Решение № 1392 от 07.10.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1392 гр. Русе, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20254520100158 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД от К. Т. А. от гр. Русе, чрез упълномощен адв. Т. Г. от САК, против ЗАД „ДаллБогг:

Живот и здраве“ АД, гр. София за заплащане на сумата от 6500 лв. - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 27.12.2023 г. в гр.

Русе, при което управляваният от него автомобил с рег. № .... бил ударен от лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ..., управляван от А. М. от гр. Русе, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество. Ищецът твърди, че вследствие на ПТП загубил съзнание и претърпял болки и страдания, които продължавали и понастоящем.

Ответникът му изплатил обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 1500 лв., които ищецът считал за недостатъчни да репарират претърпените от него вреди.

В дадения срок за отговор по чл.131 ГПК ответникът е представил такъв, с който оспорва исковете, оспорва механизма за настъпване на ПТП, оспорва настъпването на неимуществените вреди и механизма на осъществяване на твърдените неимуществени вреди, оспорва наличието на причинно-следствена връзка между вредите и причиненото от застраховано при ответника лице деяние. Навежда твърдения за изключителна вина на ищеца за настъпването на уврежданията и за съпричиняване на вредите от страна на ищеца.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не се оспорва, че към датата на процесното ПТП – 27.12.2023 г. за лек 1 автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ..., управляван от А. С. М., е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество по застрахователна полица №....... със срок на действие от 06.12.2023 г. до 05.06.2024 г. Не се оспорва и обстоятелството, че ответното дружество е заплатило на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лева. Предявеният иск черпи правното си основание в нормата на чл.432 КЗ, като с оглед представените доказателства за предявена писмена претенция пред застрахователя съгласно чл. 380 КЗ /л.12/, същият се явява допустим.

Разгледан по същество, искът е частично основателен.

От показанията на свид. М., А. и И., които са очевидци на процесното ПТП и чиито показания съдът кредитира и от приложеното по делото копие на административнонаказателната преписка, включваща констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1081/361 от 27.12.2023 г., АУАН бл. № GA/1144853 и НП №23-1085-004054 от 24.01.2024 г., се установява, че на 27.12.2023 г. водачът на л.а. „Фолсваген Пасат“ с рег. № ... - А. С. М. не съобразил скоростта си на движение с ширината на пътното платно и интензивността на движението, вследствие на което блъснал с предната част на автомобила престояващия на червен светофар на кръстовището на бул. „Липник“ с ул. „Котовск“ в гр. Русе л.а. „Дачия Логан“ с рег. номер .... в задната част. В резултата на ПТП са причинени материални щети и е пострадал водачът на л.а. „Дачия Логан“ – ищецът К. А.. За нарушението на водача на л.а.

„Фолсваген Пасат“ с рег. № ... - А. С. М. бил съставен АУАН и издадено наказателно постановление, с което му била наложена глоба в размер на 200 лева. От писмените доказателства не се установява ищецът да има вина за настъпване на ПТП, тъй като видно от приложените писмени доказателства, той не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества.

Въз основа на приетата по делото САТЕ съдът приема, че причината за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а. „Фолсваген Пасат“ с рег. № ..., който се е движил с несъобразена скорост - около 67 км/ч, имал е възможност да възприеме автомобила пред него, но поради малката дистанция не е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез спиране. Според вещото лице управляваният от ищеца автомобил е бил снабден с предпазни колани за двете предни места с триточково окачване към купето на автомобила и въздушни възглавници за водача и пасажера на предните седалки. Вещото лице сочи, че предпазните колани, с които е оборудван процесният автомобил, не са ефективни срещу странични инерционни сили върху телата на пътниците и не предпазват водачите от страничен удар в купето на автомобила, какъвто в конкретния случай се е осъществил при завъртане на автомобила. Вещото лице сочи, че при непоставен предпазен колан, ако възникнат инерционни сили, е възможен контакт на тялото и главата на водача във волана, предната част на тавана и предното обзорно стъкло на автомобила, но по делото липсват данни за подобни увреждания. Съдът кредитира експертното заключение по приетата САТЕ като пълно, компетентно и обективно, основано на доказателствения материал по делото.

