Решение № 523 от 14.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 523 гр. Русе, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20254520107595 по описа за 2025 година

А. И. Р. заявява, че на 19.07.2017г. сключила с „*******“ ЕООД договор за кредит.

Обслужвала кредита, до момента, в който изпитала финансови затруднения.

С Договор от 20.08.2018г. „*******“ ЕООД цедирало на „*********“ ЕООД вземането си, произтичащо от контракта.

През м.октомври 2025г. представител на „*********“ ЕООД уведомило по телефона ищцата за наличие на задължение по договора и поискал същото да бъде погасено. След справка в ЦКР към БНБ, А. Р. установила, че има вписано задължение от ответното дружество, което към 30.09.2025г. възлизало на 2222 лева. В края на м.октомври 2025г. молителката получила чрез куриерска служба „Споразумение за разсрочване на парично задължение“, което отказала да подпише, тъй като счела, че вземането е погасено по давност.

Въпреки това, служители на ответното дружество я притеснявали системно по телефона, настоявайки да заплати претендираната сума 2222 лева или 1136.09 евро.

Ищцата поддържа, че вземането на ответното дружество е погасено по давност, която приема, че е започнала да тече от 20.08.2018г. (датата, на която вземането е прехвърлено от първоначалния кредитор) и е изтекла, тъй като ответникът не е реализирал правата си, досежно събиране на вземането, по съответния ред.

Излага съображения относно института на погасителната давност. Счита, че правото на принудително изпълнение на вземането на „*********“ ЕООД е погасено на 20.08.2023г., с което е отпаднала възможността за осъществяването му по принудителен ред.

Мотивира правния интерес от предявяване на иска с твърдения за отправена от ответното дружество извънсъдебна претенция за сумата 2222 лева, обективирана в 1 приложеното към исковата молба споразумение за разсрочване на задължението. Приема, че волеизявлението й за погасяване вземането по давност, отправено до дружество, има за последица отпадане легитимния интерес на „*********“ ЕООД по чл.6, § 1, б.“е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 да продължи да обработва личните й данни и да не подава информация за нея в ЦКР, свързана с Договора за кредит.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че А. И. Р., ЕГН:

********** с адрес: гр.Русе, ****** не дължи на „*********“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: гр.София, *********, представлявано от управителите Р.

М.-Т. и Т. В. сумата 2222 лева – главница, претендирана като вземане по Договор за кредит от 19.07.2017г., сключен между А. И. Р. и „*******“ ЕООД, цедирано на „*********“ ЕООД на 20.08.2018г.

Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът – „*********“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно недопустимостта на ищцовите претенции.

Развива относно липсата на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск и в тази връзка цитира съдебна практика.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:

Не се спори относно следните релевантни за спора факти:

Наличие на Договор за кредит, сключен на 19.07.2017г. между „*******“ ЕООД и А.

И. Р., вземането по който е цедирано от първоначалния кредитор на „*********“ ЕООД на 20.08.2018г.

Ищцовата страна прилага „Споразумение за разсрочване на парично задължение“, с дата 21.10.2025г., подписано единствено от представител на „*********“ ЕООД, ведно с Приложение №1, съдържащо погасителен план във връзка със заплащане сумата 2222 лева – задължение по посочения по-горе договор за кредит.

От приетата по делото справка за кредитна задлъжнялост е видно, че в Централния кредитен регистър към БНБ фигурира задължение на А. Р. към „*********“ ЕООД в размер на 2222 лева. Кредитът е посочен с идентификатор *************.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, формулирания петитум и липсата на твърдения за наличие на висящо изпълнително производство, съдът приема, че е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, вр.чл.110 ЗЗД.

Претенцията е допустима. Налице е правен интерес от предявяването й, доколкото „*********“ ЕООД се легитимира като титуляр на вземането след цедирането му и предприело действия за събирането му чрез телефонни обаждания и отправяне извънсъдебна претенция за погасяването му. След като ответникът е поканил ищеца да му заплати процесната сума, дължимостта на която се оспорва като погасена по давност, между страните е налице спор относно съществуване на вземането, от което се извежда наличието на правен интерес от отричането му по съдебен ред.

2

По основателността на иска:

Съобразно разпоредбата на чл.110 ЗЗД, с изтичането на 5 годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо (чл.114 ЗЗД) и се прекъсва с признаване вземането от длъжника; предявяване на иск или възражение; с предприемане на действия за принудително изпълнение (чл.116 ЗЗД).

