Решение № 870 от 15.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 870 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20251110136418 по описа за 2025 година

Ищецът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД твърди, че в изпълнение на договор за застраховка имущество “Каско Стандарт” заплатил застрахователно обезщетение в размер на 3 090.43 лв. за щети на застрахованото МПС „Тойота Айго“ с рег. № ......, резултат от ПТП настъпило на 25.09.2024 г., в гр. Бургас, в района на ........“ и кръстовището с бул. „Струга“, причинено по вина на водача на МПС „Хонда“ с рег. № ........., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество „Дженерали Застраховане“ АД. Твърди, че водачът на МПС „Тойота Айго“ се движел по ........“ в гр. Бургас, като на кръстовището с бул. „Струга“, спрял на знак „Стоп“, след което предприел маневра „завой надясно“ за включване в движението по булеварда, като същевременно водачът на движещото се отзад МПС „Хонда“ предприел рязка и неправомерна маневра за изпреварване отдясно на МПС „Тойота Айго“, при което реализирал ПТП с него. Участниците в инцидента подписали двустранен констативен протокол за ПТП от 25.09.2024 г., в който се съдържало изрично признание на вината от страна на водача на МПС „Хонда“. Ищецът предявил пред ответника регресна претенция за възстановяване на платеното обезщетение и ликвидационните разноски от 30 лв., но плащане не постъпило. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати регресното вземане по щета № ....... в размер на 3 120.43 лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба и разноските по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че не е установено настъпването на процесното ПТП, оспорва вината на застрахования при него водач и наличието на причинно-следствена връзка между описаните от ищеца щети и механизма на ПТП. Оспорва протокола за ПТП. Сочи, че при извършена от ответника проверка във връзка с процесната щета се установило, че ПТП-то е 1 настъпило изцяло поради противоправното поведение на застрахования при ищеца водач, който нарушил разпоредбата на чл. 35 от ЗДвП, като не пропуснал преминаващия отдясно автомобил „Хонда“. Евентуално твърди съпричиняване. Твърди завишеност на размера.

Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД. Основателността на главния иск предполага сключен валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност – виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и размер на претърпените вреди.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че МПС „Тойота Айго“ с рег. № ...... е било предмет на застраховка Каско при ищеца към 25.09.24 г., за водача на МПС „Хонда“ с рег. № ......... е имало сключена застраховка ГО при ответното дружество към тази дата и че ищецът е извършил плащане по щета № ....... в размер на 3090.43 лв.

От събраните по делото писмени доказателства /протокол за ПТП, уведомление/, гласните такива чрез разпит на свидетелите и заключението на САТЕ, се изяснява, че на 25.09.24 г. в гр. Бургас, ........, в района на кръстовището с бул. Струга, настъпило ПТП, като автомобил Тойота Айго се движел по улицата и преди кръстовището спрял, за да изчака преминаващите автомобили по булеварда и да завие надясно. Зад него се движел автомобил Хонда. Лек автомобил Тойота предприел маневра завиване надясно и по същото време водачът на автомобил Хонда го изпреварил от дясно за завиване надясно по булеварда, при което с предна лява част ударил Тойотата в предна дясна част – в областта на десен калник и дясна врата. Водачите съставили двустранен констативен протокол за настъпилото събитие, в който посочили за водача Тойота „при завиване надясно“, а на Хонда – при изпреварване. В тази насока е и изготвената скица. Водачът на МПС А /Хонда/ отразил, че е виновен за ПТП. Така подписаният протокол представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила, която установява, че лицата, посочени като автори на протокола, действително са го подписали (чл. 180 ГПК), но не и верността на удостоверените в протокола факти относно механизма на произшествието, вината и причинените щети. За последните обстоятелства двустранният протокол следва да бъде преценяван от съда с оглед на всички други доказателства по делото. В случая отразените в протокола обстоятелства се потвърждават събраните по делото доказателства. И двамата водачи са разпитани като свидетели, като свидетелят К., водач на автомобил Тойота, излага обстоятелства, които кореспондират на отразеното и в протокола – че спрял преди булеварда 2 и изчаквал да минат движещите се автомобили, като бил първи в колоната в неговото платно, което е само с една лента, тръгнал да завива надясно и тогава настъпил удар с движещ се в дясно от него в неговото платно автомобил, който не очаквал. Свидетелят Ш., водач на автомобила Хонда, сочи, че бил зад Тойтата, която била в ляво в лентата за движение и предположил, че ще завива наляво, след което при освобождаване на булеварда тръгнал в дясно и така настъпил ударът между тях. В експертизата вещото лице е възприело механизмът, описан от водачите в протокола, който съдът възприема за установен по делото.

