Решение № 9942 от 26.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 44009/2025
- Вид
- Решение № 9942
- Подписан
- 26.05.2026
- Състав
- СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 77 · Закон за устройство на територията
- чл. 344, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 52, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- § 1, т. 19 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл. 1, ал. 1, т. 6 · Търговски закон
- чл. 286 · Търговски закон
- чл. 293, ал. 3 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 9942 гр. София, 26.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕ. като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110144009 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ЗК “Лев Инс“АД твърди, че е застраховател по полица № 93002010084338 по имуществена застраховка „КАСКО“ на МПС л.а. „Фолкваген“, модел „Пасат“ рег. № СВ 5.... На 01.04.2021г., в гр.София, на бул. „Цар Борис Трети“ и „Овча купел“ е настъпило ПТП, при което са причинени вреди на застрахованото МПС. Обстоятелството, което предизвикало ПТП било попадане на л.а. в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно. Във връзка с образуваната при ищеца преписка по щета № 5000-1261-21-251060, застрахователят е заплатил на собственика на увреденото МПС сумата 249,02 лв., с преводно нареждане от 29.04.2021г. Поддържа, че отговорен за настъпилото ПТП е ответникът СО, предвид неизпълнение на вменените му задължения за поддържането на пътя. Твърди, че на 10.09.2021г. е изпратена регресна покана до ответника за възстановяване на заплатеното обезщетение в размер на 249,02 лЕ.. Поддържа, че до момента регресната претенция не е възстановена. Ищецът моли за осъждане на ответника да заплати претендираното застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата от депозирането на исковата молба в съда – 19.08.2025г., както и сумата 96,80 лЕ., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 19.08.2022г. до 19.08.2025г. Претендират се и сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Столична община е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Възразява, относно наличието на застрахователно правоотношение към датата на настъпване на твърдяното застрахователно събитие поради липса на подписи на страните като доказателство за заплащане на вноските по застрахователния договор. Оспорва твърдението за настъпване на твърдяното събитие при описания в исковата молба механизъм, както и причинна връзка между увреждането и твърдяната неравност на пътното платно.
1
Посочва, че представения протокол за ПТП е съставен от служител на ОПП – СДВР на база данни на водача на МПС, без да е бил свидетел на произшествието. Твърди, че липсват доказателства, от които да се установява степен на износване на гумите и дали същите са пригодени за движение в летни или зимни условия. В условията на евентуалност иска да бъде намален размерът на обезщетението, като прави възражение за съпричиняване, обосновано с това, че водачът на увредения автомобил е допуснал нарушение на нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като е управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост. Прави искане за привличане като трети лица– помагачи на дружествата, включени в консорциум „Банкя Зона 2“ ДЗЗД, ЕИК 177357457, а именно: „Инжстройинженеринг“ ЕООД, ЕИК 813103524, „Автомагистрали София“ ЕООД, ЕИК 103561146 и „Пътища София“ ООД, ЕИК 205102018, с който консорциум ответникът е сключил договор за поддръжка и ремонт на пътния участък, на който се твърди, че е възникнало процесното ПТП.
В срока по чл.131 ГПК по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК ответникът е предявил обратен иск срещу „Инжстройинженеринг“ ЕООД, ЕИК 813103524, „Автомагистрали София“ ЕООД, ЕИК 103561146 и „Пътища София“ ООД, ЕИК 205102018 – обединени в консорциум „Банкя Зона 2“ ДЗЗД, ЕИК 177357457, в условията на солидарна отговорност, в случай че Столична община бъде осъдена да плати сумата по главния иск. Ответникът се позовава на сключен между него и „Банкя Зона 2“ ДЗЗД, ЕИК 177357457 Договор от № СОА19-ДГ55 447/27.06.2019г., с който изпълнителният „Банкя Зона 2“ ДЗЗД поел задължение за текуща поддръжка и ремонт на уличната мрежа на територията на Столична община, вкл. и на процесния участък и за постигане на изискуемите от възложителя (ответник) стандарти за изпълнението и качеството на състоянието на пътя.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците по обратните искове
„Инжстройинженеринг“ ЕООД и „Автомагистрали София“ ЕООД са подали отговор, с който оспорват обратния иск.
По иска по чл. 411 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
От представената по делото застрахователна полица се установява наличие на застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане. Неоснователно е възражението на ответника, че липсвал валидно сключен договор за имуществено застраховане. Предвид обстоятелството, че договорът за застраховка, съобразно чл. 1, ал. 1, т. 6 и чл. 286 ТЗ, е абсолютна търговска сделка, която, според чл. 344, ал. 1 КЗ, следва да бъде сключена в писмена форма-застрахователна полица или друг писмен акт. Дори тази форма да не е спазена, то страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението (чл. 293, ал. 3 ТЗ). В тази насока дори липсата на подпис от страна на някоя от страните върху застрахователната полица не дава основание на някоя от страните по правоотношението да оспорва договора като нищожен поради липса на съгласие, ако от поведението й може да се 2 заключи, че тя не е оспорвала действителността на сделката (ТР 1/2018 г., ОСГК, т. 2 а). Дори и полицата да не е подписана от оправомощено лице, с извършените от страните конклудентни действия като заплащане и приемане на дължимата застрахователна премия, предявяване, приемане на претенция и изплащане на застрахователно обезщетение, същият безусловно се валидира. Ето защо и по аналогия, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява някоя от страните по договора за застраховка да е оспорила действителността на същия, то следва да се приеме, че съществува действително застрахователно правоотношение.