Страните твърдят, че договорът за кредит, от който произтича задължението на ищцата, е сключен на 19.07.2017г. От приетата по делото справка за кредитна задлъжнялост е видно, че към „*********“ ЕООД фигурира един дълг на А. Р. – кредит посочен с идентификатор ************** в размер на 2222 лева.

Въпреки дадените от съда указания, ответникът не е представил договор от посочената дата (19.07.2017г.), с оглед установяване падежът, на който вземането е станало изискуемо. Прилага Договор за възлагане на поръчителство, сключен на 08.04.2017г. между „*******“ ЕООД и А. И. Р., по силата на който дружеството поело задължение да отговаря солидарно за всички задължения на ищцата по договор за потребителски кредит, сключен на същата дата между А. Р. и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД. Падежът на задължението по този договор е настъпил на 08.01.2018г. Ответникът не е ангажирал доказателства за факти, довели до спиране или прекъсване на давността, поради което следва да се приеме, че вземането е погасено по давност.

С оглед изложеното съдът счита, че претенцията като основателно следва да бъде уважена.

По разноските:

Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото. Същите възлизат на 409.03 евро (800 лева), от които 318.02 евро (622 лева) – възнаграждение за процесуално представителство и 44.99 евро (88 лева) – държавна такса. Съдът намира за неоснователно, релевираното от ответната страна възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение е съобразено с материалния интерес, вида на спора, количеството извършена работа, фактическата и правна сложност.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение „*********“ ЕООД, ЕИК

********** със седалище и адрес на управление: гр.София, *********, представлявано от управителите Р. М.-Т. и Т. В., че А. И. Р., ЕГН: ********** с адрес: гр.Русе, ****** не дължи н а „*********“ ЕООД, ЕИК ********** сумата 2222 лева – главница, претендирана като вземане по Договор за кредит от 19.07.2017г., сключен между А. И. Р. и „*******“ ЕООД, цедирано на „*********“ ЕООД на 20.08.2018г.

ОСЪЖДА „*********“ ЕООД, ЕИК ********** да заплати на А. И. Р., ЕГН:

3

********** направените по делото разноски в размер на 409.03 евро (800 лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 523 гр. Русе, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20254520107595 по описа за 2025 година

А. И. Р. заявява, че на 19.07.2017г. сключила с „*******“ ЕООД договор за кредит.

Обслужвала кредита, до момента, в който изпитала финансови затруднения.

С Договор от 20.08.2018г. „*******“ ЕООД цедирало на „*********“ ЕООД вземането си, произтичащо от контракта.

През м.октомври 2025г. представител на „*********“ ЕООД уведомило по телефона ищцата за наличие на задължение по договора и поискал същото да бъде погасено. След справка в ЦКР към БНБ, А. Р. установила, че има вписано задължение от ответното дружество, което към 30.09.2025г. възлизало на 2222 лева. В края на м.октомври 2025г. молителката получила чрез куриерска служба „Споразумение за разсрочване на парично задължение“, което отказала да подпише, тъй като счела, че вземането е погасено по давност.

Въпреки това, служители на ответното дружество я притеснявали системно по телефона, настоявайки да заплати претендираната сума 2222 лева или 1136.09 евро.

Ищцата поддържа, че вземането на ответното дружество е погасено по давност, която приема, че е започнала да тече от 20.08.2018г. (датата, на която вземането е прехвърлено от първоначалния кредитор) и е изтекла, тъй като ответникът не е реализирал правата си, досежно събиране на вземането, по съответния ред.

Излага съображения относно института на погасителната давност. Счита, че правото на принудително изпълнение на вземането на „*********“ ЕООД е погасено на 20.08.2023г., с което е отпаднала възможността за осъществяването му по принудителен ред.

Мотивира правния интерес от предявяване на иска с твърдения за отправена от ответното дружество извънсъдебна претенция за сумата 2222 лева, обективирана в 1 приложеното към исковата молба споразумение за разсрочване на задължението. Приема, че волеизявлението й за погасяване вземането по давност, отправено до дружество, има за последица отпадане легитимния интерес на „*********“ ЕООД по чл.6, § 1, б.“е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 да продължи да обработва личните й данни и да не подава информация за нея в ЦКР, свързана с Договора за кредит.