

В касационната жалба на тази страна се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи евентуална недопустимост, както и че по правните въпроси от значение за спора е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 , т.3 и ал.2 ГПК.

Ответникът по касационната жалба в писмен отговор от процесуалния си представител изразява становище за нейната неоснователност и за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване.

От страна на ЗАД „ОЗК-застраховане“ АД е подадена КЖ срещу същото въззивно решение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, в частта с която е застрахователят е бил осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 45 217.47 лева по договор между страните №МТ 36/2018г. от 24.01.2018г. с посочения по-горе предмет за настъпило застрахователно събитие на 11.02.2018г. и обезщетение за забава заплащането на застрахователното обезщетение за периода 04.04.2018г. – 11.02.2021г. в размер до 13125.64 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2021г. до окончателното и изплащане, както и сумата 3539.41 лева – разноски по делото съразмерно на уважената и отхвърлена част от претенцията.

В касационната жалба на тази страна се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи евентуална недопустимост, както и че по правните въпроси от значение за спора е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 , т.3 и ал.2 ГПК.

Ответникът по тази касационна жалба в писмен отговор от процесуалния си представител изразява становище за нейната неоснователност и за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и искът е с цена над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:

С договор №МТ-36 от 24.01.2018 г. , сключен на основание чл.112 от ЗОП след проведена обществена поръчка с предмет: “Застраховане на имуществото на „Мини Марица-Изток“ЕАД- обособена позиция №2 2 Застраховка на имуществото на клон Рудник Трояново-север“, ищецът е възложил, а ответникът като изпълнител се е задължил да предостави срещу възнаграждение и при условията на договора услугата-имуществено застраховане на имуществото, собственост на застраховащия „Мини МарицаИзток“ЕАД, като в тази връзка страните са се договорили, че изпълнителят, в качеството му на застраховател, поема в полза на възложителя, като застраховащ, риска от увреждане или погиване на имуществото на застраховащия, причинени от възникнали в срока на договора застрахователни събития, посочени в Техническата спецификация на възложителя /Приложение №1 към договора/, в т.ч. вреди нанесени на сгради, съоръжения, машини, оборудване, транспортни средства без Д.К.№, ж.п. транспортни средства, компютърна техника, стопански инвентар, активи в процес на изграждане, материали, продукции, незавършено производство, стоки и амбалаж, като при настъпването им застрахователят ще заплати на застраховащия обезщетение за причинените в тези случаи вреди. Уговорено е, че неразделна част от договора са издадените за собствените на възложителя имоти, към момента на сключване на договора или придобити в хода на изпълнението му, застрахователни полици. В ал.2 на чл.1 е изрично уговорено, че към договора не са приложими каквито и да са общи условия по застраховки, предлагани на пазара от застрахователя. Предвидено е също, че отношенията между страните се уреждат от договора и приложенията към него, издадените на основание и при условията на същия застрахователни полиции приложимото право. В чл.2 е предвидено, че изпълнителят в качеството си на застраховател се задължава да осигури застрахователно покритие през периода на действие на застрахователните полици, издадени в изпълнение на договора и съгласно Техническата класификация на възложителя, насрещното техническо предложение на изпълнителя и ценовото предложение на изпълнителя,представляващи неразделна част от договора. В чл.4 е уговорено, че договорът се сключва за срок от три години и влиза в сила от датата на подписването му. Срокът за изпълнение на услугите /застраховките/ за всяка отделна застрахователна полица е 1 год., считано от датата на сключването й. Мястото на изпълнение на договора е територията на възложителя-рудник „Трояново-север. Уговорките относно цена, ред и срокове за плащане са договорени в чл.8, 9 10 и 11 от договора.

Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на ответника, че процесният договор по своята същност не е застрахователен договор, тъй като се урежда от специален закон - ЗОП и не притежава всички необходими реквизити относно форма и съдържание на застрахователния договор, предвидени в разпоредбите на чл.344 и чл.345 от КЗ. Позовал се е на това, че договорът е сключен в предвидената в разпоредбата на чл.344, ал.1, изр. първо от КЗ писмена форма и отговаря на изискванията на чл.345,ал.1 от КЗ относно съдържанието на такъв тип договор. В Приложение №1 към договора, представляващо „Техническа спецификация и условия за изпълнение на поръчка с предмет„Застраховка на имуществото на „Мини 3

Марица-изток“ЕАД“, е описан предметът на поръчката - основните и допълнителни рискове, които се покриват от имуществената застраховка, отчетната стойност на застрахованото имущество, срока на застрахователния договор, застрахователната сума и застрахователната премия, както и условията за изпълнение на поръчката, изискванията по управление и администриране на застрахователния договор и базата за определяне на застрахователното обезщетение. С оглед на съдържанието на договора и горната спецификация, според съда , се налага извод ът, че договорът изпълнява визираните в чл.345, ал.1 от КЗ изисквания за съдържанието на всеки застрахователен договор. Обстоятелството, че е сключен след проведена по реда на ЗОП обществена поръчка, нито променя характеристиката на самия договор като застрахователен такъв, нито провеждането на обществена поръчка по реда на ЗОП за сключването му дерогира правилата на КЗ за определяне характеристиката на един договор като застрахователен такъв.

Неоснователно, според съда, се явява и възражението за нищожност на клаузата на чл.1, ал.2, изр. второ от процесния договор. С нея страните са уговорили, че към договора не са приложими каквито и да било общи условия по застраховки, предлагани на пазара от застрахователя. Ответното дружество оспорвало уговорката като нищожна, поради това че приетите от застрахователя Общи условия са задължителна неразделна част от всеки застрахователен договор , което представлявал о законово изискване, предвидено в чл.344,ал.1 от КЗ. Според съда, разпоредбата на чл.344 ал.1,изр. второ от КЗ не съдържа забрана за сключване на застрахователен договор, без към него да са приложими общи условия, а предвижда, че ако има такива, те трябва да са неразделна част от договора. Ето защо, няма пречка страните да изключат приложението на Общите условия по съответната застраховка. Такава уговорка не може да се приеме за нищожна нито поради противоречие със закона, нито като целяща заобикалянето му. В случая няма и каквито и да е било доказателства за това, че екземпляр от представените с отговора на исковата молба Общи условия е бил предаден на ищеца при сключването на процесния договор. Отбелязване на такова обстоятелство не се съдържа в посочената застрахователна полица.

Относно настъпването на застрахователното събитие, покрито от застрахователния договор, съставът на ПАС се е позовал на следните доказателства:

От представения протокол за разследване на възникнала авария на 11.02.2018г. в р удник „Трояново-север“ – сцепено по дължИ. лентово платно на ГЛТ 10 2303 в участък РТНК, който е съставен и подписан от седемчленна комисия в изпълнение на Заповед №РД-09-35/14.02.2018 г. на управителя на рудника са отразени констатациите на комисията. Като причини за възникването на аварията са посочени: Обработка на забой с твърди включения, съдържащ силикатно – кварцова материя, обуславяща оформяне на остри ръбове при разтрошаване и разслояване на негабаритни образувания 4 и попадане на подобни късове с остри ръбове в транспортирания материал, въпреки отделянето на негабаритните образувания. Посочено е, че на 11.02.2018 г. До 21 часа системата е работила без товар, за подсушаване след дъжд. От 21 часа е пуснат товар. В 21.30 ч. работник извършва оглед на ГТЛ 2302 за скъсани буферни гирлянди след премИ.ване на негабаритни товари.

При завръщането си на станция 2303 той забелязва сцепената лента и веднага спира транспортьора, след което съобщава ситуацията на операторката. Като нанесени материални щети в протокола е отразено, че те се изразяват в нараняване във вид на проходен надлъжен срез на гумено – лентово платно тип В1800 ЕР2500 с дължИ. 220 метра на 500 мм-600 мм. от канта в дясно, по посока движението на лентата. Посочено е, че лентовото платно е негодно за работа или възстановяване. Посочени са и взетите мерки и действия след аварията, като е отразено, че платното е подменено с друго такова с дължИ.

