Решение № 1371 от 21.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1371 гр. София, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20211000503020 по описа за 2021 година при участието на секретар Теодора Ставрева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 ГПК и е образувано по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство В. Н. П. чрез адвокат Р.Р. и въззивна жалба на „Лев инс“ АД чрез юрк. К. А. срещу решение 262087 от 28.03.2021 г. на СГС, I ГО 23 състав по гр.д. 5156/2020 г.

Ищцата обжалва решението в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл.

432, ал.1 КЗ срещу „Лев инс“ АД за разликата над 50 000 лева до претендирани 300 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Ц. В. П. в резултат на пътен инцидент на 15.11.2019 г., ведно със законната лихва от 18.06.2020 г. Иска се отмяна на решението в обжалваната част с оплаквания за неправилно приложение на критерия справедливост. Посочени са процесуални нарушения на съда, довели до неправилно решение: непроизнасяне на съда по искането за освобождаване от държавна такса и разноски, даване ход на делото въпреки молба за отлагане поради заболяване на представител на страната, заличаване на единия от двамата допуснати свидетели. От въззивния съд е поискан разпит на втория допуснат от СГС, но заличен свидетел за неимуществените вреди на ищцата. Настоящият състав е допуснал поискания свидетел, като е счел, че не е настъпила преклузия за събиране на това доказателство.

Във въззивната жалба е направено искане за изменение на разноските поради несъобразяване с възражението за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Това оплакване СГС е преценил правилно като искане по чл. 248 ГПК и с определение от 01.09.2021 г. е оставил без уважение. Срещу определението няма постъпила частна жалба.

Ответникът обжалва решението в частта, в която искът е уважен за разликата от 30 000 до 50 000 лева. Твърди се неправилно приложение на критерия справедливост и несъобразяване с действителните отношения между ищцата и загиналия преди смъртта му.

Постъпил е отговор от „Лев инс“ АД на въззивната жалба на ищцата.

В съдебно заседание от 09.12.2021 г. е разпитана Р. М. Д.. Процесуалните представители на страните пледират за решение съответно с жалбите и претендират 1 разноски. Адв. С. от името на „Лев инс“ АД представя писмена защита на 16.12.2021 г. в предоставения от съда едноседмичен срок.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск с правно основание чл. 432 КЗ, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Пред въззивната инстанция не е спорно наличието на валидна застрахователна полица към деня на пътния инцидент, издадена от ответното застрахователно дружество за гражданската отговорност на автомобилистите относно водача на автомобила, в който се е возил Ц. В. П.. Поради необжалваната част от решението от страна на ответника вината на водача, противоправността на деянието и причинената в резултат на деянието смърт на посочения пътник са установени. Не е спорно, че ищцата е майка на загиналия.

Спорно пред въззивната инстанция е какво е справедливото обезщетение за неимуществените вреди между твърдения от ответника размер от 30 000 лева и претендирания пт ищцата 300 000 лева.

За да реши този спорен въпрос настоящият състав взе предвид изслушаните свидетелски показания пред двете инстанции и събраните писмени доказателства.

М. В. П., дъщеря на ищцата и сестра на починалия, разказва, че след развода на родителите им майка им живее в друго населено място, различно от това, в което са живели с брат й - майка им живее в с. Орешака, а свидетелката и починалият й брат - в с.

Чомаковци. Майка им си имала друго семейство. Загиналият и майка им поддържали връзка не често, по-рядко, имали добри отношения. От другия си брак майка им има три деца.

Едното е мъничко и е на месеци, другите деца са на 7 и на 8 години. Много рядко майка им е помагала финансово на загиналия. Помагала е, когато е имала възможност. Тя и брат й живеели отделно от майка им повече от 11, 12 години. През тези години тя не е плащала издръжка. Срещите между майка им и брат им са били два, три пъти на година. Брат й бил 10-годишен, когато тя ги оставила при баща им. В началото брат й не търсел майка си. През последните две, три години по-често започнали да имат контакт с нея. Търсели се взаимно.

Майка им тежко преживяла смъртта на брат й. Тя не била на погребението на брат й по семейни причини. Тогава ищцата е била бременна и затова не била на погребението на сина си. На гроба на брат й все още не е идвала. Брат й бил погребан в с. Чомаковци. След смъртта на брат й посещава майка си почти всеки ден. Сочи, че ищцата страда и да, и не, има си и други деца. Преди брат й да замине за гр. София майка им е говорила с него и му е предложила, ако има желание, да отиде при нея. Нея също е канила. Баща им никога не ги е спирал да виждат майка си и да ходят при нея. Баба им и дядо им понякога ги спирали, тъй като не са могли да й простят това, че ги е изоставила.

Свидетелят Р. Г. В., който живее на семейна начала с В., разказва, че много зле приела смъртта на сина си от първия брак. Тогава тя била бременна на два, три месеца и на 6 декември загубила бебето от скръб по загиналия. Когато им съобщили за смъртта му, отишли в моргата и там тя си взела последно сбогом с него.

Р. М. Д., майка на мъжа, с когото В. живее на семейни начала от три години и имат три деца – две нейни дечица и едно общо със сина й, разказва, че познава В.П. от малка, тъй като са от едно село и са съседи – с.***, ***. Според нея В. била в добри отношения със сина си, винаги си поддържали връзка, с дъщеря си също и до днес имат връзка. Тя била против синът й да дойде да работи в София, тъй като имала много лоши предчувствия. В. помагала на сина си, финансово взаимно са си помагали. В 04:00 часа сутринта полицаите отишли първо при свидетелката, защото не знаели нейния адрес, където живее със сина й. След инцидента В. отишла в София със сина на свидетелката, влязла в моргата, за да си го разпознае. Тя пожелала да влезе и там си е взела сбогуване с него, защото там, където живеят бившите й свекърва и свекър с мъжа й не може да отиде, защото те не биха я пуснали. Баща й и сестра й били отишли на погребението, но ги изгонили. По времето на инцидента В. била трети месец бременна и не много време след инцидента направила спонтанен аборт. След връщането от София В. била смачкана, като всяка майка и до днес си била пак така. Категорично не го била преживяла. Постоянно го споменавала. Винаги си ходела в манастира в с. Орешак и палела свещи. Свидетелката е виждала Ц. често - в Червен 2 бряг, в с.Орешак не го е виждала. Синът й и ищцата се познавали от 2012 г., но живеели заедно от три години.