Преценявайки всички събрани по делото доказателства, схемата в експертизата, мястото на уврежданията по автомобилите, и преценявайки във връзка с тях събраните по делото доказателства, съдът кредитира тези на свидетеля К. като по-обективни, логични и съответни на установените по делото факти. Уврежданията по автомобилите сочат, че по време на удара автомобил Тойта вече е извършвал завиване надясно, а водачът на Хондата е бил зад него и е следвало да изчака извършването на маневрата, а не да прави предположения и да го изпреварва неправомерно от дясно. Налице е извършено от застрахования при ответника водач противоправно поведение, изразяващо се е в неизпълнение на задължението по чл. 41, ал.1 ЗДвП изпреварването да се извършва от лявата страна на превозните средства. Не е налице твърдяното съпричиняване, тъй като водачът на автомобил Тойота не е бил длъжен да предвиди неправилно изпреварващ го от дясно автомобил.

При установената противоправност, вината се предполага.

Безспорно е по делото, че ищецът е извършил плащане в размер на 3090.43 лв. за щетите па застрахования при него автомобил /в тази насока и приетото по делото платено нареждане към автосервиза, извършил ремонта/.

Налице са предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в правата на пострадалия срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя на вредите.

Според заключението на автотехническата експертиза, нанесените щети по автомобил Дачия могат да се получат при настъпилото ПТП. Стойността, необходима за възстановяване, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 3085.24 лв.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Според чл. 400 КЗ, застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. Тази стойност е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на настъпване на събитието /без отчитане на овехтяването, т.е. без прилагане на корекционен коефициент/, тъй като в нейните предели застрахованият може да замести увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество. Ето защо с установената от вещото лице пазарна стойност на вредите се съизмерява регресното право на ищеца – 3085.24 лв., като към сумата следва да се прибавят и ликвидационните разноски от 30 лв., или общо 3115.24 лв. Искът следва да се уважи до този размер, като се присъди законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

3

Относно разноските:

Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от иска – от 124.81 лв. държавна такса, 400 лв. депозити и 734.40 лв. адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, дължими са 1261.31 лв. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска право на разноски има и ответникът – в размер на 0.30 лв. /от 30 лв. депозит и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение/.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА "Дженерали Застраховане" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, .........., ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ........., на основание чл. 411 КЗ сумата от 3115.24 лв. /равняваща се на 1592.80 евро/, представляваща регресно вземане за платено обезщетение по застраховка Каско за имуществени вреди на МПС „Тойота Айго“ с рег. № ......, в резултат на ПТП настъпило на 25.09.2024 г. в гр. Бургас, по вина на водача на МПС „Хонда“ с рег. № ........., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва считано от 19.06.2025 г. до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3115.24 лв. до предявените 3 120.43 лв.

ОСЪЖДА "Дженерали Застраховане" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, .........., ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ........., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1261.31 лв. /равняваща се на 644.90 евро/ разноски по делото.

ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ........., ДА ЗАПЛАТИ на "Дженерали Застраховане" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, .........., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 0.30 лв. /равняваща се на 0.15 евро/ разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски връчването му на страните. съд в двуседмичен срок от

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4