Протокол № 229 от 09.03.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 229 гр. Варна, 09.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Трайчо Г. Атанасов

Членове:

Мая В. Нанкинска

Ерна Якова-Павлова при участието на секретаря Галина Г. Славова и прокурора К. Ст. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Мая В. Нанкинска Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263100600236 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:50 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ- ПОДСЪДИМ И. В. П., редовно призован, явява се лично и с адв. С. Л., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл. 331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия Нанкинска.

АДВ. Л.: Поддържам основната и допълнителната жалба. Няма да соча доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.

1

СЪДЪТ, като взе предвид, че страните не направиха искания по доказателствата, дава ход на делото

ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ. Л.: Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите жалбата на посочените в нея основания.

Обръщам внимание на двата основните елемента и ще развия поне единият от тях в допълнение, с аргументи защо първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна. Действително, основният и единственият факт, на който се изгражда обвинителната теза и който беше приет от първата инстанция, беше обстоятелството, че И. П. казал пред полицаите, че той е оставил включена печката. Този факт се извежда единствено, отново заявявам, от свидетелските показания на двамата полицейски служители Шабан и Жеков. Те от своя страна възпроизвеждат твърдения, които са чули в проведен разпит, беседа, няма значение как ще го формулираме това. Подробно съм изложил аргументите си защо този начин на провеждане на разпит, на събиране на доказателства от полицейски служители не бива да бъде допустим. В съдебно заседание подсъдимият категорично отрича да е оставил включена печка. Това обстоятелство е било споменато в хода на досъдебното производство от други свидетели, които обаче след разпита им в съдебното следствие, категорично отрекоха този факт и свидетелят Т.Т., и свидетелят И.М. заявиха, че това обстоятелство, кой оставил включена печката, са го чули от полицаите. Друг е въпросът защо така са били написани техните показания, защо с такава категоричност е било заявено, че са възприели волеизявление от страна на подсъдимия. Истината е, че освен тези двама полицейски служители никой друг не казва нещо в тази насока, за този факт.

В жалбата си съм дал пример с Решение № 391, постановено по касационно дело № 1220/2013г. по описа на ВКС, където съм цитирал да не кажа почти идентичен, но изключително сходен случай, където са взети предвид показания от полицейски служители, които са възпроизвели това, което са чули в хода на техните оперативни действия. Казвам в хода на техните оперативни действия, защото не мисля, че трябва да се формализираме и да ги описваме като беседа, като сведения, като обяснения, докладна или друга някаква форма. Тези двама полицейски служители са били там в качеството си на длъжностни лица и в това си качество те са възприели определени факти и обстоятелства. В никакъв случай не казвам, че е недопустим техния разпит, но 2 твърдя с категоричност, че няма годни доказателства, събрани по реда на НПК, които да говорят за основополагащия факт, а именно кой е включил печката, вследствие на което е станал пожара.

В тази връзка като допълнителен аргумент искам да цитирам и Решение № 247/12.12.2016г., постановено по НОХД № 895/2016г. по описа на ВКС, ІІ НО, в което се казва, че „оперативната беседа има стойност, равнозначна на саморъчните обяснения на задържания, които правната доктрина и съдебна практика никога не са приемали за доказателствено средство“. В заключение по тази точка, становището ми е, че е недопустимо заместването с деривативни, т.е. вторични способи на обстоятелство, което следва да бъде доказано ако е възможно по оригинерен, първичен път. В този случай това е безспорен факт.

Последно, обръщам внимание и на показанията на полицейските служители, за които говорих. Във фаза досъдебно производство те бяха не просто сходни, те бяха идентични, абсолютно идентични, с единствената разлика описанието на гледната точка на всеки един от двамата полицаи. Бяха идентични до такава степен, че бяха пренесени с правописните грешки и с препинателните знаци, например не пишеше „думата“, а пишеше „дамата“.

Този принцип на водене на разследване, копи- пейст, считам за недопустим и който води до погрешно формиране на волята както на прокурора, така и впоследствие на съда.

По втората точка, считам, че деянието е недоказано, тъй като по никакъв начин не намерих причинно- следствена връзка между твърдяното поведение от страна на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат. Той бил включил печката. И какво е престъплението, включването на печка и оставянето й да отоплява? Дори и да приема, че е така, аз мисля, че нямаме доказателства в тази насока, но дори и да е оставил включена печката, къде е причинно- следствената връзка с настъпването на вредоносния резултат?

