Решение № 260112 от 15.12.2021, Районен съд - Своге

Р Е Ш Е Н И Е гр. Своге, 15.12.2021 г.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Свогенският районен съд, втори състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: Андрей

Чекунов при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдия Чекунов гражданско дело № 25/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Витоша“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“, представлявано от Управителя Р.И.М. — Т., чрез пълномощника адв. Г.И.Х., срещу В.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***.

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99, вр. чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).

Ищецът твърди, че между

„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД („ОББ“ АД) – кредитор и ответника – кредитополучател е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 17.11.2015 г., банката е одобрила и предоставила на ответника потребителски кредит в размер на 720,00 лева, кредитирайки разплащателна сметка с IBAN: ***, с титуляр – ответника, като чрез захранване на разплащателната сметка е изпълнила задължението си по договора и отпуснатия кредит е усвоен изцяло на 18.11.2015 г. Предоставянето, ползването, погасяването и просрочията по кредита са удостоверени от приложеното към исковата молба „Движение по сметка - … от счетоводните книги на банката — справка по чл. 366 от ГПК. Твърди се още, че срокът на действие на договора е 36 месеца от датата на първо усвояване по кредита или за период от 17.12.2015 г. до 17.11.2018 г., като ответникът е трябвало да погаси усвоения кредит на 36 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 22,41 лева, съгласно погасителния план, инкорпориран в чл. 8 от договора. Твърди се, че ответникът не е направил нито едно плащане за погасяване на кредита до подаване на исковата молба, като служебно от сметката й са удържани 0,46 лева за погасяване на част от главницата. Сочи се, че чл. 7, ал. 1 от договора предвижда, че при просрочие на плащането по главницата по кредита от страна на Кредитополучателя, банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща действащия лихвен процент съгласно чл. 4 от договора за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 пункта, като в настоящото производство лихвата за просрочие е претендирана в размера на законната лихва. Отбелязва се още, че ответникът не се е възползвал от правото си по чл. 14, ал. 1 от договора, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор в 14 дневен срок от подписването му. Твърди се, че с текста на чл. 16 от договора страните са се споразумели, че банката може да прехвърля правата си по договора за кредит на трето лице, като на 31.01.2018 г. по силата на Договор за прехвърляне на парични вземания, „ОББ“ АД е прехвърлила на ищеца портфейл от вземания, определени и индивидуализирани в Приложение № 1А към Договора за цесия, включително и вземането си към ответника, което е подробно описано в приложението, с посочване на номер и дата на сключване на договора за кредит, имена и ЕГН на длъжника, и размер на прехвърленото вземане. Твърди се, че длъжникът е уведомен за извършената цесия съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД с уведомления, приложени към исковата молба. Твърди се още, че на 17.11.2018г. е настъпил крайният срок за погасяване на потребителския кредит, включително и дължимите лихви, съгласно чл. 9 от договора, като считано от тази дата вземането е изцяло дължимо, т.е. преди датата на образуване на заповедното производство - 28.07.2020 г., по което е издадена процесната заповед за изпълнение. Иска се от съда, да бъде постановено решение, с което да бъде установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните по делото, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД има вземане към В.В.А., за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по гр.д. № 491/2020г. на Районен съд Своге, а именно: 719,54 лева — главница, ведно със законна лихва върху нея, от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното й погасяване и 219,27 лева – лихва за просрочие (в размера на законната лихва), начислена за периода от 12.03.2017 г. до 12.03.2020 г., включително. По отношение на претенцията за установяване дължимостта на обезщетение за забава в размер на законната лихва над размера от 96,33 лева до първоначално претендирания размер от 219,27 лева, както и за периода от 12.03.2017 г. до 17.11.2018 г. производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска в посочената му част. Претендират се разноски за исковото и за заповедното производство.

С отговора ответникът оспорва исковете, като са направени възражения, че:

1. Договорът за цесия, сключен между „ОББ“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е недействителен, тъй като липсва уговорена насрещна престация и между страните, не е постигнато съгласие по съществена клауза от договора – цената на вземането;

2. Към датата на образуване на заповедното производство, чието продължение е исковото, ответникът не е бил уведомен надлежно за извършената цесия на вземането, предмет на спора, като ищецът не е представил доказателства за изпращането и получаването от ответника на представените с исковата молба уведомления за извършено прехвърляне на вземанията, като последното обстоятелство се оспорва от ответника, както и надлежното му уведомяване за извършената цесия, с оглед на което ответникът счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищецът няма активна материална и процесуална легитимация да предяви иск за установяване дължимостта на вземането;

3. Преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК кредиторът не е уведомил ответника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, поради което оспорва праводателят на ищеца „ОББ“ АД да е обявил Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 17.11.2015 г. за предсрочно изискуем;

4. Подписът в представения договор за потребителски кредит, макар да е на ответника, същият е пренесен посредством специални технически средства, поради което оспорва да е налице валидно облигационно правоотношение между праводателя на ищцовото дружество и ответника;

5. Изтекла е давност по отношение на претендираните в производството суми за главници и лихви, тъй като същите касаят период, надхвърлящ законоустановения общ петгодишен и тригодишен давностен срок, през който не са предприети необходимите действия за събиране на вземането;

6. Отпуснатият кредит не е бил усвоен от ответника, като оспорва твърдението в обратен смисъл в исковата молба, тъй като представеният с нея документ „Движение по сметка - …“ не доказва, че процесната сума е била отпусната и усвоена от ответника; посочената банкова сметка ***, като оспорва твърдението в обратен смисъл в исковата молба и твърди, че не са представени никакви доказателства за това;

7. Договорът за потребителски кредит е недействителен, поради липса на погасителен план, който е задължителен реквизит на договорите за потребителски кредит. В случай, че бъде представен такъв, то оспорва, че същия отговаря на изискванията на закона.

Иска се от съда да остави без разглеждане като недопустим, а в условията на евентуалност да отхвърли като неоснователен и недоказан, предявения от ищеца иск. Претендира се адвокатско възнаграждение за исковото производство, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител, а ответникът – не се явява и не се представлява. С писмени молби страните подробно аргументират тезите си.

По делото са събрани писмени доказателства и е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като логично и безпротиворечиво.

Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата искова молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 491/2020 г. на Районен съд Своге (заедно с приложеното към него ч.гр.д. № 33696/2020 г. на СРС) се установява, че въз основа на подадено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД заявление е издадена Заповед № 496 от 06.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът В.В.А. да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата от 719,54 лева — просрочена главница, дължима по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 17.11.2015 г., сключен между „ОББ“ АД и В.В.А., сумата от 219,27 лева – лихва за просрочие в размера на законната лихва за периода от 12.03.2017 г. до 12.03.2020 г. и законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 145,00 лева разноски по делото, от които 120 лева – заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС и 25,00 лева – заплатена държавна такса.

С оглед прекратяването на настоящото производство поради частичното оттегляне на иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва, за горницата над 96,33 лева до 219,27 лева и за периода от 12.03.2017 г. до 17.11.2018 г., в тази й част заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК подлежи на обезсилване, както и в съответната част за разноските – за горницата над 126,01 лева до пълния присъден размер от 145,00 лева.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е оспорил заповедта за изпълнение, поради което с Определение от 13.11.2020 г. заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

Съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 15.12.2020 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със сила на пресъдено нещо.

Между „ОББ“ АД – кредитор и ответника – кредитополучател е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 17.11.2015 г. По силата на този договор, от кредитора е предоставена на ответната страна сума в размер на 720 лева за покриване на потребителски нужди (чл. 1 и чл. 2 от договора). Уговорено е, че кредитът се усвоява по посочената в договора банкова сметка (***) ***8.11.2015 г. (чл. 3, ал. 1 от договора), като кредиторът е изпълнил задължението си за предоставяне на сумата с банков превод, извършен на 18.11.2015 г., видно от представеното с исковата молба извлечение, както и от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза. В чл. 4 от договора е постигнато съгласие редовната главница по кредита да се олихвява с променлив годишен лихвен процент, формиран от референтен лихвен процент - пазарен индекс - 6 месечен Sofibor за кредити в лева, публикуван на сайта БНБ и фиксирана надбавка от 6,600 пункта. Към датата на сключване на договора за кредит лихвеният процент е в размер на 7,543% годишно, а ГПР, съгласно чл.

5, ал. 1 от договора – 23,12%. Така, общата дължима сума от кредитополучателя, при параметрите, залегнали в договора към датата на неговото сключване е в размер на 896,61 лева (чл. 5, ал. 2 от договора). Според клаузата на чл. 7 от договора, при забава на плащането на главницата по кредита от страна на кредитополучателя, банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща действащия лихвен процент, съгласно договореното за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 пункта, а при друго неизпълнение на клаузите на договора, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, банката има право да начислява и неустойка в размер на действащия лихвен процент и наказателна надбавка в размер на 5 пункта. В чл. 8 от договора е предвидено, че кредитът се издължава на 36 месечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 22,41 лева, считано от 17.12.2015 г. на 17-то число на месеца. Крайният срок за издължаване на дълга по кредита, съгласно чл. 9 от договора, е 17.11.2018 г.