Определение № 1265 от 15.05.2020, Окръжен съд - Бургас

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

№ 1265 15.05.2020 г. град Бургас

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, на 15.05 две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:

Председател: Мариана Карастанчева

Членове: 1. Пламена Върбанова

2.мл.с. Марина Мавродиева

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от младши съдия

Марина Мавродиева въззивно гражданско дело № 884 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, със седалище в гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Красимира Иванова (пълнм. л. 11 от първа инстанция) против Решение № 324/23.01.2020г. постановено по гр.д. № 8224/2019г. по описа на РС Бургас, в частта, в която съдът е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерството на вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. Мария Луиза, № 46, да заплати на М.М.П., ЕГН – **********, следните суми: 1422,66 лева (хиляда четиристотин двадесет и два лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 200,63 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба на 01.10.2019 г. до окончателното й изплащане; 414,94 лева (четиристотин и четиринадесет лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща разноски по делото, както и е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерството на вътрешните работи да заплати по сметка на Бургаски районен съд сумата от 56,91 лева (петдесет и шест лева и деветдесет и една стотинки), представляваща дължима държавна такса за уважения иск, както и сумата от 190 (сто и деветдесет) лева, представляваща разноски за производството – изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице по съдебно-икономическа експертиза.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения от него извънреден труд, е приложима нормативната уредба по Закон за МВР. Сочи, че е налице многобройна практика по този род дела, но за липса на практика на ВКС, излага подробни съображения. Ищецът имал качеството държавен служител в системата на МВР по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като нормата разграничавала държавните служители в т.1 и т.2: по т.1 - са полицейски органи, органите на ПБЗН и лицата по ал.3 на същия член, чийто статут по силата на чл.142 ал.2 от ЗМВР се урежда от ЗМВР, а по т.2 - са останалите държавни служители в МВР, чийто статут съгласно чл.142, ал.4 от ЗМВР се урежда от Закона за държавния служител - ЗДС. В системата на МВР работили и лица по трудово правоотношение - чл.142, ал.1, т.3 от ЗМВР и статутът им съгласно чл.142, ал.5 от ЗМВР се уреждал от КТ и ЗМВР. За една и съща правна материя: възникването, изменението и прекратяването на правоотношенията по повод полагането на труд, статута, правата, задълженията, работното време, почивките и отпуските, възнаграждението, дисциплинарната и имуществената отговорност, закрилата, синдикалното сдружаване и др., за трите групи служители в МВР била регламентирана в три различни нормативни акта - ЗМВР, ЗДСл и КТ, т.е. ЗМВР съдържа специални правни норми, които са относими само към конкретните правни субекти и правоотношенията с тях, като изключвали по отношение на последните приложението на общите норми, съдържащи се в КТ. Поддържа, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях, работещи в МВР, в частност, защото нито в ЗДСл, нито в ЗМВР имало непряко препращане към нормите на КТ. Напротив, във всички случаи, в които законодателят счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането било пряко, чрез посочване на конкретните правни норми цитира примери (чл.38а, ал.З от ЗДСл; чл.50а, ал.2; чл.63 ЗДСл и др.). По законова делегация на съответните нормативни актове били приети подзаконови такива – наредби като на основание чл.179, ал.2 от ЗМВР и чл.187, ал.9 от ЗМВР в исковия период били издадени от министъра на вътрешните работи няколко наредби за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР и съответно за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР- относно организацията и разпределянето на работното време. За периода до 29.07.2016г. действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., за периода 29.07.2016 г. - 02.08.2016 г. - Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. /поради отмяна на Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. с решение на ВАС/, а за периода от 02.08.2016 г. до отмяната й на 10.01.2020 г. - Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Счита, че за ищеца като държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с ответната ГДГП се определя от нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на него наредби, които са специални както спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ. За разлика от КТ, който ограничавал нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не било предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя била 8 часа, което следвало от спецификата на задълженията на служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Тази специфика обуславяла и редица други различия именно по отношение обема на полагания труд. За разлика от работниците по трудови правоотношения, спрямо които съгласно чл.143, ал.2 от КТ извънредният труд бил изрично забранен и не може да надвишава 150 часа годишно, в хипотезите на чл.144 от КТ, когато е допустим, при държавните служители в МВР съгласно чл.187, ал.7 от ЗМВР извънредният труд не можело да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, като при бедствия и други извънредни ситуации се допускал извънредният труд да надвиши тези норми до още 25 часа на тримесечен период и до още 100 часа годишно. Тези различия не аргументирали извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото за служителите в ЗМВР били предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват и посочва част от тях. Намира, че в случая не е налице извънреден труд. Счита, че предвиденото в чл.9, ал.2 от НСОРЗ превръщане на нощния труд в дневен цели да установи, дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд, тъй като в КТ е предвидена различна продължителност на допустимия нощен труд в сравнение е дневния такъв. Разпоредба, идентична на тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, с основание не била предвидена в наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР, тъй като за държавните служители нормална продължителност на дневния и нощния труд съвпадала. Счита, че преценката на органа, комуто е делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР - министъра на вътрешните работи за въвеждането на коефициент на превръщане на нощния труд в дневен, така и за отпадането на този коефициент, е по целесъобразност и че не подлежи на съдебен контрол. Намира, че в ЗМВР не е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд извън такова в размер на не по-малко 0.25 лв. на отработен нощен час. Поддържа, че материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна.

Моли да се отмени обжалваното решение и исковете да се отхвърлят. Претендира разноски. Няма искания по доказателствата.

Препис от въззивната жалба е връчен на М.П. чрез адв. К. на 09.03.2020г. като в законния срок е постъпил писмен отговор, с който въззивната жалба се намира за неоснователна, а решението по изложени съображения - за правилно и моли да се потвърди. Няма искания по доказателствата. Претендира разноски. По делото липса липсва пълномощно за адв.

К. за подаване на отговор на въззивна жалба и за евентуално представителство пред въззивна инстанция, поради което следва да се укаже на страната в срок до датата на съдебно заседание да потвърди подаването на отговор на въззивна жалба и евентуално да представи пълномощно за адв. К. за представителство пред въззивна инстанция.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е редовна и допустима и следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран ОС Бургас

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от Главна

Дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, със седалище в гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Красимира Иванова против Решение № 324/23.01.2020г. постановено по гр.д. № 8224/2019г. по описа на РС Бургас, съобразно настоящото определение.

Указва на въззиваемия в срок до датата на съдебно заседание да потвърди подаването на отговор на въззивна жалба и евентуално да представи пълномощно за адв. К. за представителство пред въззивна инстанция.

Преписи от настоящото определение да се връчат на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2. мл.с.