Решение № 5778 от 13.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5778 гр. София, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20221100108855 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Е. Л. С. срещу ЗД „Б.И.“ АД за осъждането му да й заплати сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 09.09.2021 г., ведно със законната лихва от 24.12.2021 г. до окончателното изплащане.

Ищцата твърди в подадената от нея искова молба, че на 09.09.2021 г. в гр. София настъпило ПТП, вина за което имал водачът на л.а. „Дачия“, модел „Логан“ с ДК № ******* КХ, управляван от А. А. П.. С. получила телесни увреди в областта на ляв горен крайник, тазобедрена става, прешлени и обостряне на дискова херния. Неимуществените вреди оценява на 35 000 лева.

На 24.09.2021 г. сезирала застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач ЗД „Б.И.“ АД с претенция за определяне и изплащане на обезщетение.

До момента застрахователят на гражданската отговорност на виновния водач не се произнесъл, поради което предявява претенцията си по съдебен ред.

Ответникът ЗД „Б.И.“ АД е подал отговор, в който оспорва механизма на ПТП, вината на водача А. П., описаните в исковата молба вреди и причинната им връзка с процесното ПТП, както и последиците за начина на живот на ищцата и размера на съдебно предявената претенция.

Възразява за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която не съобразила поведението си с движещия се по пътното платно лек автомобил.

1

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Предпоставка за допустимостта на исковете е предявяване на претенцията пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл. 432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищцата е предявила претенцията си пред ответното дружество на 24.09.2021 г.

Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основават на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на л.а. „Дачия“, модел „Логан“ с ДК № ******* КХ и ЗД „Б.И.“ АД – обстоятелство, отделено като безспорно между страните с определение от 05.12.2022 г.

Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента.

С влязло в сила на 27.10.2023 г. решение № 4543 от 11.10.2023 г. по АНД № 15175/2022 г. по описа на СРС, 101 състав, А. А. П. е признат за виновен в това, че на 09.09.2021 г., около 14.30 часа в гр. София, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № ******* КХ по бул. „Княз Александър Дондуков“, в района пред № 31, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП: чл. 40, ал. 1: Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и 2 че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението и чл. 40, ал. 2: По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, като при извършване на маневра движение на заден ход с посока на движение от ул. „Г. С. Раковски“ към бул. „Васил Левски“, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, ударил намиращия се зад автомобила пешеходец Е. Л. С., ЕГН **********, вследствие на което С. загубила равновесие и паднала на земята, като вследствие на удара по непредпазливост й причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в счупване на лявата лъчева кост на типично място, което реализира критериите на медико-биологичния признак „трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. А. П. е освободен от наказателна отговорност по чл. 78а от НК и му е наложено административно наказание глоба. Това обстоятелството обаче не заличава виновността на дееца и противоправността на извършеното от него деяние.

Настоящият състав, сезиран с иск относно гражданските последици от деянието, е длъжен да се съобрази с решението на наказателния съд относно извършването на деянието, противоправността му и виновността на дееца.

Предвид наличието на влязло в сила решение по тези въпроси съдът не може да прави изводи относно тези обстоятелства и извършване на престъплението, различни от изводите в решението по чл. 78а от НК.

Виновното и противоправно поведение на П. се потвърждава по безспорен начин и от заключението на изготвената по делото авто-техническа експертиза. Въз основа на констативния протокол и запис от камера за видеонаблюдение е описан механизмът на произшествието. Установява се, че л.а. „Дачия“, модел „Логан“ с ДК № ******* КХ е паркирал на бул. „******* с включени аварийни светлини. Водачът е излязъл от магазин на бул. „Княз Дондуков“ и се е огледал за автомобили преди да пресече и да влезе в автомобила си. В този момент в пространството зад него не е имало пешеходци. След като е влязъл в автомобила по тротоара, отдясно наляво се е появила пешеходка, която се движила бавно с по една торба във всяка ръка.

Започнала е да слиза на платното за движение на мястото след маркирано 3 паркомясто за инвалиди, върху защрихована площ. Спряла на около 70 м зад задна лява част на л.а. „Дачия“, с лице към платното и поглед наляво, в посоката, от която приближавали автомобили, възнамерявайки да пресече булеварда. След престой от 26 секунди в автомобила водачът потеглил бавно на заден ход, със скорост около 6 км/ч. Автомобилът, тип комби, не бил оборудван с огледало за задно виждане. Ръстът на пешеходката позволявал водачът да я види, тъй като тя стояла неподвижна. Стигнало се до контакт между задната част на автомобила и дясната част от тялото на С., като превозното средство започнало да я отблъсва назад, по посоката на движението си. В момента, в който автомобилът отблъснал десния й крак, тялото на пешеходката започнало да се завърта наляво, след което автомобилът спрял. С. вече придобила скоростта на автомобила, отделила се от него и започнала да се свлича надолу. При падането се подпряла с дланта на лявата си ръка върху асфалтовата настилка, легнала изцяло на асфалта, подпряна на ляв лакът. Сама се изправила в седнало положение. Водачът отдръпнал автомобила напред и отишъл до С. и заедно с друг пешеходец обърнали внимание на състоянието й.