От приетата по делото СМЕ се установява, че К. А. е получил при ПТП 2 кръвонасядане и охлузване на клепачите на дясно око, охлузвания и подкожен хематом в теменната област на главата. Уврежданията са резултат на действието на твърди тъпи предмети и отговарят да бъдат получени вследствие на ПТП механизъм, описан по делото, на 27.12.2023 г. На ищеца не е прилагано лечение на получените травматични увреждания и той е отказал да бъде хоспитализиран. Според вещото лице въз основа на данните по делото не се установява ищецът да е губил съзнание, да е получил постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота или разстройство на здравето, временно опасно за живота. От свидетелските показания също не се установява загуба на съзнание. Обстоятелството, че пострадалият е бил дезориентиран, е възможно да се дължи на преживяния стрес и шок вследствие на внезапния и неочакван удар, докато е престоявал на кръстовището на червен светофар. Посочените травматични увреждания според СМЕ подлежат на пълно възстановяване в рамките на дни до 1-2 седмици. При по-продължителни оплаквания обикновено пострадалите търсят медицинска помощ, каквито обстоятелства не се установяват по делото. След преглед на медицинската документация и личен преглед на ищеца, вещото лице сочи, че не са налице данни, водещи до извод за ненастъпило пълно възстановяване на пострадалия от получените при ПТП травматични увреждания. Според вещото лице от приложената по делото медицинска документация няма данни установените травматични увреждания да са възпрепятствали способността на пострадалия да управлява МПС. И двете експертни заключения потвърждават, че при описания механизъм на настъпване на ПТП установените телесни увреждания могат да бъдат получени, независимо от обстоятелството дали водачът е бил с правилно поставен предпазен колан. При изслушването на вещото лице по СМЕ в с.з., експертът сочи, че не може да се установи наличие на причинно-следствена връзка между заболяванията на ищеца – захарен диабет и високо кръвно налягане и процесното ПТП.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по приетата и неоспорена съдебномедицинска експертиза като компетентно, пълно и обективно, като вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените му въпроси.

От показанията на свид. Я.Ш. се установява, че една вечер в края на 2023 г. К. А., с когото били приятели, му се обадил да го уведоми, че е претърпял ПТП и го помолил да прибере автомобила. Според свидетеля ищецът говорел бавно и бил леко неадекватен. След около седмица го посетил, ищецът имал оток и споделил, че диша трудно, бил тежко подвижен и му се виел свят. Свидетелят твърди, че оплакванията на А. продължили около 6 месеца. Преди ПТП имал проблеми с кръвното, но след това се задълбочили, зрението му отслабнало и бил диагностициран със захарен диабет. След инцидента известно време изпитвал страх да управлява МПС, но към настоящия момент не му споделял да има подобни притеснения, работел като техник във Виваком и управлявал служебен автомобил.

Съдът кредитира показанията на свид. Ш. относно претърпените болки и страдания от ищеца и претърпения от него стрес в периода непосредствено след ПТП, които са логични и съответстват на приетата по делото СМЕ. Съдът не кредитира показанията на свид. Ш. относно наличието на причинно-следствена връзка между заболяванията захарен диабет, 3 високо кръвно налягане, влошаване на зрението, тъй като той не разполага със специални знания да прави подобни заключения, същите не се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и от заключението по приетата СМЕ не се установява те да са последица от претърпяното ПТП. По отношение на продължителността на възстановителния период съдът приема за достоверна посочената в експертното заключение, доколкото липсват писмени доказателства и медицинска документация ищецът да е търсил медицинска помощ във връзка с получените увреждания в резултат на произшествието в този продължение на 6 месеца след настъпването му.

По отношение на показанията на свид. А. М., причинил ПТП, съдът ги кредитира в частта относно начина на настъпване на ПТП, доколкото в тази част се потвърждават от свидетелските показания на останалите свидетели – очевидци А. и И., от писмените доказателства и от САТЕ. Свидетелят посочва, че видимо ищецът нямал травми след ПТП.

Съдът не кредитира показанията на този свидетел в частта относно физическото състояние на водача на другото МПС, тъй като свидетелят твърди, че е бил много стресиран и не си спомня добре всичко.

По делото не са събрани други относими към предмета на спора доказателства, които да подлежат на обсъждане от съда.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:

Предпоставка за ангажиране отговорността на застрахователя по чл. 432 от КЗ е наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и застрахователя към момента на увреждането. Наред с това следва да се установи наличието и на всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД (деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина), пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им. На основание чл.45 от ЗЗД при деликт на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Въз основа на приетите експертни заключения по СМЕ и САТЕ и на останалите писмени доказателства по делото е установено наличието на противоправно поведение на водача на МПС, застраховано при ответника, при което в резултат на нарушение на правилата за движение по пътищата от негова страна, на ищеца К. А. са причинени телесни увреждания, болки, страдания и стрес, като между деянието и вредоносните последици е налице причинно- следствена връзка, а вината на деликвента се предполага на осн. чл.45, ал.2 ЗЗД и същата не е оборена въз основа на събрания доказателствен материал.

С оглед на посоченото съдът счита, че по делото е доказано осъществяването на 4 всички елементи от състава на непозволеното увреждане съгласно чл.45 от ЗЗД. Предвид неоспорения факт за наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с прекия причинител на вредата към датата на деликта, изпълнението на процедурата по чл.380 от КЗ и неизплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователната компания в пълния претендиран размер, съдът счита, че за ищеца в качеството му на пострадал от ПТП е възникнало правото да получи обезщетение от застрахователя на деликвента за претърпените вреди от деликта, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. При констатираната фактическа обстановка и събраните доказателства, установяващи причинените на ищеца неимуществени вреди, предявеният иск се явява доказан по своето основание.