Решение № 944 от 22.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 944 гр. Пловдив, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20245330203617 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0432-000510 / 07.06.2024 година на ВПД Началник Районно управление в Областна дирекция на МВР Пловдив, 01 РУ - Пловдив, с което на М. И. И., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 175а, ал. 1, предложение 3. от Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от същия Закон (ЗДП).

В Жалбата си М. И. И. чрез адвокат С. Т. Ш. от Адвокатска колегия Пловдив бланкетно иска отмяна на Наказателното постановление като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В съдебно заседание на въззивната инстанция по същество, в което жалбоподателят не се явява за лично упражняване право на защита, процесуалният му представител поддържа Жалбата с доводи, че от формулировката в Наказателното постановление не може да се извлече според него посоката на движение и мястото на нарушението, които са задължителни тези обстоятелства за ангажиране на наказателната отговорност на едно лице, и че актосъставителят неправилно е възприел обстановка, като е констатирал демонстративно въртене на гуми и форсиране на двигателя, а се касае за действие по вземане на левия завой с по-висока скорост от страна на водача, което действие се обосновава от натовареността на движението по улица „Димитър Талев“ към 1 онзи момент и от обстоятелството, че процесното кръстовище не е регулирано със светофар, поради което извършването на ляв завой предполага по-бързо навлизане в кръстовището. Прави извод, че не се доказва твърдяното административно нарушение и моли Наказателното постановление да бъде отменено; претендира разноски.

Въззиваемата страна – ВПД Началник Районно управление в Областна дирекция на МВР - Пловдив, 01 РУ - Пловдив – редовно призована, не се явява и не изпраща представител. С Молба-становище, с което е представена административнонаказателната преписка, от Началника на Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив е изразено мнение с доводи за законосъобразност и обоснованост на издаденото Наказателно постановление, което да бъде потвърдено, а при евентуално уважаване на Жалбата се прави възражение за намаляване на разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година на Висшия адвокатски съвет; разноски не се претендират.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неснователна.

От фактическа страна:

Вечерта на 25.05.2024 година полицаи от 01 РУ на МВР - Пловдив В. Т.

Ш. (актосъставител) и колегата му А. И. Т. са дежурен автопатрул и в изпълнение на задълженията си по контрол на пътната безопасност и охрана на обществения ред извършват обход на обслужваната от Районното управление в град Пловдив територия. Двамата са униформени, с брандиран автомобил с отличителни знаци на полицията.

Така към 21:08 часа полицаите се движат по улица „Димитър Талев“, когато на 100-150 метра пред тях виждат спрял на знак „Стоп“ на улица „Борис Шивачев“ лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200 Компресор“ с рег. № ***, който се включва в движението по улица „Димитър Талев“ с ляв завой в посока юг. При маневрата, обаче, мерцедесът тръгва с рязко подаване на газ, като преминаването през завоя става с превъртане на гумите, при което колата поднася, след което, изнесена от водача в дясно към тротоара, продължава в права посока.

Органите на реда реагират незабавно и спират мерцедеса с подаване на светлинен и звуков сигнал от служебния си автомобил.

При извършената проверка е установено, че водач е М. И. И. и собствеността на лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200 Компресор“ с рег. № *** 2 е негова, а той се извинява с обещанието, че това повече няма да се повтори.

След това М. И. е отведен в 01 РУ на МВР - Пловдив, където са му снети собственоръчни обяснения и там в негово присъствието от В. Ш. му е съставен и връчен срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1233260 / 25.05.2024 година, въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция полицейски служители В. Т. Ш. и А. И. Т. и от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства

– приложените по административнонаказателната преписка и изисканите от Съда.

Доколкото са налице противоречия в кредитираната доказателствена съвкупност, те са несъществени за предмета на доказване и са негони да разколебаят вътрешното убеждение на Съда за виновно извършеното от жалбоподателя административно нарушение.

