Определение № 3205 от 29.07.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2116/2023
- Вид
- Определение № 3205
- Подписан
- 29.07.2024
- В сила
- 29.07.2024
- Състав
- Константин Димитров Иванов, мл.с. Станислав Мирославов Ангелов, Златина Иванова Кавърджикова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 30 · Закон за наследството
- чл. 30, ал. 1 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3205 гр. Варна, 29.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова мл.с. СТ. М. А. като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20233100502116 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на М. А. М., чрез адв. И. А., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 502/09.05.2024г., постановено по настоящото дело.
Молителят твърди, че съдът неправилно е определил размера на дължимите разноски. Счита, че сумата от 250лв. депозит за СГЕ следва да се приспадне от разноските, както и да се намали адвокатското възнаграждение за двете инстанции.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от Н. М. К., чрез адв.
П. Х., с който е изразено становище за неоснователност на молбата. Искането за корекция на присъдените за първата инстанция разноски счита за недопустимо.
За да се произнесе по молбата, съдът съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Въззивното производство е образувано по жалба на Н. М. К. – ответник по иска за делба и претендент на правото по чл. 30 ЗН, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 2731/21.07.2023г., постановено по гр. д. № 2333/2022г. по описа на ВРС в частта му, с която е допусната делба между него и ищеца М. А. М. на поземлен имот с идентификатор ********* по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район Аспарухово, местност „Зеленика", с площ от 1000 кв. м., евентуално – в частта му относно квотите, при които е допусната делбата на гореописания поземлен имот и по жалба на М. А. М. – ищец по иска за делба, подадена чрез процесуален представител, 1 срещу горното решение, в частта му относно квотите, при които е допусната делбата на поземления имот с идентификатор *********, както и в частта му, с която e отхвърлен иска му за делба на изградените в поземления имот постройки /сгради/ – вилна сграда на два етажа и сутерен, с пристройка към нея, работилница към вилната сграда и гараж, а също и в частта, с която са отхвърлени исканията му за определяне на привременни мерки по чл. 344, ал.
2 ГПК чрез осъждането на ответника да му заплаща обезщетение за ползването на построените в имота сгради до окончателното извършване на делбата.
С Решение № 502/09.05.2024г., постановено по настоящото дело, съдът е 1.) обезсилил първоинстанционното решение в частта му, с която е намалено, на осн. чл. 30, ал. 1 ЗН, извършеното от М. К. Петров в полза на М. А. М. със саморъчно завещание от 02.10.1997г. завещателно разпореждане с 400 кв. м. ид. ч. от лозе, цялото с площ от 1000 кв. м., находящо се в гр. Варна, район Аспарухово, местност „Зеленика", с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване „ниско застрояване – до 10 метра, номер по предходен план 221, при съседи по скица: имоти с идентификатори:
***********************************************, с
1161,33/7424, необходима за възстановяване на запазената част на Н. М. К. от наследството на баща му М. К. Петров и е възстановена запазената част на Н. М. К. от наследството на М. К. Петров в размер на 1161, 33 / 7424; 2 . ) отменил е първоинстанционното решение, в частта му, с която е допусната делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № ********* по КККР и вместо това е отхвърлил предявения от М. А. М. срещу Н. М. К. иск за делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № ********* по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район Аспарухово, местност „Зеленика", целият с площ от 1000 кв. м.; 3.) потвърдил е обжалваното решение, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от М. А. М. срещу Н. М. К. иск за делба на следните вещи, находящи се в поземлен имот с идентификатор № ********* по КККР на гр.