230 метра от ГТЛ 2113 . Наложени са били дисциплИ.рни наказания на две лица, които са били натоварени да следят и контролират работата на транспортьора, да наблюдават движението на лентата и да спират незабавно движението на задвижващата станция при възникнали опасности от аварии и злополуки. Във връзка с установяване настъпването на застрахователното събитие по делото са събрани и свидетелски показания, от които става ясно , че се касае за авария, която спира производствения процес като възстановяването е започнало още на 11 12.02.2018г. и че като причИ. за аварията е установено разкъсване на лентата от твърд предмет - твърдо включение на остър камък. Относно наложените дисциплИ.рни наказания на две лица от участъка то последните са наказани със „забележка“, заради неспазени процедури, свързани с Правилника за разработване на находища по открит начин. Аварията е била отстранена за 32 часа. В качеството на свидетел е разпитан и друг работник в същия рудник, който си спомня, че в началото на неговата смяна по лентата са премИ.ли много големи камъни, които са паднали на обратния барабан.Той е слязъл дали от това няма скъсан буфер, забавил се е не повече от две минути. Когато се е качил горе е забелязал скъсването на лентата и веднага е спрял станцията. Извършили са обстойна проверка за наличие на метал по лентата, но не са намерили точната причИ. за скъсването. Видно от заключението на вещото лице по повторната съдебно техническа експертиза, причИ.та за настъпилата авария е попадане на едрогабаритен материал с остър ръб върху платното. Вещото лице изключва вероятността лентата да се нареже от метал, тъй като багерите, обслужващи гумено лентовия транспортьор, са снабдени с детектор за метал и ако има уловен такъв, той се отстранява. Относно действията на работника на длъжност „машинен оператор“ по недопускане на аварията – експертизата посочва, че той има задължение да следи и да контролира работата на транспортьора и да го спира при опасности, но също има задължение и да обхожда и да проверява състоянието на гирляндите от горния и долния край на линейната част на разстояние до 100 метра от станцията и до 100 м. от следващия транспортьор. В случая, според в.л., машинният оператор е 5 извършвал оглед за наличие на скъсан буфер, което е негово задължение. В момента, в който се е качил на пулта и е забелязал скъсаната лента, веднага е реагирал и е спрял станцията. В конкретния случай времето за реакция се удължава с оглед осъществената проверка и на други части от машИ.та за нередности. Съдебният състав е кредитирал това заключение като обективно и компетентно, доколкото вещото лице е извършило лично оглед на станция 2303, на която се намира командният пулт на гумено лентовия транспортьор и на тази база, имайки и лични впечатления от обекта и възможностите за своевременна реакция, е отговорил на въпросите. С оглед тези доказателства съдът е счел, че не е налице неизпълнение на чл.395 от КЗ от страна на застрахования, тъй като са взети мерки за предпазване на застрахованото имущество. Багерите са б и л и снабдени с детектори за метал, който се отстранява, така че да не повреди лентата. Назначени са б и л и машинни оператори, които да следят и да контролират работата на транспортьора и да го спират при опасности, както и да обхождат и да проверяват състоянието на гирляндите от горния и долния край на линейната част. Тези задължения са спазени, е следователно са положени усилия за недопускане, респ. за намаляване на вредите. Обстоятелството, че скъсването на лентата е настъпило в момента, когато операторът е изпълнявал друго свое задължение, което е увеличило времето за реакция, според съда, също не представлявало груба небрежност. От горното, според съда, следва, че не може нито да се изключи отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за настъпилото застрахователно събитие, нито да се намали. Ето защо и съгласно чл.394 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение съгласно условията на застрахователния договор. Застрахователното събитие – авария на гумено лентово платно на Гумено лентов транспортьор /ГТЛ/ 2303, настъпило на 11.02.2018г., попада в рамките на периода, покрит от застраховката. Касае се за аварийно събитие при товарене, разтоварване и манипулиране на товари – т.11 от Допълнителни рискове – предмет на застраховката на имуществото на рудник „Трояново-север“ – видно от Приложение №1 към договора