Решение № 162 от 20.02.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Перник, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Явор П. Джамалов при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело № 20241720105791 по описа за 2024 година

Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от С. Т. И., ЕГН **********, адрес: гр. П. ****, ул. „С.Ш." ** ** ** ап. 4, против "АПС БЕТА България" ЕООД, ЕИК 203374133, седалище и адрес на управление: гр. София 1404, р-н Триадица, бул.

България № 81 В, ап. 3, като се иска да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество и се прогласи нищожност на Договор за паричен заем кредирект № ****, сключен на **** г., между страните, като противоречащ на чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, като се присъди и направените по делото разноски.

Ответната страна е депозирала отговора на исковата молба, като оспорва иска по основание и моли същия да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан и се присъдят направените разноски. Предявен е и насрещен иск, с който се моли да бъде осъдена С. Т. И., ЕГН **********, да заплати на „АПС Бета България“ с ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3, сумата в общ размер от 1688.48 лв., формирана както следва: главница в размер на 1000 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 151.16 лв. за периода от ****г. до ****г. законна лихва за забава върху главницата в размер на 320.75 лв. за период от ****г. до **** г., 167.09 - представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Ситикеш“ ООД, 49.48 - дължима неустойка, съгласно чл.

6.2 от Договора за потребителски кредит, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

С. Т. И. е оспорила така предявения насрещен иск и моли да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

1

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото а и видно от приложените писмени доказателства се установява, че на **** г. ищцата С. Т. И., е сключила с дружество "Сити Кеш" ООД, ЕИК 202531869, кредит за паричен заем Кредирект № **** при следните условия описани в чл. 3 от договора: Размер на отпуснатия заем: 1000 лева; Размер на погасителната вноска: 2 х 33.38 лв. и 4 х 271.20 лв.; Ден на плащане: понеделник; Вид вноска: месечна; ГПР: 47.97 %;

Брой вноски: 6; Фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %; Дата на първо плащане:

13/01/2020 г.; Дата на последно плащане: **** г.; Обща сума за плащане: 1 151.56 лева;

Съгласно погасителния план посочен в чл. 4, в случай, че ищцата не изпълни чл. 6.1 от договора, дължи плащане на неустойка заедно с всяка месечна вноска в размер на 2 х 271.20 лв. и 4 х 33.38 лв., в общ размер 678,44 лв., в резултат на което вноската с неустойка достига общ размер на 305 лв. или обща стойност на кредита с вкл. неустойка 1830 лв., след приспадане на отстъпка в размер на 15,00 лв., 1815 лв.

Съгласно чл. 6.1 от договора: Заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените), чл. 6.2. При неизпълнение на т. 6.1., Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 678.44 лева. Неустойката се начислява автоматично от Заемодателя, като с подписването на настоящия договор за заем Заемателят счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената по настоящата точка неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в настоящия договор погасителен план. чл. 6.3. С усвояването на заемната сума, Заемателят се съгласява изрично ползването на финансовата услуга да започне преди изтичането на срока за отказ.

Съответно чл. 33, ал. 1 от ОУ гласи: Когато това е предвидено за съответния продукт, за обезпечаване изпълнението на договора за заем, при сключване на индивидуалния договор страните могат да уговорят предоставянето на някое от следните обезпечения: 1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход;

Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на б 2 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ: Заемодателят си запазва правото еднолично и без да се мотивира да прецени дали предложеното му обезпечение е годно да обезпечи заема и да откаже сключване на договор за заем, докато не бъде предоставено искано обезпечение или да откаже сключване на договор за заем при непредставяне на исканото обезпечение.

Също така не се спори по делото, че с договор за цесия от 13.01.2022 г. между „Сити Кеш" ООД задължението по цитирания по-горе кредит е цедирано на "АПС БЕТА България" ЕООД, ЕИК 203374133, седалище и адрес на управление: гр. София 1404, р-н Триадица, бул. България № 81 В, ап. 3.

Съгласно отговор на ответника "АПС БЕТА България" ЕООД, от 26.08.24 г. предоставено чрез ССЕВ, Задължението по договор за кредит № ****, с първоначален кредитор „Сити Кеш" ООД, прехвърлено с договор за цесия от 13.01,2022г., към настоящия момент възлиза в общ размер на 1 672.55 лв, от които: главница в размер на 1000 лв, законна лихва за забава върху главницата в размер на 304.82 лв, към дата 26.08.2024г., договорна лихва в размер на 151,16 лв, неустойка по чл. 6 от Договора в размер на 49.48 лв и такси по тарифата на Сити Кеш за събиране на просрочени задължения в размер на 167.09 лв., в който размер е предявен и насрещния иск от ответната страна в настоящето производство.

Видно от заключението на вещото лице Я. П., по изслушаната съдебно счетоводна експертиза, ако към плащанията по Договор за паричен заем кредитен № ****/**** г., се прибавят и плащанията за неустойки и всички други плащания по повод на кредита неустойка в размер на 663,44 лева (разликата между посочената в договора сума от 668,44 лева и 15,00 лева отстъпка), при два месеца гратисен период на плащане на главница, годишният процент на разходите е 543,50%.

Сумата по Договор за паричен заем кредитен № ****/**** е изплатено с Разписка за извършено плащане номер *********** от **** г. - 9:21 часа, наредител е „Сити кеш" ООД КИН: *********** и получател С. Т. И., КИН: *********** за преведена сумата от 1000,00 лева, с описание: Паричен превод към EasyPay: заем съгл. дог. ****.

По Договор за паричен заем № ****/**** г. са платени общо 842,00 лева, и погасени:

0,40 лева договорна/възнаградителна лихва 613,96 лева неустойка 227,64 лева разноски.

Предвид така приетото от фактическа страна, съдът намира следното :

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК изисквания.

Неспазването на което и да е от изискванията залегнали в посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на чл. 22 от ЗПК, води до извод за недействителност на договора за потребителски кредит.

3

Клаузите, уговарящи въпросната неустойка - чл. 4 от договора, са нищожни поради противоречие с добрите нрави. С ТР № 1/2009г. от 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС се прие, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В разясненията на ТР се посочва, че добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. В този смисъл са и Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС, I т.о., Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 110 от 21.07.2016г. по т.д. № 1226/2015г., I т.о. на ВКС. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.

Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, доколкото прикрива договорна лихва.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло съдебната практика, според която, след като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Възнаграждението по договора за неустойка за непредставяне на обезпечение е в полза на заемодателя и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включено в ГПР. Уговорената 4 неустойка, както бе посочено представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и се окачествява като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност, по-малка от действителната, която, освен това, драстично превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.