В показанията си А. Т. е схематичен и не помни подробности, което е логично с оглед изминалия дълъг период от време от датата на нарушението до разпита му, а предвид служебните си задълженията е нормално да няма спомени за всеки спрян от него на пътя нарушител. От това, обаче, не могат да се правят изводи за недоказаност на обвинението, още повече, че В. Ш. е категоричен в направените от него и колегата си констатации по нарушението.

От друга страна, обоснован извод за осъщественото деяние от М. И. може да се прави и от обясненията му, в които заявява, че при вземане на завоя е подал повече газ и автомобилът му е занесъл, извършвайки криволичещи маневри по платното.

От правна страна:

По фактически установеното Съдът намира, че няма спор, че на инкриминираната дата, преди да бъде спрян от полицаите, лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200 Компресор“ с рег. № *** се движи по отворен за обществено ползване – кръстовището на улица „Димитър Талев“ с улица „Борис Шивачев“ в град Пловдив, а намиращото се в автомобила лице – М. И.

И., е негов водач по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителни разпоредби на Закона за движение по пътищата, защото го управлява. Същевременно доказателствената съвкупност по делото сочи, че при преминаване през кръстовището за ляв завой жалбоподателят подава повече газ, довело до превъртане на двигателните колела на процесния автомобил и поднасянето му, наложило последващо овладяване на машината.

По сходен начин са обрисувани и действията на жалбоподателя на инкриминираната дата в Акта и в Наказателното постановление – демонстративно въртене на гуми при потегляне с форсиране на двигателя и превъртане на двигателните колела в продължение на около 10 метра, като вследствие на това въртене на гуми се образува дам с остра миризма и силен 3 шум, като автомобилът не се движи праволинейно вследствие на загуба на сцепление, а започва да криволичи.

По фактически установеното може да се счете, че с поведението си М. И. осъществява елементите от състава на чл. 104б, т. 2 от ЗДП, съгласно чийто текст На водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Липсват обективни причини за превъртане двигателните колелета на автомобила – времето и настилката на пътното платно са сухи по показанията на актосъставителя. Същевременно са несъстоятелни защитните доводи за неяснота при описание в Акта и Наказателното постановление движението на мерцедеса, както необходимост за по-бързо включване в движението по улица „Димитър Талев“, заради липса на светофар на кръстовището – процесният автомобил е на знак „Стоп“ на улица „Борис Шивачев“, а по императивните правила на ЗДП при предприемане на каквато и да е маневра водачът на пътно превозно средство трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и да пропусне тези, които са с предимство.

Неправомерното поведението на жалбоподателя обективира извършване на нарушението от негова страна при евентуален умисъл, защото съзнава общественоопасния характер на деянието си и макар да се е насочил към нещо друго (преминаването през кръстовището с ляв завой) с рязкото подаване на газ при вземането на завоя допуска настъпването на допълнителния страничен резултат – занасяне на управлявания от него автомобил, заради нарушаване сцеплението между гумите на задвижващите колелета и пътното платно.

Точно административното нарушение е санкционирано по нормата на чл.

175а, ал. 1, предложение 3. от ЗДП, която визира: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Спазено е изискването на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН наказанията да са в границите на предвиденото, като в случая те са конкретно определени и наказващия орган не може да преценява размера им, а Актът за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са конкретизирани по време, място и извършител и са изпълнени всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, като и двата документа са съставени от компетентни лица, оправомощени със Заповед № 8121з-1632 / 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи.

Конкретното нарушение не разкрива признаци с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, за да се счете наличие на маловажност по смисъла на § 1, т. 4 от 4

Допълнителната разпоредба на ЗАНН.

Предвид изхода на спора на жалбоподателя не се дължат разноски.

По изложените съображение и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63в от ЗАНН, Районен съд - Пловдив, XII наказателен състав РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 24-0432-000510 / 07.06.2024 година на ВПД Началник Районно управление в Областна дирекция на МВР - Пловдив, 01 РУ - Пловдив, с което на М. И. И., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 175а, ал. 1, предложение 3. от Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5