Решение № 88 от 23.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. София, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева при участието на секретаря Ива Андр. Иванова в присъствието на прокурора Ас. Б. Хр. като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000601134 по описа за 2020 година Съобразно изискванията на чл. 339 НПК,Софийският апелативен съд намери следното:

С присъда от 16.06.2020г по НОХД № 668 по описа за 2017 г., Благоевградският окръжен съд е признал подсъдимия Б.К. за ВИНОВЕН в това, че:

В периода от 06.02.2006г. до 30.08.2007 г. в гр. Гоце Делчев без съответно разрешение изискващо се съгласно: чл.1, ал.4, т.1 от Закона за банките (ЗБ, отм. с § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кредитните институции - ДВ бр.59 от 21 юли 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.), според който: „Сделките по ал.1, и 2, т. 3, 6, 10 и 12, наричани по-нататък „банкова дейност”, може да извършва само лице, което е получило разрешение (лицензия) за банка от Българската народна банка” и чл.13, ал.1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ, в сила от 01.01.2007 г.), според който: „За извършването на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ.”, извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл.1ал.1 от ЗБ (отм.), според който: „Банка е акционерно дружество, което извършва 1 публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск.” и чл.2 ал.1 от ЗКИ, според който: „Банка е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.”, за които се изисква такова разрешение, като предоставил парични кредити в български лева на четири различни лица срещу задължението на същите да върнат получените в кредит суми, ведно с договорената лихва върху тях, както следва:

На 06.02.2006 г. предоставил паричен кредит в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева на Н. А. Б., ЕГН **********, срещу издаване на запис на заповед на посочената дата за сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева и срещу задължението да върне получената в кредит сума, ведно с договорената върху нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на това получил неправомерен доход в размер на 9 000 /девет хиляди/ лева;

На 27.02.2007 г. предоставил паричен кредит в размер на 1 000 /хиляда/ лева на Ф. М. Ю., ЕГН **********, срещу издаване на запис на заповед от същата дата за сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева и срещу задължението да върне получената в кредит сума, ведно с договорената върху нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на това получил неправомерен доход в размер на 200 /двеста/ лева;

На 12.03.2007 г. предоставил паричен кредит в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева на Р. П. Х., ЕГН **********, срещу издаване на запис на заповед от същата дата за сумата от 6 000 /шест хиляди/ лева и срещу задължението да върне получената в кредит сума, ведно с договорената върху нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на това получил неправомерен доход в размер на 3 000 /три хиляди/ лева;

На 30.08.2007 г. предоставил паричен кредит в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева на Р. Г. Б., ЕГН **********, срещу издаване на запис на заповед от същата дата за сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева и срещу задължението да върне получената в кредит сума, ведно с договорената върху нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на това получил неправомерен доход в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, като от гореописаната дейност Б. К. М. получил значителни 2 неправомерни доходи в общ размер на 52 200 /петдесет и две хиляди и двеста/ лева – като на основание чл.252, ал.2, пр.2, във връзка с ал.1 пр.1 НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия М. наказания "лишаване от свобода" за срок от 2 /две/ години и „глоба” в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на така определеното наказание“лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.25, във връзка и с чл.23,ал. 3 от НК е определено общо наказание в размер на по-тежкото измежду наложеното на подсъдимия такова по настоящото дело и по НОХД № 695/2015г. по описа на РС-Гоце Делчев, а именно- лишаване от свобода в размер на 2 /две/ години и глоба от 5000 /пет хиляди/ лева.

На основание чл.25,ал.4НК, във връзка с чл.66,ал.1 от НК изпълнението на така определеното на подсъдимия общо наказание лишаване от свобода в размер на 2 /две/ години е отложено за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.53,ал.2,б.”б” от НК съдът отнел в полза на държавата равностойността на придобитото от подсъдимия Б. К. М. чрез престъплението по чл.252,ал.2НК в размер на 52 200 лева, като е върнал на подсъдимия М. иззетите с протоколи в хода на досъдебното производство веществени доказателства.

Съдът е оправдал подсъдимия по обвинението за предоставени парични кредити и получени неправомерни доходи, договорени под формата на лихви на С. К. Р., Д. К. Т., С. Б. С., В. К. А. и Ц. А. Ч. и респективно- получен неправомерен доход над посочената по-горе сума от 52 200 лева.

Така постановената присъда не е влязла в сила.

Преди да изтече срокът за атакуването на присъдата тя е била протестирана от прокурор при Окръжна прокуратура Благоевград и обжалвана от подсъдимия и неговият защитник, а след изготвяне на мотивите на съда и допълнения към протеста и жалбата, които имат следното основно 3 съдържание:

Прокурорът намира присъдата за неправилна в частта й, с която подсъдимият Б.М. е оправдан по предявеното му обвинение относно лицата Д. К. Т., С. Б. С., В. К. А. и Ц. А. Ч..Иска да бъде отменена в тази и част и постановена друга осъдителна такава, с която подсъдимият М. бъде признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 252, ал.2, пр.2, във връзка с ал.1 пр. 1 от НК, за което е поддържано обвинение пред първа инстанция и по отношение на деянието относногорепосочените лица.

В допълнението към протеста сочи, че е събран доказателствен материал, който налага фактически изводи различни от възприетите от ОС – Благоевград. По обвинението на М. за даване на паричен заем срещу лихва на Т. е установено, че се касае за паричен заем договорен между двамата,видно от показанията на свидетеля дадени на досъдебното производство (виж. т. 4, л.121 показания от 13.05.2010 г. от ДП,приобщени в хода на съдебното следствие, както и показанията на лицето пред друг състав на съда от 27.04.2015 г. по НОХД № 361/ 2014 г. на ОС — Благоевград). С игнорирането на посочените доказателствени източници решаващият съд е допуснал нарушения в аналитично - оценъчната си дейност и необоснованост на изводите си, които се явяват в противоречие на доказателствения материал.

Относно св. С. С., съдът е приел, че е бил кредитиран от подсъдимия М., но не е приел заявеното от негопред друг състав на съда (протокол за разпит на свидетеля по НОХД №361/ 2014 г. на БлОС) и по досъдебното производство (протокол за разпит от 24.02.2010 г. том. 4, л. 106), че дадената сума в размер на 120 лева допълнително в повече от кредита е лихва, наречена възнаграждение за услугата от св. С.. Касателно св. С., решаващият съдебен състав е допуснал игнориране, изопачено и превратно тълкуване на доказателствени източници, което е довело и до порок в самата присъда и изводите й — необоснованост и неправилност.

Относно св. А. не е взето предвид заявеното от на досъдебното производство (т.4, л. 157), което изявление е приобщено по съответния процесуален ред в хода на съдебното следствие. Не е обсъдено противоречието в показанията пред състава на съда и тези на ДП.

По отношение на св. Ч. единственото противоречие в множеството показания на този свидетел е, че същите са в противоречие с обясненията на 4 подсъдимия и неговите приятели. Но това не опровергава достоверността на показанията на Ч., дадени и пред настоящия състав на съда и пред предишния и отчасти и в хода на досъдебното производство. Ето защо прокурорът намира, че същите неоснователно не са кредитирани, докато на съмнителните и недостоверни показания на св.Д. и св.Г. е дадена вяра.

Въз основа на изложеното прокурорът твърди липсата на задълбочен и цялостен анализ на доказателствата, което е рефлектирало и върху доказателствено- оценъчната дейност на съда, изразила се в неправилен и необоснован извод. Позовава се на Решение № 430 от 26.01.2016 г. на ВКС по н. д. № 1454/2015 г., III н. о. НК, че: „За игнориране на едно или друго доказателствено средство може да се говори само когато съдът е оставил без внимание съдържащата се в него информация, интересуваща процеса, т. е. когато не са изпълнени процесуалните задължения за обсъждане на доказателственото средство само за себе си и в съвкупност с останалите доказателствени източници; когато не е извършен анализ на свидетелските показания или обясненията на подсъдимия от гледна точка на пълнота, изчерпателност, убедителност, вътрешна съгласуваност и логическа последователност или пък когато избирателно са ползвани части от тях, като са извадени от контекста на цялостния разказ на разпитаните лица.“ Във въззивната жалба от адв. М.Х., защитник на подсъдимия М. е посочено че в наказателното производство пред окръжния съд и при постановяване на съдебен акт са допуснати нарушения на принципите на чл.

13, чл. 14 и чл. 107 от НПК за разкриване на обективната истина при обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства и внимателна проверка на всички доказателства. От фактическа страна по делото не е установено по категоричен начин извършването по занятие на банкови сделки и реализирането на неправомерни доходи от тях.

Никой от разпитаните от съда свидетели не е потвърдил да е бил кредитиран по смисъла на ЗБ, респ. ЗКИ срещу възнаградителна лихва. От показанията на свидетелите се установява, че отношенията между тях са били лични, базирани на роднинска връзка или приятелство, а изолираните случаи на предоставяне на пари в заем не са били свързани с договаряне, респ. заплащане на лихва, т.е. не са били извършвани по занятие, тъй като не са осигурявали приход за заемодателя.

5

Посочените нарушения обуславят неправилно приложение на материалния закон и постановяване на осъдителен съдебен акт, въпреки наличие на основание по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Предвид изложеното се иска от въззивния съд на основание чл. 336, ал.

1, т. 3, вр. чл. 334, т. 2 от НПК, да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да оправдае изцяло подсъдимия. Алтернативносе отправя молба до апелативния съд да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първата инстанция поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На съдебните прения пред въззивния съд страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

Прокурорът поддържа протеста по визираните в него основания.

Твърди, че присъдата е необоснована в оправдателната част. Моли за постановяването на нова осъдителна присъда. По отношение на жалбата прави искане да бъде оставена без уважение

Защитникът на подсъдимия изтъква, че присъдата е неправилна в осъдителната част. Счита, че част от деянията са погасени по давност, а в хода на съдебното дирене са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изтъква, че не е вършено публично набиране на парични средства като елемент от състава на престъплението и по този въпрос първоинстанционният съд не е взел становище. Така не е обсъден поставения въпрос от защитата относно обективната страна на престъплението.

В лична защита подсъдимият твърди, че е поддържа заявеното от защитника му.

Софийския апелативен съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

За да постанови присъда си Благоевградският окръжен съд е приел следната фактическа обстановка:

6

Подсъдимият и св.С. са съседи и се познават от много години предвид и далечните им роднински връзки. През м.юли 2007г. този свидетел следвало да рефинансира заем и помолил подсъдимия, за когото знаел, че разполага с парични средства, да му услужи със сумата от 3000 лева. Последният се съгласил, но настоявал да се подпише запис на заповед, за да бъде обезпечен относно връщане на сумата. Такъв бил подписан от св.С. на 23.07.2007г. /т.17, л.69, справка нотариус Б./ за сумата от 5000 лева. След не повече от две седмици св.С. върнал сумата от 3000 лева на подсъдимия, като му дал и 120 лева от благодарност за услугата /„за да се почерпи М.“/. В нито един момент от разговорите помежду им не станало въпрос св.С. да заплати лихва на подсъдимия върху дадената му в заем сума от 3000 лева.