След като никоя от страните по него не може да се позовава на неговата недействителност, то такова възражение не може да прави и ответникът по регресното вземане. Затова и липсата или наличието на представен оригинал на застрахователната полица по делото, както и това кой точно и дали я е подписал, в конкретния случай е ирелЕ.нтно за крайния изход от делото. Аналогичен е и изводът относно това кой точно и дали е подписал документите в застрахователната преписка (в този смисъл Решение от 27.05.2021 г. по в.гр. дело № 11751/2020 г. по описа на СГС, ІІІ - "Б" въззивен състав). Отделно от това, от съвкупната уведомление за настъпване на застрахователно събитие от 01.04.2021г., опис на претенция, доклад по щета, преводно нареждане за кредитен превод от ищеца на Е. И. Х. за сумата от 249,02 лв., несъмнено се установява наличие на застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане.
На следващо място въпросът за обстоятелствата, при които е настъпило произшествието се изяснява от свидетелските показания на св. Е. И. Х., водач на увредения автомобил, които съдът при преценката си по реда на чл. 172 ГПК кредитира като последователни, логични, резултат от преки възприятия. При проведения разпит в откритото съдебно заседание на 31.03.2026г. свидетелят сочи, че на посочената дата е участвала в ПТП в гр. София, като управляваният от нея автомобил „Фолкваген“, модел „Пасат“ попаднал в дупка между трамвайните релси.
Заявява, че тръгвала от светофар и извършвала завой на деветдесет градуса, съответно не се движела с висока скорост, но не могла да избегне дупката, която възприела в последния момент. В допълнение посочва, че непосредствено след инцидента се включила алармата на автомобила, при което тя отбила на спирката в близост до магазин „345“ и се обадила на полицията. Свидетелят посочва, че препятствието не било сигнализирано. След уведомяване на компетентните органи на МВР, бил извършен оглед на автомобила, заснемането му, както и на намиращите се в платното дупки.
Механизмът на ПТП се потвърждава и от приетите по делото заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС с отразена схема на уврежданията по автомобила, взети предвид от вещото лице по приетата САТЕ, която установява причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила.
Съобразно изслушаното по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза, процесното ПТП е настъпило на 01.04.2021г., около 13:20 часа при движение на лек автомобил л.а. „Фолкваген“, модел „Пасат“ рег. № СВ 5... по бул.
„Цар Борис III”, като в района на кръстовището с бул. „Овча купел“ превозното средство преминава през дупка на платното за движение, вследствие на което се уврежда предна дясна джанта и предна дясна гума.
По делото не е представен съставен протокол за ПТП от органите на МВР, като с оглед разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредба IЗ-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към ГФ, при повреда на МПС, която не е причинена от друго ППС, мястото на произшествието не се посещава от органите на МВР – „Пътна 3 полиция“ и не се съставят документи за настъпилата повреда.
На следващо място по делото се установява, че процесният пътен участък, представлява част от уличната мрежа на гр. София съгласно чл. 77 ЗУТ – публична общинска собственост по смисъла на 3, ал. 2 ЗОС, поради което задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта на улицата е именно ответникът Столична община. Според § 1, т. 19 ППЗДвП, "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая, установената дупка представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението. Според чл. 52, ал. 1 от ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си, какъвто в случая не се установи да е имало, а в тежест на ответника е да установи това обстоятелство с оглед доказаното съществуване на процесната дупка на собствения на ответника път. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените вреди при процесното ПТП. С оглед гореизложеното съдът намира наличието и механизмът на ПТП за безспорно установени по делото.
По изложените съображения следва да се приеме, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане.
В доказателствена тежест на ответника е да установи своевременно релевираното с писмения отговор възражение за съпричиняване, в който смисъл е и докладът на делото. В хода на производството същият не е ангажирал доказателства в тази насока.
Относно причинно-следствената връзка между процесното ПТП и претендираните вреди, съдът кредитира изцяло изготвеното експертно заключение по допуснатата САТЕ, като пълно, ясно и компетентно изготвено и съответстващо на останалия доказателствен материал по делото.
Според заключението на вещото лице при анализ на механизма на произшествието и съпоставка на щетите с описа на застрахователя от техническа гледна точка следва извод, че щетите по лек автомобил „Фолкваген“, модел „Пасат“ рег. № СВ 5... са в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие.