Решение № 179 от 09.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Благоевград, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20231200500999 по описа за 2023 година

Въззивното производство е инициирано с жалба с вх.

№900086/24.07.2023г., подадена от Б. П. Н., с адрес: грС. против Решение №900080/06.04.2023г. по гр.д. №138/2020г. по описа на РС Благоевград, с която иска то да бъде отменено изцяло и постановено ново по същество и исковете му да бъдат уважени. Според жалбоподателя то е нищожно, тъй като с него са погазени основополагащи правни норми от Конституцията и законите на Р България, както и принципи установени в съдебната практика.

Изложени са оплаквания, че атакуваният акт е немотивиран, тъй като не са обсъдени всички доказателства в делото е не е даден отговор на поставените от ищеца материалпоравни въпроси.

Сочи се, че съдебния акт е неправилен, защото хоризонталният апартамент на първия етаж и хоризонталният апартамент на втория етаж са главни вещи и те са образувани от присъединяване във формата на сливане в тях на части от двата вертикални обекта.

Изложени са оплаквания и в частта от решениято, с която са присъдени разноски в полза на ответниците

1

Ответниците по исковете и по ВЖ са депозирали отговор на последната, в който излагат съображения за несъстоятелността на оплакванията в нея.

Според въззиваемите Б., първоинстнационното решение не е нищожно, тъй като не запълва нито един от установените в съдебната практика критерии за нищожност на съдебен акт. Заедно с това считат, че е обосновано и мотивирано. В ОВЖ е застъпено становище, че в настоящото съдебно производство не може да се ревизира валидността и правилността на влязлото в сила решение по гр.д. №228/2010г. на БлОС, както и да се пререшават въпросите покрити от силатата на пресъдено нещо на това решение. С оглед на горното е изразено становище за отхвърляне на ВЖ.

В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл.

266 от ГПК.

Въззивният състав, след като обсъди събраните доказателства от първоинстанционните съдебни състави, установи следното от фактическа страна :

Видно е от договор за доброволна делба на наследство от 18.05.1992г., сключен между ищеца и В. Н., като законни наследници на К.В.С., че съделителя Б. Н. е получил в дял самостоятелно жилище от двуетажната къща, изградена в п.І, кв.61, разположено в западната половина и състоящо се от две стаи на първия етаж:едната от югозапад с площ 13,08кв.м., другата от северозапад с площ от 20,28кв.м., и две стаи на втория етаж - една от югозападна с площ от 22,70кв.м. и другата от северозападната с площ от 18,05кв.м. Отделно от това получава и двете западни мазета с площ от 10,40кв.м. и 4,58кв.м. В.Н. е получил самостоятелно жилище в двуетажната жилища сграда, състоящо се от две стаи на първия етаж-една югоизточна със застроена площ от 10,73кв.м. и друга североизточна от 25,20кв.м., и две стаи на втория етаж – едната от югоизточната страна от 16кв.м. и една от североизточната от 16,27кв.м., както и две мазета, намиращи се в източната част на сградата – от 9,20кв.м. и 4,14кв.м.

Съделителите са договорили, че дворното място и тавана остават съсобствени, като по отношение на тавана си разпределят ползването, докато за незастроената част от парцела постигат съгласие да го разпределят отделно.

С нотариален акт №156, т.ІІ, д.№1720, д.№356/2003г. на 11.04.2003г В.

2

Н. е продал на въззиваемите придобитият по наследство недвижим имот, а именно: ½ ид.ч. от дворно място, представляващо УПИ І, с пл. №1155, кв.61 по плана на Б. от 1990г., целият от 305кв.м., ведно със самостоятелно жилище в изградената в имота двуетажна жилищна сграда, състоящо се от две стаи на първия етаж(една югоизточна със застроена площ от 10,73кв.м. и друга североизточна от 25,20кв.м.) и две стаи на втория етаж – едната от югоизточната страна от 16кв.м. и една от североизточната от 16,27кв.м., 1/2 ид.ч. от тавана на жилищната сграда и две мазета, намиращи се в източната част на сградата – от 9,20кв.м. и 4,14кв.м.

По ИМ от Б. Н. е било образувано гр.д. №650/2009г. по описа на ГДРС, с предмет разглеждане на искове за признаването му по отношение на ответниците за собственик по наследство върху ½ ид.ч. от описаното дворно място в гр.Б. и по приращение спрямо построените върху същото постройки, както и за предаване владението на целият имот. По това дело е постановено решение от 09.11.2009г., с което исковете му са отхвърлени като неоснователни. В резултат на инстанционна проверка на решението на районния съд е постановено решение №413/15.11.2010г. по в. гр.д.

№228/2010г. на БлОС, с което то е отменено в частта му, с която искът по чл.108 ЗС е отхвърлен досежно ½ ид.ч. от дворното място, таванският жилищен етаж от жилищната сграда, а също и досежно ½ ид.ч. от изградените останали две постройки, като вместо това е постановено, че признава Б. П. Н. по отношение на Д. С. Б. и Т. Г. Б., за собственик по наследство на ½ ид.ч. от дворното място, представляващо УПИ І, пл.№1155, кв.61 по плана от 1990г на гр.Б., цялото от 305кв.м., и по приращение - на ½ ид.ч. от трети тавански жилищен етаж, изграден в подпокривнто пространство и състоящ се от две стаи с чисти площи съответно от 33,60кв.м. и 24,75кв.м., със скосени тавани, стълбищна клетка, баня и тоалетна, както и на по ½ ид.ч. от новоизграденият навес от 28,50кв.м., в югозападната част и лека дървена постройка от 13,50кв.м., ползвана за котелно помещение и склад за дърва, в североизточната част от дворното място и Д. С. Б. и Т. Г. Б. са осъдени да предадат на Б. П. Н. собствеността и владението на така описания имот, а именно: ½ ид.ч. от дворното място, представляващо УПИ І, пл.№1155, кв.61 по плана от 1990г на гр.Б., цялото от 305кв.м.; на ½ ид.ч. от трети тавански жилищен етаж, изграден в подпокривнто пространство и състоящ се от две стаи с чисти площи съответно от 33,60кв.м. и 24,75кв.м., със скосени 3 тавани, стълбищна клетка, баня и тоалетна, както и на по ½ ид.ч. от новоизграденият навес от 28,50кв.м., в югозападната част и лека дървена постройка от 13,50кв.м., ползвана за котелно помещение и склад за дърва, в североизточната част от дворното място. В останалата част първоинстанционното решение по ревадкикационните искове е потвърдено.

С определение №1162/16.12.2011г. по дело от 2011г. на ВКС, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, поради което е влязло в сила.

Установява се от нот. акт за покупко – продажба и учредяване на право на ползване на недвижим имот №57, т. I, рег. №614, д.№46 от 2012г. на нотариус с район на действие РРС, че ответниците Б. са продали на „Е.В.Т.“ ООД самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.1.1 по КККР на гр. Б. на ет.1, предназначение жилище, апартамент, който обект се намира в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор * по КККР на гр. Б., брой нива на обекта две, свързани с вътрешно стълбище, площ по документ : I – во ниво 35, 93кв.м. и II-ро ниво 35, 93кв.м., при съседни самостоятелни обекти на ниво 1-на същия етаж - *.1.2, под обекта – няма, над обекта няма,; на ниво 2 – на същия етаж - *.1.3, под обекта – няма, над обекта - *.1.4, който обект по документ за собственост представлява самостоятелно жилище в двуетажна жилищна сграда, състоящо се от :две стаи на първия етаж/една югоизточна с площ от 10, 73кв.м. и друга североизточна с площ от 25, 20кв.м. и две стаи на втория етаж /една югоизточна с площ от 16кв.м. и една друга североизточна с площ 16, 27кв.м. Заедно с продажбата ответниците Б. са учредили на „Е.В.Т.“ ООД право на ползване върху ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор * по КККР на гр. Б. и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.1.4 по КККР на гр.

Б.. Изповяданата с този нот.акт сделка за покупко – продажба е действителна и е породила транслативния си ефект. Настоящият състав я намира за такава, тъй като тя не противоречи на закона, не го заобикаля, а и не накърнява добрите нрави. Заедно с това, предметът на същата не е невъзможен, сключена е в предвидената от закона нот.форма за действителност, налице е съгласие на страните по нея и не е привидна.

Видно е от протокол за въвод във владение на НИ от 13.11.2013г., че ищецът Н. е бил въвевед във владение на имотите, за които му е било признато правото на собственост и е бил уважен искът по чл. 108 от ЗС с 4 решение №413/15.11.2010г. по в. гр.д. №228/2010г. на БлОС.

Със Заповед № КД-14-01-1084/21.09.2012г. на началника на СГКК – Благоевград е одобрено изменение на КККР на гр. Б., състоящо се в заличаване на схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.1.1, с идентификатор *.1.2 и с идентификатор *.1.3 и допълване на нова схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.1.5 и схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.1.6, отразени като собственост на „Е.В.Т.“ ООД.

В заключението си вещото лице инж. М. сочи, че към момента на огледа помещението на първия етаж в северната част на сградата, помещаващо дневна е еднообемно, така, както е описано в договора за делба, предвид допълнително уговореното разделяне, в югоизточната част на сградата са разположени кухня и тоалетна с обща площ от коло 10,00 кв.м., а в северозападната част е разположена стая с директер вход от двора с площ от около 27,00кв.м. Заедно с това, на втория етаж в северозападната част на сградата е разположена стая с площ от около 18,00 кв.м., в югозападната част са разположени баня с тоалетна и чардак с огнище и пещ. В североизточната и югоизточната части - стаи с площ от около 16,00 кв.м., тераса и тоалетна.

Констатирано е, че мазето в сутерена е еднообемно помещение.

От извършената справка в Общинска администрация Б. експертът е установил, че за процесния имот няма одобрени проекти и издавано разрешение за строеж, освен Разрешение за строеж №1 13/09.10.2003г. за строеж: „Спешен авариен ремонт по приложения протокол от НИПК“ в УПИ I, пл.№1155, кв.61 по плана на гр.Б., отменено със Заповед АА- /21.11.2003г. на Началника на РДНСК Благоевград и цитираните в писмо от 03.12.2003г. на Началника на РДНСК - Благоевград одобрени проекти за делба от 12.03.1992г.

Вещото лице е категорично, че описаните в исковата молба като предмет на делото - два отделни имота, тези по схема №9299 от 20.05.2013г., приемаща самостоятелен обект с идентификатор *** на едно ниво, на етаж първи, с площ 99.93 кв.м. и с прилежащи части: две мазета в източната част на сградата с площ съответно 9.20 кв.м. и 4,14 кв.м., с описани съседи, предназначение и начин на ползване - жилище-апартамент и апартамент по схема №9300 от 20.05.2013г., приемаща самостоятелен обект 5 на едно ниво с идентификатор *** на етаж втори с площ от 99,93 кв.м. са идентични с описаните в решение от 09.11.2009r. по гр. дело №650/2009г. по описа на PC - Г.Д., изменено с Решение №413/15.11.2010г. по въззивно гражданско дело №228/2010г. по описа на БлОС.

Заедно с горното, вещото лице приема, че описаните в исковата молба като предмет на делото - един имот, обхващащ първия и втория етаж, включващ като несамостоятелни обекти по закон: схема №9299 от 20.05.2013г., приемаща самостоятелен обект с идентификатор *.1.5 на едно ниво, на етаж първи, с площ 99,93 кв.м. и с прилежащи части: две мазета в източната част на сградата с площ съответно 9.20 кв.м. и 4,14 кв.м., с описани съседи, предназначение и начин на ползване - жилище-апартамент и апартамент по схема №9300 от 20.05.2013г., приемаща самостоятелен обект на едно ниво с идентификатор *.1.6 на етаж втори с площ от 99,93 кв.м., описани съседи, предназначение и начин на ползване - жилище-апартамент са идентични с описаните в решение от 09.11.2009г. по гр. дело №650/2009г. по описа на PC - Г.Д., изменено с Решение №413/15.11.2010г. по възивно гражданско дело №228/2010г. по описа на БлОС.

Експертът е установил също, че самостоятелен обект по схема №9298 от 20.05.2013г. на етаж трети с посочена площ от 85,80 кв.м., на едно ниво с предназначение и начин на ползване жилище-апартамент, представлява трети тавански жилищен етаж, изграден в подпокривното пространство, за 1/2 идеална част от който обект е призната собственост на Б. Н. по описаните погоре съдебни решения.