Какво е било дължимото му поведение, никъде не беше доказано нито от страна на прокуратурата, нито от страна на съда. Кое е нарушил, коя е нормата, която е нарушил, кое е /извън НК разбира се/ голото обвинение, което му е възведено? Трябва да е подкрепено с някаква императивна норма, а аз такава не разбрах, а и до настоящия момент не зная. В тази връзка първоинстанционният съд е приел за доказана причинна връзка, която в действителност остава само в сферата на предположението. Считам, че не 3 може да се ангажира наказателна отговорност въз основа на общи съждения без дължима грижа и без конкретизация на нарушението.

В хода на своята пледоария пред първата инстанция, доста бегло описана в съдебния протокол /оказа се, че секретарят е нов и по- бавно вървеше процеса, но аз не оспорвам протокола/ бях повдигнал въпроса дали е налице случайно деяние дотолкова, доколкото предвид фактите по делото П. нито е могъл да предположи какво ще стане, нито е имал задължение за това.

Оказа се, че неговата майка е била трудно подвижна, но тя не е била неподвижна и това го доказахме със свидетелски показания в хода на съдебното следствие. Няма как да се очаква от него да има различно поведение от това, което той е имал, и то да бъде противоправно. Когато лицето може да извършва своите обичайни хигиенни дейности, да извършва елементарни действия по готвене например и други такива, които считам, че ги бяхме доказали в хода на съдебното следствие, няма как да приема, че в този случай П. е трябвало да направи нещо различно и да допусне, че има възможност да стане пожар. И въобще не е изследван въпроса дали не е станало късо съединение, няма как да знаем.

В своите обяснения още в хода на досъдебното производство и след това в хода на съдебното следствие подсъдимият обясни много ясно, той каза „почти нищо не си спомням от първите моменти от събитията“. Когато се е върнал от Шумен, когато е видял къщата си да гори и когато са му казали, че майка му е била в къщата, почти нищо не си спомня. Не просто не си спомня, имаме доказателства в тази насока как е припаднал и как е било необходимо лекар да му дава успокоителни или нещо, за да го свестява. Бил е в абсолютно неадекватно състояние и в този момент, ако в три и половина се прибира и до шест часа гледа как къщата му гори, в шест и половина е първият му разпит.

Считам, че каквото и да е казал там, каквото и да е написано там, не може да бъде основа, да бъде годно доказателство, въз основа на което да градим цялата тази теза, която впоследствие се е развила в обвинение срещу него.

Предвид всичко гореизложено моля да постановите справедлив съдебен акт, като отмените първоинстанционната присъда и постановите нов съдебен акт, с който признаете клиента ми за невиновен.

В условията на алтернативност, моля да върнете делото за ново разглеждане от друг състав.

4

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Съгласен съм с казаното от адвоката ми.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, считам, че правилно ДРС е посочил в мотивите си, че подсъдимият, въпреки задълженията си, тъй като е бил личен асистент на майка си, я е оставил сама в стаята и тази фактология се доказва не само от свидетелските показания, но и от назначените експертизи по делото, включително и пожаротехническата експертиза. И тъй като обвинението е по чл.122 от НК, не се дължи посочване на някакво нарушение, на някакви правила, както е при престъплението по чл. 123 НК, за да бъде изписано. Тук се касае за обективно причиняване на смърт по непредпазливост и то няма нищо общо с изискването на чл. 123 НК, където е необходимо да бъдат посочени конкретни нарушени норми. Считам, че правилно първоинстанционният съд е преценил събраните доказателства, изложил е това в мотивите си просторно и определеното наказание съответства на целите на чл. 36 НК, поради което присъдата е правилна, законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

СЪДЪТ дава на жалбоподателя

ПОСЛЕДНА ДУМА:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ- ПОДСЪДИМ: Аз като син, който майка ми ме е отгледала, не мога да направя това, в което ме обвиняват. Желая да ме оневинят и да махнат това наказание, защото аз психически заминавам. Даже към непознат човек не бих направил това. Искам да ме признаят за невиновен.

СЪДЪТ се оттегли и след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения двумесечен срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:07 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5