С решение на РС-Червен бряг по гр. дело № 461/2013 г., влязло в сила на 29.08.2013 г., е прекратен по взаимно съгласие бракът между майката и бащата на загиналия, а упражняването на родителските права за Ц. и М. е възложено на бащата. Майката, сега ищца, е осъдена да плаща издръжка.

От показанията на разпитаните по делото свидетели безпротиворечиво се установява, че ищцата и загиналият не са живели в едно домакинство повече от девет години (Ц. е загинал на 19 години, а майка им е отишла да живее на друго място, когато е бил на 10 години), че от брака си с бащата на загиналия има и друго дете – М., разпитана като свидетел, както и че към момента ищцата има три деца, като техен баща не е бащата на загиналия. Установява се, че, след като вече не са живеели заедно, са се виждали два-три пъти в годината, но последните две-три години се виждали по-често. Установява се още, че ищцата страда за загубата на сина си и не е преодоляла скръбта си, независимо че има други деца и друго семейство.

Съдът приема, че ищцата е от кръга на легитимираните съгласно Постановления 4/1961 г., 2/1984 г. и 5/1969 г. на Пленума на ВС.

Като съобрази всички относими към установяване на обема на вредите обстоятелства – действителните отношения между загиналия и ищцата, начина, по който се е отразила на ищцата смъртта на сина й, вкл. икономическата конюнктура в страната към момента на смъртта, от значение за обществено-оправданата мярка за справедливост и въз основа на анализа и съвкупната им оценка паричният еквивалент на вредите е в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева. /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., ІІ ТО, решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г., ІІ ТО, решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г.

І ТО, Решение № 128 от 01.08.2017 г. по т. д. № 231 / 2016 г. на ВКС, ІІ ТО и мн. др/. Това обезщетение отчита факта, че ищцата не е живяла и не се грижила за загиналия от неговата десета година до смъртта му на почти 20 години, но не е загубила връзката с него – последните 2 години са се виждали по-често, тя го е канила да живее при нея и е била против той да работи в София.

Неоснователни се явяват оплакванията за занижен размер на обезщетението. По делото категорично не са доказани твърденията от исковата молба, че загиналият бил найблизкият човек на ищцата, който я дарявал с любов, разбиране, подкрепа и внимание, че повече от деветнадесет години тя отглеждала и възпитавала сина си, който от своя страна до голяма степен осмислял живота й. Внезапната му загуба довела до силно депресивно състояние у нея, тя се затворила, не искала да общува с никого, мислела и говорела само за него и това страдание нямало да спре никога. Показанията на разпитаната от настоящата инстанция св. Д. налагат извод, че ищцата и синът й са живели отделно – свидетелката не го е виждала в селото, в което живеят тя, синът й и В., а в Червен бряг, където не е говорила с него. Следователно свидетелката го е познавала, но не го е виждала в дома на майка му.

Ищцата и синът на свидетелката се познават от 2012 г., т.е. преди развода с бащата на Ц., а живеят заедно от три години, имат три деца, като бащата на двете по-големи, за които разказва и М., не е синът на свидетелката. От показанията не може да се установи кой е баща на по-големите деца на ищцата, които са на 7 и 8 години, но това не е и нужно. Достатъчно е, че ищцата е имала други деца, за които се е грижела и с които е живяла. Въззивният съд приема доводите в жалбата на ищцата, че М. П. също е заинтересована от изхода на делото, защото след като е предявила иск срещу застрахователното дружество за обезщетение за неимуществени вреди, има интерес да се приеме, че между нея и брат й са съществували поблизки отношения именно поради липсата на майка им в техния живот. Св. В. и св. Д. също са заинтересовани от изхода на настоящия спор – тъй като по-голямото обезщетение ще се отрази пряко в тяхната имуществена сфера. Като съобразява факта, че и тримата свидетели са заинтересовани, съдът намира, че в по-голямата си част показанията им са дадени добросъвестни. Този извод на съда може да бъде онагледен с отговора на св. П. на въпроса дали майка й страда за брат й – „ и да, и не, защото тя си има и други деца“. Съдът приема за доказано, че ищцата е реагирала на вестта за смъртта на сина си, че е отишла в моргата, където си е взела сбогом със сина си, че не е присъствала на погребението поради бременността си и поради поверието, че не е редно бременна жена да ходи на гробище.

3

Всички тези факти обаче не установяват наличието на трайна изпълнена с обичайното съдържание майка – син връзка приживе на Ц.. Нито св. Д., нито св. В. разказват за срещи между ищцата и сина й. Твърденията, че двамата били в добри отношения и си помагали финансово съдът намира за твърде общи, по-скоро като оценка на свидетелката Д., отколкото като сведение за факт, осъществен пред нея. Настоящият състав не подлага на съмнение, че ищцата страда за сина си и в този смисъл кредитира показанията на тримата свидетели и именно затова следва да бъде обезщетена. Присъждането на повече от 50 000 лева обаче би било в разрез с разбиранията за връзката майка-син, характерна за традиционните семейства.