Варна, с адрес гр. Варна, район Аспарухово, местност „Зеленика", а именно: сграда с идентификатор *********.1 по КККР на гр. Варна, представляваща друг вид сграда за обитаване със застроена площ от 24 кв. м.; сграда с идентификатор *********.2 по КККР на гр. Варна, представляваща друг вид сграда за обитаване със застроена площ от 27 кв. м. и сграда с идентификатор *********.4 по КККР на гр. Варна, представляваща ГАРАЖ със застроена площ от 20 кв. м.; 4.) отменил е първоинстанционното решение, в частта му, с която Н. М. К. е осъден да заплаща на М. А. М., на осн. чл. 344, ал. 2 ГПК, сумата от 17,20лв. месечно за ползването на поземлен имот с идентификатор № ********* по КККР на гр. Варна, считано от влизане в сила на решението в тази част до окончателното извършване на делбата и вместо това е отхвърлил това искане; 5.) потвърдил е обжалваното решение, в частта му, с която са отхвърлени исканията на М. А. М. за осъждането на Н. М. К. да му заплаща, на осн. чл. 344, ал. 2 ГПК, сумата от 16лв. месечно за едноличното ползване на 2 сградата идент. № *********.4 по КККР на гр. Варна, представляваща гараж със ЗП от 20 кв. м., както и сумата от 12лв. месечно за едноличното ползване на сградата, представляваща работилница със ЗП от 65,46 кв. м., изградени в поземления имот с идентификатор ********* по КККР на гр. Варна, до окончателното извършване на делбата;
В резултат на това произнасяне, съдът е осъдил М. А. М. да заплати на Н. М. К. сумата от 6055 лева (шест хиляди петдесет и пет лева) – разноски за двете инстанции.
Искането за присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции е направено своевременно от Н. М. К., като са представени и списъци по чл. 80 ГПК.
В рамките на първоинстанционното производство ответникът-въззиваем е претендирал присъждане на разноски в общ размер от 3 710лв., от които 3 000лв. възнаграждение за един адвокат и 710лв. възнаграждения за вещи лица (л. 193-ВРС). Извършването на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение се установяват посредством договор за правна защита и съдействие № 31/20.06.2023г., в който е уговорено, че посочения хонорар е платен в брой, т. е. служи за разписка установяваща плащането му. В тази връзка следва да се посочи, че заявеното едва с молбата по чл. 248 ГПК възражение за прекомерност на това възнаграждение е преклудирано, тъй като не е заявено в законоустановения срок. Присъдените разноски за вещи лица обаче следва да се намалят с 260лв., тъй като по делото се установява, че са сторени такива в общ размер на 450лв. – 250лв. депозит за СТЕ и 200лв. депозит за СОЕ.
При въззивното разглеждане на спора ответникът-въззиваем е претендирал разноски в общ размер на 5 345лв., съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, включващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5 000лв., заплатена държавна такса в размер на 95лв. и депозит за допълнителна СОЕ в общ размер на 250лв. Извършването на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение се установяват посредством договор за правна защита и съдействие от 25.07.2023г., в който е уговорено, че посочения хонорар е платен в брой, т. е. служи за разписка установяваща плащането му. По заявеното и с молбата по чл. 248 ГПК възражение за прекомерност на адвокатския хонорар за въззивната инстанция, съдът се е произнесъл с решението си, като го е уважил, вкл. съобразявайки го с постановеното решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело C-438/22г. и не са налице обстоятелства, които да променят този извод. Останалите разноски се установяват с приложени платежни нареждания от 02.09.2023г., 14.12.2023г. и от 26.03.2024г. (л. 40, 60 и 100 от настоящото дело).
По тези съображения молбата на М. А. М. по чл. 248 ГПК е частично основателна. Въззивното решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като бъдат редуцирани само присъдените такива за вещи лица пред първоинстанционния съд до размера от 450 лева.
3
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК, Решение № 502/09.05.2024г., постановено по в. гр. дело № 2116/2023г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като:
НАМАЛЯВА размера на присъдените в полза на Н. М. К., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул. ******************* разноски за двете инстанции, от 6 055 (шест хиляди петдесет и пет) лева на 5 795 (пет хиляди седемстотин деветдесет и пет) лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ, в едноседмичен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4