Решение № 41 от 08.04.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. ХАСКОВО, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20225600600075 по описа за 2022 година

С Присъда № 19/14.12.2021г., постановена по н.ч.д.х № 680/2021 година, РС Свиленград е признал подсъдимата О.Ю.П.. за виновна в това, че на 01.08.2021 година в град Свиленград, ул.„ Петко Славейков” № 1, област Хасково, причинила на Ж. К. В. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на страдание без разстройство на здравето – кръвонасядане с форма на пръстен по лявата предмишница - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК я освободил от наказателна отговорност, като и наложил административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лева. Подсъдимата е оправдана по първоначално предявеното частно обвинение – за причинена лека телесна повреда, изразяваща се в страдание без разстройство на здравето - кръвонасядане на дясната подбедрица.

Със същата присъда подсъдимата е осъдена да заплати на Ж. К. В. сумата от 300 лв. - обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.08.2021 година до окончателното й заплащане, като искът с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата над 300 лв. до 2 000 лв. е отхвърлен.

В тежест на подсъдимата са поставени разноски - 50 лв. ДТ, както и разноски, сторени от тъжителя в размер на 330 лв.

1

Недоволен от присъдата е останал защитникът на подсъдимата, който я обжалва в законовия срок с оплаквания за постановяването й при съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост, доколкото не било доказано по несъмнен начин виновно извършено от подсъдимата престъпление и незакосъобразност. В жалбата се излагат твърдения за нарушения свързани с правото на защита на подсъдимата и конкретно – правото й на писмен и устен превод в наказателното производство, свързан и с отказа на първоинстанционният съд да се произнесе с определение по реда на гл. XXX А НПК. В допълнителните писмени съображения защитникът се позовава на допуснато друго нарушение от РС, който не прекратил производството, въпреки неявяването на тъжителят и негов повереник в с.з от 02.11.2021г. за което страните били уведомени. Изложените във въззивната жалба доводи и съображения се поддържат в съдебно заседание пред ОС като се твърди, че в резултат на необосновани констатации относно фактите, съдът постановил незаконосъобразна присъда. Иска се отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство; връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС и/или постановяване на нова присъда от ОС, с която подсъдимата да бъде призната за невинна и оправдана по предявеното й обвинение.

Повереникът на частния тъжител и ответник по въззивната жалба изразява становище за законосъобразност на проверявания акт, намира доводите на защитата неоснователни и пледира за потвърждаване на присъдата.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното:

Настоящият съдебен състав, в пределите на въззивната проверка по чл. 314 от НПК, констатира наличието на основания, налагащи отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, поради допуснати в съдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. Тези нарушения сериозно накърняват правото на защита на О.П., което е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото на първата инстанция. Несъмнено по делото е установено, че подсъдимата е чужд гражданин – ****** и е със статут на постоянно пребиваваща на територията на страната ни. Гаранциите и охраната на правото на защита във всички етапи на наказателното производство, е уредено от законодателя посредством особените правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от лица, които не владеят български език - глава тридесета "а" от НПК/Нова глава - ДВ бр. 21/2014г/. Изводът е, че във всички случаи, когато се касае за лица с процесуално качество на обвиняем/подсъдим в хипотеза на чуждо гражданство се дължи изследване на обстоятелството дали привлеченото към наказателна отговорност лице владее български език. Ако в хода на тази проверка се установи, че обвиненото в престъпление лице владее български език съдът се произнася с определение, което подлежи на обжалване пред въззивната инстанция по реда на глава двадесет и втора от НПК . В случая първоинстанционният съд изобщо не е провел изследване на това обстоятелство, въпреки 2 искането на защитника. Вместо това извършил служебна справка в деловодството на РС и установил, че подсъдимата е участник в няколко дела, депозирала документи в РС, подписвала книжа и пълномощно на български език, като във всички производства и документи не ползвала преводач. В резултат на тази проверка съдът заключил, че искането на защитника за писмен превод на тъжбата и разпореждането за предаване на съд на *** език целят забавяне разглеждането на делото и оставил искането на защитника без уважение. В заседанието, в който подсъдимата се е явила, съдът констатирал, че П. разбира и изпълнява разпорежданията му, но въпреки изричното искане на защитника да се произнесе с определение относно проверката до каква степен подсъдимата владее български език, не е държал изрично определение. Процедирайки по този начин съдът е препятствал възможността подсъдимата и нейния защитник да атакуват констатацията, че лицето владее български език пред въззивната инстанция. Отделно от това изводът за владеене в достатъчна степен на български език, осигуряващ й възможност да се защитава сама в образуваното наказателно производство е и необоснован. Той е направен на база подаваните от нея: искова молба, отговор на искова молба; подписано пълномощно на процесуален представител и вече в мотивите към присъдата: на констатация на нотариус при заверка на подписите на договор; твърдение на свидетел, че подсъдимата макар и развалено говори български език и в образувано изпълнително делото документите били на български език; каквито са и книжата по н.о.х.д.№ 680/2021г., приети без възражения от подсъдимата и накрая, непосредствено възприетото от съда движение на подсъдимата, изпълнила разпореждането да застане до своя защитник, в последното по делото заседание. Видно от искова молба, отговор на искова молба и договор с нотариална заверка на подписите е, че те(документите) изобилстват от прави термини и е малко вероятно да са изготвени от лице без юридическо образование, макар и владеещо български език. По важното е, че в наказателното производство съдът не може да основава изводите си владеене на български език от подсъдимата на база констатациите на граждански съд, частен съдебен изпълнител или нотариус а сам в образуваното пред него производство следва да установи това обстоятелство, посредством всички доказателствени средства. В тази връзка не могат да се ползват и свидетелските показания на В. дал сведения, че подсъдимата говори на „развален“ български. Още по-малко пък за владеене на език може да се съди по изпълнението на разпореждане. В резюме всички, свързани с владеенето на български език обстоятелства и констатацията за това следва да се съдържат в мотивите на изричното определение на съда за това, подлежащо на въззивен контрол.

Другият сочен от защитата довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващ се в отлагане разглеждането на делото от 02.11.2021г. за друга дата, вместо дължимото прекратяване на наказателното производство, поради неявяване на тъжителя и повереника, съдът намира за неоснователно. За тази дата страните са били редовно призовани/уведомени с час на заседанието 10.00 часа, но то (заседанието) е било проведено в 13.00 ч., поради ангажимент на вещо лице. Не е налице отлагане на делото за по-късен час, а съобразяването с ангажиментите на експерта и изчакването му с три часа, не може да оправдае действията на съда за разглеждането му. Страните са били призовани за 3

02.11.2021г. от 10.00 часа, явили са се повереник и защитник, а по почин на съда разглеждането на делото е започнало в 13.00 часа. Липсва редовно призоваване/уведомяване на страните за този час, поради което правилно съдът е отказал да прекрати наказателното производство.

Посочените по-горе процесуални нарушения съществено са накърнили правото на защита на жалбоподателката. Те са отстраними, поради което е налице основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото на първоинстанционния съд, защото нарушенията на биха могли да бъдат санирани от въззивната инстанция.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Присъда № 19/14.12.2021г. на РС Свиленград, постановена по н.ч.х.д.№ 680/2021г.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на РС Свиленград.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4