Водачът А. П. паркирал л.а. „Дачия“ на аварийни светлини. Причина за настъпване на произшествието е в неговите действия по потегляне назад, без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Могъл е да наблюдава непрекъснато ситуацията зад автомобила и чрез страничните огледала, а ако няма видимост, да осигури помощник, който да сигнализира при опасност. Като причина за настъпване на инцидента вещото лице сочи и действията на С., която слязла на тротоара и застанала зад автомобила и по този начин се е поставила в опасна позиция.

Водачът на л.а. „Дачия“ А. П. е предприел маневра движение на заден ход. В нарушение на нормите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, той не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, в частност за движещата се зад него пешеходка и да се съобрази с нейното положение, посока и скорост на движение. П. е могъл и е бил длъжен да контролира непрекъснато управляваното от него МПС по начин да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Още повече, че същият е позиционирал превозното средство в близост до тротоар и е следвало при маневрата да прояви повишено внимание към уязвимите участници в 4 движението, каквито са пешеходците. Поради това, заниженото внимание на П. е резултирало в удар, от който за ищцата са настъпили телесни увреждания. Ударът е бил предотвратим за П.. Ръстът на пешеходката е позволявал да бъде своевременно забелязана от водача, чието задължение е да се съобрази с позиционирането й в близост до пътното платно.

Нарушаването на правилата за движение е една от причините за произшествието, което обуславя извода за ангажиране на отговорността на застрахователя на гражданската отговорност на причинителя на телесните уврежданията на Е. С..

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).

При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им във времето, възрастта на пострадалия и др.

Съдебно-медицинската експертиза е установила, че вредите, чието обезщетение ищцата претендира – счупване на лява лъчева кост в долния край с разместване на фрагментите, контузия в областта на лява тазобедрена става и контузия в лумбалната област, са причинени именно от процесното ПТП.

Уврежданията на настъпили на фона на тежки дегенеративни промени на структурите на гръбначния стълб в поясната област. Наличните към 09.09.2021 г. здравословни проблеми са обострили болката в поясната област и са затруднили и удължили лечението.

При постъпване на С. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ непосредствено след произшествието е извършена репозиция и й е поставена гипсова шина.

За втори път е постъпила в същото лечебно заведение на 28.09.2021 г. поради обостряне на болката двустранно в лумбалната област и с оплаквания от изтръпване по страничната повърхност на левия долен крайник. След приложено медикаментозно лечение е изписана на 05.10.2021 г. с дадени препоръки за хранително-диетичен режим и домашно лечение с прием на медикаменти.

На 05.11.2021 г. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, клиника по неврохирургия, е извършено оперативно лечение на счупване на тялото на трети поясен прешлен – вертебропластика с костен цимент.

5

В периода 24.11.2021 г. - 01.12.2021 г. е провеждала курсове по физиотерапия и рехабилитация в МРДПЛР „Сердика“ ООД, а от 14.12.2021 г. до 20.12.2021 г. – в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ е проведено консервативно лечение с обезболяващи противовъзпалителни медикаменти.

Дегенеративните лумбални спондилози и остеохондрози представлявали предхождащи заболявания, като произшествието не ги е причинило, но е обострило оплакванията.

За промененото здравословно състояние на Е. С. са събрани и гласни доказателства. Свидетелят И.Ш. разказва, че познава Е. като своя съседка в кв. *******, ет. 1. В деня на произшествието през септември 2021 г. Е. й се обадила от „Пирогов“, за да я придружи до дома й, тъй като нямала близки, на които да разчита. Ш. разбрала, че ищцата била ударена от джип пред сградата на операта в гр. София. Ръката й била счупена. За счупени прешлени Ш. не знаела към този момент. Е. изглеждала много уплашена, травмирана, ръката й била гипсирана, но имала надежда, че ще се възстанови.

Впоследствие това се оказало невъзможно. Около месец по-късно болките в кръста и в краката се усилили и Ш. я водила по лекари и на изследвания в „Пирогов“. Установило се счупване на два прешлена и Е. претърпяла операция, като единият бил слепен в „Пирогов“. Три-четири пъти пострадалата лежала в болница, след което провела рехабилитация в друга болница. Ищцата била на легло, с памперси, а за нея се грижила Ш.. Тя я водила на лекар, носила й лекарства. До момента Е. изпитвала болки и била инвалидизирана. Наложило се два пъти да сменят гипса на горния крайник, защото ръката не зараствала добре.